Веднъж на година или две правя домашна юфка. Има трайност и е бърза традидиционна българска закуска, освен че може да се ползва и за крем-пита или млечна баница. Понеже една доза с около 250 мл вода е достатъчна за 5-6 кори, количеството е задоволително за около десетина пликчета по 80-100 гр-достатъчни за закуска за двама, като се има предвид, че се добавя вода, краве масло и сирене.
Правенето на домашна юфка е лесно, стига да умеете да месите и точите. За тестото ви трябват вода, брашно, сол, с.л. оцет, 1 с.л. олио, и мая, колкото грахово зърно. Виждала съм рецепти за юфка с мляко и яйца, но тези продукти не са много трайни, затова избягвам да ги ползвам. Ако все пак се решите да направите малка доза, можете да ползвате тези два продукта. На накои места слагат грис в тестото, но не го намирам за необходимо. Запарена, моята юфка също остава цяла, макар да няма яйца и грис. Също така, някои баби слагат дървена пепел “за стягане” на тестото и опушен привкус. Моята баба слагаше канела. Още помня опънатите чаршафи на поляната с корите юфка на тях, съхнещи на слънце (Велинград).
Общо взето рецепта нямам, според количеството вода добавям и брашното, “колкото поеме”J знам,че за някои това звучи ужасяващо и неудволетворяващо, но е така – брашното трябва да е пшеничено, тип 500 или богато на глутен и фино мляно, за по-добро разточване. Правят се топки и се оставят да “починат”. Не очаквайте да бухнат. Разточват се след двайсетина минути и се слагат да съхнат върху чисти чаршафи. Не е нужно слънце, аз ги слагам пред камината у дома. След около час “нацъфтяват”, започват да се чупят и навиват. Сушат се до порозовяване в слаба фурна, след което се изсипват на покривка, за да изстинат и дехидратират допълнително. Съхраняват се в найлонови торбички или памучни чувалчета.
No comments:
Post a Comment