Sunday, September 4, 2011

Нейно превъзходителство-Тиквата- приказното изкушение


Понеже вчера бях погълната от приказки и надничайки в детството си отново изпитах удоволствие и уют от силата на историите, днес ще споделя нещо: Множество приказки носят усещане за вкус и аромат, който помня и  до днес, например вкусната питка в кошничката на Червената шапчица или ароматните кюфтенца на Джуджето Дългоноско (Вилхем Хауф). Описанието на наредената трапеза от приказката за Видини кули, която публикувах по-долу винаги ми образува слюноотделяне,.... а какво ще кажете за захарната къщичка в Хензел и Гретел или пирожките в кошницата на Маша (Маша и Мечокът)(?). Гоздбата на Мама Мецана, която се нуждаела от мерудии (Трите мечета) разнася парите си над моето съзнание веднага щом отворя тази книжка... Сега обаче ще обърна по-специално внимание на тиквата, дори и като каляска в приказката за Пепеляшка се опитвах да си представя едно време колко ли тиквеник може да направи баба от ей такава тиква-каляска!? J  Не, няма да подмина разказът “Печена тиква” на Елин Пелин. J Дори съм отделила ето това  Ето Това място, за да може който иска да го прочете отново.
От тиква могат да се приготвят изключително много ястия деликатеси: печена с мед и орехи, на рачел с мляко яйца и сирене дори; варена- супи, каши, пюрета, кремове, хляб, лютеница, пай; пълнена с телешки или заешки кебап; като гарнитура вместо картофи и т.н. Семената и цветовете ѝ са също ядливи и полезни. На всичкото отгоре тиквата ни предлага себе си във всевъзможни форми и размери, освен за храна тя ни дарява и забавления.
Любопитен факт е регатата с тикви в Нова Скоуша (Канада), която се осъществява всека година през месец октомври. http://www.youtube.com/watch?v=gt2brKnnbwQ&feature=related
Също така всички знаем, че от тикви се правят и тиквени фенери по времето на Хелоуин, което отново създава празнично настроение.

Не на последно място по важност тиквата е полезна и за здравето. Местни индиански племена са използвали олиото от тиквени семки за лечение на рани и изгаряния, семената на тиквата са полезни също при бъбречни проблеми и такива на уринарния тракт, простатит, подобрява кожния тургор. Вярва се, че чай от долната страна на стъбло от тиква е полезен по времена менструаления цикъл. Един познат иранец ми каза преди време, че топлата варена тиква с мед се ползва в Иран за успокояване на кашлица.
Тиквата е богата на антиоксиданти, бетакаротин, цинк, фибри.

Една идея за малки тиквички: Тиквичките се пекат с бульон във фурната, за да се образуват карамелизирани купички и се пълнят с кебап или зеленчуци.


Крем супа от тиква (много популярна у дома през есента)

Продукти: тиква, лук, картоф, морков, краве масло,няколко шайби джинджър, зеленчуков бульон, млян черен пипер, млян кориандър, фино мляно индийско орехче, готварска сметана, сол.
Зеленчуците се задушават в мазнината. Долива им се вода, за да се сварят, подправят се, пасират се. Супата се легира се със сметана.




Хляб с тиква  и тиквени семки

Аз ползвам рецептата си за ФОКАЧА, като намалявам малко количеството брашно и слагам пасирана, варена тиква. Поръсвам хляба с тиквени семки.
От този тиквен хляб могат да се направят и тиквени крутони за супата:
Хлябът се реже на кубчета, които се поливат с  разтопена краве масло, поръсват се със сол, кориандър, индийско орехче, млян ч. пипер и се запичат до порозовяване и хрупкавост.




Saturday, September 3, 2011

Бабини Видини Кули -Димитър Панчев

      Позволявам си да кача тази любима приказка и тук, понеже я набрах от една стара книжка преди време, чийто текст е на старобългарски. Не ми се ще легендата да се загуби за поколенията. Илюстрациите са от книжката, но поради технически причини не мога да да ги поставя на нужните места сред текста. Наслаждавайте се!










   Димитър Панчев
(приказка)


Бабини Видини Кули

Преди много години бабините Видини кули стърчели край Дунав самотно, като грамадно чудовище, застанало при завоя на реката.
Тогава нямало още днешния град Видин, а само малки, пръснати рибарски колиби, сгушени между върбалака на няколко крачки от брега. 



В една от тези колиби живели трима братя със сестричката си. Най-големият се казвал Вълчан, по-младият Камен, сестричето им-Капка, а най-малкият Будин. Капка била много хубава и когато пораснала братята ѝ я сгодили за един момък от далечен край на име Дан, който идвал само отвреме навреме да се видят и наприкажат и пак заминавал.
Една нощ, когато Вълчан и Камен отишли да ловят риба, Капка дочула издалеч песен. Мъжки глас бил. Най-странното било,че гласът й се сторил познат.
Докато слушала и се чудела, като изпод земята из
скочила насреща ѝ една бабичка.
Била стара, грозна и сбръчкана, а очите ѝ светели като същински светулки.
-Добър ти вечер, чедо-рекла бабичката.-Не се плаши! За добро съм дошла, мъката ти да разгоня-добавила тя.
-Ти откъде з
на
еш,че тъгувам?-отвърнала Капка зачудена.
-Зная, зная...всичко знам ази, чедо.Нали съм врачка!?
Знам,че името ти е Капка, че си сгодена за Дан-войвода и че тъгуваш за него вече цели три недели...
-Дан-войвода!?-очудила се пак Капка-Моят годеник наистина се казва Дан, но не е войвода.
-Войвода е-слушай аз какво ти казвам -казала бабичката и завъртяла глава.
-Добре, тогава кажи ми къде е Дан!?
Какво се е случило, че толкова време не дохожда?
Забравил ли ме е вече?-запитала Капка.
-Не те е забравил,чедо.
Не чуваш ли,че всяка вечер пее?
За тебе пее, от мъка-казала бабичката и се усмихнала дяволито.
-Та щом му е мъка, защо не идва?
-Не идва, защото не може.
Омагьосан е. Вида, магьосницата го е омагьосала.
Ослепила го е...
-Ослепила!?...Боже,Господи, какво да сторя да му помогна!?
Душата си бих дала-казала Капка със сълзи на очи.
-Няма нужда дотолкова, но ако ти е жал много можеш с по-малко нещо да му помогнеш-подела хитро бабичката.
-Кажи какво!?
На всичко съм готова-рекла разплакано Капка.
-Ако се съгласиш да си сменим ризите, магията му веднага ще се разтури...
-Да си сменим ризите!?
-Ти да облечеш моята, а аз твоята. Гледай! И моята риза е хубава и по-хубава от твоята. От коприна е-добавила бабичката и си показала ризата, цялата от най-мека и лъскава коприна и извезана по полите и ръкавите с пъстра украса каквато Капка и на сън не била виждала.
-Колко си добра! Господ те е изпратил, то се вижда. Ела, да не губим време, още сега да направим смяната!-казала Капка и зарадвана потеглила бабичката към колибата.
-Добре, но помни, че, ако кажеш някому за стореното още по-зле ще стане на годеникът ти-завинаги ще ослепее и цяр няма да има вече-заплашила я бабичката и влязла в колибата. Сменили си ризите в тъмнината и излезли навън. Погледнала Капка и останала като гръмната. Бабичката се била преобразила и станала също като нея.
Същинска втора Капка.
-Бабичко, че ти стана същата като мен! Какво е това чудо? Ами аз същата ли съм си останала пак? Я да се видя-рекла Капка и отишла да се види в пълният котел с вода, който бил всред двора и блестял на месечината като същинско огледало. Погледнала се и изпищяла. Превърнала се била на чудовище-стара, грозна каквато била бабичката преди това.
-Майчице, що направих?-заплакала Капка.
-Другояче неможе. Ти беше готова да си дадеш живота, а сега плачеш за хубостта си. Помни,че трябва да мълчиш, иначе всичко ще развалиш и по-лошо ще стане. За това онемей!-викнала магьосницата.
-Докато издумала и ето, че самият Дан –войвода пристигнал.
Пристигнал и радостно я прегърнал, като да била същинска Капка.
-Прости ми!-казал той, че тъй дълго се забавих. Исках преди да дойда и те взема, да ти построя дом, достоен за невестата на Дан-войвода.
 
Рекох да те изненадам и затова досега не ти бях обадил кой съм и що съм. Видините кули за тебе в дворец превърнах. Току що дружината тази работа привърши и ето ме, при тебе. Хайде, тръгвай да вървим!
Засмяла се престорената Капка и тръгнала с Войводата, а същинската заронила сълзи и ги сподирила.
Не минало много и се съзорило. Дошли си Капкините братя Вълчан и Камен радостни от реката, защото между наловената риба имало и една малка златна рибка каквато никога не били виждали. Донесли я живичка да зарадват малкото си братче. Развикали се те отдалеч, дали на Будина рибата да я очисти и влезли в колибата да се поизсушат и похвалят на Капка за богатият лов.
Много се зарадвам Будин и припнал към барата, до самата колиба, хем да почисти рибата, хем да си поиграе със златната рибка. Пуснал рибката в барата, но да не бъде самичка, защото бил чувал, че сама риба не може да живее дълго, пуснал с нея всички малки рибки, за да си има другарчета.Току-що ги пуснал и се извил един вятър, който помел цялата бара в реката заедно с рибките. Домъчняло му, но скоро се утешил като си помислил само,че златната рибка ще остане живичка. Върнал се Будин в колибата и разправил какво се било случило.
-Е, рекли те-риба като риба, пак ще си наловим, ама какво да правим като я няма никъде Капка? Види се, че е станало нещо с нея. Трябва да идем и да подирим. Затова Будине, ти, ще останеш да пазиш колибата, а ние ще вървим да я търсим.
-Нарамили торбите, Вълчан взел боздугана, Камен топоричката и тръгнали.
Вечерта, току-що изгряла месечината и Будин, както бил поседнал край колибата дочул,че из храсталака, до самата ограда нещо прошумоляло. Вдигнал се и що да види ?
Един старец. Дрехите му блестят на месечината като
люспите на рибите, очите му светят като звезди. Брадата и косата му пък били синьозелени като същинска коприна.
Не бил Будин от страхливците, но пак се посепнал. Не бил виждал, нито бил чувал за такива хора.
-Добър вечер, Будине-обадил се старецът.
-Добър вечер, дядо-отвърнал Будин, като се престаршил. Ти, дядо човек ли си или риба? Не, че ме е страх от теб, но стой си там до оградата, защото имаме куче, та може то да се уплаш и да те ухапе!-излъгал Будин, за да бъде за всеки случай по-далечко.
-Добре, добре, бъди спокоен за мене, пък и аз за себе си-добавил дядото усмихнат.-Дошъл съм за добро. Да ти благодаря съм дошъл и да те възнаградя за доброто, което ми стори...
-Аз съм ти направил добро!?-запитал Будин очуден.
-Ти ми направи голямо добро като пусна да живее златната рибка. Аз съм царят на водите и на всички животинки, които живеят в тях. В тази златна рибка живе е моята душа. Ако беше я изял, щеше да останеш да живееш вечно, а аз щях да умра.
Така, преди година, магьосницата Вида взе душата на моята царица и доби вечен живот.
Запази си тя живота, но не можа да се запази от старостта. Сега тази проклетница е намерила една магия. Щом почне да остарява, да взема хубостта на младите девойки. Така тя взе младостта и на твоята сестричка Капка и я превърна в бабичка. Дошел съм да ти кажа как да отървеш сестра си от ръцете на тази страшна магьосница. Ето, вземи този калпак! Щом го туриш на главата си ще станеш невидим. С него ще можеш да влезеш в кулите на баба Вида и да намериш сестричката си. Как ще я познаеш и как ще й развържеш магията ще научиш от вилите и самовилите, които призори ще дойдат тук да си играят хорото. Слушай и запомни всичко каквото казват и пеят! Хайде, остани си със здраве и запази сърцето си все тъй честно и милостиво каквото е сега!-С тези думи дядото се превърнал на мъгла и изчезнал.
Цяла нощ Будин не мигнал. Турил калпакът на главата си, взел тоягата, свил се до колибата и зачакал. По едно време полъхнал ветрец. Едно славейче припърпало и се сгушило на гиргината току до носа му. Докато мигне, ето и един бухал право върху славейчето, да го сграбчи. Будин пипнал тоягата и прас бухала по главата. Утрепал го. Посегнал и хванал славейчето. То си седи и не мърда, а сърцето му бие ще изфръкне. Усмихнал се Будин доволен и пак зачакал.
Ясно било, че наистина бил станал невидим. Иначе как ще казцене славейчето над носа му и бухалът ще се завре под тоягата му? Поразположил се доволен и пак зачакал. Скоро до ушите му долетял смях. Смях лек, на вълни, също като горски вятър. Отворил очи и видял цяло хоро самодиви да се върти всред двора. Косите им разпилени, се виели като дим. Те самите голи, голенички, едва се докосвали до земята.Въртели се на колело и пеели:
-Калинчице, Капчице, накъде си ходила?
Ходила съм, ходила у Видини дворища.
Стара баба-малка мома.
Малки моми-стари баби...
Изпели самодивите песента и седнали пак на колело.Една от тях с еобадила:
-Свети слънце и луна,
пълна тайна е света...
А другите плеснали с ръце и отговорили:
-Трала ла, трала ла, чуйте хора мъдростта!
Тогава първата пак се обадила:
-Вечер слънце не блести,
зиме цвете не цъфти...
Другите пак отговорили:
-Ха, ха, ха, хи, хи, хи,...
бабо Видо, помисли!-като се заканили с пръст.
-Прах на тъпан не седи,
мрежа топло не държи-подеха пак самодивите.
-Ха, ха, ха, хи, хи, хи,
Капке моме не тъжи!-добавили другите.
-Стара баба не търчи,
бухал денем не хвърчи-завършила самодивата със смях.
-Ха, ха, ха, хи, хи, хи, туй що чуваш запомни!-Фъррр, викнали всички и изчезнали.
Паметлив бил Будин и запомнил всичко. Грабнал тоягата, надянал торбичката със сол, пиперец и хляб и тръгнал за бабини Видини кули. Вървял и да не би да забрави нещо, все си повтарял песента и разговора на самодивите, дима по дума . Към залез слънце стигнал до кулите. Вратите били големи, тежки и обковани с желязо. Дигнал Будин тоягата и заблъскал. Докато отекнали ударите и един глас се обадил:
-Ако ти е мил живота, върви си по пътя, че както съм изгладнял, ще те глътна като локумче като изляза вън!
Будин пак захлопал. Ето, че издрънкали некакви железа, паднало нещо тежко на земята и вратата се отворила. Един грамаден чер арапин с ятаган по-голям от Будина, надникнал със страшните си биволски очи да види кой тропа. Будин не се уплашил, ами бръкнал в торбичката, извадил пиперя и го духнал право в очите му.
Арапинът изревал като бук, изпуснал ятагана, хванал се за очите, хукнал и се скрил някъде. Будин помъкнал ятагана, притворил вратата и влязал в двора на кулата. Обърнал се насам нататък, нямало жива душа. Решил да почака докато излезе някой, та да разбере кое на къде е. Докато се озъртал тъй и вратата на кулата изскърцала.
Вълчан и камен надникнали и боязливо се промъкнали в Кулата . Вълчан се обадил :
-Камене, ти разбра ли какво стана, че арапинът изрева и хукна като пощръклял на някъде?
-От къде да разбера като се бях заровил целият в тръстиката? Ти нали ми каза да се спотайвам и да не шавам?

-Аз поназърнах, когато изскърца вратата и видях един арапин, че се показа после ревна нещо и побягна, види се стана някаква дяволия, но какво и как стана не можах да разбера-добавил Вълчан.
-Ний да се притаим пак някъде, че като посмръкне да се промъкнем навътре-рекъл Камен.
-Така ще сторим, иначе е опасно.Не знаем кое ще има-съгласил се Вълчан, но докато издума и опулил очи-Гледай, Камене, гледай там! Виждаш ли нещо?
-Виждам зер.Отодеве гледам,че нещо като нож, ятаган голям се върти около нас, ама викам си тъй ми се струва на очите. И ти ли същото виждаш?
-И аз зер-потвърдил Вълчан.
-Ето, че иде към нас. Я не ни трябва на баир лозе. Да си вървим. Тук е омагьосана къща и на глава не ще можем да излезем-казал камен и тръгнал.
-Не се бойте! Вземете този ятаган и вървете смело навътре!-обадил се някой и одкато се опомнят ятаганът сам се нагодил в ръцете на Вълчана.
-Този глас ми се струва познат и страхът ми като че ли мина .Дръж сега ти боздугана и върви след мене! –казал Вълчан и подал боздугана на Камена.
-Дай! И аз се престраших вече-казал камен и тръгнал подир Вълчана.
Изкачили се по една стръмна каменна стълба и излезли на един коридор.Пак тъмно и нищо не се види. А то било вече нощ. По едно време изгряла месечинатаи видели една врата-тежка, голяма, обкована с желязо и заключена. Докато се чудели какво да правят, нещо задрънчало. Ясно се дочували тежки стъпки. Идел някой. По стените вкоридора иамло вдълбани места и се скрили. Ето, че дошел арапинът с един ключ, голям колкото чук и в другата ръка едно котле. Спрял до вратата, сложил котлето и пъхнал ключа в бравата. Още незавъртял ключа и подскочил като ужилен. Поозърнал се и хукнал. Понесъл се след него нещо като детски смях и всичко пак се умирило.
-Не ме е вече страх-прошепнал Вълчан на Камена. Всичко каквото става, види се , че все за наша полза е. Има някоя сила, която ни помага и ще ни помага докрай. Върви да влезем!
-Да влезем. Окото ми не мига вече. Който и да излезе, ще го фрасна с боздугана, че ще стане на пита-казал Камен и завъртял боздугана.
Влезли. Било същинска тъмница. Горе имало малки прозорчета и едва прониквала светлината от месечината. Повзрели се и видели три баби. Една на друга си приличали, като да са се родили близнаци. Ето, че се понесал пак същият глас:
-Калинчице, Капчице, накъде си ходила?
Ходила съм , ходила у Видини дворища.
Стара баба-малка мома,
Малки моми-стари баби...
Току що затихнал гласът и едната баба се обадила:
-Сестрички, мари, какво е туй чудо!? Езикът ми се развърза нещо...
-И на мене, сестро-обадила се втората.
-Слава Богу! И с мене стана същото чудо-потвърдила третата. Да не би да е умряла магьосницата?
-Може и да е. Ей този глас, дето се чу, ще ена някаква сила дошла да се бори, види се с нея. Я да се измъкнем ние от тука, докато е време.Ще намеря тази проклетница, ако ще и в гроба да е, ризата си ще взема-рекла първата бабичка и тръгнала.
-Е,че и твоята риза ли взе, като моята?-запитала очудено втората.
-Взе я и ми завърза езика.Подмами ме.-Дай си, каза, ризата, пък ти облечи моята и иди в Кулата.Каквото поискаш при изгрев слънце на часа ще го получиш.
-Отидох, поисках златни чопрази, гривни, обеци...всичко получих, но се превърнах във вещица, а тя стана млада, хубава, като че ли съм аз...
-И моята участ е горе доле такава.Да вървим, да вървим докато не са ни затворили пак-подвикнала втората и излезли.
-Нищо не разбрах от тази работа-обадил камен.
-Аз малко се досещам –отвърнал Вълчан.Тука живее някаква магьосница, която взима младостта на младите момичета и ги превръща в бабички.
-У!...Чувал съм такова нещо от старите рибари.
-Това е то. Може и капка да си е изпатила същото. Може и между тези бабички да беше, ама нали не можем да я различим? Работата е да намерим ризите, да ги дадем на бабичките и всичко ще си проличи-добавил Вълчан.
-Ами как ще познаем коя риза чия е?-запитал Камен.
-Лесно, те самите ще си ги познаят...
-Истина ей, аз пък се не сещам. Хайде тръгвай,че нещо ми кипна. Да я пипна тази магьосница на пух и прах ще я направя-заканил се Камен.
-Не е там работата. Ако я утрепем ще пропадне всичко. Може и те, заедно с нея да загинат-забелязал Вълчан.
-Тогава жива ще я заловя-казал Камен и хукнал.
Ходил, лутал се из коридорите, но нищо. Врати много и все заключени. Така се съмнало.
Щом изгряло слънцето, горе на широкият трем се отворила една голяма врата. Заизлизали разни робини, пристегнати с чапрази на кръста и гривни по ръцете и краката. Едни носели ветрила от паунови пера, други разни копринени покривки и възглавници. Всички се отправили към стълбището, което водило към реката. Последна вървяла, облечена цялата въ злато, коприна и безценни камъни, магьосницата. Вълчан и Камен, скрити зад бойниците на Кулата като я видели останали смаяни. Гледали и на очите си невярвали. Била същинската тяхна сестричка Капка...Ето, че слезли нза брега, робините разстлали постелите и съблекли магьосницата. Останала само по една риза и с нея влязла във водата.
-Хайде сега, по мене, Камене! –рекъл Вълчан и прескочил като стрела по стълбището, докато го забележат, дал ятагана на Камен и поръчал му да пази да не шават робинитеот брега, а сам се хвърлил и заплувал към магьосницата.Мислил да я отвлече и да й вземе ризата.
-Много си смел, но си слаб да се бориш с мене, момко-рекла магьосницата, когато посегнал да я хване.
-Мрак очите ти да покрие!-викнала му тя и втренчила очи в него.
В същия миг Вълчан ослепял и се объркал. Не знаел накъде да плува.
-Насам, Вълчане!-викнал от брега камен, като го видял ,че заплувал навътре.А в това време, магьосницата заедно с робините, побягнала в Кулата. Камен разбрал, че станало нещо с Вълчана, хвърлил се във водата и отишел да му помогне. Извлякал го едва, едва на брега и докато се наговаряликакво да правят, арапинът като изпод земята изскочил пред тях.
-Паднахте ли ми най-после на ръката?-ревнал той, но Камен скочил и докато арапинът да разбере кого първо от тях да хване, пипнал боздугана и излязал насреща му. Вълчан, като не виждал, стоял само като вцепенен и не знаел що да прави. Камен въртял боздугана на всички страни и обикалял около арапина, но и арапинът умело се пазел. По едно време единият крак на Камена се спънал в някакъв корен и той се простнал на земята. Не само, че паднал, ами изтървал и боздугана...
-Е, сега вече като на врабче ще ти
отрежа главичката-изревал доволен арапинът и замагнал с ятагана. Замахнал, но не ударил Камена, а сам се струполил на земята като ударен от гръм. Боздуганът се издигнал във въздуха и се стоварил върху главата му.
Камен се слисал. Побутнал арапина-не мърда. Взел боздугана, халосал го по главата и припнал при Вълчана.
-Хайде сега, бате, тръгвай с мене! Аз видях на арапина сметката. Ела в Кулата! Сега вече съвсем не ме е страх.
Ще те оставя там някъде на скрито, пък аз сам ще се разправям. Сега вече ще стане, каквото ще стане.
-Нещо ни помага! Ето, вратата сама се отваря.Стой тук и не шавай! Аз ще те наглеждам и ще те пазя. Как забравих да взема ятагана!
Остана там...

Докато издумал и някой отневидяно му го сложил в ръката.
-Ха, сега вече съвсем, съвсем не ми мига окото! Де да си отвориш очите, че да видиш само какво става. Почакай сега да видя магьосницата къде с ее скрила, че да я накарам хоро да ми играе и очите ти да отвори-заканил се той и хукнал нагоре по стълбището.
-Дано те опази Бог!-благословил го Вълчан.
Когато Камен се изкачил горе, по коридорите било пусто и нямало жива душа. Стигнал до дъното на коридора и видял една четвъртита стая с три врати, през ключалките на които прозирало слаба светлина. Погледнал през ключалката на едната врата и видял една голяма маса отрупана с разни плодове поставени на златни подносии също такива кани, чаши и прибори за ядене. В средата на масата, на едно голямо блюдо, имало една печена грамадна риба. После, разни сладкиши, плодове тъй наредени, че му се налели устата.
Виждало се,че било приготвено за обяд на много хора. Нещо като за сватба.
Посред другите столове имало и два позлатени трона; на единият от тях имало изваян бухал, а на другият кукумявка.
Погледнал през втората ключалка. Видял една богато наредена стая, цялата постлана с мечи кожи. Край стените имало одър и той постлан с кожи и по него копринени възглавници. На едната стена имало вдлъбнато мраморно огнище, а на огнището висяло едно голямо гърне, от което излизало пара. На колене пред огнището седяла една арапка с голяма лъжица и бъркала нещо в гърнето. През ключалката даже се носел приятен мирил на карамфил, дарчин и други благоухания.
Погледнал и през третата врата. В тази стая на разкошен одър била полегнала една хубава девойка и се оглеждала в сребърно огледало. До нея била коленичила една арапка и ѝ реш
е
ла косите. Девойката била хубава, но не приличала никак на Капка.Капка била руса, а тази черноока.
Сега иди да изпереш ризата на Капка, че да мога да я облека щом влезе войводата с хората си в Кулата. До това време ще изляза да се поразходя из трема. Чувствам, че има чужди хора в кулата, но в този ми образ не ще ме позначт и лесно ще се заблудят, ако са дошли да дирят Капка- казала девойката и станала.
В Кулата било толкова тихо, че и най-малкият шум оттеквал и
Камен чул всичко и разбрал,че девойката не е друга, ами самата магьосница, но в друг образ. Докато тя да пристъпи и излезе, той се притаил в един гъгъл. Вратата се отворила, магьосницата се показала, носамо за
миг и пак се дръпнала навътре.
-Има наблизо чужд човек-рекла тя на арапката. Иди по-скоро да повикаш Мустена с хората си да дойде и да претърсят с хората си навред, а аз ще мина през другия изход!-заповядала тя строго и се върнала.
Камен разбрал, че сега е най-удобното време да вземе ризата на Капка и без колебание влязал в стаята. На одъра имало една риза-Дано е на Капка!-рекъл си той и тъкмо да излезе из коридора се чуло шум от ступки на много хора. Разбрал, че идат арапите и се мушнал с ризата под одъра.
Почти в същото време се разнесло свирня от рог. Последвали бързи стъпки и по разговора Камен разбрал, че в стаята влязла магьосницата, заедно с някоя от робините.
-По-скоро, Джала, донеси ми ризата на Капка, че Войводата иде! Не мислех, че ще дойде тъй скоро...
-Когато ти ми заповяда да отида да повикам Мустена, ризата беше тука, а сега не я виждам никъде-обадила се робинята.
- Значи, тука е влизал някой и ризата е открадната.Ето, Мустена
и
де. Сега ще разберем всичко-казала магьосницата и скоро дошли много хора и почнали да тършуват.
-Тука търсете! Подушвам около себе си дъха на чужд човек-викала магьосницата.
Един от арапите се навел и погледнал под одъра. Същият оня, който останал да лежи край реката, пребит с боздугана.
Види се, магьосницата го била свестила.
-А, ...ето го!- Излез, хлапако,че сега ще те намуша като мръвчица-заканил се арапинът и проврял един железен шиш под одъра. Нямало накъде и камен излязъл.
Щом се показал и магьосницата дръпнала ризата от ръцете му.
-Мустан, изведи го вън и го хвърли от кулата в реката!-заповядала тя.
Докато издума и викнала пак-Дръжте, дръжте!...
Като от невиделица някой измъкнал ризата от ръцете й. Но кой!? Всички се залисали и Камен в това време се измъкнал от стаята. Подгонили го, но било вече късно.
-Господарке, Войводата влезе в Кулата-съобщила една от робините.
-Добре-отвърнала магьосницата. Покрила си лицето с було и излязла на трема. Когато Войводата влязъл, тя стояла с покрито лице и се преструвала,че плаче.
-Какво има, защо плачеш, Капке?-запитал Дан-войвода и пристъпил да я утеши.
-Мъчно ми е.
-Защо ти е мъчно?
Какво се е случило? Погледни ме! Защо се криеш?-почнал той да я утешава.
-Безполезно е. И да ме видиш, няма да ме познаеш-казала плачливо магьосницата.
-Какво приказваш!? Как няма да те позная?-запитал очудено той.
-Случи ми се нещастие...Тази сутрин, когато се къпех в реката, една магьосница ме преобрази.
-Как те преобрази?
-Промени ми образа и сега не съм вече Капка, каквато ме знаеш, а съвсем друга...
-Как е възможно такова нещо, я да те видя!?
-Ето, виж!-казала магьосницатаи свалила булото.
-Наистина много чудно!...Но ти съвсем не си грозна...Пак си хубавица. Изглежда,че магьосницата не е била зла и е искала само да се пошегува с тебе-казал Дан-войвода да я утеши, защото макар и да не била грозна, далеч не била хубава като Капка.-Сега ела с мене да те представя на моите юнаци, които чакат с нетърпение да те видят-добавил той и я повел.
Току пристъпил и пред тях, като изпод земята изпъкнал Будин.
-Почакай, Войводо, не слушай тази измамница! Тя не е сестричката ми Капка, а най-върлата магьосница Вида. Ако не вярваш на думите ми ще повярваш на очите си. Имай само малко търпение-добавил той и се затирил нанякъде.
-Горкото дете! То не знае какви чудеса стават на света и види се затова така говори, засмял се войводта, но докато издума и Будин пак се явил като водил за ръка сестричката си Капка.
В един миг магьосницата се изтръгнала от ръката на войводата и извикала:
-Мрак да покрие очите на всички!
-И наистина, на всички им притъмняло на очите. Ослепял и Войводата, и Будин, и капка...Понесло се някакво кикотене, от което просто кръвта замръзвала в жилите...
-Скоро ще занемееш завинаги, магьоснице, проклетнице!-обадил се Будин.-Слушай и трепери!-добавил той и започнал:
-Калинчице, Капчице, накъде си ходила?
Ходила съм, ходила у Видини дворища.
Стара баба-малка мома,
Малки моми-стари баби...
...Фъррр...
-Щом изрекъл последната дума, нещо треснало и всички прогледнали. Магьосницата стояла като вкаменена. Будин посегнал и свалил ризта от раменете ѝ. Както се свличала ризата и магьосницата се превръщала в стара сбръчкана бабичка.
Щом се свлякла ризата на земята тя като стрела скочила от кулата и се пребила.
-Е, такова чудо не мога да си представя-рекъл Войводата. –Как стори всичко това Будинчо,че ни спаси от тази магьосница?-казал той като прегърнал Будин и Капка.
_Ще ви разправя, но първо да намеря бат Вълчан и бат Камен, че тогава.
-Тука сме, Будинчо! Хей там, отодеве всичко гледахме. Щом прогърмя и на мене ми се отвориха очите-обадил се Вълчан.
-Абе, Будине, ти ли вършеше тези чудеса, когато се биех с арапина?-запитал Камен
-Аз,че кой друг? Ето на, с това калпаче-отговорил Будин и поставил калпакът на главата си.
-Ха,...изгуби се някъде!-зачудили се всички.
-Ето ме-обадил се Будин и свалил калпака.
Но щом свалил калпакът, духнал вятър и го отнесъл в реката. Будин хукнал да го хване, но един глас се обадил:
-Не се трепи напразно Будине! Ти свърши каквото трябваше и калпакът не ти е нужеш повече!...
-А, царят на водите си го взе-сетил се Будин.
-Кой го взе?-попитал Камен.
Ще ви разправя всичко като седнем на трапезата. Да видите само каква гостба ни чака, също като на сватба. Вървете след мене!
-Там ще видитеи две други невести, които съм приготвил за бат Вълчана и бат Камена-казал дяволито Будина и ги повел. Вълчан и Камен се сетили,че говори за другите две бабички, които навярно също станали девойки и подскочили от радост.
Минало години и от потомството на Дан-войвода, Вълчана и Будина изникнало селище, което нарекли Будин град, в чест на малкият Будин. Този Будин град с времето се преименувал на Видин.

 







Край


***

Необичайните деликатеси


 Защо ни се струва,че необичайните храни принадлежат на някой друг- друг народ, други страни, раса или история? Макар и стомахът да не може да различи протеинът от говеждо от този на таралеж, небцето е достатъчно. Понякога странните храни са част от репертоара на общност или регион, но странни само за чужденецa, за местните са примамлива изтънчена храна.

 “British gypsies” се възхищават на изкусно приготвени таралежи докато в Саудитска Арабия признават  очите на агнешката печена главичка за деликатес, който ужасява гостите на тази страна. (Aз също обичам печени агнешки главички).
Телешки или агнешки мозък са приготвяни от много домакини в средният Изток, а в западен Китай похапват камилска гърбица, предварително маринована и след това добре изпечена, а краката се варят с подправки и сервират със сос винегрет.
Петльови гребени (crette de coq)са често използвани от италиански и франски готвачи, като ефектна , красива и вкусна  гарнитура към дивечови пернати. От личен опит смея да твърдя,че петльовият гребен е много вкусен!:) В Централна и Южна Америка са определили игуаната за гастрономическа наслада.
Австралийските аборигени  считат захарните мравки и накълцаните мариновани кенгурови опашки за вкусни.
В Корея и Китай въдят кучета за храна.Някои бият кучетата до смърт, смятайки,че така месото им е става по-нежно.
Заешки лапки, са старо и  известно  мезе в пъбовете на Англия, което днес почти не се предлага.

Векове мечешките лапи и пържоли са били оценявани високо в Китай, Русия, Източна Европа. Днес е почти невъзможно да се купи мечешко месо, но ловците могата да открият все още рецепти в старите източноевропейски готварски книги.
Перки от акули и гнезда на птици, са превилегировани да бъдат почитани от домакините в Китай, южна Ява Indonesia, ХонгКонг Синагпур и Северна Америка,и използвани за вкусни супи..

Пържените  скакалци са популярни в Африка, подобни на скаридите на вкус в Азия хи хапвали с див мед, а мравките с шоколадова глазура в Япония.

Пържените гъсеници и копринените буби са хрупкави и ефирни като структура. В Северна Америка
(защо пък в Северна Америка, не знам) твърдят,че слонскоте месо е тежко, но не и хоботът или стъпалата.
 В Индонезия Малайзия и Хонг-Конг, обичайният специалитет е маймунски мозък, консумиран, докато малките маймунки все още са живи. Този изключително нехуманен и ужасен обичай  е на път да изчезне, но сравнително бавно..
Лесно откриваемо е змийското месо в Сингапур, Хонг-Конг, Тайван.Змийско  Sautéed  и бульон предпазват от настинка  и са считани за гаранция за добро здраве.
В Тибет варят месо от як, но предимно  от млади животни, инак било жилаво. European gourmets like sea turtle Супата от морска костенурка се харесва на европейските гастрономи. В Caribbean и Южна Америка, месото на костенурката е задушено.  Месо от алигатор (прясно или замразено)може да бъде намерено във флорида или Луизиана в ресторантското меню. Вкусът му е почти като на кокошка.
 Ескимосите смятат китовата мас и сланината на тюлена за изключително вкусни.. Езикът на рибата cod  и плавници на тюлен се предлагат в ресторантите на Нюфаундленд . (Аз обичам маринован дроб в масло на същата риба, който може да се намери консервиран в Щатите, но не и в Британска Колумбия).

Охлюви (escargots) са били храна за богатите  римляни.  Римляните са тези, които първи отглеждат охлюви във ферми.
Легионерите на Цезар се хранели с охлюви, което заинтригувало французите и се превърнало в кулинарна сензация. По времето на Наполеон , охлювите били наземния еквивалент на мидите и стридите. Понеже охлювите се хранели с млада трева и зелени листа на лози, охлювите от лозята на  Burgundy и Champagne станали популярни заради своя невероятен вкус и плътност на месото.

Конското месо и до днес се продава в много европейски магазини, включително и френскоговорящата част на
Канада, като Канада дори изнася конско месо за Франция.
Магарешкото месо се използва предимно за наденици..

Козето  месо е популярно в Америка, Карибите, Индия, Африка.

Агнешки бъбреци, тестиси, говеждо и свинско шкембе, дроб, мозък, далак, дамар, чревца, сърца, изобщо карантия се ползва във всички страни на Европа и по света.

Индианците в Британска Колумбия считат за деликатес бобровите опашки, които били досущ като рибни филета, а траперите и до ден днешен наричат тестисите от лос “прерийни стриди”.

Лесна (печена) лютеница


Сред забързаното ни ежедневие и липсата на достатъчно пространство за открити огньове един бърз поглед върху лесна и удобна технология за направата на лютеница няма да е излишен. Превърнете правенето на лютеница в забава  за семейството!
Трябват ви следните продукти: печени червени чушки, печен патладжан, домати, доматено пюре, варени моркови (и/или варена тиква), връзка магданоз, кимион, черен пипер, сол, оцет, захар, олио. Съотношението на зеленчуците  и останалите продукти е според вкуса Ви. Аз например използвам барбекюто на терасата, за да изпека патладжаните и чушките, докато спокойно си отпивам от питието. След като се задушат и поизстинат ги обелвам, почиствам чушките от семките (това е най-трудоемкото и отнемащо време действие, но винаги можете да помолите някой друг от семейството да го свърши;).  Сварявам морковите и ползвам белени домати*, както и доматено пюре, което вече е редуцирано и концентрирано. Смилам зеленчуците в кухненския блендер, което ми отнема не повече от 5 минути. Слагам продуктите в една тава с дълбоки стени, подправям на вкус и пека във фурната, като отвреме на време разбърквам. Ако сместа е прекалено гъста, което обикновено се случва добавям чаша вода. Разбира се, термичната обработка може да се извърши и на котлон. Хубаво е да поври 30 минути, след което лютеницата се насипва гореща в бурканчета. Бурканчетата се затварят с капачки и се обръщат наопаки, за да изстинат и херметизират. Ако не желаете да добавяте вода, просто увеличете количеството на доматите.
*
за да обелите доматите по-лесно попарете ги с вряла вода и ги оставете във врялата вода под похлупак за десетина минути, за да се задушат.

Приблизителни количества за тавата, която аз ползвах: 4 кг червени пиперки, 3 големи патладжана, 6-7 моркова, 450 гр доматено пюре, 1 кг домати, 1 ½ ч.ч. вода, 100 мл олио, сол и захар на вкус, 4 с.л. оцет, кимион на вкус, магданоз.


-можете да добавите към лютеницата запържен праз лук, и/ или 2-3 запържени скилидки чесън, люти чушки, червен пипер, чубрица


Tuesday, August 30, 2011

Салата с червено цвекло, зеле, ряпа и моркови


Тази салата е лесно изпълнима: зеленчуците се настъргват, смесват се и се овкусяват с оцет, сол и олио. Всъщност, толкова лесна, че бе направена от мъжа ми:). По-скоро ми се иска да споделя идеята за аранжиране. Докато той се занимаваше с цялото рендосване на цвекло, моркови и прочие аз имах достатъчно време да сътворя розите.
 Розата е направена от ряпа и е боясисана в розово с червеното цвекло. Не ми е попадало жълто цвекло под ръка, за да знам какъв ефект имат естествените му багрила, но и розовите рози са красиви, нали!? :)


Monday, August 29, 2011

Безглутенови понички-крушки /gluten free fritters


Е, не!:)))) Изкуших се да експериментирам и безглутеново бине суфле или фритарс, може и толумбички да ги наречете. Имам статия, публикувана на английски тук относно тази технология и познатите по света пържени теста.
Крушките, както ги нарекох станаха превъзходни! Представям си ги и сиропирани със сироп, мед и лист индреше, лимонов сок....мммм!

Ето ги и тях, пухкави и меки, в процес на откриване и сътворяване: gluten free fritters



Ето и рецептата:

2 яйца
100 мл прясно мляко
2 с.л. захар
10 гр краве масло
30 гр царевичен грис
1 с.л. царевично шишесте
2 с.л. лимонов сок
1 кафена лъжичка бакпулвер
щипка канела, лимонова кора, щипка джинджифил, щипка индийско орехче

Разделете белтъците от жълтъците.
Смесете царевичния грис (cornmeal) и царевичното нишесте.
Загрейте на котлона прясното мляко, маслото и захарта до кипване. Прибавете смесените царевично брашно и царевично нишесте и бъркайте, докато тестото започне да се отделя от стените на съда на топка.
Дръпнете от котлона и прибавете жълтъците един по един. Добавете лимоновия сок и бакпулвера. Овкусете с подправките.
Разбийте белтъците на пяна и с внимателно разбъркване добавете към тестото. Целта е да се вкара повече въздух в тестото.
С лъжица загребвайте от микса и пускайте в горещо олио. Пържете с много олио до покафеняване. Извадете и оставете да се оцедят върху салфетка. Поръсете  спудра захар и канела или сиропирайте, когато се охладят с горещ сироп.
Забележка: при пърженето, пържете по-продължително, за да останат бухнали, когато изстинат.

Направих дори видео-клипче, защото пърженето им наистина е забавно!:)



Разликата между пържените топчета с грис и тези е, че тези са по-меки и по-пухкави, както и че тези са безглутенови.

Следващия път ще ги направя солени, със зелен лук, бекон и синьо сирене, риган и черен пипер....напряво нямам търпение!:))) Идеята с белтъка ми хрумна от друг вид пържено тесто-паста Патафри http://margatyna.blogspot.com/2010/10/beer-and-cheese-puffs-white-cheese.html
Ако има желаещи да научат рецептата и не са на "ти" с английския език ще я преведа!?

Фритарс с грис / Semolina Fritters


В ресторантът, в който работя сега подготвяме меню за безглутенови храни. Останах изненадана колко хора страдат от непоносимост към глутена или имат така нареченото силиак заболяване. Освен, че по неволя клиентите ни търсят  безглутенови изделия и по диетични причини. В блога си имам две рецепти за безглутенови палачинки, като едните са с брашно от елда, а другите са с царевично брашно. В интернет могат да се намерят задоволително количество рецепти без глутен, че дори и на донътс (понички). Основните заместители на пшениченото брашно са брашно от ориз, картофи, царевица, както и различни нишестета, (тапиока, ориз, царевица, амарант и др.) Ентусиазмът на шефа ми ме подтикна да направя фритарс у дома, па макар и с глутен.



Днес ще дам рецепта за понички или фритарс, които съдържат глутен, но са направени с грис.

2 малки яйца или 1 голямо яйце
25 гр краве масло
200 мл прясно мляко
125 гр грис
4 с.л. захар
2 ванилии
щипка сол
Готовите фритарс могат да се поръсят с  пудра захар и канела или сиропират.

Загрейте млякото и карвето масло, захарта, ванилията и солта на котлона до кипване. Добавете гриса, доктао разбърквате с дървена лъжица. Бъркайте, докато се образува твърда топка тесто, която се отлепя от стените на съда. Дръпнете настрани от котлона и добавете яйцата едно по едно. Продължете да бъркате докато тестото абсорбира ейцето (яйцата). С помоща на две лъжички за чай оформяйте малки топчици и ги пускайте в дълбок съд с много олио, което е достигнало температура 180°С. Пържете до кафеникав загар. Изваждайте и поставяйте върху салфетка, за да попие ненужната мазнина.  Поръсете с пудра захар, в която има канела или сиропирайте. В моя сироп вода към захар (1:1) сложих канела, карамфил и ром за аромат.


С усмивка

Този месец получих две награди от две уважавани от мен дами, които също водят кулинарни блогове: Мони и Жани.
Първата награда е за блог на приятел, зареждащ с положителна енергия, а
втората награда за месеца е за креативен блог.






Благодаря Ви, мили дами за похвалата, за слънчевото отношение и за позитивната енергия, която излъчвате!



С малка доза меланхоля асоцирам похвалите с  монолога на Калоянчев, който искам да споделя с вас и намирам за нещо хубаво, поощряващото и ведро приятелство. Мони, Жани...Бъдете винаги такива, каквито сте!

Sunday, August 28, 2011

Пиле Виндало


Виндало  (Balti Chicken Vindaloo) е популярно къри ястие в Индия и наподобява португалското Carne de Vinha d’Alhos което представлява свинско с винено-чеснов сос. Сравнено с българските ястия, спокойно можем да кажем, че това ястие напомня яхния с пиле и картофи, в която  има вино и сосът е на доматена основа. Разбира се подправките са уникални за всеки един от споменатите географски райони и това прави ястието различно.

Днес реших да сготвя нещо с вкус от далечния изток, понеже близо до нас има фестивал на сикхите. Канада е страна, която зачита културните традиции и наследство на своите граждани.
На тази снимка, които направих вчера две индо-канадки рисуват с къна:






Рецептата взех от готварска книга, която ме грабна преди години с красивите си снимки и ясните си кратки рецепти (Best Ever Indian Cookbook) и сега е част от колекцията ми готварски книги. Направи ми впечатление, че виното е заменено с оцет, но намирам това за логично. Индия е страна, където алкохолът не е на почит поради религиозни причини, освен че е горещо и виното-такова каквото го познаваме ние не е напитка, която би съхранила за дълго своите вкусови качества. Препоръчва се лютивината в къри-ястията да се гаси с вода или студено ласи-напитка от кисело мляко, плодов сок или вода, захар и подправки. Въпреки това аз предпочитам и препоръчвам компанията на ледена India Pale Ale (вид бира) J
След порция вкусно пиле Виндало и ароматна чаша бира се позаинтересувах относно алкохолните местни напитки за Индия и открих  няколко интересни такива, които си струва да спомена в блога си, но това ще стане в близките дни.
За сега, предлагам ви рецептата:

Пиле Виндало

4 пилешки бутчета
2 картофа
2 -3 глави лук
*(аз сложих жълта тиквичка, патладжан, зелен фасул, за да “поразчистя хладилника”-както се казваJ)))), но те не са споменати в рецептата
3 с.л. доматено пюре
3 домата, смлени
2 скилидки чесън
30 мл олио
3 с.л. оцет или вино
4 с.л. млян червен пипер
2-4 дафинови листа
1 ч.л. млян кориандър
1 ч.л. сух джинджифил
1 ч.л. млян кимион
1 ч.л. кимион на зърна
1 ч.л. млян чимен (fenugreek)
1 ч.л. къри
1-2 с.л. чили паста или сух, лют червен пипер
сол

Смесете подправките, смлените домати и доматеното пюре, оцета (виното), мариновайте пилешкото месо. Нарежете лука на полумесеци и картофите на едро. Задушете лука, пилето и чесъна в мазнината. Изсипете всичко в тава за печене, добавете картофите и 2 чаши вода. Покрийте с фолио и печете на средна температура около час или до готовност. Махнете фолиото и запечете на горен реотан. (Забележка: в оригиналната технология се изисква ястието да къкри продължително време върху котлон, преценете сами кой вариант би бил предпочетен от вас). Сервирайте с наан (хляб) или познатите у нас пърленки.
Приятен ден! J

Friday, August 26, 2011

Да си поговорим за сладка и конфитюри!?


Виждам, че из блоговете вече има сладка от няколко сезона, а моят блогспот тепърва ще навърши годинка  през септември, време ми е и аз да се включа в сладостното суетене.
Израстнах в къща с голям двор, който имаше множество плодови дръвчета, а майка- любител кулинар ежегодно приготвяше задоволителни количества сладка и конфитюри от разнообразни плодове. Изброявайки ги тук и сега имам усещането за аромата, който се носи из стаите и двора от варенето им: често правени сладка у дома бяха сладката от ягоди и малини, сладката от зелени и зрели смокини, конфитюрите от кайсии, желето от дюли, сладката от сини сливи и круши с индрише.
 Понеже имам баба във Велинград и лятото редовно ѝ ходехме на гости, сладката от диви, горски плодчета-ягодки и боровинки редовно бяха част от сутрешната ни закуска с пържени филийки, бухтички или палачинки.
 В последствие страстта към правенето на сладка се зароди и у мен. Случвало се е да имам плодчета само за едно бурканче, но да го направя. Понякога просто го оставям в керамична купа с капак в хладилника, за да има за в близките дни. Помня,че по едно време у мен нарастна желанието за други сладка, събирах рецепти от комшийките и бабите в махалата, експериментирах сама. Направих сладко от малки, цели крушки; сладка от вишни, къпини и сладко от лимони. Сладкото от лимони определено бе хит за сезона!:) Много исках да направя печено сладко от сини сливи с орехова ядка и прословутото, русенско “бяло сладко”, но така и не намерих време. Минаха години, сега когато имам възможност ароматното вариво винаги е в синхрон с доброто ми настроение и винаги търся нови идеи.
 Миналата година имах шанс да опитам гръцко, бяло сладко с мастикс-много ми допадна, а в едно готварско списание попаднах на три идеи за сладка с алкохол: черешово сладко с бърбън, боровинков сос с лавандула и лимончело (лимонов ликьор), джинджифилово-прасковен конфитюр с бренди. Не звучат ли зашеметяващо вкусно!?:))))
Още малко за сладката и конфитюрите, но вече от професионална гледна точка:
Ако желаете да запазите плодовете цели насипете захар върху плода и оставете да престои поне 8 часа. Варете картко време от кипването най-много 10 мин и оставете да престои още време.След това сварете пак. Целта на тази технология е да се изравни захарното съдържание в плода и в сиропа около него с възможно най-малко термична обработка.
Често се ползва допълнително пектин.
Разликата между сладко, конфитюр, мармалад и желе е в захарното  им съдържание, количеството пектин и наличието на плод. Желетата са богати на пектин, но са бистри или прецедени, без плод, съдържанието на захар обикновено варира от 25% до 55%. Мармаладите са богати на пектин и плод (твърда маса), като захарното съдържание може да варира, но обикновено е ниско. Конфитюрите са богати на пектин и със захарно съдържание под 65%, съдържат плод. Сладката са с високо съдържание на захар, малко пектин, имат плод.
В сладката се слагат също ароматни подправки или треви. Често използвани са следните: звездовиден анасон, канела, карамфил, индреше, мастикова смола, лавандула, жасмин и др.

Надявам се да съм била полезна с кратката информация, дадена по-горе! Пожелавам Ви сладки дни!:)