Салата с червено цвекло, зеле, ряпа и моркови

Тази салата е лесно изпълнима: зеленчуците се настъргват, смесват се и се овкусяват с оцет, сол и олио. Всъщност, толкова лесна, че бе направена от мъжа ми:). По-скоро ми се иска да споделя идеята за аранжиране. Докато той се занимаваше с цялото рендосване на цвекло, моркови и прочие аз имах достатъчно време да сътворя розите.
 Розата е направена от ряпа и е боясисана в розово с червеното цвекло. Не ми е попадало жълто цвекло под ръка, за да знам какъв ефект имат естествените му багрила, но и розовите рози са красиви, нали!? :)

Безглутенови понички-крушки /gluten free fritters

Е, не!:)))) Изкуших се да експериментирам и безглутеново бине суфле или фритарс, може и толумбички да ги наречете. Имам статия, публикувана на английски тук относно тази технология и познатите по света пържени теста.

Крушките, както ги нарекох станаха превъзходни! Представям си ги и сиропирани със сироп, мед и лист индреше, лимонов сок....мммм!

Ето ги и тях, пухкави и меки, в процес на откриване и сътворяване: gluten free fritters

Ето и рецептата:

2 яйца

100 мл прясно мляко

2 с.л. захар

10 гр краве масло

30 гр царевичен грис

1 с.л. царевично шишесте

2 с.л. лимонов сок

1 кафена лъжичка бакпулвер

щипка канела, лимонова кора, щипка джинджифил, щипка индийско орехче

Разделете белтъците от жълтъците.

Смесете царевичния грис (cornmeal) и царевичното нишесте.

Загрейте на котлона прясното мляко, маслото и захарта до кипване. Прибавете смесените царевично брашно и царевично нишесте и бъркайте, докато тестото започне да се отделя от стените на съда на топка.

Дръпнете от котлона и прибавете жълтъците един по един. Добавете лимоновия сок и бакпулвера. Овкусете с подправките.

Разбийте белтъците на пяна и с внимателно разбъркване добавете към тестото. Целта е да се вкара повече въздух в тестото.

С лъжица загребвайте от микса и пускайте в горещо олио. Пържете с много олио до покафеняване. Извадете и оставете да се оцедят върху салфетка. Поръсете  спудра захар и канела или сиропирайте, когато се охладят с горещ сироп.

Забележка: при пърженето, пържете по-продължително, за да останат бухнали, когато изстинат.

Направих дори видео-клипче, защото пърженето им наистина е забавно!:)

Разликата между пържените топчета с грис и тези е, че тези са по-меки и по-пухкави, както и че тези са безглутенови.

Следващия път ще ги направя солени, със зелен лук, бекон и синьо сирене, риган и черен пипер....напряво нямам търпение!:))) Идеята с белтъка ми хрумна от друг вид пържено тесто-паста Патафри http://margatyna.blogspot.com/2010/10/beer-and-cheese-puffs-white-cheese.html
Ако има желаещи да научат рецептата и не са на "ти" с английския език ще я преведа!?

Фритарс с грис / Semolina Fritters

В ресторантът, в който работя сега подготвяме меню за безглутенови храни. Останах изненадана колко хора страдат от непоносимост към глутена или имат така нареченото силиак заболяване. Освен, че по неволя клиентите ни търсят  безглутенови изделия и по диетични причини. В блога си имам две рецепти за безглутенови палачинки, като едните са с брашно от елда, а другите са с царевично брашно. В интернет могат да се намерят задоволително количество рецепти без глутен, че дори и на донътс (понички). Основните заместители на пшениченото брашно са брашно от ориз, картофи, царевица, както и различни нишестета, (тапиока, ориз, царевица, амарант и др.) Ентусиазмът на шефа ми ме подтикна да направя фритарс у дома, па макар и с глутен.

Днес ще дам рецепта за понички или фритарс, които съдържат глутен, но са направени с грис.

2 малки яйца или 1 голямо яйце

25 гр краве масло

200 мл прясно мляко

125 гр грис

4 с.л. захар

2 ванилии

щипка сол

Готовите фритарс могат да се поръсят с  пудра захар и канела или сиропират.

Загрейте млякото и карвето масло, захарта, ванилията и солта на котлона до кипване. Добавете гриса, доктао разбърквате с дървена лъжица. Бъркайте, докато се образува твърда топка тесто, която се отлепя от стените на съда. Дръпнете настрани от котлона и добавете яйцата едно по едно. Продължете да бъркате докато тестото абсорбира ейцето (яйцата). С помоща на две лъжички за чай оформяйте малки топчици и ги пускайте в дълбок съд с много олио, което е достигнало температура 180°С. Пържете до кафеникав загар. Изваждайте и поставяйте върху салфетка, за да попие ненужната мазнина.  Поръсете с пудра захар, в която има канела или сиропирайте. В моя сироп вода към захар (1:1) сложих канела, карамфил и ром за аромат.

С усмивка

Този месец получих две награди от две уважавани от мен дами, които също водят кулинарни блогове: Мони и Жани.
Първата награда е за блог на приятел, зареждащ с положителна енергия, а
втората награда за месеца е за креативен блог.

http://magiasmoni.blogspot.com/2011_08_22_archive.html

http://ve-gea.blogspot.com/

Благодаря Ви, мили дами за похвалата, за слънчевото отношение и за позитивната енергия, която излъчвате!

С малка доза меланхоля асоцирам похвалите с  монолога на Калоянчев, който искам да споделя с вас и намирам за нещо хубаво, поощряващото и ведро приятелство. Мони, Жани...Бъдете винаги такива, каквито сте!

Пиле Виндало

Виндало  (Balti Chicken Vindaloo) е популярно къри ястие в Индия и наподобява португалското Carne de Vinha d’Alhos което представлява свинско с винено-чеснов сос. Сравнено с българските ястия, спокойно можем да кажем, че това ястие напомня яхния с пиле и картофи, в която  има вино и сосът е на доматена основа. Разбира се подправките са уникални за всеки един от споменатите географски райони и това прави ястието различно.

Днес реших да сготвя нещо с вкус от далечния изток, понеже близо до нас има фестивал на сикхите. Канада е страна, която зачита културните традиции и наследство на своите граждани.

На тази снимка, които направих вчера две индо-канадки рисуват с къна:

Рецептата взех от готварска книга, която ме грабна преди години с красивите си снимки и ясните си кратки рецепти (Best Ever Indian Cookbook) и сега е част от колекцията ми готварски книги. Направи ми впечатление, че виното е заменено с оцет, но намирам това за логично. Индия е страна, където алкохолът не е на почит поради религиозни причини, освен че е горещо и виното-такова каквото го познаваме ние не е напитка, която би съхранила за дълго своите вкусови качества. Препоръчва се лютивината в къри-ястията да се гаси с вода или студено ласи-напитка от кисело мляко, плодов сок или вода, захар и подправки. Въпреки това аз предпочитам и препоръчвам компанията на ледена India Pale Ale (вид бира) J

След порция вкусно пиле Виндало и ароматна чаша бира се позаинтересувах относно алкохолните местни напитки за Индия и открих  няколко интересни такива, които си струва да спомена в блога си, но това ще стане в близките дни.

За сега, предлагам ви рецептата:

Пиле Виндало

4 пилешки бутчета

2 картофа

2 -3 глави лук

*(аз сложих жълта тиквичка, патладжан, зелен фасул, за да “поразчистя хладилника”-както се казваJ)))), но те не са споменати в рецептата

3 с.л. доматено пюре

3 домата, смлени

2 скилидки чесън

30 мл олио

3 с.л. оцет или вино

4 с.л. млян червен пипер

2-4 дафинови листа

1 ч.л. млян кориандър

1 ч.л. сух джинджифил

1 ч.л. млян кимион

1 ч.л. кимион на зърна

1 ч.л. млян чимен (fenugreek)

1 ч.л. къри

1-2 с.л. чили паста или сух, лют червен пипер

сол

Смесете подправките, смлените домати и доматеното пюре, оцета (виното), мариновайте пилешкото месо. Нарежете лука на полумесеци и картофите на едро. Задушете лука, пилето и чесъна в мазнината. Изсипете всичко в тава за печене, добавете картофите и 2 чаши вода. Покрийте с фолио и печете на средна температура около час или до готовност. Махнете фолиото и запечете на горен реотан. (Забележка: в оригиналната технология се изисква ястието да къкри продължително време върху котлон, преценете сами кой вариант би бил предпочетен от вас). Сервирайте с наан (хляб) или познатите у нас пърленки.

Приятен ден! J

Да си поговорим за сладка и конфитюри!?

Виждам, че из блоговете вече има сладка от няколко сезона, а моят блогспот тепърва ще навърши годинка  през септември, време ми е и аз да се включа в сладостното суетене.

Израстнах в къща с голям двор, който имаше множество плодови дръвчета, а майка- любител кулинар ежегодно приготвяше задоволителни количества сладка и конфитюри от разнообразни плодове. Изброявайки ги тук и сега имам усещането за аромата, който се носи из стаите и двора от варенето им: често правени сладка у дома бяха сладката от ягоди и малини, сладката от зелени и зрели смокини, конфитюрите от кайсии, желето от дюли, сладката от сини сливи и круши с индрише.

 Понеже имам баба във Велинград и лятото редовно ѝ ходехме на гости, сладката от диви, горски плодчета-ягодки и боровинки редовно бяха част от сутрешната ни закуска с пържени филийки, бухтички или палачинки.

 В последствие страстта към правенето на сладка се зароди и у мен. Случвало се е да имам плодчета само за едно бурканче, но да го направя. Понякога просто го оставям в керамична купа с капак в хладилника, за да има за в близките дни. Помня,че по едно време у мен нарастна желанието за други сладка, събирах рецепти от комшийките и бабите в махалата, експериментирах сама. Направих сладко от малки, цели крушки; сладка от вишни, къпини и сладко от лимони. Сладкото от лимони определено бе хит за сезона!:) Много исках да направя печено сладко от сини сливи с орехова ядка и прословутото, русенско “бяло сладко”, но така и не намерих време. Минаха години, сега когато имам възможност ароматното вариво винаги е в синхрон с доброто ми настроение и винаги търся нови идеи.

 Миналата година имах шанс да опитам гръцко, бяло сладко с мастикс-много ми допадна, а в едно готварско списание попаднах на три идеи за сладка с алкохол: черешово сладко с бърбън, боровинков сос с лавандула и лимончело (лимонов ликьор), джинджифилово-прасковен конфитюр с бренди. Не звучат ли зашеметяващо вкусно!?:))))

Още малко за сладката и конфитюрите, но вече от професионална гледна точка:

Ако желаете да запазите плодовете цели насипете захар върху плода и оставете да престои поне 8 часа. Варете картко време от кипването най-много 10 мин и оставете да престои още време.След това сварете пак. Целта на тази технология е да се изравни захарното съдържание в плода и в сиропа около него с възможно най-малко термична обработка.

Често се ползва допълнително пектин.

Разликата между сладко, конфитюр, мармалад и желе е в захарното  им съдържание, количеството пектин и наличието на плод. Желетата са богати на пектин, но са бистри или прецедени, без плод, съдържанието на захар обикновено варира от 25% до 55%. Мармаладите са богати на пектин и плод (твърда маса), като захарното съдържание може да варира, но обикновено е ниско. Конфитюрите са богати на пектин и със захарно съдържание под 65%, съдържат плод. Сладката са с високо съдържание на захар, малко пектин, имат плод.

В сладката се слагат също ароматни подправки или треви. Често използвани са следните: звездовиден анасон, канела, карамфил, индреше, мастикова смола, лавандула, жасмин и др.

Надявам се да съм била полезна с кратката информация, дадена по-горе! Пожелавам Ви сладки дни!:)

Крем Дипломат

Обичам желирани кремове и десерти. Парфета, панакоти, баварски кремове, шарлоти. Пред мен стои книжка с рецепти издадена през 1982 от държавно издателство “Техника”, име- Сладкарско изкуство, автор София Смолницка.

Каквото и да съм опитвала от рецептите в тази книга винаги се е получавало добре.

 Ето и рецептата за крем Дипломат, която следвах с малки изключения. Нямах Добуш тесто, затова ползвах бисквити, а плодовия сироп замених със сладко от боровинки. Също така в част от крема сложих какао, нямах портокалови кори. Не сложих и сметана, защото нямах, но с нея кремът би бил много по-пухкав и я препоръчвам. Въпреки всичко искам да публикувам оригиналната рецепта и технология за крем Дипломат от книжката:

Продукти за 1 доза:

2 ч.ч. прясно мляко

8 яйца (само жълтъците)

¾ ч ч. захар

2 с.л. желатин

3 пакетчета ванилия

2 ч.ч. сметана и 4 с.л. пудра захар за разбиването ѝ

1 изпечен лист от тесто Добуш

25 мл ром или коняк

1-2 с.л. сладко от портокалови кори

гарнира се със сметана и плодов сироп

Желатинът се накисва в студена вода. Портокаловите кори се нарязват на дребно и се заливат с коняка (рома). Жълтъците се разбиват на пяна и постепенно се разреждат с млякото, в което е разтворена захарта. Сместа се загрява на слаб огън до кипване, като непрекъснато се разбърква с тел, докато обемът ѝ се удвои. Прибавя се желатинът и съдът се оттегля от огъня. Разбиването продължава докато сместа се охлади до 25-30°С. Прибавят се 2 ч.ч. сметана, разбита с 4-те с.л. пудра захар. Кремът се ароматизира с ванилията и когато започне да се стяга се насипва в намазана с мазнина форма и се поръсва с отцедените от коняка портокалови кори. Отгоре се слага изрязаният по големината на формата добушов лист и се навлажнява с част от коняка. След като кремът се стегне, формата се обръща в подходящ съд. Кремът се гарнира с предвидената за тази цел сметана, разбита с пудрата захар и се поръсва със сироп. Кремът може да се налее в стъклени чашки със столче и да се гарнира по посочения начин.

Стриди в лимоново-сметанов сос

2 големи, живи стриди с черупката (дължина над 9 см)

1 ч.ч. сметана 35% масленост

скилидка чесън

2 шалотс

бучка, колкото орех краве масло

сокът на половин лимон

шот бяло вино

бял пипер и сол

Стридите се измиват и отварят по посочения вече от мен начин  ТУК

Сокът им се запазва и прецежда, месото им се почиства от евентуални парченца черупка и перли, разбира се J

Лукчетата и чесновата скилидка се нарязват на дребно и се запържват до златисто в кравето масло. Добавя се бялото вино, лимоновия сок, сокът на стридите, стридите и сметаната. Оставя се да къкри на слаб огън докато сосът се редуцира до необходимата гъстота. Подправя се със сол и бял пипер.

Идея: ползвайте зелени, мариновани пиперчета 1 с.л. за интересна текстура и обогатяване на вкуса.

Още една идея за стриди ТУК

Топли сандвичи със стриди

За да направите тези сандвичи ви трябват стриди, броят на стридите зависи от броя на сандвичите и големината на стридите;

брашно за паниране и олио за пържене.

Стридите се овалват в брашно и пържат. Посолете по желание.

Трябват ви също: филийки хляб, краве масло и чесън за намазване, кашкавал и Табаско.

Филийките се намазват с краве масло и чесън. Слагат се панираните стриди и се покриват с настърган кашкавал. Аз използвах смес от Монтерей Джак, Чедар и Хаварти. Запичат се в партигрил, поръсват се с Табаско и се сервират топли.

Редена салата / салата Българска черга

Преди години, на едно гостуване в България  ми поднесоха редена салата. Вкусна беше и красива. Вчера случайно установих,че имам продукти с които да направя такава салата. Kолкото повече редове-толкова по-добре. Ако решите да изненадате своите гости приятно, изберете дълбока стъклена купа с отвесни стени, или индивидуални стъклени чашки. Салатата може да се прави пролет и есен, като продуктите варират според сезона.

Есенна редена салата

Количеството преценете сами, тъй като е възможно да варира в зависимост от съда, в който ще редите салатата.

За две чаши-две сервирания аз употребих следното:

1 галава червено цвекло, настъргано на едро

1 морков, настърган на едро

½ ч.ч. настъргано зеле

4 с.л. варена царевица

4 с.л. майонеза

настърган кашкавал

Държа да отбележа,че в оригиналната рецепта имаше и ред пушено пилешко месо, който пропуснах като цяло, без да заменя с нищо друго. В есенния вариант можете да добавите също грах от консерва, печени и белени червени чушки, варени яйца. Дресингът може да варира според вкуса ви, но е добре да е кремообразен/млечен (Френски, Майонезен, 1000 острова, Ранч)

Подредете продуктите според контраста на цветовете, не забравяйте да слагате дресинг/ майонеза между всеки 3 реда настърган зеленчук. Завършете с майонеза и настърган кашкавал.

Пролетен вариант на редена салата

зелена маруля, репички, краставица, домати, варено яйце, зелен лук, мариновани гъби, шунка, кашкавал, сирене с дресинг 1000 острова (виж  Thousand_Island_dressing)  или Ранч. Продуктите се режат красиво и се насипват в купата за сервиране на редове с дресинг по между им.

или ето тази:

А, ето и няколко красиви "редени" изгрева, заснети от мен, които споделям с удоволствие с вас, моите читатели! Асоциацията , която ми навяват е също красива българска черга, тъкана с много любов.

Стриди

Канада е страна, чийто пазар изобилства от стриди. Множество ферми на източния и западния ѝ бряг са причина за това. Старидите от остров Принц Едуард (PEI oysters) са признати за едни от най-добрите в света. Според това, в кой залив са събирани биват наричани Малпек (Malpeques)  Raspberry Point, Bedeque Bay-стриди и др. Малпек имат несравним вкус, превъзходен външен вид и отлично запазване на качеството. Всеки залив придава спицифичен вкус и вид на стридите. Стридите са гъвкави морски дарове. Освен сервирани сурови, в черупката те могат да бъдат печени, задушени, на скара или се използват за специални ястия, като стриди по Флорентински, стриди Ромари или стриди Рокфелер.  Ядките на стридите могат да се сервират пържени, соте, на скара, в крем супи, яхнии, баници, гювечи, като пълнежи,  като предястие или основно ястие. Malpeque са отлични пресни, сервирани в половинката си черупка, поднесени с нищо друго освен собствените си сокове.

Стридите на доза
1 доза обикновено са 6 стриди, еднакви по размер.

Закупуване
Купувайте стриди от доставчик, който има добър оборот и поддържа стридите добре охладени. Живите стриди трябва да са плътно затворени с невредими черупки или, ако са разтворени леко, трябва да се затварят при побутване. Ядките на  стридите консервирани в собствени сокове, трябва да са добри на цвят-без мътилка и да имат пресен мирис на море.

Съхранение
Живите стриди трябва да се съхраняват на студено (плоската страна на корпуса нагоре) до 3 седмици при температура до 5 градуса по Целзий (40 градуса F) . Покриват се леко с лед, който периодично се сменя и има къде да се отцежда, затова контейнер с двойно, решетъчно дъно е най-подходящ в този случай. Плоската им част нагоре, за да може в чашката на стридата (дълбоката част) да се съхрани течността им. Стридите предпочитат ефирни опаковки, да не се съхраняват в затворени контейнери или найлонови торбички. Не мийте черупките, докато не сте готови за употреба.  Свалени, ядките на стридите могат да бъдат в хладилник до 1 седмица или замразени 2 до 3 месеца.

Замразяване
Не замразявайте в черупката. Отворете стридите, съберете ядките и тогава ги замразете в собствен сос, в контейнер, като оставите 2 см въздух. Не замразявайте повторно.

Подготовка
Почистете стридите с четка под течаща вода, точно преди да ги ползвате. Не ги оставяйте във вода. Освен почистването на черупката, първата стъпка в подготовката е отстраняване на обвивката, или отваряне на стридите за достъп до месото-ядка. Това става със специален инструмент.

За да премахнете черупката
Защитете ръката с която ще държите стридата с метална ръкавица или сгъната кухненска кърпа. Задръжте стридата в дланта на ръката си, или дръжте здраво върху твърда повърхност с дълбоката част на черупката надолу. При отварянето  внимавайте на не разлейте течността. Намерете удобно място, между двете черупки и внимателно натиснете с ножа за стриди. Когато ножът се промуши през процепа плъзнете го така,че да пререже мускула, който държи черупките затворени и се намира в горната част на стридата. С лъжица оберете сместа от черупката и отделете в стъклен съд. Можете да прецедите соковете през цедка, за да отстраните всички парчета от черупката. Изплакнете черупките. Върнете ядките със сока в тях и съхранявайте в хладилника до сервирането им.

On-The-Half Shell
Тази традиционна презентация е най-лесна. Запазете дълбоката част на черупката чашката (почистена), месото и соковете на стридите. Сервирайте върху легло от натрошен на дребно лед, за да ги държи и да ги охлажда. Сервират се с лъжичка, лимонови резани или коктейл-чили сос, салси, хрян-сос, Табаско.

Внимание!
Имайте предвид, че яденето на  сурови стриди може да доведе до негативни последици за вашето здраве. Vibrio Vulnificus e бактерия, която може да бъде открита в мекотелите  и при определени медицински състояния на пострадалия да доведе до смърт!

Ядене
Вземете черупката, като внимавате да не разлеете соковете на стридата. Доближете широкия край  на черупакат до устните си и изпийте сока, след това наведете глава леко назад и плъзнете стридата в устата си. Мммм, вкусно! J

Ето един гид относно стридите (на англ.), който би могъл да ви бъде полезен:

http://www.oysterguide.com/

Салата със сьомга и майонеза

200 гр месо от сьомга, печена на скара, обезкостена, без кожата

4-5 кисели краставички

1 червена пиперка

няколко стръка зелен лук

1 твърдо сварено яйце

3 с.л. майонеза

1 ч.л. горчица

1 ч.л. мед

2-3 капки течен пушек

Нарежете краставичките, зеления лук, яйцето и чушката на малки кубченца. Накъсайте месото на печената сьомга и почистете от костиците. Смесете с майонезата, горчицата, меда и течния пушек.

Сервирайте като салата или върху препечени филийки франзела, като апетайзър.

Апетитка с патладжан

2 патладжана

2 с.л. майонеза

2-4 скилидки чесън

магданоз за аранжиране

сол

Изпечете патладжаните на скара докато омекнат и се обгорят леко от всички страни. Задушете ги в купа за половин час. Срежете ги и ги оставете да се оцедят. Обелете ги и ги пасирайте. Смесете месото на патладжаните с майонеза и и счукан чесън, посолете.

Ядливи цветя

Още в древни времена цъфтящите растения са предизвиквали възхита и интерес у хората. Надарени с красота и/или аромат те са присъствали на трапезата под формата на салати, дресинги, супи, сиропи, желета, напитки или дори основни ястия. Броколите и карфиолът всъщност са цветове, а артишокът и каперсите пъпки на цветове, все още неразпукнати.

(Тип: ако имате мариновани, едри каперси-изпържете ги в горещо олио докато се разпукнат и станат хрупкави-приличат на цвят на липа и имат рибен вкус, подходящи са в този вид, като гарнитура за рибни салати)

Ще изброя някои ядливи цветя, които също са и идеална декорация за вашите ястия.

Теменужка (цветове)- сироп, сладко, салати, дресинги, ароматизатор за кремове, бонбони, сладолед

Роза (цветове)-сладко, розова водя, която е алкална и се ползва в сладкарството за направата на по-рохки сладки, сладкарски изделия, ароматизатор (полулярен в България локум)

Фрезия (цветове)-декорация

Пореч (цветове)-супи и салати, десерти

Метличина (цветове)-декорация на салати, торти

Мушкато и Индреше (цветове и листа)-сладка, ароматизиране на бира

Лавандула (цветове)- използва се във френската кухня за направата на желета, кремове, десерти, дресинги, сладоледи и сиропи

Сладък грах (цветове)-декорация

Латинки (цветове, семена)- цветовете се ползват за салати и сирена, а от семената се прави ароматизиран и здравословен оцет, популярен в Италия

Акация (цветове)-сироп и алкална вода (Иран) за направата на сладки

Бъз (цветове)-сироп

Тиква (цветове)- цветовете могат да се панират или пълнят, подобно на самите тиквички, ....любопитна съм как ли ще изглеждат захаросани!?

Жасмин (цветове)- сиропи и чай

Глухарче (листа, корени)-салати, отвари

и много други

Таро / Колоказия / Трилистник-зеленчук

Таро или Colocasia Esculenta (колоказия, трилистник) е тропическо растение, което се използва от хората по света за прехрана,  като се употребяват всички части на това растение-зеленчук (листа,  дръжки, корен). Тарото е изключително здравословно, но обикновено не се яде в суров вид, защото е токсично.

Освен това има raphides, малки като връхчета на игли кристалчета с форма на калциев карбонат, наречени калциев оксалат. Природата се е потрудила това растение да бъде добре защитено от насекоми вредители. Не се тревожете, след термична обработка растението е напълно годно за ядене! Пример: грудките се варят 45 минути в тенджера под налягане или най-малко се варят 1 час в обикновен съд.

Тарото е ползвано в кухните по цял свят: Бангладеш, Бразилия, Китай, Кипър, Ямайка, Япония, Ливан, Малдивите, Непал, Филипините, Полинезия, Индия, Южна Корея, Испания, Суринам, Тайван, Турция, Виетнам, Западна Африка, Западна Индия, и дори в САЩ. Вчера се загледах в корени-грудки на таро (колоказия) в близкия супермаркет и последва разследване чрез интернет и събиране на повече информация. Тук отварям скоба, че баща ми отглежда колоказии от години, някои от тях достигат височина 2 м и имат над 9 листа. До днес не знаех,че това популярно като декоративно растение у дума става и за ядене (!) , с нетърпение очаквам да му съобщя новинатаJ))))

 Хората правят различни видове ястия с таро, готвят го с различни меса, с риба или раци, вместо картофи, като подправка в производството на сладолед и сладкиши, приготвено в доматен сос, на супи или каши, чипс и бебешки пюрета. Също така, в някои култури се използва таро като лекарство, особено против ухапвания от насекоми. Хранителни вещества, които могат да бъдат намерени в една чаша (145 грама) от варени Таро Листа със сол са:
- Витамин В1, тиамин
- витамин В2, рибофлавин (добра сума)
- Витамин B3, ниацин
- Витамин В5 , пантотенова киселина
- витамин В6, пиридоксин
- витамин B9, Фолиева киселина, фолиева киселина
- витамин С (големи размери)
- Протеини
- Калций
- Желязо
- Магнезий
- Фосфор
- Калий
- Натриев
- Цинк
- Медни
- Манган (добра сума)
- Селен
- естествени мазнини
- Омега 3 мастни киселини
- Омега 6 мастни киселини
- Въглехидрати
- Фибри

 Възможни ползи за здравето на листата от Таро са следните:

-Подобрява зрението

-Бори се с вирусни инфекции

-Предпазва от вирусни инфекции

-Намалява шансовете за нощна слепота

-Овлажнява кожата

-Овлажнява роговицата на очите

-Овлажнява лигавицата на устната кухина и подобрява еластичността ѝ

-Има антиоксидантно действие

-Предпазва от свободните радикали

-Предпазва клетките от кислородни щети

-Намалява чувствителността към светлината

-Подобрява кожата около очите

-Поддържа добра кожата

-Поддържа здравината на костите, косата, ноктите, зъбите

-Нормализира нивото на кръвната захар

-Поддържа здрава щитовидната жлеза

-Подтиска гаденето

-Нормализира нивото на холестерола

-Помага за предпазване от загуба на слуха

-Подобрява функционирането на нервната система

-Подобрява мускулната функция

 Намалява раздразнителността

-Намалява умората

-Понижава шанс за сърдечни проблеми  и високо кръвно налягане

-Предпазва от хронична диария

-Подобрява зарастването на рани

-Подобрява усвояването на желязо

-Подобрява белодробното здраве

-Предпазва от чести настинки

-Предпазва от чести инфекции

След, всичко изписано до тук излиза,че това е едно растение чудо, току под носа ни, защото предполагам много домакини в България имат трилистник в дома си.