Вярно казват, че този боб е играчка за правене, затова и не бях
опитвала да панирам боб. Въпреки факта, че водя кулинарен блог, не обичам
дългото застояване в кухнята и предпочитам бързите ястия или онези, за които не
е необходимо много слугуване. Има дни
обаче, в които ме прихващат братята и се втурвам да приговям нещо засукано. Така се случи и този ден,
навън дъждовно, а у дома топличко;
камината пусната, макар и пролетно време да бе. Имах накиснат боб „Гигант” от
предната вечер, последното останало количество. Когато го извадих от шкафа с
продуктите видях, че е повече отколкото за едно готвене, но недостатъчно за
две, затова реших да го направя наведнъж: накисна, сваря и после реша какво да
го правя. Речено - сторено. Предпочитам да накисвам боба (какъвто и да е) преди
варене, това спестява време. Варенето стана в НЕподсолена вода-обилно
количество. Изхвърлих първата вода, както си му е ред, налях втора и след като
бобът беше вече уврял и мек избрах най-едрите, цели зърна и ги отделих настрана
в една супена купа - напълних я. Останалото количество боб запекох на фурна с
много лук и специални подправки-по манастирски, рецептата може да се види тук.
От две яйца, прясно мляко и
брашно направих гъста каша, подправих я със сол и черен пипер, а в отделна купа
смесих сухите съставки за панировката: брашно, (пушен) червен пипер, лют червен
пипер, чесън на прах, кимион, риган, кориандър, настъргано индийско орехче и
сол. Овалях добре бобените зърна в сухата смес, след това пуснах всяко бобче по
отделно в кашата, за да се облече. Така облечени, изпържих бобчетата, пускайки
ги в горещото олио с лъжица едно след друго. Панировката не ми стигна за
последните няколко и впесто да си правя нова, ги намятах в тигана както са си,
оваляни само в сухата смес. Това разнообрази поднасянето им, на цвят и на текстура.
Заливката направих от счукан в
хаванче чесън, ситно накълцан копър, оцет, сол и малко олио...
Велико мезе е този паниран боб-
играчка, грешка няма! J
Мисля си, че пак бих направила
паниран боб някой ден, но запаниране ще ползвам Темпура смес: равни количества брашно
и царевично нишесте, направени на сравнително рядка каша с помоща на газирана
вода. Тази панировка е хрупкава, лека, въздушна и би била по-подходяща в случая,
а също може да се овкуси и с подправки.
No comments:
Post a Comment