В търсене на Божествените храни- Рейши

Наричат я още „Манентаке" (моля, да не се бърка с Шиитаке!) и „Гъба на дълголетието”. Тя има дълга история на използване от 5000 години като лечебен препарат. Императорът Шинонг първи открива лечебните свойства на гъбата Лин Джи  (на японски-Рейши) и дарява човечеството с дар за дълголетие и жизненост. Рейши се смята за "елексир на вечната младост", обект на постоянното търсене от древните привърженици на Даоизма. Тя е класифицирана като най-доброто от всички лечебни средства от домашната аптека, използвани от китайски лекари.

Рейши е няколко вида: червена, виолетова, розова, но най-лековитата е тази, която расте в Япония на сливови дървета . Гъбата е дървесна, горчива на вкус.

Спорите и са грапави, твърди и се закачат на всякакъв вид дървета, но могат да прорастнат само при определена температура.

Ако имал късмет, на берача на гъби му било достатъчно един- единствен път да открие гъбата Рейши и пазейки в тайна дървото години на ред да събира реколта, продавайки я на китайските придворни лекари.

Поради това е невероятно капризна гъба и рядко се открива в див вид.

Терминът „лин джи” на китайски буквално означава „растение на душевната потентност” или „гъба на безсмъртието”.Китайският символ за това име се състои от три логографични знака – един за „шаман”, един за „молитва” и един за „дъжд”.Рейши се зове още „десет хиляди-годишна гъба” и „гъба на безсмъртието”, защото се вярва, че носи дълголетие.Гъбата е наричана още „лакиран нос”, заради лъскавата й повърхност, и „гъбата фантом”, защото се открива много трудно. Днешното й име Рейши, под което е известна и на запад, идва от Япония. Заради високите си здравословни качества и отсъствието на странични ефекти гъбата придобива на Изток репутацията на първоелемент измежду лечебните гъби.

Линджи" сега е включена в американското „Ръководство по билкова фармакология и терапия” (American Herbal Pharmacopoeia and Therapeutic Compendium). Тайната на култивирането и е открита едва през 1972 г., когато един японски фермер успява да извлече култура от гъбата. В Япония и Китай екстракт от Рейши се използва практически при всички заболявания. Като митично свойство на гъбата се явява нейната способност да увеличава силата на духа и повишава позитивната емоционална нагласа. Гъбата Рейши е царицата на адаптогените и превъзхожда дори женшена. Адаптогените имат три важни качества: безопасни са и нямат странични ефекти, действат върху цялото тяло и нормализират физиологичните функции. Рейши съдържа и органичен германий - елемент с функции на адаптоген. Рейши не е кулинарна гъба. Въпреки че някои хора правят чай от нея, тя се използва предимно с медицински цели, тъй като има много неприятен горчив вкус. Той се дължи на съдържащите се в рейши 119 вида терпеноиди – ароматни вещества, които имат противовъзпалително, антираково и антивирусно действие. Култивираният мицел на гъбата не горчи, така че хората които я приемат на капсули не бива да се притесняват от вкуса. Рейши се счита за тоник. Като такъв, тя натрупва енергия и увеличава силата на организма, при все че билкарите ѝ приписват краткотраен успокояващ ефект. Вярва се че витамин C помага за по-доброто усвояване на Рейши от организма, затова учените препоръчват успоредния му прием с гъбата.

Малко повече за император Шенонг, който наред с Жълтия император (и съпругата му-откривателката на коприната) винаги пораждат любопитството у мен. Връзката на тази гъба с този император ми е достатъчна, за да я сложа в графа Божествени храни.

Шенонг (神农), известен също като император на петте зърна, е бил владетел на Китай и културен герой, който е живял преди около 5000 Смятан за баща на Китайското селско стопанство, Шенонг научил народа си как да отглеждат зърно като храна, така че да се избегне умъртвяването на животни. Наричали го Божественият фермер.

Има термин за социалната група, последователи на Шенонг. Тази група се нарича  Шенонг Shi (神农氏). Терминът "Шъ се отнася до това, което може да се преведе като клан, племе, семейство, или къща.

В китайската митология, Шенонг, освен че научил хората да орат и стопанисват реколтата, и е бил Бог на горящия вятър, понякога казват, че е родоначалник или министър на Чи Ю и също като него бил с волска глава, остри рога, бронзово чело, и железен череп. Предполага се, че между Шенонг и Хуангди (Жълтият император) е имало връзка-приятелска и колегиална, макар да са живели с 500 години разлика  или седемнадесет или осем поколения, и че те заедно да споделят алхимическите тайните на медицината, безсмъртието и добивът на злато.

За Шенонг се казва, че е вкусил стотици билки, за да тества тяхтана медицинска стойност. Най-известната работа, приписвана на Шенонг е The Divine Farmer's Herb-Root Classic "(神农 本草 经)-първата компилация известна от времето на Западна Хан династия. В този класьор гъбата Лин Джи lingzhi има висок клас и рейтинг. Тази работа се счита за най-ранната от китайската фармакопея. Тя включва 365 лекарства, получени от минерали, растения и животни. Шенонг е кредитиран с идентифицирането на стотици медицински и отровни билки чрез лично тестване на техните свойства, което е от решаващо значение за развитието на традиционната китайска медицина. Легендата разказва, че Шенонг е прозрачно тяло и по този начин можел да вижда ефектите на различни растения и билки върху себе си. Чаят, който действа като антидот срещу отровния ефект на около седемдесет билки, се казва, че също е открит от него. Това откритие станало през 2737 г. пр. Хр, когато листа от горящи клонки паднали в котел с вряща вода. Шенонг е почитан и като  Баща на китайската медицина. Счита се,че той е въвел и  техниката на акупунктурата.

Шенонг се казва, да са изиграли роля в създаването на Guqin, заедно с Fuxi и Жълтият Император. Научни трудове се споменава, че по бащина линия, семейството на известната династия Сун генерал Юе Фей  проследил произхода им назад Шенонг.

***

Любопитно: В Китай има легенди за хора с рога, но и днес такива се откриват. Дълголетницата Чжанг Ру Фанг (101г.) е живо доказателство за това: