Monday, November 11, 2013

Кокосов крем с тапиока (без краве мляко, без глутен)/ Coconut-Tapioca pudding





 


·       40 гр. перли тапиока
·       400 мл кокосово мляко (60% кокос, 40%вода, без гуар гъм и други консерванти)
·       60 мл. вода за накисване на перлите
·       3 с.л. пудра захар (без нишесте, аз смилам обикновена кристална захар в блендер)
·       4 с.л. кокосови стърготини, запечени на тиган
·       3 капки кокосова есенция
·       3 капки есенция ром
·       1 суха ванилия

 

Перлите се накисват във водата за 30 минути*, след което се варят в подсладено и подправено, кокосово мляко. Кремът се вари на слаб огън, като се бърка постоянно, докато перлите станат прозрачни, а кремът се стегне, но все пак трябва да остане рядък. Насипва се в купички и се гарнира с печените кокосови стърготини. Печени кокосови стърготини могат да се сложат и в самия крем като опция. Сервира се охалден. Вижте още Крем Тапиока с Ягодов конфитюр и Крем Тапиока-Мока.

* перлите имат различен диаметър, моите са като главичка на цветна кърфица. Ако сметнете за нужно нека накисването им е по-продължително. 

Безглутенови палачинки от нахут / Chickpea crepes (dosa)


 

Също както и  палачинките от гречка (елда), наречени галети, тези палачинки са подходящи за хора с алергия към глутена, както и за всички останали кулинарни любители.   Произхождат от Южна Индия и могат да се включат в диетични планове, здравословен заместител са на хляба. Обикновено в доса се слагат подправки като зрънца кимион, счукан чимен, лют пипер и др. Често сместа се прави и с други видове брашно, от ориз и от червена леща или се слагат настъргани в нея зеленчуци.

Днес ви предлагам 2 бързи и лесни рецепти за пикантни палачинки без глутен:

Мини Доса за закуска, пълнени с яйце и праз лук



      ·       1 ч.ч. брашно от нахут
     ·       11/2  ч.ч. вода*
     ·       с.л. захар
     ·       щипка сол
     ·       1 с.л. семенца кимион
     ·       ч.л. семенца сусам
     ·       щипка сух сминдух
     ·       3с.л. олио
     ·       30 гр. краве масло за мазане

Палачинките се правят върху горещ плосък тиган, аз ползвам тефлонов, но ако имате друг или специална плоча, ще ви е необходимо олио за намазването им преди всяка палачинка.
Брашното, водата и олиото, се разбиват до еднородна смес, като за палачинки. Добавят се подправките. Струйката трябва да се разлива плавно и свободно, а когато се изсипе с черпак върху горещия тиган се разстила с помоща на плоска шпатула или лъжица, за да стане възможно най-тънка палачинка. (*Микс, който е по-рядък, намирам по-лесен за обработка.) След като се изпекат от едната страна и изсъхнат отгоре, палачинките се мажат с краве масло и обръщат, за да се доизпекат и от втората си страна.
Готовите палачинки се мажат отново с краве масло и държат топли и похлупени.
Пълнежът е правен с масло, праз и бъркани яйца, но може да бъде най-различен, стига да е солен. От тази смес направих 10 мини палачинки доса. Самото брашно има леко нагарчащ вкус, който се смекчава след готвене, но на мен не ми допадна особено, затова вторият път ги направих 1:1 с брашно от елда.

 

Палачинки от елда и нахут
 

Вторият вид с брашно от нахут палачинки, всъщност е смес 1:1 от двете нахут и елда и е двойна тоза.


     ·       1 ч.ч. брашно от нахут

     ·       1 ч.ч. брашно от елда
     ·       2 ½ ч.ч. вода
     ·       1 ч.л. сол
     ·       1 ч.л. захар (може и без нея)
     ·       4 с.л. олио
·       Подправки: кимион на зърна, черен сусам, нигела, сминдух
     ·       30 гр. краве масло за мазане

Олио  за мазане на тигана (опция, ако е тефлонов)
Всички продукти се смесват до еднородна консистенция и сместа се оставя да престои за 30 минути, което я сгъстява. Аз ползвах 2 чаши вода първоначално, но след като престоя се наложи да добавя още половин чаша, за да я разливам по лесно в горещия тиган.


на снимката филе от пенгасиус (баса) с къри , кьопоолу , доса.

Да ви е сладко!

Лучена яхния с пиле или Пилешка яхния с лук?


 

Отдавна ми се ядеше лучена яхния с пиле, но точно такава каквато моята баба Станка правеше, с много лук и червен пипер. Е, дойде време да сготвя и тази вкусна гозба, която стопля не само стомаха, но и душата. Рядко я готвя у дома и то само през студените, зимни месеци, но споменът за сладостта ѝ трае дълго. Лукът от своя страна е чудесен натурален антибиотик, богат на фибри. Ако имате респираторен проблем, хващайте ножа и започвайте да белите лук, защото за тази яхния ще ви е необходимо значително количество J

2 порции

·       2 пилешки бутчета с гръбче, срязани на три, така че да имате 6 малки парчета с кост и кожа

·       35 мл. растително олио, желателно е да е слънчогледово

·       800 гр. кромид лук, обелен и нарязан на полумесеци

·       5 с.л. сладък червен пипер, сух/фино млян

·       500 мл. доматен сок (аз ползвам домашно правен, в който доматен сок слагам малко магданоз и целина, но те не се усещат кой знае колко; можете да замените с консерва млени домати от магазина или обелени и настъргани такива)

·       ½ ч.ч. вода

·       1 бр. дафинов лист

·       Сол и смлян, черен пипер

Пилешкото месо се запържва до златисто в олито, добавят се полумесеците лук и се объркват с месото. Лукът трябва да поомекне и карамелизира, докато се бърка от време на време, след като това се случи се насипва червения пипер и отново разбърква, за да се запържи, но без да прегаря, гаси се с доматения сок, налива се вода, слагат се подправките: дафинов лист, сол и черен пипер и ястието се похлупва с капак, за да къкри на слаб огън около 35 минути.
 
 

Препоръчвам леко изстуден Памид, топла питка на жар и люти, пукани чушлетаJ Ako харесвате тази рецепта, то препоръчвам Ви да опитате и други вкусни мои рецепти, подобни на тази:

Свински Език в Гърне 
 Агнешко по Механджийски или Заешко по Ловджийски
Заешко с бял, винен сос
Яхния от Бамя 
Заешка яхния с Бекон, Грах и Картофи
Яхния с Ярешко месо  и Картофи
Спанак с Ориз и Яйца
Добрада-Шкембе по Португалски
 

Sunday, November 10, 2013

Китайски бюфет- Пилешки хапки -Хапки от омар/ Рачешки рулца на хапки / Chicken or Lobster balls /




 от омар
пиле и омар

Миналата седмица реших да отворя „китайски бюфет” у дома, за семейно развлечение и угощение.

Направих пържени пилешки крилца със сусам и пет подправки, пържени калмари, пилешки топчета със сладка глазура от сливи, топчета от омар, зелева салата, супа уон-тон. Калмарите са пържени по следната технология КЛИКНИ ТУК

Наречете местните топчета както желаете, нъгетс, кюфтенца или друго яче-вкусът им е затрогващJ

Кюфтенца от пиле и кюфтенца от омар по китайски

За пилешките кюфтенца използвах следните продукти:

·       2 бр. (600гр.) пилешки гърди, без кожа

·       1 яйце

·       ½ ч.ч.  праз лук, нарязан на ситно

·       2 скилидки чесън, пресован

·       1 с.л. сусамово олио

·       4 с.л. соев сос

·       1 с.л. захар

·       1 с.л. ябълков оцет

·       2 с.л. настърган, пресен джинджифил

·       1 с.л. чили сос Самбал-Олек

·       ½ ч.ч. брашно

·       2 с.л. царевично нишесте

·       1 к.л. сода бикарбонат

·       Щипка индийско орехче

·       Щипка кориандър

·       Щипка канела

·       Брашно за овалване на топките и олио за пържене

·       Сол и черен пипер (добре е да се съобрази солта спрямо солеността на соевия сос или изобщо да пропуснете солта)

Всички продукти се смилат до хомогенна смес в блендер, оформят се топки, колкото голям орех, овалват се в брашно и се пържат във фритюрник при температура 180°С за не по-малко от 10 минути.

***

Ако сместта ви стане по-течна или по суха (понякога водното съдържание в пилешките гърди варира) добавете малко брашно или малко вода, в зависимост от случая.

Сервирайте горещи със сладко-кисело-лют сос.

***

За кюфтенцата от омар ползвах 227гр имитация на омар, която е всъщност овкусена бяла риба-Полок и  100гр почистени/обелени дребни скариди (сурови). Тези кюфтенца станаха много по-вкусни и от пилешките.

Салатата от зеле и краставици е овкусена със соево олио, чили Самбал Олек, ябълков оцет/сок от лайм, соев сос, щипка захар, сусамови семенца.

Бири като India Pale Ale, Honey Brown  или различни видове Портър са чудесен акомпанимент на тези пикантни кюфтенца.

Saturday, November 9, 2013

Кокосова супа с пиле, джинджифил и ю-чой / Coconut Chicken Ginger soup with Yu Choy




   Множеството комплименти, които получих на работа, след като сготвих крем супа от моркови и кокос, ме подтикнаха да предложа кокосова супа у дома за съботния ни обяд, както и да споделя рецептата си с вас. Супите с кокосово мляко са поулярни в Индонезия и Тайланд. Също така кокосовото мляко е идеален заместител на млеката с животински произход, към които някои хора имат алергия. Един от клиентите в ресторанта до толкова беше очарован от супата с моркови и кокос,че предложи да я сложим в менюто ни, като ежедневнаJ Макар и различна, домашната супа с пиле и кокос накара мъжът ми да възкликне, че от сега нататък тази супа трябва да влезе в рутинните ни ястияJ. Какво повече да кажа от това!?:)

 

4 порции

·       2 пилешки бутчета (цели)

·       400 мл кокосово мляко (препоръка-потърсете такова, което е само кокос- минимално количество 60% и евентуално вода за останалите 40%. Някои кокосови млека съдържат химикали, подсладители и гуар гъм)

·       30 гр краве масло (освен, ако нямате алергия към млечни продукти, тогава маслото спокойно може да се замени с кокосово масло или растително олио)

·       1 малка глава лук

·       1 морков

·       3-4 скилидки чесън

·       5-6 стръка ю-чой

·       45 гр. пресен джинджифил

·       1 к.л. прясно настъргано индийско орехче

·       1 с.л. прясно изцеден лимон

·       1 бр. дафинов лист

·       стрък лимонова трева

·       2.ч.л. чили “Sambal-Olek”

·       3 с.л. царевично нишесте

·       сол и черен пипер на вкус

Пилешките бутчета се сваряват за 15 минути в тенджера под налягане, заедно с лука, дафиновия лист, малко сол и черен пипер, след което бульонът се прецежда, а месото обезкостява и оставя настрани.

В дълбок съд за супа се разтопява маслото, в което се задушават нарязаните на дребно чесън (запазете една скилидка настрани) и моркови. След като поомекнат се налива кокосовото мляко и 600 мл от пилешкия бульон, който предварително сте сварили, добавя с еи лимоновата трева.

Изчаква се да кипне и се слага, нарязания на ситно листнен зеленчук ю-чой (идеален е за супи и задушаване-просто го обожавам!-заместител, на който може да бъде спанакът). Температурата на котлона се намалява, за да може супата да къкри за около 5 минути. Повече на са ѝ необходими, тъй като ю-чой омеква бързо. Сгъстява се с  нишестето, размито в малко вода.

Идва ред на овкусяването, след като вече сте дръпнали супата от котлона. Кокосовото мляко (натурално) има съвсем лек сладникъв вкус, което е идеално за балансиране с останалите вкусове. Лимоновата трева се отстранява. Джинджърът и скилидката чесън се настъргват на ситно и добавят към супата, след което следват, индийско орехче и чили, лимонов сок, сол и черен пипер на вкус.

Накрая се добавят и флейките чисто, сварено пилешко месо. Супата се сервира гореща.

Да Ви Е Сладко! J

 

Thursday, November 7, 2013

Делфини, екология, печени доматки и култура на потребителя-Що е то?


Тази седмица до бреговете на остров Ванкувър е бил наблюдаван огромен пасаж  делфини  при това не един, а два пъти. Рядък случай, при който океанолозите твърдят, делфините се сбират, поради наличието на обилна храна. Ето и статия, с приложена към нея видео за това любопитно събитие: отвори в отделен прозорец

Защо, обаче дребната риба, храна на делфините, се е струпала на това място се питам аз, следвайки логиката на океанолозите и има ли общо с нивото на радиоактивност в Тихия океан!? След  аварията на ядрения реактор във Фукушима през март 2011, в Тихия океан се изляха тонове с радиоактивна вода, и проблемът все още не е овладян.  Три месеца след цунамито, причинено от земетресението със степен 9.0 по Рихтер по западното крайбрежие на Канада започнаха да акустират всевъзможни битови отломки от поразените сгради в Япония. Знае се, че водата в океаните циркулира и поведението на теченията наподобява това на течност в скачени съдове, от което веднага следва, че заразяването с радиоактивни елементи на водата е глобален проблем. А, ако сте чели книгата на Масару Емото за Паметта на водата, макар и считана за псевдонаучна теория,  проблемът изглежда още по- страшен.

Може би вече питате, защо говоря за делфини и екологични проблеми в кулинарен блог и какво общо има това с днешното меню и отговорът не е труден-в последно време отделям все по-голямо внимание на източниците си на храна, на това как и къде е произведена, отгледана или пакетирана. Имам лош спомен с информационното затъмнение след аварията в Чернобил и не се доверявам и грам на тукашните медии, затова относно тихоокеанските мекотели, раци и риба, включително и сьомгата вече имам резерви, дори към водораслите за суши, пакетирани в Япония съм непреклонна.  В търсене на нови източници на риба, предимно сладководна или „чуждоземна” попаднах на австралийската silver perch.
 
 
 
Тази рибка е идеална за пържене, стига да се осоли и отупа добре в брашно. Искам да обърна внимание на гарнитурата, която виждате на снимката: запечени доматки „Кампари”. Вече няколко пъти ги приготвям у дома, защото след първия опит много ни харесаха. Идеята видях от кулинарния канал по телевизията, а изпълнител беше  шеф Гордън Рамзи.

Доматите се разрязват по дължина на половинки, слагат се в тава за печене, като за удобство тавата може да се покрие с лист за печене, преди да се насипят доматите, след което се поръсват с морска едра сол, с.л. захар, сух риган, счукан чесън, млян черен пипер и поливат със зехтин. Пекат се на слаба фурна за около час и половина. Вкусът им наподобява този на сушени домати, но остават сочни и са подходящи за гарнитура или салата. В интерес на истината чудесна комбинация се получи от салатен микс, печени и овкусеи „Кампари” доматки, печени кедрови ядки, Балсамико, зехтин и Азиаго....само където загубих някъде снимката,но...нищо...

...казвам си,че „винаги ще има утре”, а от там и шанс за нови фотографии и това ме прави по-спокойна и по-мъдра. Дори и нас да ни няма, винаги ще има УТРЕ под една или друга форма. Бъдещето на планетата е в наши ръце, от нас зависи дали ще сме екологични потребители или безочливи консуматори. От нас зависи дали ще търсим и предпочитаме обозначаване по етикетите за генно модифицирани организми (GMO) и натурални храни или ще сме безразлични. Културата на потребителя и търсенето му трябва да определят пазара, а не обратното.

Пожелавам Ви Хубав Ноември!