Нарът се е култивирал от преди хиляди години в пределите на Кавказ, Хималаите и Северна Индия. Римляните са вярвали,че това е ябълката, растяща в райската градина, с която Ева изкусила Адам, а персите са се хранели с него преди битка, за да придобият сила и мъжество.
Нарът символизира раждането и смъртта, можейки самият той да “кърви”, както и мъченичеството на Персефона и Дева Мария. Често е асоциран с девичеството, плодородието или липсата му. Зрънцата му наподобяват тъмночервените гранатени полускъпоценни камъни с които е свързано, a името му (на англ.), произлиза от латински pomegranate- “pome” ябълка, “granatum”-гранит.
Нарът има широко приложение в кухнята на средния изток, като от него се правят сокове (Гренадин), сосове за глазиране на кебап и месо, супи, ориз, десерти.
Как се бели нар?
Зрънцата на нара се чистят лесно в купа със студена вода. Отрежете кората му в горната и долната страна, след това я разрежете на ивици (както портокал).
Оставете го да постои в студената вода за 5-6 минути и след това го разчупете под водата. Части от кората и ципата му ще изплуват на повърхността докато го белите. Спокойно можете да ороните зрънцата му под водата с ръце, за да не пръскате червен сок по посудите в кухнята, като зрънцата от своя страна благодарствено ще се свлекат на дъното на съда подпомогнати от тежестта си.
Излейте водата. Можете да смелите гранитените, прелестни камъчета в блендер и прецедите за сок или да приготвите екзотично ястие с тях.
Салата с наров дресинг, семенца от нар, драконов плод, цвекло, бобови кълнове, краставица и пътпъдъчи яйца:
оо Обожавам нар :) Благодаря за споделената рецепта :)
ReplyDeleteДобре дошла, DryThyme! Няма защо, по-скоро идея, а не рецепта:) Хубав празник!
ReplyDelete