Saturday, December 13, 2014

Корени от целина и синьо сирене-пюре /Celeriac Puree with Blue Cheese



 

В едно с месните печива по време на зимния сезон, пюретата са особено подходящи, като гарнитура. Освен традиционното картофено пюре, което може да се разнообрази с различни подправки и продукти, пюрето може да бъде приготвено и от още зеленчуци, като карфиол, ямс, целина и др. Любимото ми картофено пюре е това, правено с печен чесън, краве масло и готварска сметана, докато на работа (работя в ресторант) овкусявам картофеното пюре с индийко орехче. Днешната рецепта намерих в една рекламна брошура за сирена и я нареждам сред „любими” с няй-голямо удоволствие!

 

·       450 г корени от листна целина (грудки), обелени и нарязани на кубчета 

·       2 картофа

·       1 стрък пащърнак, обелен и нарязан на дребно

·       2 скилидки чесън, печен*

·       125 г високомаслено синьо сирене, Горгонзола или Каронзола, без кората, нарязано на дребни кубчета

·       30 гр краве масло, разтопено

·       Сол и черен пипер на вкус

 

Зеленчуковите кубчета се запържват до златисто в маслото (идеален за целта е чугуненият тиган!), след което се сваряват до омекване. Отцеждат се от водата, пасират се и се добавя мекото синьо сирене, подправя се на вкус. Зеленчуците могат да се сварят, отцедят, пасират и чак тогава овкусят с маслото, солта и пипера.

*От време на време пека цели глави чесън вижте как-Кликни ТУК, за да имам готов за готвене. Печените скилидки могат да се запазят с месеци в хладилника, затворени в бурканче  и полети с олио.

Пюрето е сервирано с пилешка фахита, за направата на която отново ползвах новия си чугунен тиган. Жулиени от пилешко бяло месо, червени чушки и лук, подправени с кориандър, кимион, чили, сол, червен и черен пипер и накрая силантро.

Чугунен тиган /Cast Iron Skillet


 

 В последно време все се заглеждах по едни чугунени тигани и изненадващо, още в първите дни на декември се сдобих не с един, ами с цели 4 нови броя, за щастие не всички чугунени!  J  И не си мислете, че обичам толкова много кухненска посуда, неочаквано на един от старите тигани му се счупи дръжката и трябваше да се купи заместител, оказа се че уок(овете) са с коледно намаление и така и един йок за китайски вкусотии на Лагостина  се оказа в пазарската кошница, а след него и друг с незалепващо покритие, наречен The Rock.  Първият чугунен тиган беше купен от  съпруга ми и точно два дни след това, на колегиалното ни Коледно парти получих втория, като подарък.

Вече пекох свински котлети, карамелизирах зеленчуци и правих гъбен сос в чугунения тиган, освен това пекох сьомга и бърках фахита... и съм 100% доволна от покупката.

Предимства и недостатъци:

Този тиган трябва да се „облече” (seasoning, or coating) преди да се ползва. Някои се продават вече с незалепващо покритие. Как става това: Дъното се намазва с растително олио и оставя във фурната за около час при 170°С. Това се прави, за да се образува филм  от незалепващо покритие.

Почистването му трябва да се извършва възможно най-скоро след работа с него, с топла сапунена вода, без метални мрежи и други абразивни продукти, след което дъното отново се намазва с тънък филм растително олио. Не се накисва и не се оставя мокър, за да не ръждясва. Избягвайте да варите вода в него, както и сосве с висока киселинност, като доматени такива.

Този тиган не е пригоден за пържене, а по-скоро за печене. Вместо да пържите мекици в него, считайте го за домашна грил-плоча. (Спестете си  олиото и изпечете мекиците, като на сач.) Предимството в този случай е, че можете да го слагате във фурната без проблем. Това е тиганът чрез който ще получите идеална карамелизация на месо и зеленчуци, гриловани сирена, ароматни глазури, хлябове с хрупкава коричка и вкусни  пайове.

Може да се сервира директно  от огъня на масата, върху подходяща подложка, разбира се- ще имате ефектно цвърчаща храна.

Знаейки, че температурата ще се запазва добре от чугуненият тиган и ще се излъчва за по-дълго време, винаги ползвайте предпазни ръкавици, за да не се изгорите! Задължително предупреждавайте и гостите си, ако сервирате нагорещената чугунена  плоча на маса!

Доказано е, че ястия приготвени в чугунен тиган имат по-високо съдържание на желязо. Това може да бъде предимство за хора с анемия, но и недостатък или заплаха за здравето за други с определени заболявания.

Чугуненият тиган е тежък и може да счупи или надраска керамичните плочи, но издържа на много висока температура и открит огън.

 

Супа с кълнове и зеленчуци И Опушен китайски ориз


 

Онзи ден реших да спретна една бърза супа от „каквото има”, но с азиатски привкус. В сезона на настинките и гриповете, ароматните бульони с джинджифил и чесън са неизбежни. Отворих хладилника и намерих малко свински бульон с няколко мръвки в него, грах и царевица от консерви, които ползвах за направата на руска салата няколко дни по-рано, пликче с бобови кълнове и стрък праз. За да добия автентичен вкус, първо добавих към бульона настърган джинджифил и сусамово олио, Чили „Самбал-олек” и чесън. Бульонът вече беше овкусен с лук и кимион, което допринесе за уникаления му аромат. Всъщност, забелязала съм, че най-вкусни азиатските ми супи се получават, когато са правени със свински бульон. А праз-лук и свинско е незабравимо вкусна комбинация. Кълновете се добавят  последната минута на варенето, само за да се задушат.  (По желание може да се добавят към супата тънки жулиени от тофу и/или чукне едно яйце  директно в супата и разбърка внимателно, за да се пресече на едри парчета.)

 

За второ реших да сготвя опушен ориз със зеленчуци. Ползвах жасминов ориз, който задуших в любимия ми  rice cooker. Опушването става в уок. Ползва се сусамово олио (в това се крие и тайната на уникалния опушен аромат) и силна температура, като оризът се разбърква постоянно и енергично, докато зрънцата започнат да се отделят едно от друго.  Един познат беше споменал, че стоял с часове пред печката, за да приготви зеленчуци и месо по китайски за семейството си, на което се учудих искрено, защото една от основните техники  в тази кухня е бързина съчетана с висока температура. По този начин зеленчуците запазват своите качества и вкус.

Зеленчуците бяха овкусени отново с джинджифил, чесън, сусамово олио и Sambal, като този път  добавих към тях и соев сос. Разбира се, може да се ползва всякакъв вид азиатски сос, според личните предпочитания и вкус.

Sunday, November 16, 2014

Бананов кекс / Banana Loaf



Това е един от любимите ми кексове; мек, ароматен, „мокър” и същевременно пухкав-точно какъвто трябва да бъде един кекс!

Ето и самата рецепта:

·       1 ч.ч. пюре (намачкани с вилица) от добре узрели банани (с покафеняла кора)

·       2 яйца

·       ¼ ч.ч. растително олио

·       1 ч.ч. захар

·       1/2 ч.ч. sour cream 14% масленост( предполагам, че може да се замени  със заквасена сметана или пълномаслено кисело мляко, но никога не съм опитвала)

·       1-1½  ч.ч. брашно

·       1 ч.л. бакпулвер

·       1 ч.л. сода бикарбонат

·       1 к.л. канела

·       щипка сол

·       пудра захар+канела за поръсване на изпечения кекс

В дълбока купа се разбиват яйцата, захарта, пюрето от банани, заквасената сметана и олиото до хомогенна смес. Брашното, набухвателите , солта и канелата се смесват отделно и след това добавят към банановата смес, след което всичко се разбърква добре. Кексовото тесто се излива в намазнена с олио и поръсена с брашно форма за печене  с обем 2 л. Пече се час, час и половина при 160°С. Изпеченият бананов кекс се ръси с ароматна пудра захар. Оставя се да поизстине около 5 минути преди да се извади от формата, след което трябва да се охлади напълно преди да се разреже.

Да Ви е сладко! J

Thursday, November 6, 2014

Зелено къри с ярешко месо / Goat Green Curry


 

Със застудяването навън идва ред и на пикантните, богати на подправки  яхнии на трапезата.  Тази седмица реших да готвя под мотото Индийска кухня. Споделям плодът, апропо-ястието на моето вдъхновение с Вас J

 

400 гр ярешко месо с кокал (аз ползвах части от бут)

2 гл лук, нарязан на ситно

3-4 скилидки чесън

1/2 стрък праз лук, нарязан ан ситно, пресован

30 мл растително олио

300 грама бланширан спанак, нарязан на ситно

1 консерва грах (400 гр)

връзка  силантро

2 с.л. настърган, пресен джинджифил

1 ч.л. червен пипер

Чили на вкус

1 к.л. куркума

1 к.л. млян кимион

1 с.л. нишесте за сгъстяване

Сол  и черен пипер на вкус

 

Ярешкото месо се сварява за час в тенджера под налягане, след което  се отделя от кокалите и бульонът се прецежда. ( Аз го сварих с едната глава лук, сол и черен пипер.) В широк и дълбок съд се слага олиото и в него се запържват лука и чесъна до златисто, добавят се сухите подправки, като се разбърква за няколко секунди и всичко се гаси с консервата грах. Изсипва се бланширания спанак, настъргания джинджифил, долива се бульон и ястието се оставя да къкри на слаб огън около 20 минути. Месото можете да добавите по всяко време по време на къкренето, а към края добавете и кориандърът. Сгъстете с кашица направена от нишесте и мако вода.
 
 

Monday, October 20, 2014

Крем-тиква / Acorn creme-caramel


 

Това не е нова рецепта, а една от онези заигравки с вече познатите ни продукти и любими рецепти. Идея за крем-карамел в тиква.  Тиквичките, вид “Acorn” и общо 3 на брой разполових, почистих от семките и издълбах, като запазих „месото им”. Получиха се 6 тиквени купички. За да стоят по-добре в тавата връхчето им се отрязва, от страната на тиквените опашки това не е нужно.

Всяка тиквена купичка напълних с 2 с.л. захар Демерара, става и всяка друга кафява захар, богата на меласа, тиквеното „месо”, ч.л. ром и капка ванилия и канела. Тиквичките се редят в тава, в която има вода и покрива дъната им поне един пръст, след което се пекат до слабо омекване, или преди да са започнали да покафеняват. Аз ги пекох приблизително 20 минути при
 200°С. 

Докато се пекат се прави микса от яйце, прясно мляко и захар.
2 яйца и ч.ч. прясно мляко ми бяха достатъчни, за да напълня тиквичките, та дори и остана толкова, колкото за малък рамикен. Ползвах бяла захар на вкус. Бих ползвала индреше за ароматизиране, ако имах, но за съжаление не ми се намираше.

Намалих фурната до 180°С и пекох докато кремът се стегне. Получи се ефектен десерт, подходящ за сезона.

Този вид тиква е подходящ и за солена плънка, зеленчукова или месна и в скоро време мисля да ги хапна и в този им вариант.:)
 
 
 
 

Sunday, October 19, 2014

Хайвер от сьомга


 

Няма да отделям огромно внимание относно полезните качества на хайвера от сьомга, който е особено богат на омега-3 мазнини, а само ще спомена следните факти: Освен че е богат на омега-3 мастни киселини, сьомга хайвер е богат на антиоксиданти и мастноразтворими витамини, включително високи нива на витамини C, D и Е, тиамин, фолиева киселина, витамин В12 и селен. Рибни яйца също са с високо съдържание на протеин, с една унция от сьомга хайвер, съдържащ 6 грама протеин. Тя също е добър източник на холестерол за тези деца, които са алергични към кокошите яйца.

 У дома хапваме солен хайвер обикновено върху препечена филийка, намазана с масло, като готов насипен хайвер се намира лесно в руските магазини. Този път случихме на добра оферта 6 (CAN$/lb) и реших, че е крайно време да направя осолен хайвер сама. След кратка виртуална експедиция относно съхраняването на хайвер реших как да подходя към предизвикателството и споделям с Вас своя опит тук и сега.

Технология:

Суровият хайвер от сьомга се продава с ципата, която трябва да се отстрани преди обработката му със сол. За тази цел хайверът се слага в цедка и се топи във вряща вода за 15-20 секунди, толкова колкото обвиваката и зрънцата да побелеят, след което, задължително върху купа, но под течаща вода (струя) ципата се обелва (течащата вода трябва да е студена, но не и ледена). Това е трудеомка част, тъй като има малки парченца от ципата около самите зрънца, която също трябва да се почисти. Водната струя помага в този случай, тъй като избутва зрънцата от парчетата ципа. Зрънцата обикновено падат на дъното в купата, върху която се почистват, докато парчетата ципа могат да се изливат с водата над тях. Зрънцата до този момент стоят матово-бели, но нека това не Ви притеснява.

След като се почистят от всички дребни парченца ципа и няколко пъти  изплакнат през цедка, хайверът се овкусява със с.л. морска сол. Разбърква се внимателно с лъжичка, като се внимава да не се пукат зрънцата му. Солата „избистря” цвета му и отново го прави прозрачно червен. Покрива се хухненско фолио и се оставя в хладилника за около час, след което се плакне отново с течаща вода, отцежда добре и пак осолява със същото количество сол. 1 с.л. Насипва се в стъклени бурканчета, капачките им се мажат с олио и се затварят. Съхранява се в хладилник, годен е за ядене на следващия ден и има трайност с месеци.

Фахита със скалопини и яйца, пържени батати


 

През изминалия уикенд аз и съпругът ми си спретнахме разходка до пазара за зеленчуци и кея в Стивстън- мирис на есен и на океан сбрани в едно, една релаксираща наслада за сетивата. От пазара, освен обичайните зеленчуци си харесах и още няколко неща, такива които да внесат есенна нотка в менюто ни за през седмицата.

Купих паунд кестени, няколко броя ямс (сладки картофи, батати), „Аcorn” тиква, малки пиперени връхчета, праз лук, бамя и патладжан. Последните три зеленчука добавих към обичайния гювеч със свинско, но за останалите продукти имах други идеи, които тази седмица привеждам в изпълнение. Може би се чудите какви са тези малки пиперени връхчета, баба ми ги наричаше върхарчета- криви и недорасли, но пълни с аромат-тях изпържих цели и поръсих с едра морска сол, счукан чесън, олио, оцет и ситно накълцан магданоз и ползвах като част от гарнитурата за сьомга на скара. Ямсът нарязах също, както бих сторила и с картофите за пържене, но накиснах във вода за около час. Водната баня помага да се извлече нишестето и ямсът остава крехък  и мек отвътре. За да му придадете хрупкавост отвън обаче, задължително трябва да го „облечете” със слой брашно, апропо нишесте. Брашното може да бъде пшеничено или царевично, овкусено с подправки или без. Аз ползвах пшеничено с добавка на млян кимион, сух риган, сух лук, сух чесън и сол. Забърках майонеза с Чипотле сос (чили с опушен вкус) и сервирах с пържения ямс за балансиране на вкуса.
 
 

 

Фахитата направих по следния начин:

Задуших с  масло и лук 280 гр скалопини, добавих пиперки и след като поомекнаха чукнах две яйца. Овкусих с червен пипер и кимион. По желание може да се добавят ситно накълцани листа от кориандър (силантро), но нямах за момента.

 

Wednesday, September 17, 2014

Крем-пай с праскови (клафути с праскови, Владишка крем-пита с праскови)


 


От два месеца се наслаждавам на почивката си в България, или поне се опитвам, защото в България нищо не става тъй лесно. Още от първия ден на летището се сблъсках с абсурдите в тази страна,  преминах през топлите води на ремонта у дома и сърдечните семейни емоции; бях забравила за сладкото безгрижие, което ме владееше във Ванкувър и прохладните утрини с чаша кафе, които споделях с блога си, апропо с Вас. ..е, ето ме отново! За разнообразие пиша от Плевен и имам много за разказванеJ

Днес споделям един бърз десерт, който ще нарека Крем-пай с праскови, макар да следвах рецептата за правене на  боровинково клафути, измених  няколко дребни нещица, като малко повечко захар, масло и повечко ванилия за разкош. Още същия ден с този сладкиш почерпих близък роднина, който каза че баба му наричала този десерт Владишка пита. Позамислих се и си отметнах в умствения бележник да проверя за справка в интернет що е то „Владишка пита”. Оказа се нещо съвсем различно, буквално кекс с плодове, масло, портокалови корички и орехи, та ...питанката си остава висяща.

За подложката:

·       1  1/3   ч.ч. брашно (тип 500)

·       125 гр. краве масло

·       1 ч.ч. захар

·       1 ванилия на прах

·       3-4 супени лъжици вода

Маслото се разбива със захарта и брашното, за да стане на фини трохи. Ца тази цел, подходяща е вилицата. Тестото се напръсква с вода и разбърква, за да може да се оформя по-лесно, след което се разстила  на тънък пласт в тавичката за печене, както по дъното ѝ, така и по стените. Трикът да стане пръхкава и ронлива подложка за пай е да не се притиса прекалено силно с пръсти, когато се оформя, а да остане ронлива и въздушна преди изпичането си. Пече се до порозовяване при 180 °С.

Плънка:

·       4-5 праскови, обелени и нарязани на полумесеци, редят се върху изпечената подложка за пай.

Млечен микс:

·       3/4  ч.ч. прясно мляко

·       1/3 ч.ч. захар

·       2 бр яйца

·       3 с.л. брашно

·       1 ванилия на прах

Всички продукти се разбиват с бъркалка „балон” и се разливат върху подредените вече праскови. Пече се на горен реотан при 180°С до порозовяване и докато средата на млечната плънка се стегне.
 
 

Охлажда се и се съхранява в хладилник. Аз лично намирам, че този десерт е по-хубав, когато престои една вечер в хладилника. По желание може да се поръси с пудра захар или канела преди сервиране, или да се сервира с топка ванилов сладолед.

Friday, August 1, 2014

Безглутенови питки със сода на тиган


 

 

  Изборът от безглутенови брашна на пазара, ми доставя удоволствието да творя обичайните вкусотийки, които обичаме у дома, но без глутен.

Днес Ви предоставям информация за това как да си направите безглутенови питки, било то за сандвич, или десерт. Не само това, ами и идеята за сутрешната ни закуска се роди от това, че исках да направя панкейкс, но някак си диетични-без захар и без мляко. Получиха се много вкусни хлебчета, които  именувах питки. Бързи и лесни за направа, стиг ада имате рафт с безглутенови брашна.

 

·       1 яйце

·       1 к.ч. (чашка за кафе) оризово брашно (от кафяв ориз)

·       1 к.ч. брашно от нахут

·       1 к.ч. брашно от грах

·       ½ к.л. (лъжичка за кафе) сода бикарбонат

·       1 к.л. бакпулвер

·       250 мл газирана вода

·       Щипка сол

·       1 ч.л. захар

·       Щипка канела

·       Олио за намазване на тефловонов тиган

·       Масло за намазване след печенето

Всичко се разбива в дълбока смес до еднородна гъста смес, като за рядко кексово тесто.

Тиганът се намзава с растително олио и с малък черпак се наливат палачинките. Когато се надуят  и образуват сухи краища се обръщат с шпатула и се пекат от другата страна. Намазват се още горещи с масло и се сервират топли.




 

Thursday, July 24, 2014

Плодов Пай или Сладка Пица


 

 

През изминалия уикенд бях на парти и опитах нещо вкусно, идеята за  което си заслужава да бъде споделена. Майсторката наричаше своето сладкарско произведение „сладка пица”, но за мен това си беше обикновен плодов пай. След няколко минутно сърфиране в интернет видях,че има множество варианти на сладки пици, апропо плодови пайовеJ Разнообразието е зашеметяващо! Обикновено подложката е от маслено тесто, което се пече, такова можете да намерите в блога ми, (ползвала съм го за клафути) или може да бъде от счукани бисквити, масло и захар, различни есенции според личните предпочитания. Кремът за основа  може да бъде направен от цедено мляко, крем-сирене, разбита сметана, маскарпоне или смес от изброените, подсладена и ароматизирана. Подходящите плодове са меки и сочни: Ягоди, банан, киви, малини, боровинки, ананас, обелени праскови и кайсии, касис, грозде без семки, инка-бери и др. Топингите могат да бъдат от любимо желе, шоколадов сироп, крем Инглезе, а допълнително към аранжирането на красивия плодов пай могат да се ползват разбита сметана, дребни бонбонки или цветни пръчици, марашчино череши ...

Определено направата на тези плодови пици е удоволствие за хора с артистичен дух и незаменимо удоволствие за малките мамини помощници.