Селедка под шубой

Тази салата е популярна в Русия, особено по новогодишните празници. Приготвя се с маринована херинга или така наречената селда, от където произлиза и името на салатата. 

за 4 порции ще са Ви необходими:

250гр филе от херинга

2 твърдо сварени яйца

2 големи картофа

2 моркова

2 бр. сладко цвекло

1/4 глава червен лук (по желание)

4 с.л. майонеза

сол и черен пипер за овкусяване, копър по желание

Картофите и морковите се сваряват отделно от цвеклото до омекване, след което се обелват и оставят настрани да изстинат.  Цвеклото се вари около 15-20 минути  с кората, която се бели, след като вече е сварено, за да проверите дали е готово, забодете дървено шишче в него, месото му трябва да е полу-меко. Лукът и рибата се нарязват на дребни кубчета. Вече изстиналите зеленчуци се настъргват на едро ренде.

Салатата се реди, като се започне от рибата и между всеки ред се разстила малко количество майонеза. Приблизително 1 с.л. на междуредие, не прекалявайте с нея! После се слагат настърганите картофи, посолени  и овкусени с черен пипер. Хубаво е първият слой да се притисне към рибата, за да се захванат добре  и по-лесно да се вземат с шпатулка от  чинията за сервиране! Идва ред на лукът, настърганите моркови, цвеклото, завършва се пак с майонеза и се настъргват на ситно твърдо сварените яйца. Салатата се сервира студена!

Да Ви е сладко!

Japchae / Жапчае / Чапчае или Целофанови нудъли по Корейски

Жапчае / 잡채 / Japchae

Целофановите нудълс, наричани още стъклени дудълс (англ. glass noodles) са нудъли направени от нишесте и вода. Обикновено нишестето е безглутеново и бива няколко вида: от мънг (мунг) боб, тапиока, сладки картофи..когато се сварят тези тънки нудъли стават прозрачни, от което следва и името им. Понеже целофановите нудъли са много нежни, сваряват се за кратко, като се следва указанието на опаковката.

Аз лично съм почитател на корейската кухня, заради разнообразието от предлагана храна и множеството купички, пълни с лакомства, които съпровождат основното ястие, така наречените  странични ястия, (панчан ),site dishes, banchan, 반찬. Един пример:

Това са сотирани кълнове от боб мънг. Обикновено ги отглеждам  у дома, а бобчетата могат да се купят в Кауфланд. Готвени са също много вкусни и на вкус ми напомнят  на обикновена леща. След като се бланшират за минута  в гореща вода, кълновете се потапят в ледена вода,за да останат хрупкави,  оцеждат се и се овкусяват със соев сос, захар, чили, чесън и олио от печен сусам. Гарнира се със семенца печен сусам. Олиото от печен сусам е изключително важно и незаменимо в азиатската кухня, като се ползва предимно за овкусяване, тъй като  загаря лесно при сравнително ниска температура.

За направата на Жапчае можете да изберете само зеленчуци и /или месо по желание, тънко нарязано говеждо, пилешко.

Зелен лук на ивички, гъби шиитаке, спанак или друг листен зеленчук, моркови на ивички, чушка, тиквичка,кълнове....всичко това е въпрос на избор. Обикновено се слагат и яйца, добре разбити и запържени на тънък лист, (като палачинка), нарязани на ивички. 

Зеленчуците се сотират за кратко в горещ уок и отделно от месото. Дори самите зелечуци  могат да се сотират отделно, защото различните такива подлежат на различно време на готвене, например сложете чушките и морковите, нарязани на ивички първи, след това гъбите, после тиквичката, накрая кълновете. Спанакът може да се бланшира и добави в последствие. Накрая всичко се смесва и овкусява със соев сос, захар на вкус, счукан чесън, чили, олио от печен сусам и се гарнира с печени сусамови семенца. 

Пастет от пилешки дробчета

     Здравейте отново, приятели! :) 

 Преди известно време преустанових писането в този блог, защото имах прекалено много ангажименти и натоварена работна програма, но искам да знаете, че много ми лисваше споделянето на вкусни рецепти и идеи с всички Вас! Решила съм да възобновя отново блогърската си дейсност и ще се радвам, ако ми гостувате на страничката! 

_________________________________________________________________

 Есента е един от любимите ми сезони, защото е време за урожай. Това лято имах шанс да обработя своя зеленчукова градина и да приготвя множество консревирани зеленчуци, също така да обърна достойно внимание на съхраняването на храна за зимата и производтсвото на собствени, сладка, желета, сосове, колбаси и вино. 

 Есента  е също сезонът, в който можем да си позволим малко повече мазнини и протеини, които да ни заредят с енергия през хладното време.

Пастетът е богат и на двете, намазан върху филийки препечен хляб и акомпаниран от чаша червено вино, плод или сладко-кисело желе, това малко удоволствие е достатъчно да превърне вечерите  ни в стилни и роматични спомени.

 Има и още една причина, поради която реших да направя домашен пастет. Съдържанието от етикетите на пастетите в търговската ни верига (България) не отговаря на очакванията ми за здравословна  и качествена храна или, ако има истински продукти в определен и задоволителен процент, то пастетите са със завишени, бих казала баснословни цени.

 Пастетите биват разнообразни: едро или фино мляни; печени на водна баня или пасирани; от зеленчуци, месо, дроб или риба; с разнообразни плодове или билки; млечни или с алкохол. Стриването или пасирането на месото и смесването му със сол и голям процент мазнина и билки е начин то да се запази за по-дълго, тъй като самият процес позволява получената маса да се пресова добре и запечата с мазнина, което от своя страна предотвратява окисляването на готовия продукт.

Днес ще ви споделя как направих два вида пастет: Пастет от пилешки дробчета и манатарки с аромат на бели трюфели и обикновен Пастет от пилешки дробчета с коняк и билки.

Пастет основен:

1 кг пилешки добчета (добре почистени от жили и евентуално жлъчка!)

150 гр краве масло

60 гр свинса мас

1 средно голяма глава кромид лук

30 мл коняк 

1 с.л. чубрица (може да се замени с мащерка, салвия, терагон или риган)

настъргано индийско орехче на вкус

2 дафинови листа и 3 зрънца бахар, които се вадят в последствие (преди пасирането)

сол и черен пипер на вкус

1 к.л. суха подправка "Lemon & Pepper"

В зависимост от това в какви съдове ще съхранявате или сервирате пастета, ще ви трябва и съответното количество запечатваща мазнина или желиращ се бульон. Аз разтопих подсолени краве масло и св. мас 1:1  и с тях залях вече пълните с пастет съдинки.

Манатарките, които ползвах бях задушила отделно с малко масло, чесън и сол, като количество в готов/сготвен вид бяха 1 ч.ч. 

 2 с.л. Масло с екстракт от Бели трюфели

________________________________________________________________

* Не задължително, но желателно за по-добър баланс на вкуса!

*Подправките са наистина въпрос на избор и вкус. За регулиране на киселинността може да се ползва лимон или друг плодов сок, вино, суха подправка "Lemon & Pepper"; за сладостта: мед, кленов сироп, захар, сухи плодове, като стафиди, червена боровинка, сини сливи или просто, балансирайки сладко-кисело наведнъж, да използвате сладки десертни вина, като например Порто, Ice Wine, Марсала, Шери, Мадейра и др.

Начин на приготвяне:

Изберете съд, тенджера с широк диаметър. Лукът се нарязва на ситно и се запържва до златисто,( ако желаете и до карамелизирането му, което става на по-бавен огън! )в мазнината (масло и свинска мас), след което се добавят дробчетата и  се задушават, като се подправят междувременно с подправките и (алкохолът по ваш избор). Оставят да къкрят до пълна готовност под похлупак, като се разбъркват  или раздрусват. Хубаво е да остане сос, който ще ви помогне за по-лесно и фино пасиране. Отстранете дафиновия лист и бахара преди да пасирате. 

Аз разделих готовите дробчета на две части, като към първата добавих предварително сготвените манатарки и олиото с екстракт от Бял трюфел, след което пасирах до желаната консистенция и насипах в рамикен. Отгоре сложих по едно парченце гъба и запечатах с рафинирано, подсолено краве масло и св. мас. Вкусът на този пастет се получи изключително изтънчен  и наситен. 

Втората част от сготвено дробчета, подправих допълнително (след пасирането) с чубрица, индийско орехче и черен пипер и бих казала, че вкусът на този пастет се получи съвсем класически за Балканските географски ширини. Насипах го още горещ в керамичните бурканчета и го "запечатах" отново с рафинираната мазнина.

Така приготвени, пастетите могат да траят до седмица в хладилника, може би и повече, просто не се е случвало да останат там толкова дълго.

Агнешки котлети с киви марината /Плодови маринати

      Здравословното хранене все повече набира популярност сред  жителите на Северна Америка, където  затлъстяването, диабетът и коронарните заболявания са силно изразен смъртоносен фактор.  Търсят се нови, здравословни рецепти и иноваторски идеи в технологиите на готвене. Захарта и всички нейни заместители са  легализирана  отрова № 1 и гориво за раковите клетки, както и за вскякакъв сорт  възпаления в тялото на човек. От всички видове подсладители, течни и изкуствени, аз лично предпочитам натуралния мед и плодовата захар, това като че ли ми се струва най-малкото зло. Също така вече купувам единствено тръстикова, натурална  захар, ако  трябва да правя някакъв десерт, в който  не мога да ползвам друго от изброеното по-горе, като подсладител, но пък съвсем рядко правя десерти у дома.  Купешките BBQ или барбекю сосове се правят с меласа, царевична  течна захар, аспартам, затова вече не купувам такива, следствие на което, прибягнах до плодовете, като средство за подслаждане на сосове и маринати.

Кивито например, има  обширен кръг от полезни свойства, две от които са наличието в него на ензим (актинидаин), който  разгражда  лесно и бързо протеините в месото, млякото, соята и спомага за по-доброто храносмилане, което го прави идеален кандидат за мариноване на месо, също както папаята, ананасът, бананите и мангото. Всички тези плодове съдържат  този ензим и често се ползват за естествено омекотяване на месото преди готвене. Анансът  е чудесен в комбинация със свинско месо и бекон, мангото добре подхожда на риба, а папая бих опитала с пилешко месо, но все още не съм, затова не мога да дам препоръка за нея.

Агнешкото месо тук, в Канада е  внос предимно от  Нова Зеландия и Австралия, макар на пазара да се предлага  и малък процент местно производство, аз купувам  от новозеландското. Кивито от друга страна е националния плод на Нова Зеландия, така че намирам тези два продукта напълно съвместими, комплиментиращи се един-друг. Това, което сътворих снощи се оказа много сполучлива марината, с двойнo приложение. В случая марината, която става на сос. Споделям рецептата с пожелание за крепко здраве! :)

6 бр. агнешки котлети

2-3 бр. киви, зависи от размера  им, аз ползвах две , но доста големички

2 с.л. ябълков оцет

1 с.л. мед

1 с.л. слънчогледово олио

1 к.л.  канела

1 к.л. семена от кориандър*

1 к.л. семена от резене*

1к.л. семена от ким*

1 к.л. семена от кимион*

1 червено люто чушле*

*Всички тези семена се стриват в хаванче и се сипват в блендера преди смилането!

1  с.л. морска, едра сол

_____

1/2 глава лук

Кивито се обелва внимателно и се нарязва на по-малки парченца. /Ползвах  малък блендер./ Всички продукти с изключение на лука се смилат в блендер. Лукът се реже на едро и се добавя на едро. Месото се залива с така приготвената марината и се оставя да престои в хладилника най-малко 2 часа. /Моите котлети престояха в тази марината 6 часа. /

Котлетите запекох в горещ чугунен тиган до карамелизиране на коричка от двете им страни, като около тях нахвърлих  стръкове целина и моркови, нарязани на едро, малко  гъби  "Портобело" и залях със соса/маринатата.  Така приготвено, месото се капсулова и остава сочно, докато трае същинското готвене- печенето. Предпочетох този тиган, защото от котлона директно може да се пъхне във фурната. Освен това обогатява храната на желязо, което е полезно за жените, но това е друга тема. Запичането в тигана става за около 7-10 минути, докато печенето в предварително, силно загрята фурна трае не повече от 10-15 мин. Моята беше на 230˚С.

Сготвено така, агнешкото беше акомпанирано от картофено пюре, подправено с карамелизиран чесън (roasted garlic); пролетни бобчета, задушени в масло и гъби; и полято с чилийско Каберене Совиньон, Santa Carolina 2016.

Резолюция 2018

                                                       Изгрев: Светлана Д.

(Вместо пролог-мотивационно)

"Онзи, който иска да направи нещо-намира начин, а друг, който не иска-намира оправдание."

"Там, където има воля, има и път." Т. Карлайл

"Който няма воля, всичко му е неволя." бълг. поговорка

  "If there is a good will, there is great way." William Shakespeare

            Преди няколко години  моя приятелка (родена  и израсла в Канада) ме попита каква е моята резолюция за Новата година. Погладнах я учудено, защото нямах  ни най-малка представа за какво ме пита!? Когато я помолих да ми обясни, тя каза, че по традиция всяка година тук (в Канада) хората правят свои резолюции и ги излагат  пред семесйтвото си, приятели  или ги пазят  за себе си, като нещо  съкровено, но във всеки случай се опитват да ги следват, като всяко съзнателно предприето и добре обмислено  решение. Възкликнах с удивление приемайки идеята, като  положителна  и значима информация. Навя ме мисъл, че може би тук се крие разковничето за успех в начинанията и просперитет в живота като цяло  на различните хора, а защо не и цели нации!? Знам, ние всеки ден вземаме решения, но  като че ли, ако това се случи в навечерието на Новата Година и декларира  публично  на първи януари, ние встъпваме в пакт; или сключваме официално  договор със себе си. Ако  клаузите на този договор се изложат пред второ лице или лица, то те придобиват по-голяма тежест  и ние ставаме по-отговорни  относно процеса на  тяхното съблюдаване. По традиция в България на Васильов ден,  първи януари,  ние правим баница с късмети. Всеки  един от нас очаква да му падне от небето Късмета за Новата година, оставяйки се в ръцете на съдбата -несъзнателно и безпричинно. Но, това е игра и е забавна-ще възнегодуват  повечето от Вас! ....Може би!?Чисто психологически аз  си декларирах на ум, че ще правя своя Резолюция всяка година. Всеки нов ден е нова възможност. 
Всеки нов ден е нова възможност  към по-добър, по-смислен, по-удволетворяващ живот. И знаете ли, не  е необходимо да  правите грандиозни планове за годината. Всяка резолюция може да е нещо дребно, но значимо за Вас или околните:може да е свързана с плановете Ви за учене или със здравето Ви; може да  е в името на  вашия квартал, град или някой близък;  може да е лична  или обществена кауза; може да е артистична изява...Но не забравяйте едно, нека Вашето решение за промяна бъде основателно и добронамерено,  хармониращо с околните и природата-само така вашият дух ще се почувства окрилен и свободен, в хармония с вашия ум! И като стана дума за хармония, искам да напомня, че ние хората Сме Светата Троица-Ум , Дух и Тяло, ние сме Цялост от тези три величини и от нас зависи  те да са в баланс.

На практика, какво Ви трябва, за да създадете  своята Резолюция: време за обмисляне; евентуално листи  и химикал, може и календар, ако сте педантични, подредени индивиди и най-същественото Воля, за да осъществите своите намерения.

"На дълъг път се тръгва с малка крачка."

Един практичен съвет: не прибягвайте до драстични промени, защото те трудно се следват. Разочарованието от самия себе си  не е добър приятел. Примерът "на час по лъжичка" за някои може да е по-ефективен по-приемлив. Някои идеи могат да се комбинират с други  или да се заменят според ситуацията и малко по малко всяка една дребна промяна може да се превърне  в част от ежедневието Ви, в стил на живот.

Аз прибягнах до месечно разхвърляне на дребни, но  значими за здравето ми промени, защото тялото е Хармът,  който се обитава от Ума и Душата и осъзнах, че нехайството ми руши този храм. Тези три елемента от нашата Цялост са като скачени съдове. Ако в един от тези съдове има пробойна, то енергията започва да изтича и от трите, затова ето, споделям с Вас моята Резолюция за 2018-та година:  

1.    Ден за добро количество детоксикиращ чай! Вместо кафе, както е обичайното при мен.
2.    Ден за фибри, защото преди да се започне строенето на здраво тяло, то трябва да се почисти.
3.    Ден за протеини-подобряват мускулния тонис, днес въхлехидратите нямат място в моето меню.
4.    Ден за хидратиране! Подобрява храносмилането, физическата способност, подпомага кръвното налягане и кожата.
5.    Ден за гореща, детоксикираща вана с ароматни масла и соли; пилинг и хидратиране на кожата.
6.    Ден за магнезий. Нашият мозък се нуждае от магнезий по време на стрес. Доказано е, че магнезият предотвратява и редуцира депресията и безпокойството.
7.    Ден за един пълен професионален масаж.
8.    Ден на "Спящата красавица" или така наречения "beauty sleep". Недостатъчният и непълноценен сън води до множество здравословни проблеми, затова е необходимо да се наваксва, когато може, за да изглеждаме по-млади  и красиви.
9.    Ден за пробиотици. Пробиотиците са неизменна част от нашето тяло-трябва да се помага на добрите бактерии.
10.                    Ден за  лека вечеря.
11.                    Ден завегетариански, кулинарни изкушения.
12.                    Ден за витамин D. Натурален по възможност. Слънце, къде си!? Тук, във Ванкувър има голям недостиг на слънце, това води до (SAD) seasonal affective disorder, целогодишно за съжаление.
13.                    Ден за плуване. Дори и да не умеете да плувате , упражненията във вода са полезни за мускулната и костната система.
14.                    Ден за разходка в парка или брега на океана. Завръщане към природата. Зареждане с енергия!Всички знаем колко добре се чувстваме след като сме били сред природата.
15.                    Ден за нов, екзотичен плод или смути!
16.                    Ден за ново салатно олио, толкова са много  и интернет гъмжи от информация кое от кое по-здравословни!:))) от авокадо, от хемп, с омега-3...
17.                    Ден за йонизиране. Борова гора, море,водопад,  спицифични домашни растения помагат това да се случи.
18.                    Ден за физическо натоварване. Среща с приятели в любимия Салса клуб  или фитнес салон, канго или др.
19.                    Ден за медитация и йога, за да подпомогнем онази връзка между тяло и дух.
20.                    Ден за колело. В планина с физическо натоварване или  сред пасторално поле , компания и кошница за къмпинг.
21.                    Ден за хидротерапия или шоколадова терапия, няма значение стига да е с терапевтичен ефект!
22.                    Ден за парна сауна.
23.                    Ден за витаминозен коктейл. Зеленчуци, плодове...
24.                    Ден за градинска работа. То, който има двор/градина знае, че тази работа  край и спицифичен ден няма!:)
25.                    Ден за хоби. Толкова много хобита, а толкова малко дни и средства!
26.                    Ден за приятели, но не от онези натоварващите.
27.                    Ден за Добро дело.
28.                    Ден за раглезваща покупка или накратко шопингтерапия.
29.                    Ден за хубава  и затрогваща книга.
30.                    Ден с артистична и културна насоченост. Балет, театър, арт-изложба...
31.                    Ден за бягство от ежедневието и рутината. Откриване на нещо ново, пътуване, опознаване на околната среда.
32.                    Ден за рутина и уют. Рутината като лекарство в нашият забързан и хаотичен ден, котва  и сигурност.
33.                    Ден за почистване и организиране на дома. Доказано е, че това чисто  домакинско задължение се проектира върху  нашите мисли, помагайки  ни да ги организираме.
34.                    Ден в който ще надскоча Себе си. Нещо екстремно за самата мен. Това не означава, че ще се запиша в кръжок по парашутизъм.:)
35.                    Ден за математика , знает ели  онзи ден реших задачката на Анщайн, онази за петте къщи с пет различни цвята и т.н., което ми достави огромно удволетворение!


...Списъкът надхвърли обичайните 30 месечни дни, но това е без значение. Списъкът може да продължи, да се приплете, да се преобрази в нов стил на живот или да вдъхнови някой друг да съчини свой списък, своя Резолюция. Ако това, последното се случи, то ще се радвам да споделите своя опит!?

"Друговремец" / Пай със заек

           След като изгледах първите два сезона на "Друговремец"/ "Outlander" и бях запленена от живота на Клер  и Джейми, реших, че е по-добре да прочета  останалите книги от поредицата докато чакам третия сезон. Така и сторих. Книгите на Диана Габалдон малко ме разочароваха, препълнени с излишни подробности и ненужни  размишления,  но и ми дадоха шанс да надникна в живота на героите  ѝ в детайли. Приятно усещане ми достави да науча как  и какво се е готвило през 17-ти и 18-ти век в Англия, Шотландия и Америка, като  търсейки още информация по темата попаднах на завладяващите серии в Ю-туб на Townsends .Връзка към канала на  Тownsends , но да се върна към Джейми и заешкия пай  "Rabbit Pie" на Джени- неговата сестра! 

В книгата Voyager, след битката при Кулоден, Джейми  е избрал отшелнически живот, живее в пещера, но навестява Лолиброх и семейството си, помагайки им в смутните, следвоенни  времена на английска окупация,  като ги снабдява с дивечово месо. (Chapter 5) Джейми е донесъл на Джени заек и горски плодчета и тя решава да направи пай, за да го нагости... Ето, тук започва интересната част, която гъделичка кулинарното ми любопитство и около мен започват да тракат тендежри, чинии  и да се разнася аромат на задушено с лук  и вино месо и още в същия момент решавам, че просто няма начин да не сготвя заешки пай в най-скоро време! :)

 Месните пайове са били популярни през онези години в Англия и Шотландия, готвели са се по празници и с повод, и как няма да  е така, когато  Християнството, било то под формата на Католицизъм или Протестанство e ограничавалo  хората с религиозно постене и догми. Например: религията  е била много удобно средство за Елизабет I  да контролира масите по време на нищета  и глад, като обявява официлано сряда и петък за дни  на пости и изтребва огромна част от католиците....:( Усещам как горчиви нотки се прокрадват към гърлото ми, затова спирам с политиката до тук!

 Обикновено тестото за пай се е правило със "suet" -околобъбречна лой от говеда или  овце. Тази лой е издържлива на високи температури, т.е. има "high smoke point" и затова се е ползвала за пайове и пържене, но Джени споменава масло, така че то със сигурност фигурира в ястието ѝ под една или друга форма. Заешкото месо, особено ако е дивеч е жилаво и сухо, затова "носи" добре на допълнителна мазнина-бекон или краве масло. Когато аз готвя заешко ползвам  винаги едно от двете или И двете. Джени връчва кухненския чук на Джейми  и му  нарежда  да начука добре заешките порции, месо и кости, за да може да се получи по-ароматен сос, следвайки рецепта от готварска книга, но  така или иначе не всички продукти са на лице, затова касисът е заменен с трънките, донесени от Джейми, а кларетът (вид вино) е спестен за по-важни потребности.

Сега, ...в много от рецептите, идващи от острова плодовете са често  в полза и акомпанимент на месото. Добра комбинация са диви ябълки и свинско, вишни и патица, круши и говеждо. Хубаво е да се знае, че повечето от плодовете в миналото  са били некултивирани и са имали по-кисел и тръпчив вкус. Днес ние сме свидетели на  съвсем различни вкусови качества на плодове и зеленчици, заради изкуствения подбор на поколения фермери и земеделци или любители ботаници, освен...  генното модифициране, разпростиращо безпощадно пипалата си, дeгизирайки се под нелепи словосъчетания, като "биофортификация" например.  Пак се отплеснах! :)

Ето,  как аз направих заешки пай в днешно време :)

Продукти за плънката:

·       Половин  заек, нарязан на порции (половин, защото формата ми за печене на пайове е сравнително малка,  23 см)

• ·       100 гр пушен бекон
• ·       1 глава лук
• ·       1 малък морков
• ·       30 гр краве масло
• ·       30 мл  бяло вино "Гевурцтраминер"
• ·       1 кубче зеленчуков бульон
• ·       Подправки: мащерка, настъргано индийско орехче, млян черен пипер, сол на вкус
• ·       1 с.л. брашно

За кората:

250 гр  свинска мас, брашно, колкото поеме за ронливо тесто и 3-4 с.л. вода или вино, за да стане еластично, щипка сол. Масленото тесто  нигога не бива да се меси дълго до еднородна маса. То трябва да стои  рохко, на пластове. Често месните пайове се плагат във формата за печене без дъно от  тесто, но със "стена" и "капак" с дупки за парата.

Приготвяне:

Порциите заешко месо (с кост) се овалват в брашно и се запържват до златисто в мазнината (кр. масло), след което се добавят  бекона, лука, моркова и подправките.  Една чаша вода с разтворения в нея зеленчуков бульон. Всичко това се полива с виното и се оставя под похлупак ,  на средна температура, за да се задуши до омекване на месото*. Аз например обезкостих месото преди да изсипя всичко във формата за пай. Покрих с кората и изпекох във фурна на 180 градуса около 30- 40 минути.

*забележка: Количеството на соса и гъстотата му, зависят от вашето предпочитание, така че, ако искате да е  с повече сос, следете да не изври много, докато се задушава на котлона и долейте вода/бульон при необходимост. Гъстотата също може да се регулира с няколко щипки  брашно или царевично нишесте. Успех, ако сте решили да пробвате заешки пай у дома и Наздраве!

Тигров Фъдж

Този фъдж е много популярен във Ванкувър и се продава на ключови турситически  места,  пазари като  Granville Island market и Lonsdale Quay market.  Понеже го харесвам много и нямам възможност всеки път да ходя до тям, намерих няколко рецепти в интернет и ги преиначих, така че да задоволят моя вкус. Вече няколко пъти правя тигров фъдж под формата на бонбони и с удоволствие споделям с Вас рецептата си.

1 част бял шоколад (полу-сладък) / 1 ч.ч. 250 мл/

1/3 част батърскоч чипс*

2/3 фино,  натурално фъстъчено масло**

щипка  морска сол, снежинки

1/4 черен шоколад

* ако нямате батърскоч чипс, заместете ги с бял шоколад и добавете няколко капки есенция ром

**  натуралното  фъстъчено масло не бива да съдържа никаква захар и други компоненти, масла и прочие, за предпочитане е фъстъците да са фино млени.

Белият шоколад  (и евентуално батърскоч чипс)се разтопява на парна баня. Смесва се добре с фъстъченото масло. Излива се във формичка или малка тавичка.

Черният шоколад се разтопява също на парна баня и се излива на струйка върху фъджа, след което с помоща на нож, вилица или клечка за зъби се "разнася" по повърхността на красиви линии.

Оставя се да се стегне в хладилник а поне 2 часа и се реже по желание на блокчета или друга форма.

Идея 1: Ако добавите натроишени вафли и портокалови корички към микса преди да се стегне ще имате вкусно подобие на нашенските бонбони "Черноморец". Вече пробвано!

Идея 2: Можете да поръсите с ядки, в случая (на снимката по-горе) ползвах печени лешници.

Идея 3: Също пробвана-ползвайте черния шоколад за оформяне стените на бонбони, ако имате формичка за бонбони и фъджа за пълнеж.