Monday, October 20, 2014

Крем-тиква / Acorn creme-caramel


 

Това не е нова рецепта, а една от онези заигравки с вече познатите ни продукти и любими рецепти. Идея за крем-карамел в тиква.  Тиквичките, вид “Acorn” и общо 3 на брой разполових, почистих от семките и издълбах, като запазих „месото им”. Получиха се 6 тиквени купички. За да стоят по-добре в тавата връхчето им се отрязва, от страната на тиквените опашки това не е нужно.

Всяка тиквена купичка напълних с 2 с.л. захар Демерара, става и всяка друга кафява захар, богата на меласа, тиквеното „месо”, ч.л. ром и капка ванилия и канела. Тиквичките се редят в тава, в която има вода и покрива дъната им поне един пръст, след което се пекат до слабо омекване, или преди да са започнали да покафеняват. Аз ги пекох приблизително 20 минути при
 200°С. 

Докато се пекат се прави микса от яйце, прясно мляко и захар.
2 яйца и ч.ч. прясно мляко ми бяха достатъчни, за да напълня тиквичките, та дори и остана толкова, колкото за малък рамикен. Ползвах бяла захар на вкус. Бих ползвала индреше за ароматизиране, ако имах, но за съжаление не ми се намираше.

Намалих фурната до 180°С и пекох докато кремът се стегне. Получи се ефектен десерт, подходящ за сезона.

Този вид тиква е подходящ и за солена плънка, зеленчукова или месна и в скоро време мисля да ги хапна и в този им вариант.:)
 
 
 
 

Sunday, October 19, 2014

Хайвер от сьомга


 

Няма да отделям огромно внимание относно полезните качества на хайвера от сьомга, който е особено богат на омега-3 мазнини, а само ще спомена следните факти: Освен че е богат на омега-3 мастни киселини, сьомга хайвер е богат на антиоксиданти и мастноразтворими витамини, включително високи нива на витамини C, D и Е, тиамин, фолиева киселина, витамин В12 и селен. Рибни яйца също са с високо съдържание на протеин, с една унция от сьомга хайвер, съдържащ 6 грама протеин. Тя също е добър източник на холестерол за тези деца, които са алергични към кокошите яйца.

 У дома хапваме солен хайвер обикновено върху препечена филийка, намазана с масло, като готов насипен хайвер се намира лесно в руските магазини. Този път случихме на добра оферта 6 (CAN$/lb) и реших, че е крайно време да направя осолен хайвер сама. След кратка виртуална експедиция относно съхраняването на хайвер реших как да подходя към предизвикателството и споделям с Вас своя опит тук и сега.

Технология:

Суровият хайвер от сьомга се продава с ципата, която трябва да се отстрани преди обработката му със сол. За тази цел хайверът се слага в цедка и се топи във вряща вода за 15-20 секунди, толкова колкото обвиваката и зрънцата да побелеят, след което, задължително върху купа, но под течаща вода (струя) ципата се обелва (течащата вода трябва да е студена, но не и ледена). Това е трудеомка част, тъй като има малки парченца от ципата около самите зрънца, която също трябва да се почисти. Водната струя помага в този случай, тъй като избутва зрънцата от парчетата ципа. Зрънцата обикновено падат на дъното в купата, върху която се почистват, докато парчетата ципа могат да се изливат с водата над тях. Зрънцата до този момент стоят матово-бели, но нека това не Ви притеснява.

След като се почистят от всички дребни парченца ципа и няколко пъти  изплакнат през цедка, хайверът се овкусява със с.л. морска сол. Разбърква се внимателно с лъжичка, като се внимава да не се пукат зрънцата му. Солата „избистря” цвета му и отново го прави прозрачно червен. Покрива се хухненско фолио и се оставя в хладилника за около час, след което се плакне отново с течаща вода, отцежда добре и пак осолява със същото количество сол. 1 с.л. Насипва се в стъклени бурканчета, капачките им се мажат с олио и се затварят. Съхранява се в хладилник, годен е за ядене на следващия ден и има трайност с месеци.

Фахита със скалопини и яйца, пържени батати


 

През изминалия уикенд аз и съпругът ми си спретнахме разходка до пазара за зеленчуци и кея в Стивстън- мирис на есен и на океан сбрани в едно, една релаксираща наслада за сетивата. От пазара, освен обичайните зеленчуци си харесах и още няколко неща, такива които да внесат есенна нотка в менюто ни за през седмицата.

Купих паунд кестени, няколко броя ямс (сладки картофи, батати), „Аcorn” тиква, малки пиперени връхчета, праз лук, бамя и патладжан. Последните три зеленчука добавих към обичайния гювеч със свинско, но за останалите продукти имах други идеи, които тази седмица привеждам в изпълнение. Може би се чудите какви са тези малки пиперени връхчета, баба ми ги наричаше върхарчета- криви и недорасли, но пълни с аромат-тях изпържих цели и поръсих с едра морска сол, счукан чесън, олио, оцет и ситно накълцан магданоз и ползвах като част от гарнитурата за сьомга на скара. Ямсът нарязах също, както бих сторила и с картофите за пържене, но накиснах във вода за около час. Водната баня помага да се извлече нишестето и ямсът остава крехък  и мек отвътре. За да му придадете хрупкавост отвън обаче, задължително трябва да го „облечете” със слой брашно, апропо нишесте. Брашното може да бъде пшеничено или царевично, овкусено с подправки или без. Аз ползвах пшеничено с добавка на млян кимион, сух риган, сух лук, сух чесън и сол. Забърках майонеза с Чипотле сос (чили с опушен вкус) и сервирах с пържения ямс за балансиране на вкуса.
 
 

 

Фахитата направих по следния начин:

Задуших с  масло и лук 280 гр скалопини, добавих пиперки и след като поомекнаха чукнах две яйца. Овкусих с червен пипер и кимион. По желание може да се добавят ситно накълцани листа от кориандър (силантро), но нямах за момента.

 

Wednesday, September 17, 2014

Крем-пай с праскови (клафути с праскови, Владишка крем-пита с праскови)


 


От два месеца се наслаждавам на почивката си в България, или поне се опитвам, защото в България нищо не става тъй лесно. Още от първия ден на летището се сблъсках с абсурдите в тази страна,  преминах през топлите води на ремонта у дома и сърдечните семейни емоции; бях забравила за сладкото безгрижие, което ме владееше във Ванкувър и прохладните утрини с чаша кафе, които споделях с блога си, апропо с Вас. ..е, ето ме отново! За разнообразие пиша от Плевен и имам много за разказванеJ

Днес споделям един бърз десерт, който ще нарека Крем-пай с праскови, макар да следвах рецептата за правене на  боровинково клафути, измених  няколко дребни нещица, като малко повечко захар, масло и повечко ванилия за разкош. Още същия ден с този сладкиш почерпих близък роднина, който каза че баба му наричала този десерт Владишка пита. Позамислих се и си отметнах в умствения бележник да проверя за справка в интернет що е то „Владишка пита”. Оказа се нещо съвсем различно, буквално кекс с плодове, масло, портокалови корички и орехи, та ...питанката си остава висяща.

За подложката:

·       1  1/3   ч.ч. брашно (тип 500)

·       125 гр. краве масло

·       1 ч.ч. захар

·       1 ванилия на прах

·       3-4 супени лъжици вода

Маслото се разбива със захарта и брашното, за да стане на фини трохи. Ца тази цел, подходяща е вилицата. Тестото се напръсква с вода и разбърква, за да може да се оформя по-лесно, след което се разстила  на тънък пласт в тавичката за печене, както по дъното ѝ, така и по стените. Трикът да стане пръхкава и ронлива подложка за пай е да не се притиса прекалено силно с пръсти, когато се оформя, а да остане ронлива и въздушна преди изпичането си. Пече се до порозовяване при 180 °С.

Плънка:

·       4-5 праскови, обелени и нарязани на полумесеци, редят се върху изпечената подложка за пай.

Млечен микс:

·       3/4  ч.ч. прясно мляко

·       1/3 ч.ч. захар

·       2 бр яйца

·       3 с.л. брашно

·       1 ванилия на прах

Всички продукти се разбиват с бъркалка „балон” и се разливат върху подредените вече праскови. Пече се на горен реотан при 180°С до порозовяване и докато средата на млечната плънка се стегне.
 
 

Охлажда се и се съхранява в хладилник. Аз лично намирам, че този десерт е по-хубав, когато престои една вечер в хладилника. По желание може да се поръси с пудра захар или канела преди сервиране, или да се сервира с топка ванилов сладолед.

Friday, August 1, 2014

Безглутенови питки със сода на тиган


 

 

  Изборът от безглутенови брашна на пазара, ми доставя удоволствието да творя обичайните вкусотийки, които обичаме у дома, но без глутен.

Днес Ви предоставям информация за това как да си направите безглутенови питки, било то за сандвич, или десерт. Не само това, ами и идеята за сутрешната ни закуска се роди от това, че исках да направя панкейкс, но някак си диетични-без захар и без мляко. Получиха се много вкусни хлебчета, които  именувах питки. Бързи и лесни за направа, стиг ада имате рафт с безглутенови брашна.

 

·       1 яйце

·       1 к.ч. (чашка за кафе) оризово брашно (от кафяв ориз)

·       1 к.ч. брашно от нахут

·       1 к.ч. брашно от грах

·       ½ к.л. (лъжичка за кафе) сода бикарбонат

·       1 к.л. бакпулвер

·       250 мл газирана вода

·       Щипка сол

·       1 ч.л. захар

·       Щипка канела

·       Олио за намазване на тефловонов тиган

·       Масло за намазване след печенето

Всичко се разбива в дълбока смес до еднородна гъста смес, като за рядко кексово тесто.

Тиганът се намзава с растително олио и с малък черпак се наливат палачинките. Когато се надуят  и образуват сухи краища се обръщат с шпатула и се пекат от другата страна. Намазват се още горещи с масло и се сервират топли.




 

Thursday, July 24, 2014

Плодов Пай или Сладка Пица


 

 

През изминалия уикенд бях на парти и опитах нещо вкусно, идеята за  което си заслужава да бъде споделена. Майсторката наричаше своето сладкарско произведение „сладка пица”, но за мен това си беше обикновен плодов пай. След няколко минутно сърфиране в интернет видях,че има множество варианти на сладки пици, апропо плодови пайовеJ Разнообразието е зашеметяващо! Обикновено подложката е от маслено тесто, което се пече, такова можете да намерите в блога ми, (ползвала съм го за клафути) или може да бъде от счукани бисквити, масло и захар, различни есенции според личните предпочитания. Кремът за основа  може да бъде направен от цедено мляко, крем-сирене, разбита сметана, маскарпоне или смес от изброените, подсладена и ароматизирана. Подходящите плодове са меки и сочни: Ягоди, банан, киви, малини, боровинки, ананас, обелени праскови и кайсии, касис, грозде без семки, инка-бери и др. Топингите могат да бъдат от любимо желе, шоколадов сироп, крем Инглезе, а допълнително към аранжирането на красивия плодов пай могат да се ползват разбита сметана, дребни бонбонки или цветни пръчици, марашчино череши ...

Определено направата на тези плодови пици е удоволствие за хора с артистичен дух и незаменимо удоволствие за малките мамини помощници.



 
 

Saturday, July 5, 2014

Ароматно Малиново Желе с Мента



Желето от мента само по себе си е много популярно в Америка, най-вече като комбинация с гриловано или печено агнешко. Днес сутринта обаче, преди началото на работния ми ден, набързо спретнах малиново-ментово желе за разнообразие и евентуално гарниране на сладолед, мекички или  чийзкейк за в бъдеще.

·       1 ч.ч. добре узрели малини

·       1 ч.ч. захар

·       1 ½ ч.ч. вода

·       Лимонов сок от половин лимон

·       7-8 стъка свеж пеперминт

·       30 гр пектин на прах

Захарта, малините и водата се варят на средна температура около 15 минути, след което им се добавя ментата и лимоновия сок и се варят около 2-3 минути.  Образувалата се пяна се отнема с лъжица.Сокът се прецежда в гевгир и се връща на котлона, след което му се добавя пектина и се разбърква, за да се разтвори напълно. Насипва се в сухи бурканчета, които се запечатват горещи и се обръщат.  Не се варят допълнително.

Tuesday, July 1, 2014

Сладко „Пина Колада”


 

Добавих още едно безценно съкровище към колекцията си от Необикновени сладка-сладко „Пина Колада”. Лесно е за правене, а ароматът му на лято неизбежно ще Ви запокити на тропически остров! Ето и рецептата за две малки бурканчета:

·       1 ананас (пресен, обелен и нарязан на малки кубчета, може и пюриран)

·       150 мл кокосов крем

·       1 ч.ч. захар

·       2 с.л. прясно изцеден лимонов сок

·       4-5 капки есенция ром

·       3 с.л. пектин на прах

Смесете ананасовите кубчета (или пюре), кокосовия крем, захарта и лимоновия сок.

Варенето става на среден огън около 15 минути, в дълбок съд с дебело дъно.

Ромовата есенция и пектина се добавят  1-2 минути преди да дръпнете сладкото от огъня.

Сладкото се насипва още горещо в чисти и сухи бурканчета и се запечатва. Обръща се с капачките надолу и се оставя да изстине.

Monday, June 30, 2014

Панирани цветове от тиквички с пълнеж от сирене и копър



 



Това лято посях тикчички само защото исках да имам цветове за готвене и ето, че им дойде реда. Бях сигурна,че ще ми харесат и не останах разочарована. Оказаха се много вкусно мезе! Обрах само мъжките цветове, махнах им тичинките, измих ги и ги напълних с обезсолено овче сирене и ситно нарязан пресен копър. Панировката направих от равни количества пшеничено брашно и царевично нишесте, които преобразих на гъста каша с помоща на газирана вода (темпура). Чукнах едно яйце в друга купа и след като потопих  пълните цветове в темпурата, топнах ги и в яйцето.. Изпържих в олио от гроздови семки. Получи се превъзходна, лека, хрупкава и златна панировка, а вкусът беше просто божествен!

 
 

Sunday, June 29, 2014

Granville Island (Гранвил Айлънд) and Kitsilano beach


 Granville Island (Гранвил Айлънд) е едно от местенцата, които посетителите на Ванкувър трябва да добавят към списъка си със забележителности за разглеждане. Тук могат да се посетят малки работилници за дърворезба, ювелирно изкуство и художествени галерии; да се опита  местна бира директно от пивоварната или човек да се пошляе на кея и послуша музикални концерти. Гранвил има и своя  закрит пазар,  обикновено пълен с туристи; симпатични кафенета и ресторатни, а съвсем наблизо се намира Китцилано бийч. С няколко думи, идеално място за прекарване на един хубав, съботен ден, кото споделям с Вас.
 
Сутрин, стълби към плажа, след лек дъждец.
 







Kitsilano Beach




























 
 

морски стъкълца от плажа, които най-вероятно са били част от бирени бутилки преди време...
 

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...