Безглутенови питки със сода на тиган

 

 

  Изборът от безглутенови брашна на пазара, ми доставя удоволствието да творя обичайните вкусотийки, които обичаме у дома, но без глутен.

Днес Ви предоставям информация за това как да си направите безглутенови питки, било то за сандвич, или десерт. Не само това, ами и идеята за сутрешната ни закуска се роди от това, че исках да направя панкейкс, но някак си диетични-без захар и без мляко. Получиха се много вкусни хлебчета, които  именувах питки. Бързи и лесни за направа, стиг ада имате рафт с безглутенови брашна.

 

·       1 яйце

·       1 к.ч. (чашка за кафе) оризово брашно (от кафяв ориз)

·       1 к.ч. брашно от нахут

·       1 к.ч. брашно от грах

·       ½ к.л. (лъжичка за кафе) сода бикарбонат

·       1 к.л. бакпулвер

·       250 мл газирана вода

·       Щипка сол

·       1 ч.л. захар

·       Щипка канела

·       Олио за намазване на тефловонов тиган

·       Масло за намазване след печенето

Всичко се разбива в дълбока смес до еднородна гъста смес, като за рядко кексово тесто.

Тиганът се намзава с растително олио и с малък черпак се наливат палачинките. Когато се надуят  и образуват сухи краища се обръщат с шпатула и се пекат от другата страна. Намазват се още горещи с масло и се сервират топли.

 

Нигела

Nigella Sativa е растение, чиито семена са известни като лечебни още от дълбока древност. Познати са у нас като семена от нигела или „черен кимион”. Олиото от Нигела (семена) или така нареченото черно олио е било открито в гробницата на Тутанкамон и се твърди,че сама Клеопатра се е възполвала от лечебните и козметичните му свойства. В арабските страни нигела е известна под наименованието Habbatul barakah, което означава благословенни семена, също така се вярва, че пророк Мохамед го е определил като: „лек за всички болести с изключение на смъртта”. Множеството лечебни свойства на това растение са доказани по биологичен път в съвременни лаборатории.

Вижте подробна информация (англ.): http://www.bibliotecapleyades.net/ciencia/ciencia_industryhealthiermedica124.htmhttp://www.bibliotecapleyades.net/ciencia/ciencia_industryhealthiermedica124.htm

 

В кулинарията се ползват най-вече като добавка към печива и хлябове. Типичният аромат на истинския санджак хляб (ирански хляб печен върху фурна с горещи речни камъни) произлиза точно от тези малки, черни семенца.

Веднъж се опитах да направя този хляб у дома, но опитът бе неуспешен, тъй като фурната не можа да затопли камъчетата до необходимата температура :) от тогава ползам семената от нигела за баници, хлябове, салдки, соленки, палачинки, таратор.

Лимонов кейк с глазура (без глутен)

 

Покрай всеобщата мания за избягване или тотално зачеркване на глутена от менюто и аз се изкуших да направя кейк без глутен. Накупих разни заместители на пшениченото брашно и книга с рецепти за безглутенови печива и се впуснах в приключението. Искам да обърна внимание на нещо важно преди да споделя резултата-безглутеновите печива в реалност не се оказват по-здравословни, ако решите да изместите и захарта от менюто си, то тогава ситуацията става още по-сложна. Част от заместителите на глутена и захарта са сравнително нови продукти на пазара и са с недоказан дългосрочен ефект върху човешкото здраве (стивия, кокосова захар), а други са произведени от Генетично Модифицирни Организми (царевица, соя, ориз).  Съдържанието на нишестета и протеини е по-високо при безглутеновите печива. Guar gum and xanthan gum (Гуар гъм и Зантан гъм) фигурират в почти всяка рецепта заместител-това са стабилизатори, които придават нужната еластичност и консистенция на печивата, но имат отрицателни странични ефекти върху здравето ни.  Подробни статии вижте тук (англ.): http://chriskresser.com/harmful-or-harmless-xanthan-gum коментарите на потребителите също са информативни!

Кокосова захар (англ.):  http://authoritynutrition.com/coconut-sugar/

Все пак добрата новина е, че всичко в една рецепта може да бъде изместено и заменено с друго.

Така например, попаднах на решение в един блог за безглутенови печива относно зантан и гуар гъм –бяло ленено семе и семена от чиа се стриват на прах (брашно) и накисват във вода: http://glutenfreegirl.com/2011/02/chia-seeds-and-flaxseeds/

Също така много от продуктите-заместители са скъпи или са трудно откриваеми на пазара, но с малко повече усилие и усет все пак се намират, магазините за натурални продукти и здраве в този случай са от значение, т.е. допринасят за пълното изпълнение на рецептите.

Е, да си дойда на рецептата! J

Безглутенов Лимонов Кейк с Глазура

·       1 ч.ч. кортофено нишесте

·       ¾ ч.ч. захар

·       1/3 ч.ч. бяло оризово брашно

·       2 с.л. брашно от сладък ориз

·       1 с.л. сухо мляко

·       2 с.л. кокосово брашно

·       1 ½ ч.л. бакпулвер

·       1 ч.л. сол

·       ½ ч.л. сода бикарбонат

·       2 с.л. лимонов сок

______________________

·       4 бр. яйца със стайна температура

·       ¾ ч.ч. олио

·       ¾ ч.ч. вода

·       1 ч.л. лимонова есенция

·       1 ч.л. есенция ванилия

·       Настъргана кора от 1 лимон

 Глазура

·       ¾ ч.ч. пудра захар

·       1 с.л. лимонов сок

 

Фурната се загрява до 175°С.

Първите 10 се смесват и разбъркват добре, същото се прави и с останалите 6 (мокри) продукта, след което сухия микс се насипва в микса с яйцата и разбърква докато всичко добие една консистенция-кекстово тесто. Важно е да не се преразбива, а да се изсипе в незалепващ съд за кейк и пече около 45 минути или докато средата на кейка е готова. Проверява със суха клечка, като при пробождане на кейка, клечката  излиза чиста. Оставя се да изстине върху решетка. Намазва се с глазурата още топъл.

Този кекс е мек и сочен, но  препоръчвам да се яде в близките няколко часа след печенето му, защото както повечето безглутенови печива няма трайност и бързо изсъхва.

 

Козуначени венци с Кренбърис и Бадеми / Козуначено тесто за машина

 

Тази година реших, че месенето на козунака ще бъде работа на  машината  за хляб, така че си спестих доста време и усилия. Имах избор между това да изпека козунака в самата машина или да го оформя и ползвам фурната. Избрах втория вариант, като оформих малки плитки и ги завих на венци. Получиха се 5 бр. х 145гр. (от четвърт доза) малки козуначени венци, които украсих с бадеми и захар. Рецептата за козуначено тесто ползвам повече от 10 години, намерих я в готварската книга: „Българска национална кухня” –издателство СКОРПИО ви, София 2002. Рецептата за основната доза можете да видите тук.

Малкото неща, които променям в рецептата са количеството захар (обикновено добавям 2-3 с.л. повече за четвърт доза), просто защото обичам козунаците по-сладки и количеството лимонова кора, слагам повечко. Стафиди, кренбъри, бадеми, шоколадов чипс и др. допълнителни щриволинки слагам според настроението си  и наличните в кухнята продукти.

Виж пълната доза ТУК

Четвърт доза за Козунак, която приляга на обема на машината ми за хляб (макс. 2.0LB)

·       250гр. брашно

·       2  малки яйца или едно голямо

·       1/2 ч.ч. прясно мляко

·       1/2 ч.ч. захар (включвам добавената от мен)

·       8 гр. мая (суха за традизионно бухване, а не бързо)

·       щипка сол

·       ванилия

·       фино настъргана кора от 2 до 4 лимона

·       в днешните козунаци сложих бадеми и сушени кренбърис

·       1 жълтък, разреден с 1 ч.л. вода за намазване на втасалото тесто, бадеми, канела и кристална захар за поръсване

Всички продукти, но без маслото се изсипват в контейнера на машината и се пуска програмата за правене на тесто и втасване (без печене). След като козуначенето тесто втаса, изпълни купата, но без да прелива, пускам програмата отново и наливам разтопеното краве масло на тънка струйка или лъжица по лъжица, докато  бъде поето от тестото. След като програмата извърши второто месене (но без да се изчаква втасването), козуначеното тесто се изважда и оформя в желаната форма, едва тогава оформения козунак или мини козунаци се оставят да втасат повторно. Ползвам фурната на минимални градуси 50°С при полуотворена врата. Когато тестото втаса се маже с разреденото яйце, поръсват се бадеми, захар и канела. Пекат се върху хартия за печене при 180°С за около 15-18мин.

Христос Воскресе!

 

 

Соленките от моето детство

Тези  соленки са едни от любимите ми, защото майка ги правеше за специални тържества или рожденни дни и винаги ги асоциирам с положителни емоции и хубави спомени.

Мисля, че рецептата беше толкова разпространена, че почти на всяко тържество в детската градина имаше по няколко подноса  от тях, правени от различни жени (майки) J  Имам и други любими соленки тип-кифлички с кашкавал, за които ще дам рецепта някой ден живот и здраве...

Сега Ви представям  соленките от моето детство, обаче с лек намек от настоящето. Обикновено в този тип соленки се слага сирене, но аз използвах съвсем малка част от него, имах останало българско сирене само около 50 грама. За да подсиля аромата и вкуса на соленките ползвах Пармезан И Чедар-така соленките продобиха различен вкус, вид и аромат-  еднакво приятни за вкусовите рецептори и за очите и се превърнаха в чудесна компания на едно изстудено Шардоне.

·       200 мл. кисело мляко

·       1 кафена лъжичка бакпулвер

·       150 гр. свинска мас

·       1 бр. яйце

·       150 гр. настърган Чедар

·       50 гр Пармезан

·       3-4 с.л. ким

·       1 жълтък за намазване (опция)-не съм ползвала

·       Щипка трапезна сол за тестото

·       Едра морска сол за поръсване на соленките

·       Брашно-колкото поеме за твърдо тесто, което може да се разточва

Бакпулверът се разбърква в киселото мляко, за да шупне. Добавят се яйцето, сирената, солта и кима. Свинската мас се реже на малки кубчета и се добавя към микса. Всичко това се изсипва в кладенче от брашно и се замесва до твърдо тесто.  Топката тесто се разточва на кора с дебелина около 7 мм. и се нарязва на лентички с вълнообразен резец. По желание могат да се намажат с жълтък (разбит с няколко капки вода и олио) и поръсят с ким и морска сол. Аз лично ги поръсих с ким и морска сол, без да ги мажа с нищо и след това леко прекарах точилката върху кората. Соленките се пекат при 180°С до порозовяване.

Постна питка с паричка за Бъдни вечер

 

Изтъркули се още една година. Слънцето отново се заиздига по своята аналема*, символ на вечността, а питката наобиколи нивата си и се запря на нашата трапезаJ

Содена питка

·       3 ч.ч. брашно

·       1 ½ ч.ч. вода

·       1 ч.л. сол

·       1 ч.л. захар (опция)

·       1с.л. оцет

·       1 ч.л. сода бикарбонат

 

Сухите съставки се смесват и разбъркват, а оцетът се слага във водата, след това всичко се омесва на меко тесто. Топката тесто се разстила в кръгла тавичка (23 см.) с намазнени (с олио) ръце. Паричката се измива добре, подсушава и завива във фолио, скрива се в питката, която се пече до златисто при 200°С. След като се извади от фурната, питката се поръсва с вода и повива с чиста кърпа, за да „наобиколи нивата си”, да остане мека и пухкава J

*Ако заснемате позицията на Слънцето в небето по едно и също време всеки ден в течение на една година, ще забележите, че Слънцето описва фигура с формата на осмица, тази фигура се нарича аналема.

Соленки / Crackers

 

Марта от Блог Горски Мъх ме подсети за едни забутани из архивите снимки на кракери, които така и не стигнаха до публикация. Рецептата си не открих, само помня, че ползвах краве масло и разнообразни семки и подправки, Пармезан и други сирена, за да направя соленките различни. Всяка изпробвана рецепта за маслено, бисквитено тесто (без захар) ще ви свърши работа или просто ползвайте рецептата на Марта, която рецепта  изпълних тези дни, но добавих ким, сусам и Пармзан. Рецептата има нужда от малко краве масло, следващи япът ще намаля дозата на зехтина и ще ползвам краве масло.

 Нахвърлям набързо няколко снимки, само за да покажа и друг вариант (без разточване) за изработването им. Особено, ако сте решили да ги правите в големи количества. Считам, че идеята за соленки по празниците е чудесна и я приветствам с усмивка! Същото важи и за печените, пикантни ядки, кликни ТУК.

Технология: основното количество тесто се дели на няколко топки, като всяка се овкусява различно, подходящи семенца са следните (ким, черен и бял сусам, нигела, мак, ленено семе, дори едра сол); сирената е добре да са сухи и с изразен аромат, като Пармезан и Пекорино; сухи и пикантни подправки, както лук и чесън също могат да се ползват-въпрос на вкусJ

Тестото се оформя на пръчки с помоща на готварско-стреч фолио. Формата им може да е разнообразна, което да обозначава различните вкусове или да се поръсят допълнително с различни подправки и семенца. Пръчките се оставят в хладилника, за да се стегнат, след което се режат, като салам. Тестото може да се замразява в камерата без проблем.

Весели празници!