Когато хората чуят Амбър, те обикновено мислят за жълтеникавата вкаменена смола, която понякога съдържа малки насекоми и се използва за създаване на бижута и орнаменти, позната у нас като кехлибар.
Думата идва от арабската дума “анбар”, но далеч не е ставало дума за кехлибар, а за друг вид образувание, което днес е популярно като сив кехлибар, бял амбър или амбра.
Това е изкючително рядко вещество, наподобяващо восък с много силен аромат, използвано днес изключително в парфюмерията, но преди години също и в кулинарията, правенето на скъпоценени свещи и моски.
Амбрата не се синтезира в лабораторни условия, тъй като се разпада при химичен анализ. Използва се не само като аромат: малки парченца от нея, разтворени в чая, разпалват страстите. Казват, че любовникът на всички времена Казанова угощавал бъдещите се възлюбени с шоколадов мус с амбър/амбра. Турците го използвате при готвене, а също и в Мека, със същата цел, с която днес се използва тамянът.
Някои търговци слагали капки от амбрата във виното, за да го ароматизират.
Английския крал Чарлз II умира в резултат на внезапен удар на 16 февруари 1685. Неговата неочаквана смърт поражда слухове за нечестива игра, а именно отравяне: отровата била сложена в любимата закуска на царя- яйцата с амбра, комплексният и силен аромат на амбрата прикривал зловещото допълнение.
От къде всъщност произлиза този ценен продукт?
Херман Мелвил "Моби Дик”- 1851.
“Амбрата е високо ценена още от древни времена като съставка за правене на парфюми. Неният аромат често се описва като сладникав и земен, а също така има свойството да забавя изпарението си и в комбинация с на други аромати оставя последни нотки. Счита се, че една капка амбра успява да запази своя аромат в продължение на десетилетия, а една бучка да задоволи потребноститена производители на парфюм за няколко години.”
Амбрата е скъпа поради своята изключителна рядкост и за дълго време източникът на това чудновато вещество остава загадка. Събирала се по крайбрежието на Индия и Африка, изхвърлена от вълните. В Африка си помагали със специално обучени камили, които намирайки парчето амбра лягали до него докато собственикът им не слезе и но го вземе
(това ми напомня за кучетата, обучени да събират трюфели).
Арабите вярват, че амбарта се образува от прочистване на земните отвори. Китайците считат, че амбрата е секрет отделян от морски чудовища, които спели на дъното на океана. И не са далеч от истината! Амбрата е секрет отделян от кашалотите или по-точно от спермата им. Суровата амбра има ужасно силен и натрапчив аромат, но в продължение на години престояване в океанската вода се йонизира и втвърдява до восъкоподобна маса с омекотен аромат на озон, море и мускус. Когато слънцето огрее тази маса тя се разтопява и отделя силен мускусен аромат, опияняващ крайбрежието. При по-ниски температури отново куаголира към восъкоподобна маса.
Слънцето, водата на океаните и вълните пречистват, йонизират/измиват или облагородяват така да се каже тази маса отделена от кашалотите, преработвайки я в сладостна и ароматна субстанция, обаче не винаги трансформацията е успешна. Само от някои кашалоти може да се получи подобно вещество и да “узрее” след десетилетия.
Понякога парчетата амбра са изключително големи.
Преди години в Южна Австралия било открито огромно парче амбра. Размерът му се оценявал на 300 000 щатски долара.
