*Мед-символика

В търсене на Божествените храни

Преди няколко години ми хрумна идеята, че има храни и хр. добавки по света, които имат неизброими лечебни свойства, доказвали своите полезни хранителни и вкусови качества в продължение на хиляди години.

В ден в който прочетох, че учени са открили ген на дълголетието се замислих отново за вкуса...
...вкусът на амброзията например -αμβροσία, буквално "безсмъртие"? Храна на боговете според гръцката митология, удължаваща живота според легендите.

Прокарвайки линия назад във времето имам основание да смятам, че някои продукти са наследени от предходни цивилизации или дори смелото предположение-дадени са ни “отгоре”-извънземни или богове-бъдещето крие отговорите. Други са били считани за такава рядкост, че само “богоизбрани”- крале и императори са имали правото да им се наслаждават.

Всички тези мисловни щрихи родиха идеята да отворя темата: “В търсене на божествените храни”. Винаги съм изпитвала любопитство; какво се крие като история, минало, символика и обреди за даден вид храна, билка, напитка и винаги съм намирала интригуваща информация, част от която  с удоволствие споделям тук.

Пчелните продукти, като мед, пчелно млечице и пчелен прашец слагам  веднага и безрезервно в графа Божествени храни.

Обща символика: Медът е преди всичко символ на богатство, пълнота, сладост и мекота. Заедно с млякото можем да го срещнем да тече по всички благословени земи ( в Рая например), откъдето се твърди, че човек е бил изгонен. Във ведическите традиции медът се възприема като оплодителен принцип, източник на живот и безсмъртие. Почитането на меда . и обредната му употреба е неразделна част от пчелата, която го произвежда и е един от обичаните символи на въздуха, небето и слънцето.

По подобие на млякото, медът е сравняван със спермата на океана. Келтите почитали медовината като питие на безсмъртието. Жителите на древна Атина умилостивявали Голямата Змия с медни сладкиши, за да си стои в пещерата. Според легендата, Питагор през целия си живот се хранел с мед. Вергилий нарича меда "небесен дар на росата".
Китайската традиция свързва меда с елемента "Земя" и с идеята за центъра. По тази причина сосовете към ястията, сервирани на императора трябвало да съдържат мед.
В ислямската традиция медът е почитан като панацея. Той играе важна роля в обредността на пролетното пробуждане. За американските индианци медът е част от медицинските ритуали и обредни церемонии.
В скандинавската митология медът е свещен продукт, даряващ мъдрост и поетическо вдъхновение. Там свещеният мед е тясно свързан с мита за Один и Световното дърво Игдрасил, покрито с медена роса.
В психоанализата медът се счита за символ на Висшето Аз в качеството си на последно следствие от вътрешната работа върху себе си.
Медът се свързва и с религиозната култура, с мистичното познание, с духовните придобивки и разкритието за посветения. Той подчертава висшата красота, духа и състоянието на Нирвана. Медът е символ на цялата сладост и осъществява премахването на болката. Той е символ на познанието и мъдростта, олицетворение на защитеност и удовлетворение.
Българска обредност и символика: Медът заема важно място в българската празнична и погребална обредност, в обредно-магическите действия и в народната медицина. Младата невеста при влизане в новия си дом намазва вратата и прага с мед и масло С мед се намазват обредните хлябове за новородено, сватбените пити меденици, някои хлябове за погребения, помени и Задушница. Баячките и лечителките разпръскват уроки и магии с мед. Медени питки се раздават против чума, шарка и други болести, изнасят се по пътища и самодивски места, за да си отидат болести и самодиви.

Мед Манука е сред популярните лечебни разновидности на този пчелен продукт. Добива се от медоносни пчели, харнили се с нектар от храстът Манука (Leptospermum scoparium), разпространен в Нова Зеландия.