Хумус със затаар и маслини

Предлагам ви идея за това как да си направите бързо и лесно хумус у дома.  Аз лично обичам да го хапвам с пиперки и сирене, а съпругът ми с пърленки.

• ·       540 мл сварен нахут от консерва
• ·       120 гр  тахини (сусамова паста)
• ·       Сок от лимон, лимон и половина (на вкус)
• ·       3-4 счукани скилидки чесън
• ·       50 мл зехтин (аз ползвам олио от гроздови семки)
• ·       1 к.л. сусамово олио, (това е моята секретна  съставка ;))
• ·       Сол на вкус
• ·       1-2 с.л. вода ако е необходимо*

  За заливката:

• ·       Затаар** и олио
• ·       Маслини  за гарниране

Продуктите се смесват в блендер докато се получи  фина паста. Ако е необходимо, можете да добавите 1-2 с.л. вода за по-фино мелене или да увеличите количеството на лимоновия сок. Обикновено свареният нахут в консерва съдържа определено количество вода, която можете да ползвате наместо обикновена такава.  Аз обаче я прецеждам и изплаквам зрънцата преди да ги сложа в блендера. Купувайте консервиран нахут, за който сте сигурни, че е добре сварен, т.е. мек и може да се пасира лесно и няма допълнителни  добавки и консерванти.

**Затаар-това е микс от сухи подправки, популярен в Средния Изток.  Смесете няколко супени лъжици затаар с олио и залейте готовия хумус.

Супа с кълнове и зеленчуци И Опушен китайски ориз

 

Онзи ден реших да спретна една бърза супа от „каквото има”, но с азиатски привкус. В сезона на настинките и гриповете, ароматните бульони с джинджифил и чесън са неизбежни. Отворих хладилника и намерих малко свински бульон с няколко мръвки в него, грах и царевица от консерви, които ползвах за направата на руска салата няколко дни по-рано, пликче с бобови кълнове и стрък праз. За да добия автентичен вкус, първо добавих към бульона настърган джинджифил и сусамово олио, Чили „Самбал-олек” и чесън. Бульонът вече беше овкусен с лук и кимион, което допринесе за уникаления му аромат. Всъщност, забелязала съм, че най-вкусни азиатските ми супи се получават, когато са правени със свински бульон. А праз-лук и свинско е незабравимо вкусна комбинация. Кълновете се добавят  последната минута на варенето, само за да се задушат.  (По желание може да се добавят към супата тънки жулиени от тофу и/или чукне едно яйце  директно в супата и разбърка внимателно, за да се пресече на едри парчета.)

 

За второ реших да сготвя опушен ориз със зеленчуци. Ползвах жасминов ориз, който задуших в любимия ми  rice cooker. Опушването става в уок. Ползва се сусамово олио (в това се крие и тайната на уникалния опушен аромат) и силна температура, като оризът се разбърква постоянно и енергично, докато зрънцата започнат да се отделят едно от друго.  Един познат беше споменал, че стоял с часове пред печката, за да приготви зеленчуци и месо по китайски за семейството си, на което се учудих искрено, защото една от основните техники  в тази кухня е бързина съчетана с висока температура. По този начин зеленчуците запазват своите качества и вкус.

Зеленчуците бяха овкусени отново с джинджифил, чесън, сусамово олио и Sambal, като този път  добавих към тях и соев сос. Разбира се, може да се ползва всякакъв вид азиатски сос, според личните предпочитания и вкус.

Панирани цветове от тиквички с пълнеж от сирене и копър

 

Това лято посях тикчички само защото исках да имам цветове за готвене и ето, че им дойде реда. Бях сигурна,че ще ми харесат и не останах разочарована. Оказаха се много вкусно мезе! Обрах само мъжките цветове, махнах им тичинките, измих ги и ги напълних с обезсолено овче сирене и ситно нарязан пресен копър. Панировката направих от равни количества пшеничено брашно и царевично нишесте, които преобразих на гъста каша с помоща на газирана вода (темпура). Чукнах едно яйце в друга купа и след като потопих  пълните цветове в темпурата, топнах ги и в яйцето.. Изпържих в олио от гроздови семки. Получи се превъзходна, лека, хрупкава и златна панировка, а вкусът беше просто божествен!

 

 

Табуле с киноа

 

 

·       1/2 ч.ч. киноа

·       2 средно големи домата

·       1 краставица, обелена

·       няколко стръка зелен лук

·       пресни листа отмагданоз и джоджен, на вкус

·       прясно изцеден лимонов сок, сол и зехтин или олио от гроздови семки

·       2 капки сусамово олио

 

Киноата се сварява в подсолена вода до омекване, след което се отцежда и оставя да изстине. Зеленчуците се нарязват на малки кубченца и се смесват с киноата. Табулето се подправя със зелените билки и останалите подправки на вкус.

Пикантен Паниран Боб с Чеснова заливка

 

Вярно казват, че този боб е играчка за правене, затова и не бях опитвала да панирам боб. Въпреки факта, че водя кулинарен блог, не обичам дългото застояване в кухнята и предпочитам бързите ястия или онези, за които не е необходимо много слугуване. Има дни обаче, в които ме прихващат братята и се втурвам да приговям нещо засукано. Така се случи и този ден, навън  дъждовно, а у дома топличко; камината пусната, макар и пролетно време да бе. Имах накиснат боб „Гигант” от предната вечер, последното останало количество. Когато го извадих от шкафа с продуктите видях, че е повече отколкото за едно готвене, но недостатъчно за две, затова реших да го направя наведнъж: накисна, сваря и после реша какво да го правя. Речено - сторено. Предпочитам да накисвам боба (какъвто и да е) преди варене, това спестява време. Варенето стана в НЕподсолена вода-обилно количество. Изхвърлих първата вода, както си му е ред, налях втора и след като бобът беше вече уврял и мек избрах най-едрите, цели зърна и ги отделих настрана в една супена купа - напълних я. Останалото количество боб запекох на фурна с много лук и специални подправки-по манастирски, рецептата може да се види тук.  

 

От две яйца, прясно мляко и брашно направих гъста каша, подправих я със сол и черен пипер, а в отделна купа смесих сухите съставки за панировката: брашно, (пушен) червен пипер, лют червен пипер, чесън на прах, кимион, риган, кориандър, настъргано индийско орехче и сол. Овалях добре бобените зърна в сухата смес, след това пуснах всяко бобче по отделно в кашата, за да се облече. Така облечени, изпържих бобчетата, пускайки ги в горещото олио с лъжица едно след друго. Панировката не ми стигна за последните няколко и впесто да си правя нова, ги намятах в тигана както са си, оваляни само в сухата смес. Това разнообрази поднасянето им, на цвят и  на текстура.

Заливката направих от счукан в хаванче чесън, ситно накълцан копър, оцет, сол и малко олио...

Велико мезе е този паниран боб- играчка, грешка няма! J

Мисля си, че пак бих направила паниран боб някой ден, но запаниране ще ползвам Темпура смес: равни количества брашно и царевично нишесте, направени на сравнително рядка каша с помоща на газирана вода. Тази панировка е хрупкава, лека, въздушна и би била по-подходяща в случая, а също може да се овкуси  и с подправки.

 

Mароканска Леща

Като ме е грабнала една мароканска вълна и няма спиране. Онзи ден сварих леща по марокански, чийто вкус е почти еднакъв с  лещата от индийската кухня, пикантна и ароматна.

Вижте как я сготвих:

·       380 гр. кафява леща

·       1 глава лук, нарязана на ситно

·       1 морков, нарязан на ситно

·       30 мл растително олио

·       1 с.л. червен пипер

·       1 с.л. настърган джинджифил

·       1 к.л. млян кимион

·       3-4 скилидки чесън, пресовани

·       чили на вкус

·       1 ч.л. куркума

·       1 к.л. настъргано индийско орехче

·       1 с.л. Вегета (от мен)

·       2 с.л. брашно или 1 с.л. царевично нишесте (опция)

·       Сол на вкус

Лещата се измива и сварява* в НЕподсолена вода, като е добре да се отнеме пяната.  В тиган с малко мазнина се задушават зеленчуците и се запържва червеният пипер-така подправени зеленчуците се добавят към вече омекналата леща. Слагат се останалите подправки към варивото и се оставя да покъкри  докато  всички аромати се „оженят”.  Застройва се с брашнена кашица, за по-хомогенна консистенция. След като брашното се добави  лещата е добре да покъкри докато се разбърква постоянно около 3-4 минути, след което е готова за консумация.

*Когато варя леща обикновено ползвам задоволително количество вода и я оставям да покъкри добре, защото у дома я обичаме  добре омекнала, но и гъста. Ако трябва понякога доливам вода. За количеството леща, което е дадено тук ползвах 1.800 л. вода докато се свари  и накрая долях половин ч.ч. вода, защото набъбна много и стана прекалено гъста. Количеството вода е относително, поради това каква е влажността на самата леща, кога е събирана, при каква почва е отглеждана и сорта ѝ. Ако за първи път Ви се случва да готвите леща, доверете се на сетивата си и я варете до желаната мекота, важното е да не „дрънка” J Вода винаги може да се долее, ако лещената яхния е гъста и  винаги може да се сгъсти с брашно, ако е рядка или да се остави на котлона докато част от водата се изпари до желаната гъстота. Да Ви е сладко!

Спанак с ориз и яйца „Буля Станка” / Rice and spinach casserole with poached eggs "Bulqa Staanka"

 

Това на практика са забулени яйца върху канапе от спанак и ориз, които нарекох на моята обична баба Станка. Само как умееше да готви тази жена-облизвахме си чиниите! J Особено лятото, когато идваше да ме наглежда понеже бях във ваканция,а градината ни бълваше от вкусни по-вкусни зеленчуци, баба умееше да ги превръща във вкусни гоздби, топеници и яхнии. От нея се научих как се прави яхния от зелен фасул и чорба със зелени джанки, каша от лапад и ориз, постна картофеня яхния, печени чушки с чесново-доматен сос и вкусна лютеница. Баба Станка често правеше и пити „Слънце” за сватби по поръчка, а тиквеникът и юфката ѝ с канела бяха любими и незабравими лакомства.

4 порции

 

·      700-800 гр спанак, почистен и измит

·      2/3 ч.ч. бял ориз

·      1 глава лук, нарязан на ситно

·      2-3 скилидки чесън, счукан или нарязан на ситно

·      ½ ч.ч. домашно приготвен доматен сок

·      3-4 с.л. червен пипер (намира ми се пушен червен пипер, затова сложих и от него)

·      Лют червен пипер на вкус

·      щипка кимион

·      връзка магданоз

·      30 мл слънчогледово олио

·      сол и черен пипер на вкус

·      2 с.л. „Вегета” (опция)

·      4 яйца

 

Лукът и чесънът се запържват до златисто в олиото. Добавя се също така ориз, който се запържва до побеляване, като се разбърква постоянно, след което се „гаси” с доматения сок, след това се слагат нарязаните на едро спаначени листа и дръжки, чаша вода, подправя се и се оставя да къкри под похлупак, за да могат листата да се попарят и слегнат. Разбърква се от време на време.

*Аз лично ползвам един дълбок и широк тиган, който пълня със спанак така че едвам му се затваря капака, но след няколко минути спанакът и оризът са на едно ниво и си къкрят задружноJ

На практика се получава много гъста яхния със спанак и ориз. Когато оризът омекне се чукват върху ястието яйца и се похлупват отново, за да се забулят. Могат да се поднесат със сирене, кашкавал или кисело мляко.

Ако при разсипването по чиниите сложите плочка кашкавал под спанака, то ще имате разтопен и ароматен кашкавал, като изненада.

Порциите могат да се направят и индивидуални, в малки огнеупорни купички.

Хинап (Zizyphus vulgaris)-плодът на младостта

Сушеният хинап е популярна закуска в Азия, както и питателна терапевтични храна със заслуги, хвалени от любителите на билкови лекарства. Три jujubes на ден са достатъчни да държат доктора далеч, да се чувствате млади и жизнени, гласи поговорката.

В една легенда се разказва как един ден, загубил се в планината цар се натъкнал на Бога на Дълголетието в гората и го попитал за тайната на живота. Богът на дълголетието казaл, че не носи лек със себе си, тъй като се опитвал да намери своят изгубен кон, но дал на царя три jujubes, които планирал да даде на Бога на Небето. Царят изял трите jujubes и се почувствал незабавно освежен.

Естественият ареал на обикновения хинап е Източна Азия, но поради продължителното му отглеждане в Средиземноморието и Черноморието, на много места се е натурализирал. На някои места в България са създадени изкуствени плантации от обикновен хинап главно заради вкусните плодове. Достига 4-10 метра височина. Живее около 100 години. Открити са екземпляри на възраст до 300 години. Хинапът е известен още като джинджифика, китайска фурма, жожобе, червена фурма, барабонка, погрешно е наричан “джинджифил” от някои. Наименованието джинджифил отговаря на растението Ginger (Zingiber officinale).

Издържа през зимата на студ до – 30^° C и на голяма горещина през лятото. Обича рохкавите, каменисти почви с добър дренаж, както и почви съдържащи вар. Плодовете са богати на много ценни за човешкия организъм хранителни вещества: захари, белтъчини, киселини, мазнини. Особено кобалт, йод, желязо. Извънредно високо е съдържанието на витамин C. Освен за храна плодовете се използат като лечебно средство при заболявания на дихателната и храносмилателната система. Плодовете му имат свойството да понижават артериалното налягане, да регулират холестерола, извлеци от костилките действуват седативно. Уникален ефект имат листата му - потискат сладкия вкус - едно сдъвкано листо и захарта има вкус на пясък за няколко часа! Изследвано е много средноазиатски учени, но механизмът на хипотензивното му действие не е ясен досега.

Плодчетата на хинапа са “топли”,  притежават ЯН енергия, която подпомага кръвообръщението работата на далака и стомаха, подобрява храносмилането, засилва енергията на тялото, богати са на калории. Значителното количество на витамин А, калий и фосфор причисляват този плод към така наречените храни против стареене. Все пак различните видове хинап и регионът в който са отглеждани, както и приготвянето на лекарствата водят до различен ефект в процеса на лечение.

Подробности можете да прочетете ТУК англ. 

Лесно можете да хидратирате сушени хинапени плодчета, стига да ги залеете с гореща вода и оставите за десетина минути похлупени. Дори сутрин, когато си приготвяте лайковия или липвия чай, просто пуснете от три до пет плодчета вътре, за да ги изядете с удоволствие, подпомагайки ЯН енергията на тялото си за през деня.

11 храни, които да избягваме, защо и има ли алтернатива?

1. Рафинирано и избелено брашно. На практика липсват двете най-важни съставки на пшениченото зърно богати на фибри, витамини и минерали, зародишът и външната му обвивка- триците. То се усвоява трудно от организма и води до болести на имунната система. Обикновено брашното се избелва с хлорид и бромид, и двата химикала са токсични за човека и водят до проблеми с тироидната жлеза и вътрешните органи. По-добри явариант са по-малко третираните брашна от камут, ръж, пълнозърнеста пшеница, елда.

2. Всякакви замразени храни. Традиционно приготвените замразени ястия са пълни с консерванти, преработена сол, хидрогенирани масла и други изкуствени съставки, да не говорим за факта, че повечето замразени ястия са силно преварени, което прави тяхното съдържание на хранителни вещества минимални в най-добрия случай (особено след претопляне в микровълнова печка отново у дома, която тотално деформира храната на молекулярно ниво). Съветът ми е да се консумира прясно приготвена храна, както и добро количество свежи зеленчуци и плодове. Ако случайно се налага претопляне, то добре е да се извърши на котлон (супи, варива), или пара (ориз, хляб) и тостер.

3. Бял ориз. Също както пшеничените зърна този ориз е третиран допълнително с химикали и лишен от своите хранителни съставки, трици и кълнове. Да не говорим, че е в групата на най-разпространените генномодифицирани житни култури и други Франкенщайновите храни-някои от които са соя, царевица, картофи, ориз, домати, рапица, памук, сьомга, банани и папая. Белият ориз, отглеждан в Канзас от компанията Ventria Bioscience съдържа изкуствено добавена част от човешка ДНК. Това води до множество морални въпроси, но не пречи този ориз да бъде позволен от комисията за храни и напитки в Щатите за употреба на десерти, кисели млека и напитки!

 Бързото  усвояване на белия ориз от организма води до скок на кръвната захар. За предпочитане са черният и кафевият ориз, както и дивият ориз.

4. Пуканки за микровълнова печка. Съдържат химикала диацетил, който може да увреди белите дробове и изкуствени масла. Повечето марки на пазара пуканки за микровълнова печка са от ГМ (генно -модифицирани) царевични зърна. Ако ви се ядат пуканки, ползвайте органични царевични зърна, кокосово или краве масло от органично хранени говеда, хималайска сол и приложете познатия ни от бабите метод-горещ въздух, за опукването им.

5. Колбаси и полуготови меса. Химикалите и консервантите в тези меса, като калиева силитра (да не се бърка с амониева силитра с която се наторяват засадени площи) и натриев нитрит причиняват сърдечни проблеми. Освен това трудно е да се каже какво точно съдържат млените колбаси, освен месо, нали!? Огромна част от  тях като кренвирши, сурови наденици, меки колбаси като “Телешки”, “Камчия” и “Болоня” се тъпчат със соево брашно, което е ГМ. Ако обичате подобни колбаси, правете си ги сами без каквито и да било добавки на химикали.

6. Маргарин. Трансмазнина, която е скрита е в почти всички видове преработени храни, сладкарски и хлебни изделия. Съдържа изкуствени масла и масло от семена на памук (ГМ). Доста се е писало за негативното влияние върху човешкия организъм на този продукт и информация лесно може да се намери, затова няма да се спирам подробно вурху негативните страни на маргарина. Макар и да се пише общо и лошо за наситените мазнини към които спада и маргарина, някои от тях са за предпочитане, като например кокосовото масло, маслото от тревопас(Л)и животни, зехтина, пача мас, свинска мас.

7. Всякакви енергийни десерти и напитки с високо съдържание на протеини, царевичен сироп и химикали. Употребата им води до хронични заболявания и алергии. Четете внимателно етикетите и търсете натурални състваки!

8. Соево мляко и соеви заместители на месо. Соева лудост или прищявка на нашето съвремие, но соевите продукти обхващат огромна част от пазара на храните по света. Именно поради тази причнина почти не съществува соя, която да не е ГМ. Употребата на тези ГМ продукти причинява ракови заболявания, репродуктивни и вродени проблеми, алергии. Освен месото разбира се, яйцата, рибата, ядките и бобовите култури са с високо съдържание на протеини.

9. Диетични продукти. Почти всички продукти на пазара с етикет “диетични” съдържат изкуствени подсладители, като аспартам (Equal) и сукралоза (Splenda), и двата от които са свързани с причиняване на  неврологични увреждания, рак, стомашно-чревни проблеми, както и ендокринни нарушения. Много от тези продукти често съдържат и изкуствени ароматизатори, за разлика от естествените такива, за да се намали калоричното им съдържание. Алтернативата е да се яде умерено, органична храна, богата на фибри, която е лесно усвояема от организма и спомага за изхвърлянето на токсините; да с еприемат естетвени витамини и минерали, както и обилно количество течности (вода, билков чай); да се изразходва енергия сред природата.

10. Захар и царевичен сироп. Препратка към друга статия и документален филм, пубикувани по рано в този блог: Захар. Алтернатива на 9 и 10 са меда, натуралните сладки сокове, извлечени от клен и агаве, плодовите захари, но в ограничени количества и неферментирали, разбира се;)))).

11. До тук имаме две изброени “бели отрови”-брашното и захарта, коя е третата? Солта. Е, за щастие не става дума за всяка сол. Човешкият организъм има нужда от сол, като дневната доза не бива да надвишава 1 до 2 грам в завсисимост от теглото ви. Както всяко лекарство обаче, употребена в неразумни количества солта може да се превърне в отрова и прояви своите коварни страни. Превишаването на необходимото количество води до проблеми със сърдечносъдовата система, задържане на течности в организма и проблеми с бъбреците, образуването на язви. Повече за солта вижте в дрига статия от този форум и научете коя сол е за предпочитане. За съжаление тази статия е на английски, и не ми е останало време да я преведа: SALT 

Студени парти-хапки

По време на Коледа в Северна Америка се организират много служебни тържества и за разлика от България, където повечето от тях са в ресторант и на маса, тукашните са предимно на крак с обща трапеза на която има значително количество, ако не кажа и предимно “finger food”.

Бях писала преди няколко седмици, че имам повод  да направя плато с хапки, но още не бях решила какви точно да бъдат. Времето отлетя и ето, на какво спрях своя избор:

·      а) Канапета от краставица с коктейл-микс от бейби шримпове (дребни, коктейлни скариди) и

·      б) Пълнени чери доматчета а Ла Шопска салата и пъдпъдъчи яйца

Продукти :

·      а) 1 бр краставица, нарязването ѝ разбира се може да стане според всяка ваша фантазия, било то кошничка, лента, руло...важното е да може да задържи по една супена лъжица от следнаат смес: 1 ч.ч. коктейлни скариди, обикновено се продават вече сварени и охладени. Изтискват се от сока си и се подправят с 1 пълна с.л. майонеза, 1 ч.л. горчица, 1 с.л. Песто, 1 ч.л. пресен копър наркълцан, копър за декориране, настъргано Азиаго;

·      б) дузина чери доматчета, разрязани на половина и изтърбушени; приблизително 150 гр бяло, саламурено, овче сирене; няколко стръка зелен лук, 1 с.л. майонеза, 1 ч.л. кисело, пълномаслено мляко или заквасена сметана, черен пипер, шайби дребна пиперка, шайби Каламата маслини, дузина пъдпъдъчи яйца, разрязани на половинки. Яйцата се варят максимум 4 минути. Пресен магданоз, нарязан на дребно и листенца от магданоз за декорация.

Обредно варено жито

На 8-ми ноември се почита Архангел Михаил, онзи който отнася душите на мъртвите в отвъдното според християнската традиция и е техен покровител. Понеже съботите според християнския календар се отреждат за помен на починалите Голяма Задушница (Мъжка задушница) се пада винаги в съботата преди 8-ми ноември.

Вареното жито символизира светата троица, както и заобикалящия ни свят и според обредния канон се прави на три пласта, като те не се смесват един с друг: житото е земята, трохите са хората, а пудрата захар символизира сладоста на рая. В житото обикновено се слагат млени орехи и настъргана кора от лимон-отново плодове на земята.

 Ето как правим обредно варено жито у дома:

Предпочитам да ползвам булгур (тур.-bulgur). Това е съвсем едро, мляно твърдо жито, сварява се по-бързо. Обикновено се вари с вода в съотношение 1:6. Житото и водата се слагат заедно в дълбока тенджера на котлона. Когато водата започне да ври, се намалява температурата и остава да къкри. След като омекне се похлупва с капак и повива, за да попие остатъка от водата, “пренощува” както казваше баба ми.

На следващия ден се смесва с млени или фино счукани орехи и настъргана кора от лимон; реди в чиния под формата на хълм. Поръсва се с пласт натрошени, обикновени бисквити, а след това с пласт пудра захар. Количеството, което виждате на снимката е правено със следните продукти:

·      ½ ч.ч. булгур

·      3 ч.ч. вода

·      ½ ч.ч. млени орехи

·      1/3 ч.ч. счукани бисквити

·      настъргани кори от 2 лимона

·      3-4 с.л. пудра захар