Huevos Rancheros тортия, като пица-бързо, лесно, индивидуално!

Обикновено държа в камерата на хладилника плик с пшеничени, плоски питки-тортии. Любимите ми са с вкус на Песто и чесън. С тях бързо и лесно могат да се приготвят  кейседии 1 и 2, рапове1, 2, пици, солени торти, енчеладас и други лакомства. Размразяват се лесно в партигрила (не ползвам микровълнова печка).  

Тези дни спретнах Huevos Rancheros, популярна закуска в Латинска Америка, това е тортия(царевична или пшеничена) посипана с дребни кубченца чушка, домат, разтопени сирена, авокадо и сервирана със салса, но задължително с яйце, всъщност в превод наименованието означава „яйцата на фермера”.  Чили, зелен лук или силантро само допълват автентичния вкус на така приготвените тортияс. Яйцето изпържих отделно и го добавих към всички продукти върху тортията, след което запекох на горен реотан, за да се разтопят сирената (Чедар и Монтерей Джак).

Използвах тези блатове и за направата индивидуални пици; Моята намазах с майонеза и Шрирача (не съм фен на доматения сос); маслини, след което поръсих с Пушена Гуда, чушки (червена и жълта), червен лук, гъби, сух риган и Монтерей джак, домати. Изпекох първо на горен реотан в партигрила, след което и на долен, за да стане хрупкава коричката по краищата на пицата-все едно бе правена на пещ!

Индивидуалната пица на съпруга ми има печени чушки, овче саламурено сирене, маслини, домати и др. сирена , но беше намзана с Песто. Бързо и лесно!

Панирани цветове от тиквички с пълнеж от сирене и копър

 

Това лято посях тикчички само защото исках да имам цветове за готвене и ето, че им дойде реда. Бях сигурна,че ще ми харесат и не останах разочарована. Оказаха се много вкусно мезе! Обрах само мъжките цветове, махнах им тичинките, измих ги и ги напълних с обезсолено овче сирене и ситно нарязан пресен копър. Панировката направих от равни количества пшеничено брашно и царевично нишесте, които преобразих на гъста каша с помоща на газирана вода (темпура). Чукнах едно яйце в друга купа и след като потопих  пълните цветове в темпурата, топнах ги и в яйцето.. Изпържих в олио от гроздови семки. Получи се превъзходна, лека, хрупкава и златна панировка, а вкусът беше просто божествен!

 

 

Mароканска Леща

Като ме е грабнала една мароканска вълна и няма спиране. Онзи ден сварих леща по марокански, чийто вкус е почти еднакъв с  лещата от индийската кухня, пикантна и ароматна.

Вижте как я сготвих:

·       380 гр. кафява леща

·       1 глава лук, нарязана на ситно

·       1 морков, нарязан на ситно

·       30 мл растително олио

·       1 с.л. червен пипер

·       1 с.л. настърган джинджифил

·       1 к.л. млян кимион

·       3-4 скилидки чесън, пресовани

·       чили на вкус

·       1 ч.л. куркума

·       1 к.л. настъргано индийско орехче

·       1 с.л. Вегета (от мен)

·       2 с.л. брашно или 1 с.л. царевично нишесте (опция)

·       Сол на вкус

Лещата се измива и сварява* в НЕподсолена вода, като е добре да се отнеме пяната.  В тиган с малко мазнина се задушават зеленчуците и се запържва червеният пипер-така подправени зеленчуците се добавят към вече омекналата леща. Слагат се останалите подправки към варивото и се оставя да покъкри  докато  всички аромати се „оженят”.  Застройва се с брашнена кашица, за по-хомогенна консистенция. След като брашното се добави  лещата е добре да покъкри докато се разбърква постоянно около 3-4 минути, след което е готова за консумация.

*Когато варя леща обикновено ползвам задоволително количество вода и я оставям да покъкри добре, защото у дома я обичаме  добре омекнала, но и гъста. Ако трябва понякога доливам вода. За количеството леща, което е дадено тук ползвах 1.800 л. вода докато се свари  и накрая долях половин ч.ч. вода, защото набъбна много и стана прекалено гъста. Количеството вода е относително, поради това каква е влажността на самата леща, кога е събирана, при каква почва е отглеждана и сорта ѝ. Ако за първи път Ви се случва да готвите леща, доверете се на сетивата си и я варете до желаната мекота, важното е да не „дрънка” J Вода винаги може да се долее, ако лещената яхния е гъста и  винаги може да се сгъсти с брашно, ако е рядка или да се остави на котлона докато част от водата се изпари до желаната гъстота. Да Ви е сладко!

Пилешко със сушени кайсии, сливи и бадеми по Марокански

Честит Гергьовден!

 

Днес искам да споделя с Вас отново една страхотна мароканска рецепта, този път за приготвяне на пиле.

 

 

·       3 бр пилешки гърди, нарязани на кубчета-хапки

·       100 гр сушени кайсии

·       80 гр сушени сливи

·       40 гр кр. масло

·       2-3 глави шалотс

·       3-4 скилидки чесън

·       1 с.л. настърган джинджифил

·       1 ч.л. куркума

·       1 звездичка анасон

·       1 ч.л. настъргано индийско орехче

·       2 щипки канела или пръчка (4-5см)канела

·       5-6 зърна карамфил

·       4-5 зърна бахар

·       1бр дафинов лист

·    чили на вкус (опция)

·       щипка кардамом

·       щипка коринадър

·       2 капки сусамово олио

·       2 с.л. мед

·       1 с.л. запечено брашно

·       Черен сусам и семенца от нигела за гарниране

·       Печени, филирани бадеми за гарниране

·       Щипка сол (ястието има предмно сладъко-кисел вкус, но не и солен)

·       Вода, колкото едвам да покрие съставките, за да може всичко да къкри в съд на котлона

 

Месото се задушава с лука и чесъна в разтопеното краве масло. Добавят се сушените плодове и се подправя, налива се вода и се оставя да къкри около 30 минути. Ако трябва се долива вода, за да има повече сос накрая. Сгъстява се със запечено брашно и преди сервиране се гарнира с бадемите и семенцата. Бадемите и семенцата могат да се запекат в сух тиган на котлон, като се разбъркват, за да не изгорят. Сервира се върху кускус. Виж как се прави кускус.

Говеждо със сини сливи и кускус / Sweet and Sour Beef Stew with Prunes and Couscous

 

 

Телешко рядко се намира по щандовете тук, но за сметка на това говеждото е в изобилие, при това транжирано перфектно. От известно време ми се искаше да сготвя яхния от телешко със сини сливи, но след кратка обиколка на щанда за месо реших да взема джолан (shank), чието месо е мускулесто и жилаво и търпи бавно и продължително готвене на ниска температура, но е идеално за яхнии, защото е богато на желатин. Телешкият джолан е предпочитан също така и за Говеждо по Бургундски, или говеждо приготвено с Бургундско вино. Може би някой ден ще обърна подобаващо внимание  на тази популярна рецепта, но да се отправим малко по-на юг от Франция, защото сушените плодове и екзотичните подправки, които бях решила да ползвам запокитиха авантюристичното ми съзнание в Мароко. Сушени и сладки плодове като кайсии, сини сливи, фурми и портокалчета се слагат в мароканския таджин, а аромати като канела, кардамом, бахар, индийско орехче, карамфил и др. се ползват за направата на  популярната мароканска подправка Ras El Hanout. Почти чувам и виждам хорската суетня от Медината (известен пазар в Рабат), докато изброявам тези подправки и си мисля за бавно-къкрещото месо и ароматите, които ще се носят в кухнята. Набързо събрах необходимите продукти  от магазина и се прибрах у дома, за да приготвя замисления съботен обяд.

·       800 гр говеждо месо (джолан или шол), нарязано на кубчета

·       60 гр краве масло

·       200гр сушени сливи

·       7-8 бр шалотс или 3-4 средно големи глави лук

·       1 с.л. препечено брашно

·       ½ ч.л. канела

·       7-8 зърна карамфил

·       1 бр. дафинов лист

·       3-4 зърна бахар

·       Соли черен пипер на вкус

 

Сушените сливи, които купувам от магазина са прекалено сладки, затова захар не слагам, както се изисква в други рецепти за телешко със сини сливи.

И тук всяка идея за бавно готвене се изпари, защото обедното време беше наближило, пък и винаги съм предпочитала тенджерата под налягане.

Нарязах месото на кубчета и лука на полумесеци и ги запържих в краве масло до златисто. Добавих подправките, малко вода, колкото едвам да покрие мръвките и задуших под налягане за час и половина.  След като беше минало час отворих тенджерата и добавих сливите, защото и без това бяха меки и не исках да се разкашкат и пак продължих задушаването. Брашното запекох в сух тиган и поръсих (ръси се на малки порции) с него готовата яхния, като разбърквах ястието, за да се сгъсти равномерно. Ароматът беше невероятно примамлив!

Кускусът  (да не се бърка с макаронените ситни топченца, които наричаме кус-кус в България) се приготвя много лесно и бързо.

1 ½  ч.ч. вода се слага на котлона да заври, посолява се с щипка сол

1 ч.ч. кускус се изсипва във врящата вода и се разбърква, дърпа се от котлона и се похлупва, за да престои поне 5 минути, след което се разбърква с вилица, за да се разделят зрънцата му. Аз го овкусих с щипка млян кардамом и сервирах всичко на масата все още горещо.

Да Ви е сладко!

 

Сиропирани конуси с крем-Гърция

„Когато човек има желание, начин винаги се намира.” Съдържанието на това мото се потвърди отново тази седмица, тъй като за първи път правих тези вкусни, сиропирани конусчета с крем, гръцки сладкишчета, които много ми харесаха още преди година-две, когато ги опитах. Все им забравям името и сега не го знам, но вкусът им го докарах. Това лято научих и тайната на крема и сиропа им-прави се без варене от сух микс, който се разбива с мляко. Тези ги направих с крем без варене на д-р Йоткер-Ванилия, но предпочитам същия на О-Jello. Тестото е бутер, готови кори се намират. Всъщност тези сладкиши са много лесни за изпълнение. Кората на тестото се маже с белтък и се нарязва на ленти с дебелина 2 см. Фунийките –формички по които ще се увива тестото могат да бъдат изработени предварително и от фолио, лошото е че домакинското е прекалено тънко и фунийките стават за еднократна употреба. Пекат се до почервеняване в предварително загрята фурна до 180⁰С. Оставят се да изстинат, след което фолиото се отстранява.

 

Получиха ми се 20 бр фунийки от едната кора и кремът, който беше разтворен в 500мл мляко стигна идеално за тази бройка. За топинг могат да се ползат млени орехи, печени бадеми, кокосови стърготини. Сиропът (125 мл вода/125 гр захар за това количество)се прави с карамфилови зърна, ром, лимон (сок и кора), портокалова кора, портокалова вода, съотношението на които си позволявам да запазя в тайна J iПълни с крем и сиропирани, конусите се оставят да престоят поне една нощ, за да омекнат. Да Ви е сладко!

 

 

 

Швейцарски чард и италианско кале-да се хванем за зелено!

снимка: италианско черно кале

На пазара вече се забелязва разнообразие от листни зеленчуци, повечето от които асоцирам с пролетта. Градината ни в България се отрупва с лопуш (лапад) в края на март и настава едно готвене, ум да ти зайде: яхния с лопуш, ориз с лопуш, чорба с лопуш, баница с лопуш и т.н.

В западна Канада лопуш не съм намирала, копривата още не е поникнала, но за сметка на това има други листни зеленчуци, които опитвам с интерес. Наскоро открих, че sorrel (англ.) в превод означава киселец.  Швейцарския чард например Кликни ТУК  е отличен за сарми или направо задушен с ориз и кайма. Често заменям белия ориз с кафяв такъв или с гречка.

снимка: швейцарски чард, гречка и свинска кайма (подправки: лук,чесън, чубрица, кимион, Вегета, черен пипер, червен пипер, сол)

снимка: грешка, кайма, швейцарски чард стопинг-Азиаго, кисело мляко, Шрирача сос

снимка: топингът е различен, овче българско сирене, домашно кисело мляко, шарена сол

Яхнията със спанак и гречка ни е любима по всяко време. Бок Чой хапваме бланширан като гарнитура, а наскоро открих и вкусния  Ю Чой Кликни ТУК , чийто стебла напомнят за текстурата на аспержите.

Миналата седмица видях черно кале (органик) и веднага грабнах две връзки. След картако тършуване из интернет реших да го наготвя с италиански наденички и паста. Ползвах едната връзка, а с втората спретнах италианска зеленукова супа с (farro) лимец, шпелта. Накрая завих няколко пролетни рулца в оризови листи с азиатски прувкус на плънката.

снимка: италианско кале с италиански наденички (подправки: семена от резене, индийско орехче, риган, черен пипер, сол, лук и чесън) -топинг за паста

снимка: пролетни рулца с  кале, свинска кайма и сладко-кисел сос, оризови листи (подправки: соево олио, чесън, кориандър, сладко кисел сос, соев сос, чили)

Тези зеленчуци са богати на калий и желязо и полезни в борбата с пролетната умора. С любимите ви топинги и гарнитури разнообразието от вкусове се покачва неимоверно. Дали ще е кисело, чесново мляко; сладко –кисел сос или тарияки; кашкавал или пармежан, това е въпрос на желание и вкус, във всеки случай пролетта е точно времето, когато е препоръчително да се „хванем за зелено”!? J

Миди по хърватски

2 порции

·      1 кг миди (mussels или смесени с clams)

·      50 гр краве масло

·      40 гр царевичен или пшеничен грис

·      60 мл бяло полу-сухо вино

·      сол, черен пипер на вкус

·      връзка зелен лук

·      лимонов сок от ½ лимон
·      пресен магданоз и чери доматчета за гарниране (опция)

Мидите се почистват от пясък и водорасли. Задушават се под похлупак с масло и чесън докато се разтворят, след което им се долива вино и добавя грис. Разбъркват се докато гриса поеме течността и започне да полепва по черупките. Подправят се на вкус със сол, лимонов сок, черен пипер. Така приготвени мидите се сервират горещи, гарнирани със ситно нарязан зелен лук и магданоз. На този апетайзър чудесен акомпанимент са белите вина Пино Гри и Совиньон Блан.

Кайзер пастърма (телешка или говежда) и Домашно Капиколо / Home Made Capicola and Pastrami

Дойде време за пастърмици. И без това идват пости, така че месото ще има достатъчно време да поизсъхне до Коледа. Домашното вино вече почива на втора ферментация и чака своя ред да бъде наченато. Отдавна ометохме две пастърми от телешко сърце и телешко бонфиле (рибица), но в хладилника се сушат още три вида. Днес ще ви представя говеждия кайзер:

·      1 кг говеждо или телешко бонфиле

·      1 кафена чашка сол (трапезна, но ако ползвате морска, удвоете количеството ѝ и добавете още 12 часа поне)

·      подправки*

·      лед

Малко подробности относно технологията: ако имате телешко сърце, то се почиства от мазнина и жилки и реже по дължина на 4-5 парчета, след което месото се накисва във вода с лед за 24 часа, за да отнеме кръвта до колкото може. Месото се оцежда и осолява, престоява още 48 часа, за да се “опече” в солта, след което се изкисва във вода за още 24 часа. Последното накисване във вода е за баланс на соленоста, излишната сол се разтваря във водата и изхвърля с нея. Месото трябва да има сивеeщ вид. Тази технология може да се приложи и към говеждото бонфиле. Имайте предвид,че времето за “опичане” в солта зависи също така от големината на парчетата месо.

*Подправките наистина са въпрос на вкус. Аз обикновено ползвам червен пипер и чубрица, нищо друго. Спицифичен аромат носи чимена (fenugreek-семена). Този път за втората партида говежда пастърма направих следния микс от подправки:

·      ½ к.ч. сладък, червен пипер

·      1 индийско орехче, настъргано

·      3 счукани зърна бахар

·      1 к.л. кимион

·      1 к.л. млян черен пипер

Индийското орехче придава малко или много аромат на шпеков салам.

Малките парчета на снимката са от свинска рибица и подправките са чубрица и червен пипер.

За Капиколото ползвах свински врат, понеже то се прави точно от свински врат и следните подправки:

·      1 к.ч. сладък червен пипер

·      1 ч.л. лют червен пипер

·      3 скилидки чесън

·      2 с.л. семена от резене

·      1 к.л. млян черен пипер

Преди осоляването на месото за Капиколо и изкисването му е добре да се разреже така,че да се разгърне един обърнат наопаки “Т”-образен разрез е достатъчен. Това позволява солта да проникне еднакво навсякъде. Отупването в подправки се прави по цялата повърхност на месото, което се навива на руло и стяга с готварски канап.

След като подправките са нанесени обилно върху месата, месата се окачат на сухо, студено и проветриво място да съхнат. Аз ги суша в хладилника, поради липса на подобно място. Сушенето става малко по-бавно, но когато са достатъчно твърди се прибират в найлонов плик или контейнер с капак. Краищата на пастърмата винаги стават по-бързо (съхнат по-бързо), затова и си позволяваме да резнем по някое и друго парченце от време на време. Винаги съм се смяла на факта, че докато пастърмата ни стане, тя вече е изяденаJ

Говежда пастърма върху препечена филийка, намазана с масло и авокадо.

 суджук, пастърма от телешко сърце, пастърма от свинско бон-филе