Спомени с дъх на узо и море-пътепис

Макар зимата да стои на прага, днес искам да ви поднеса няколко свежи спомена с дъх на море от почивката ни на остров Тасос.

Тасос е остров в Гърция, който се намира в северната част на Егейско море, близо до устиета на река Места или Нестос, както я наричат местните. Тръгнахме от Велинград с кола някъде в 10 сутринта, в проливен дъжд и с надеждата, че метеорологичните прогнози за следващата седмица ще се окажат верни, а именно слънчево и топло. Минахме през Юндола, Разлог и Банско и се отправихме към ГКПП Илинден. Тук искам да отворя скоба и спомена, че пътят, макар и зле поддържан, надиплен и пълен с дупки е живописна експедиция между три огромни български планини Родопите, Рила и Пирин. Успоредно на шосето се вие и единствената функционираща, 760 милиметрова железопътна линия (теснолинейка) в България, линията Септември-Добринище. Тя е с дължина 106км. Там се намира и най-високата гара на Балканския полуостров - гара Аврамово с 1267м. надморска височина. След граничния, контролно-пропусквателен пункт оставаха още две планински възвишения Вронду и Фалакро, които са част от Рило-Родопския масив, но вече са на гръцка територия.  Превалихме ги и пред нас се ширна долината на Драма- окъпана, с разпокъсани облачета и слънчево ведра. Минахме през Кавала, първият град който видяхме на брега на Егейско море, където спряхме на пристанището за по кафе и снимки и отново потехлихме на път, защото отново заситниха капчици дъжд.

 Лесно намерихме Керамути- селището, което се намира на брега на континента и от където се качихме на ферибот, водещ до остров Тасос. Небето бе оловно сиво, въздухът наситен с озон, заради гръмотевичната краткотрайна буря, която се стовари въру нас докато чакахме на пристанището неколцина приятели,... но гледката-гледката бе невероятна! Високите планини на Тасос  с кълбести  бели пелени от отдалечаващата се буря.

 Намерихме хотела, в който трябваше да отседнем и се настанихме удобно в стая с релаксираща гледка-море, палми, маслинови дръвчета, планина и пристанището на Тасос, често наричан още и Лименас. Скоро китното хотелче се изпълни с приятели от България и ни оставаше единствено да се порадваме един на друг и приготвим за вечеря в изпитан ресторант. Отдавна бе спряло да вали.

 На сутринта, понеже съм едно от онези ранобудни същества, които черпят енергия и хармония от изгряващото слънце, бях първата и единствена душа на плажа. Не е нужно да казвам,че плажът отстоеше само на някакви двайсетина крачки от хотела, беше тесен, но добре подреден и с хубав пясък. От лявата му страна вълничките галеха нежно беломраморни скали, а от дясната сред облите камъчета се мъдреха и ошлайфани от водата керамични чирепи. Древни руини и запазила се арка пустееха сред маслинови дръвчета и нарове,...небето бе чисто и синьо, приветствах първите слънчеви лъчи.

Тасос е бил владение на финикийци, траки, елини, римляни, турци, та дори и българи, има богата история: Виж Тук. Също така красивите му планини са изтъкани от шисти, златни залежи, ценна руда и мрамор. На островът се добиват още пчелен (боров) мед, зехтин, вино и млечни продукти. С риболов и туристически бизнес се препитава и част от населението.

Любопитни са и легендите за това райско кътче, разположено сред изумрудените вълни на Егейско море. Твърди се, че островът бил намерен от Тасос, брат на Европа, който тръгнал да я търси по нареждане на баща си, след като тя била отвлечена от Зевс. Мястото му допаднало и той станал негов управник. Също така сирените, които се опитвали да отклонят  кораба на Одисей от пътя му в търсене на Златното руно се криели именно в многобройните заливи на този остров, а във вътрешността му имало извор с магическа сила. Всеки човек, опитал веднъж от водата му пожелавал да остане завинаги в пределите на това омайно място. Да ви кажа право, посетихме изворчето, което е каптирано и днес се слави като място на влюбените двойки, но още преди да стигнем до него с охота установих, че ми се иска да живея в това райско кътче и в частност село Панагия- семпло, колоритно, сгушено в подножието на скалите Хриси Амудия (Златен пясък) селце, носещо името на Богородица. Точно до извора се намира и църквата Панагия. Тук бе и сладкарничката, в която опитах най-вкусните сиропирани сладкиши от многолистно тесто, пълнени с яйчен крем.

 Дойде ред да спомена и трапезата. Ако сте любители на морската храна и сиропираните сладкиши, това е място тъкмо като за вас. Разбира се, узото и салатата с домати, краставици, сирене, маслини, лук  и зехтин са неизменна част от менюто.

Във всяко ресторантче може да се поръча пържена риба, октопод на плоча или пържени тиквички, патладжан и мусака. Не е нужно да поръчвате десерт. Той винаги се носи, след като вече сте платили сметката- вид благодарност от собствениците на заведението.

Искам да изкажа благодарност на гостоприемния екип на хотела, в който бяхме отседнали и да посоча адрес за желаещи да гостуват:

Хотел “Тарзанaс бийч”!

Tarsanas beach

Limenas Town, http://www.tarsanas.gr/

Ранобудница

Днес ме осени музата още в 3 сутринта! J Будя се рано заради смяната на часовото време (англ. –“джет лаг”, т.е. биологичният ми часовник е все още по българско време). Замесих тесто за пица с пълнозърнесто брашно, но  го разделих на три кори и ги разточих. Намазах ги с краве масло и ги наредих една върху друга. Сгънах четери ъгъла подобно на пощенски плик и пак ги разточих, след което отново намазах с масло. Това потретих и ето,че стана многолисто бутер тесто. Докато втасваше сварих един пресен артишок, обрах ядливата част и я отделих настрана за направата на топъл, сметанов дип със сирена (Хаварти, Крема сирене и Азиаго). Бях запланувала да затворя в буркани пуешко месо, та и това направих, но отделих бяло месо за пуешки шишчета. По-късно от пуешкия бульон спретнах и сос. Поради дългото ни отсъствие от дома няколко глави чесън бяха тръгнали да никнат в хладилника и реших да ги изпека, запазвайки ги за по-дълго и употреба на дипове и пица.

Ети и рецептите накратко:

Чесън на грил

Горната част на чесновите глави се отрязва, за да се полее вътрешността им със зехтин и овкуси-розмарин, риган, сол. Завиват се в алуминиево фолио и се пекат около 15 мин на барбекю или докато се карамелизират. Могат да се сервират цели  или скилидките да се почистят от люспите и съхраняват в бурканче със зехтин.

***

1 артишок

20 гр краве масло

1 ч.ч. готварска сметана

100 гр Хаварти

50 гр Азиаго

50 гр Крема сирене

1 скилидка чесън (може и печен)

риган, черен пипер, сол

Листата и сърцевината на артишока се отчупват едно по едно и се сваряват за около 10 мин. Добре е да подберете млад артишок, който още не е узрял до цвят, т.е. сърцевината му не е лилава. Можете да ползвате и консервиран артишок, ако нямате пресен. Чесънът се пресова и запържва в кравето масло до златисто. Добавя му се течната сметана и сирената, които се разтопяват на слаб огън, докато се бъркат и сосът се сгъсти. Добавя се намачкан артишок (сварен или от консерва). Овкусява се с подправките

***

Пуешко месо в буркани

Пуешкото месо (6 кг.) сварих на два пъти в тенджера под налягане за 40 минути с лук, целина, морков, дафинов лист, черен пипер и сол. Обезкостих и разпределих в бурканите. Долях от бульона и затворих с капачки, след което ги херметизирах за още 30 мин.

Марината за пуешки шишчета

бяло пуешко месо (използвах само едната половинана гърдите и имах 7 големи шишчета накрая, като ползвах и разноцветни пиперки)

40 гр краве масло (стайна температура)

2 с.л. горчица

30 мл бяло вино

сокът от половин лимон

сол, черен пипер, риган, песто Дженовезе

***

Сос за пуешките шишчета

Запържих в краве масло праз лук, долях  кафена чашка сметана и чаена чаша от пуешкия бульон. Подправих с риган, мащерка и черен пипер. Поръсих с Азиаго и оставих да къкри на слаб огън. Сгъстих с 1 с.л. царевично нишесте, размито в малко бульон.

Е, това не беше всичко, днес имах време и за смокиново-шоколадовите бонбони от блога на  трудолюбивата  Жани-Даровете на Гея. Получиха се великолепни! Жани, благодаря за идеята!

Топъл сметанов дип с артишок и сирена

Портокалов сорбет

Докато бях във ваканция ми попадна под ръка един роман, макар рядко да чета художествена литература в последно време, всъщност точно този ми бе препоръчан от жена, която също е запленена от кулинарното изкуство. “Императрицата на сладоледа” се оказа книга, която ме грабна с рецептите си за сладолед и вдъхнови за направата на сорбет. Спорно е къде точно е създаден сладоледа в първичната си форма-плодов сироп и лед, различни източници сочат Китай, Индия, Хималаи, Персия. В Китай заливали сняг с плодов сироп и го сервирали в императорския двор. В Индия замразявали редуцирано прясно мляко, обогатено с различни вкусове (манго, кардамом, роза) –виж кулфи. Персийците стържели лед и го разбърквали с шербет и подправки...Всъщност от думата шербет произлиза и наименованието сорбет. Днес под сорбет се разбира леден десерт с плодов сок или пюре, сироп и алкохол.

Намираха ми се няколко портокала от които изцедих сок и ето как този сок се превърна в сорбет:

125 мл вода

125 гр бяла кристална захар

250 мл портокалов сок, прясно изцеден и прецеден

50 мл портокалов ликьор

7 карамфилови зърна

кората на един портокал (само оранжавата част, бялата горчи)

3 капки есенция ром

Направете сироп от водата, захарта, карамфиловите зърна, ликьора. Нека ври 10 мин. Добавете капките есенция, прецедете и охладете. Това може да стане по-бързо, ако поставите съда с прецедения сироп в друг по-голям съд пълен с вода и лед. Когато течността се охлади добавете прясно изцедения портокалов сок. Разбъркайте и замразете в камерата на хладилника. Когато започнат да се образуват кристали, разбийте ги с телена бъркалка и пак замразете. (Точно тук си мисля,че е хубаво една домакиня да има машина за сладолед! Особена такава като мен, която обожава сладките ледовеJ)))). Всъщност процесът на замразяване и разбиване на кристалите е трудоемък и дълговременен. Това се прави на няколко пъти.

Има и по-лесен вариант за разбиване, ако все пак нямате машина за сладолед, но ви се намира кухненски робот или блендер и той има опция за разбиване на лед. J  Ще забележите,че шербетът замръзва различно от обикновената вода и се разбива лесно. Сега ми хрумна да добавя и кисело мляко към една част от количеството. Замразените кисели млека и олекотените сладоледи са актуални в последно време.

Коричките от портокала, които се вариха със сиропа нарязан на тънко за декорация. След 4 часа сорбетите са готови- божествени, сладки ледове!

Отново с Вас !

Хубаво е да се завърнеш у дома! J

Здравейте скъпи приятели! След дългосрочна ваканция най-после идва ред на рутината. Удобството и уюта на собствения дом, както и ежедневните задачки и задължения бяха очаквани след шеметното обикаляне из Европа и градовете в България. Идва ред на сутрешното кафе, удобния диван и писането в блога, които някак си ми липсваха през последните 6 седмици, по-скоро контактите с Вас! Купищата снимки чакат своята редакция и подредба, а идеиte за вкусни ястия своята реализация. Благодаря Ви, за посещенията и добрите думи през изминалото време!

На път за Канада се спряхме отново за два дена в Барселона, което възобнови спомените ни от началото на ваканцията. Двата дена бяха предвидени за обиколки на града с две от турситическите автобусни линии (синя и червена), спиране и разглеждане на атрактивни обекти. За щастие първата седмица прекарана в Барселона олекоти програмата, включително и от към гастрономически разходки. От тогава са и следващите снимки от посещение в едно фамилно ресторантче в сърцето на града, за което искам да разкажа:

Мястото се стопанисва от семейство: двойка съпрузи, синът им и братът на жената, посещаемо е и е добило известност с добрата си кухня. Там наш приятел бе запазил места и поръчал печено прасенце в знак на гостоприемство.

Апетайзърните ни бяха прочутата иберийска шунка ( хамон Иберико ) и пържен артишок. Филийките намазани със зехтин и домати бяха неизменна част от менюто.

Накратко, начин за пържене на пресен артишок:

Сърцето на артишокът се попарва за 3-4 мин във вряла вода, след което се оцежда, нарязва на тънки филийки и се панира с брашно или яйце и галета. Пържи се до златисто.

Тортиля

 Тайната на най-вкусната тортиля (тортия), която съм опитвала беше разкрита пред нас от собственика и готвач в ресторатнчето- Хосе. Лукът се реже на ситно и запържва до златисто. Картофите се режат на тънки шайби и се добавят към лука, за да се зaдушат с малко вода докато омекнат (и докато водата се изпари, останат на мазнина), след което им се добавят разбити яйца (жътъците трябва да са повече от белтъците!). Пържи се в дълбок, незалепващ тиган с малко мазнина на средна до висока температура, като се разклаща от време на време. Когато започне да се стяга се похлупва с чиния. Тортията трябва да е добре стегната, за да я обърнете в чинията и след това плъзнете обратно в тигана за да се доизпече и от другата страна.

Към тортията можете да добавите спанак, сирена, морски продукти, но наистина обикновената, която се прави от лук, картофи и яйца е най-вкусна (поне за мен)! Може би следващата, която ще направя у дома ще бъде с праз лук, спанак и Азиаго (!) не се и съмнявам,че ще е великолепнаJ

Ето го и самото прасенце с карамелизирана, хрупкава кожичка, което беше акомпанирано от великолепно вино, предложено ни от частната колекция на Хосе. Виното вид Tempranillo бе отличено със златна награда за световноизвесни вина за 2010 (Канада). Ароматът му на горски ягоди (силно подчертан) и къпини отлично се комбинираше с крехкото свинско печено!

За десерт-крем по каталунски , полят с кондензирано, карамелизирано мляко и дайджестиви-ликьори от лимон, анасон, карамел, боровинки, праскова,  както и домашен ликьор от череши, правен от майката на Хосе, който той гордо разля по чашките ни за дегустация.

Кралски обяд и чудесно прекарано време в компанията на гостоприемните каталунци!

Гъби със зехтин и сметана

Набързо споделям една следобедна закуска, спретната за 4-5 мин. в хотелската ни стая на остров Тасос. Тъкмо бяхме пазарували  зеленчуци,  маслини, зехтин, овче кисело мляко, мед, плодове и др. от близко магазинче, а в стаята имаше малка, спретната кухничка, когато реших, че съм малко гладна и готвенето ми липсва.:)

Необходими продукти: зехтин, чеснова скилидка, 2 големи гъби (печурки), стрък розмарин (от градината на хотела), сол и каймак от заквасеното мляко, който беше невероятно вкусен и около 1 пръст дебел. Подходящ заместител е заквасената сметана, трябват ви около 1-2 с.л.

Задуших набързо нарязаните гъби, чесновата скилидка и розмарина в зехтин. Посолих и добавих млечния каймак. Сервирах с филийки пресен хляб и чаша ледено, бяло вино.

снимка, правена от терасата на хотела

На плаж в Барселона

Няма начин град, който се намира на брега на Средиземно море да няма и утвърдени традиции в приготвянето на риби и мекотели! Разхождайки се по плажът Барселонета, почти в източният му край се намират множество заведения за хранене, също и наплив от местни и туристи. Там можете да намерите винаги прясна морска храна и ледено бяло вино. Удобна алея за разходки разделя ресторантчетата от широк плаж и водите на соленото море. По между им се намират барове, атракция за младите, където се вихрят летни, среднощни купони с ди-джей, току на самия плаж, играе се плажен футбол или волейбол.  Много са местата, включително и в гарада, където има възможност да  се види улова и ежедневната доставка на ресторатите и да се поръча от витирина отрупана с риби, раци , миди, скариди, лангусти, омари, октопиди и дриги обитатели на морските дълбини.

Ето какво опитахме на едно от тези места:

Прави впечатление, че в Испания и Гърция носят хляб на масата, който  не влиза официално в сметката на поръчаната храна, като хлябът може да бъде придружен от някакво мезе, в случаят маслини.

Също така, класическите филийки за Барселона , намазани с домaти и зехтин.

Салата “Ница”

Скариди соте с морска сол.

Сардини на плоча с песто "Дженовезе" (сос).

Бейби каламарчета, панирани.

Паея (паеля) с морски дарове.

Предложените десерти.

 

До нови срещи, приятели!

Пита Слънце / Sun Bread

1 кг брашно

500 гр. кисело мляко

3 яйца

1 с. л. сол

1 с. л. захар

20 г мая

125 гр. краве масло

Пригответе гъста кашичка от мая, захар, брашно вода (40мл), оставете да бухне.

Пресейте брашното, направете кладенче, сложете яйцата, бухналата мая (закваската), киселото мляко и солта.

Смесете всичко до получаване на меко тесто.

Оставете 10-15 мин да почине.

Разделете на 3 равни топки и всяка топка разточете на кора с диаметър 40 см. (и повече).

Първата кора намажете обилно с масло, поставете втората кора и нея намажете, после третата.

Получената обща, трипластова кора намажете отново с масло  и навийте на руло. Хванете с две ръце, теглете и осуквайте (не е задължително, но според това, колко парчета искате да подредите в тавата и как да формирате питката, преценете колко дълго руло ще ви трябва). Нарежете напречно рулото на около 7-8 см, подредете ги изправени и/или полегнали в тава, намазана с краве масло.

Поставете парченце масло на всяко парче. Поставете тавата в студена фурна и включете фурната на най-ниските градуси до бухване на тестото и напълване на тавичката. Намажете  с жълтък, разбит с вода (1:1) и печете при 200°С. Когато печете питката, за да не изгори отгоре, можете да я покриете с мокър вестник.

Готовата пита поръсете с вода и завийте в кърпа.

На пазар в Барселона-Барът на Пиночо (Пинокио) / Barcelona Pinocchio bar

Здравейте отново, мили приятели! Липсваше ми писането в блога, но по добро стечение на обстоятелствата днес имам възможност да сторя това.

Очарована съм от храната в Барселона! Оказа се,че в този град има изобилие от морски продукти, ароматни вина и разнообразни, сочни и сладки плодове, а хората знаят как да се наслаждават на живота. Какво ме впечатли в този град освен храната? –Уникалните фасади на сградите, изящните орнаменти от ковано желязо и красивите, старинни порти. Също така гостоприемството на каталунците. Имах щастието да попадна на места, посочени ни от жител на Барселона, където времето в компания и вкусна храна тече сякаш в друго измерение- проточено и лежерно. Разбира се, архитектурните и  историческите забележителности също не бяха пропуснати, както и посещението на един от плажовете на града. Понеже блогът ми е кулинарно насочен ще обърна конкретно внимание на каталунската кухня. Средиземноморският ѝ характер е силно изразен,  и като типични за областа ястия се оказаха паелята с морски дарове; бейби каламарчета с боб; каламари със сос от карамелизиран лук; нахут с кедрови ядки, чесън  и подправки; спанак със стафиди, тапас; лангусти и риби на плоча; крем Каталаня (каталунски крем); буелос с каталунски крем (пържено тесто с пълнеж) и разбира се печени филийки хляб, полети със зехтин и домати (Pa amb tomàquet). В следващите месеци ще напиша няколко рецепти за каталунски ястия и десерти, които ме вдъхновиха, а сега и част от снимки правени на пазар в Барселона, до който се стига лесно по улица Ла Рамбла  (La Rambla). Чудесно местенце, където можете да опитате местни лакомства е барът на Пинокио, който се намира на входа на този пазар. Препоръчвам го от сърце, наливната бира също !;) Ще ви настани и обслужи лично “Пиночо”,  горд собственик на заведението при който работят момчета от фамилията му.

 Pinotxo Bar

Address : La Rambla, 91
Zip code : 08001
City : Barcelona - Spain
Area : Ciutat Vella
Opening hours : 6am-4pmMonday to Saturday
Prices : From 3 to 15€
Phone : +34 93 317 17 31
Metro/Bus : Ramblas

Щанд за колбаси, където се продава и прочутия испански хамон (солен свински бут). Любопитното е, че свинете от които се прави са спицифична порода, черни на цвят и се отглеждат със специална диета, която включва жълъди. Най-финият хамон се нарича jamón ibérico de bellota, или Jamón Iberico de Montanera, местото му отлежава 36 месеца, а свинете се отглеждат в дъбови гори близо до границата с Португалия.

Изобилие от плодове и зеленчуци

бонбони

захаросани плодове

щанд от секцията с риба и морски дарове

мариновани маслини и аншоа

А, ето го и самият Пиночо!

Мерлуза на плоча

Нахут с подправки и кедрови ядки, стафиди

Бейби каламарчета с боб и балсамико

лангуста на плоча

панирани агнешки ребърца...за нещастие заешките ребърца със сос, които исках да опитам свършиха точно преди нас

телешко месо на плоча

ароматно еспресо

Обърнете внимание на работното време на този бар! Отваря сутрин в 6ч. и работи до 4РМ.  Продуктите са винаги пресни, уловът на деня!

До скоро, приятели! :)

Нефритеният заек, който прави сладкиши на луната (Mooncake festival)

 Toзи месец се навърши година от създаването на този блог.

 Съвсем случайно наскоро попаднах на няколко легенди относно лунния заек и жената, която живее на луната Чанг Ер, а от там и на лунните сладкиши. Всичко това свързано с времето, когато формирах блога си. Реших,че е щастливо съвпадение-поличба и добър повод на разкажа малко повече от наученото.

Лунният празник е популярен в Китай, където се чества всяка година на 15-тия ден от 8-мия месец по китайския каледнадар, когато луната свети най-ярко в цялата си прелест или по-точно, по времето, когато се пада есенното равноденствие. По григорианския календар датата е различна-22 или 23 септември.

По време на този празник, на улиците са наредени много щандове, продават се лунни сладкиши, които са направени специално за този ден, както и традиционните хартиени фенери, украшения и други сувенири.

Ако месец юни е популярен за сватби на запад, то в Китай средата на есента е благословено време за подобни начинания.

Твърди се,че през 13 век лунните сладкиши са изиграли важна роля в Китайската история. В тях укривали планове за бунт, които прекарвали незабелязано през пунктовете на монголците-окупатори.

Тези сладкиши са красиво оформени със специални дървени, квадратни форми, които се правят по поръчка със символите на различни пекарници, имат разнообразен пълнеж- лотосова паста или паста от черни или червени бобови зърна, китайски фурми (джинджифика), ядки и солен жълтък, който символизира луната. Сервират се с чай. Понякога в лунните сладкиши се слагат 4 пътпъдъчи жълтъка, които символизират 4-те фази на Луната и се разрязват по диагонал. Тестото обикновено е тип маслено, като съставките и рецептите могат да варират в зависимост от провинцията, в която са направени.

Има  множество легенди за Чанг Ер, която полетяла към луната и Нефритения заек, свързани с този празник, затова човек може да избере онази, която му харесва най-многоJ Ето и една от тях:

Di Jun-Богът на източното море и жена му Xi He живели далеч на Изток. Xi He била майка на 10-те слънца, които се къпели в едно огромно езеро и сушели след това върху едно огромно черничево дърво (виж Fu Sang!). Всяка сутрин майката изпращала по едно слънце, за да обикаля земята и да дарява радост, но един ден на слънцата им доскучало и решили да излязат и поиграят заедно. Изпепелили разстителността, пресушили реките, животните започнали да измират. Di Jun повикал слънцата, но те не се отзовали обратно, тогава Di Jun повикал най-добрия си стрелец Hou Yi и му заповядал да погуби слънцата. Hou Yi изпълнил заповедта, но се смилил и пощадил едно от слънцата, за да има все пак кой да топли земята. В отплата Xi He-майката на слънцата му дала две хапчета за безсмъртие (за него и за красивата му жена Chang Er), направени от Нефритения заек. Казала му, че трябва да постят и бъдат духовно смирени в продлължение на година, за да може хапчетата да имат ефект. Прибрал се Hou Yi у дома и съобщил на жена си добрата новина, обаче подъл слуга на име Feng Meng ги подслушал и решил да отмъкне хапчетата за себе си и убие Hou Yi. Промъкнал се една вечер тайно в одаята на семейството и погубил Hou Yi. В тоз час Chang Er погълнала хапчетата, за да не попаднат в ръцете на злодея. От двете дози, които взела станала безсмъртна, но и лека като перце и полетяла високо, и още по-високо към рая, където бил нейният възлюбен, но стигнала единствено до луната. От тогава тази красавица тъгува за своя любим на Луната, а китайците които помнят легендите палят ароматни пръчици в нейна почит и даряват храна. Също казват,че ако се вгледате в луната в края на месец септември ще видите Нефритеният заек (Лунният заек), който прави сладкиши.

Има и още една красива легенда за Нефритения заек:

В тази легенда три феи се превръщат в милостив стар мъж и просят храна от лисица, магаре и заек. Лисицата и магарето имали храна, която да дадат на старият мъж, но заекът нямал. Затова той скочил в пламтящия наблизо огън и предложил собственото си месо за храна. Феите били трогнати от жертвоприношението и доброжелателството

 и затова му позволили да живее в лунния дворец, както и да се нарича “Нефритения заек”.

Рождество на Пресвета Богородица

Рождество на Пресвета Богородица, също Рождество Богородично, Малка Богородица или Рожен е църковен празник посветен на рождението на Богородица. В календара на Българска православна църква празника се отбелязва всяка година на 8 септември.

Според българските традиции Рождество на Пресвета Богородица се отбелязва предимно от жени, за да им помага Богородица в беда или тежка работа. Малка Богородица е един най-предпочитаните празници, на който се провеждат ежегодни събори из цяла България и Република Македония. Редица църкви и манастири празнуват патронен празник именно на този ден. Според обичаите стопанката на дома приговя празнична пита. Тя не трябва да шие и тъче, за да не се разболеят децата в дома.

Преди година, на днешната дата оперираха майка  от рак на гърдата. Благодарна съм на Богородицата, че я пази и закриля!
 И понеже майка носи името Мария-Мамо, честит празник, обичам те! Обещавам да омесим питката заедно, при това съвсем скоро и се надявам резултатите от днешните тестове да се окажат добри!

Това е образ от Пачаевската Богородица, икона за която се твърди, че е една от множеството миротворни икони на Богородицата и в чест на която на 8-ми септември се води специална служба. Оригиналът на иконата е обкован със злато и инкрустиран със скъпоценни камъни.

http://www.pravmir.ru/chudesnaya-pomoshh-bogorodicy/

ВАКАНЦИЯ!

Мили приятели, предстоят ми 6 седмици ваканция-време отдвана мечтано, време за среща с родители и красиви места. С моя съпруг запланувахме посещение на Барселона (Испания) и о-в. Тасос (Гърция), както и на обичната ни България. Нямам представа как и колко време ще имам, за да списвам публикации в този блог през това време, но много ми се иска да Ви запозная с каталунската кухня и изобщо средиземноморските специалитети на които ще се наслаждаваме (живот и здраве!) по време на нашето пътешествие. Обичам Ви, бъдете все така неуморни и добри в това, което правите! И разбира се- до нови срещи! :)

Касапско сирене

Касапското сирене е популярна апетитка в Родопите и идеално мезе за червено вино. Основните съставки са извара, зелен лук и сух червен пипер. Ако у дома остане прясно мляко, след като вече сме заквасили кисело такова, обикновено го правя на извара. За да се направи извара, прясното мляко се завира и му се слагат 2-3 с.л. оцет (аз ползвам ябълков), за да се пресече, след което се прецежда с гевгир.

Продукти за Касапско сирене

200 гр извара

3 с.л. олио

1 с.л. майонеза

1 с.л. кисело мляко

връзка зелен лук

1 с.л. млян червен пипер

щипка млян кимион

щипка млян черен пипер

сол

(понякога слагам и натрошено сирене)