Мюнхен-запленяващ и строг- Oktoberfest in advance

Лятото отлетя като миг. „Лятото на Ремотните”, така го нарекох. Освен ремонти имаше и други дни- дни на възхищение, очарование, зашеметяващи и впечатляващи гледки, сгради, дори ястия. След четвърт година, прекарана в България и Европа, намирам за крайно приятно и някак уютно, седейки на дивана в своя канадски дом  да споделя с Вас своя опит от лято 2015-то.

Съпругът ми и аз бяхме в Мюнхен на кратка екскурзия, планирана и организирана от него, за което съм му много благодарна! Това се случи около седмица, след като бях приключила с организацията и изпълнението на текущия ремонт у дома в България, ( тук отварям скоба-смятам и България, и Канада за свой дом!).  За наше щастие Мюнхен все още не беше залят от зловредната вълна на подведени емигранти, наричана „бежанци”, макар тук и там, основно на главни транспортни станции да се търкаляха мургави непрокопсаници, в разцвета на силите си....

Не искам да политизирам кулинарния си блог, затова ще мина към по-приятни детайли от нашето пребиваване в Бавария.

Отседнахме в скромен, семеен хотел, който според Трипадвайзър бе класиран на в в топ-10-хотел „Бавария”. Очарователно обслужване и богат бюфет за закуска, с едно единствено разочарование-нямаше климатици в сградата, а както се сещате това лято бе горещо, макар и да бе началото на септември.

Първите впечатления от града-чисто, спретнато, без трафик, изключително добре организиран градски транспорт, от който се възползвахме  по време на престоя си, липса на тераси и изчистени фасади ...долкова изчистени, че чак скучни. Прекалено много средиземноморска и арабска кухня в разпръснати наоколо заведения, докато имахме намерение да наблегнем на местни специалитети.  

Посетихме няколко добре известни бирарии, където сервираха  локална, драфт(наливна) бира Аугустинер (Хеллер), бира която се оказа съвсем по нашия вкус.  Мястото, което пожелахме да посетим втори път за 3 дневния си престой в Мюнхен се казваше Augustiner Bräustuben http://www.yelp.ca/biz/augustiner-br%C3%A4ustuben-m%C3%BCnchen  и се намираше на стотина  метра от нашия  хотел Бавария. Освен  тази бирария намерихме и друга местна бирария с разкошно обедно меню, която бе популярна сред местните. Там за първи път опитах баварската салата със зеле Краут-салат, която  съвсем не е направена с кисело зеле, като популярното Саур-краут, но с прясно нарязано такова, поръсена със запечен бекон и семена от резене и кимион (ябълков оцет, сол и олио).

Специалитети от града, които опитахме:

Свински джолани с коричка, изпечена до хрупкавост с тъмен сос (грейви с тъмна бира), картофени кнедли

Шницел Мюнхен: шницел от свинско месо с хрян и горчица

Шницел от  телешко месо с вишнев сос

Свинско печено със сос/ Pork roast with potato dumpling, cabbage salad and gravy

Патица с кисело зеле/ Bavarian speciality pan with crispy pork knuckle, pork roast, duck and sausages served with dumplings und red cabbage

Бели наденчики „ вайсвурст”, сервирани в горещ бульон, в който са варени.

Нямах време да опитам:

 Spätzle и „Блак Форест” кейк-за разлика от Щатите и Канада, в Германия имат стриктен закон относно рецептите и наименованието на предлаганите храни. Примерът с този кейк е знаменателен, за да имат право производителите да го наричат точно така, то те трябва стрикно да спазват технологията и изискваните продукти за направата му, т.е. блатове с какао, направени според изискванията и пропорциите ; Кирш ликьор, направен от Морело череши; сметана;  сладко от Морело (кисели череши/вид култивирани вишни).

За съжаление дните ни в Мюнхен бяха толкова наситени с попиване на атмосфера(архитектура и култура), информация, че едва се сещах да посягам към фотоапарат,а в някои случаи просто  не го носех с мен...

Въпреки това споделям с Вас и огромно мое удоволствие някоя и друга снимка от Мюнхен!

Коктейл „Цезар”

Все по-често отварям барбекюто, за да готвя навън. Градината е приветлива с нацъфтелите си обитатели и температурата идеална за следобеден коктейл, който може да мине за чудесна гарнитура, било то за grilled cheese sandwich или сочен стек.

Спрях се на този коктейл, защото е канадски и втората ми публикация от поредицата канадска кухня. Първата можете да видите тук-картофки „Путѝн”.

Cocktail Caesar е сътворен в Калгари, провинция Албърта през 1969 от ресторантьорът Уолтър Шел по случай отварянето на нов италиански ресторант в града. Напитката бързо набира популярност-повече от 350 милиона коктейла от този сорт се консумират годишно, в множество варианти.

Класическата комбинация  е водка, Кламато (Clamato); сок от  кламс (вид миди) и домати, Уорчестършайър сос и се сервира във висока чаша с ръб, потопен в целинова сол. Украсява се със стрък целина и/или лайм. Основната разлика между коктейл „Кървавата Мери” и коктейл „Цезар” е наличието на сок от кламс. Аз лично предпочитам моят коктейл „Цезар”подправен с Табаско и черен пипер, като с удоволствие заменям целината с кисела краставичка!:))))

Наздраве!

Huevos Rancheros тортия, като пица-бързо, лесно, индивидуално!

Обикновено държа в камерата на хладилника плик с пшеничени, плоски питки-тортии. Любимите ми са с вкус на Песто и чесън. С тях бързо и лесно могат да се приготвят  кейседии 1 и 2, рапове1, 2, пици, солени торти, енчеладас и други лакомства. Размразяват се лесно в партигрила (не ползвам микровълнова печка).  

Тези дни спретнах Huevos Rancheros, популярна закуска в Латинска Америка, това е тортия(царевична или пшеничена) посипана с дребни кубченца чушка, домат, разтопени сирена, авокадо и сервирана със салса, но задължително с яйце, всъщност в превод наименованието означава „яйцата на фермера”.  Чили, зелен лук или силантро само допълват автентичния вкус на така приготвените тортияс. Яйцето изпържих отделно и го добавих към всички продукти върху тортията, след което запекох на горен реотан, за да се разтопят сирената (Чедар и Монтерей Джак).

Използвах тези блатове и за направата индивидуални пици; Моята намазах с майонеза и Шрирача (не съм фен на доматения сос); маслини, след което поръсих с Пушена Гуда, чушки (червена и жълта), червен лук, гъби, сух риган и Монтерей джак, домати. Изпекох първо на горен реотан в партигрила, след което и на долен, за да стане хрупкава коричката по краищата на пицата-все едно бе правена на пещ!

Индивидуалната пица на съпруга ми има печени чушки, овче саламурено сирене, маслини, домати и др. сирена , но беше намзана с Песто. Бързо и лесно!

Пълнени гъби с бекон и кашкавал

Навярно всеки, който обича гъби е опитвал пълнени гъби. Пълнежът може да варира според личните предпочитания и според това, какво точно ще измъкнем от хладилника, за да го направим, защото това не е мезе, което изисква специална предподготовка и продукти, а може да се направи напълно импровизирано. Аз успях да напълня 18 бр гъби, с приблизителен размер 4см диаметър.

 Ето, какво ползвах аз за пълнежа:

·       100 гр. Сурово- пушени свински гърди (бекон).

·       Дръжките от гъбите

·       2 скилидки чесън

·       1 малка глава лук

·       Праз лук, около 5 см от бялата част

·       Приблизително 1 ч.ч. настъргани сирена: Чедар, Пушена Гуда, Монтерей Джак

·       2-3 щипки чубрица

·       1 щипка кайен пипер

·       2 щипки сух босилек

·       2 щипки сух риган

·       Сол и черен пипер

Царевица (насипана около гъбите) от консерва и бучка карве масло ползвах за чугунения си тиган, за да не пръска, докато гъбите се пекат във фурната.

Гъбите се почистват и бланшират във вряща вода за не повече от минута, след което се отцеждат от водата и редят в чугунен тиган или сач. Бланширането не е задължително да се прави, но предпочитам този вариант, вместо директно печене на гъбите, които остават сухи и се свиват прекалено много, ако трябва да се пекат изцяло във фурната. Ползвам само горен реотан на фурната, за да разтопя сирената.

Плънка: 

Всички продукти се нарязват на ситно и запържват в мазнината от бекона, плънката се овкусява със сол и подправя със сухите билки. След като гъбите се напълнят, се пекат около 10 минути, изваждат се и се слагат сирената, след което отново се връщат във фурната. Въпрос на вкус е колко време ще се пекат и как ги обичате; по-карамелизирани, с препечени сирена или само разтопени, но едно е сигурно, че така приготвени гъбите са разкошно мезе за бяло вино, бира или дори водка.

Комбинирани със салата, царевица и варено яйце, както сторих аз са чудесна вечеря! Да Ви е Сладко!

Хумус със затаар и маслини

Предлагам ви идея за това как да си направите бързо и лесно хумус у дома.  Аз лично обичам да го хапвам с пиперки и сирене, а съпругът ми с пърленки.

• ·       540 мл сварен нахут от консерва
• ·       120 гр  тахини (сусамова паста)
• ·       Сок от лимон, лимон и половина (на вкус)
• ·       3-4 счукани скилидки чесън
• ·       50 мл зехтин (аз ползвам олио от гроздови семки)
• ·       1 к.л. сусамово олио, (това е моята секретна  съставка ;))
• ·       Сол на вкус
• ·       1-2 с.л. вода ако е необходимо*

  За заливката:

• ·       Затаар** и олио
• ·       Маслини  за гарниране

Продуктите се смесват в блендер докато се получи  фина паста. Ако е необходимо, можете да добавите 1-2 с.л. вода за по-фино мелене или да увеличите количеството на лимоновия сок. Обикновено свареният нахут в консерва съдържа определено количество вода, която можете да ползвате наместо обикновена такава.  Аз обаче я прецеждам и изплаквам зрънцата преди да ги сложа в блендера. Купувайте консервиран нахут, за който сте сигурни, че е добре сварен, т.е. мек и може да се пасира лесно и няма допълнителни  добавки и консерванти.

**Затаар-това е микс от сухи подправки, популярен в Средния Изток.  Смесете няколко супени лъжици затаар с олио и залейте готовия хумус.

Пържени картофи Путѝн – или пържени картофки по канадски

От толкова време списвам този кулинарен блог, живея в Канада и правя всеки ден картофи „Путин” за клиентите ни в ресторанта, но нито веднъж не ми е идвало на ум да си направя тези картофи у дома! Може би причината е във факта, че типично по български обичай съм свикнала да им  слагам настъргано, бяло, овче, саламурено сирене или да ги хапвам натюр J-все пак, израсла съм в България.

Тази вечер реших да направя канадския вариант за „мезе” на бирата и да използвам момента, за да щракна някоя и друга снимка.

Тези картофки са популярни в цяла Канада, (фр. poutine), като различни ресторанти ги предлагат и в различни вариации. Накратко това са пържени картофи, гарнирани със сирена и полети със сос (грейви). Обичайно, сирената са полу- меки, за да се топят лесно, но с относително изразен вкус: (Хаварти, Порт Салют, Монтерей Жак и др.). Сосът може да бъде направен от месен бульон, сгъстен и подправен: говежди, пуешки, пилешки или немесен-зеленчуков).

За моте картофки Путин ползвах  сос от говеждо и следните сирена: Пушена Гуда, Монтерей Жак и Мек Чедър.

Тук искам да вметна един любопитен факт- в Англия пържените картофки се консумират най-маного с малцов оцет, докато в САЩ ги  предпочитат полети  с кетчуп, знаете вече и за българския им вариант, както и за канадския такъв на поднасяне. Ако знаете как е по останалия свят (относно пържените картофки), моля да споделете!? J

Сладкият картоф, като декоративно растение

Това лято реших да отглеждам  повече цветя на терасата отколкото зеленчуци и за да направя висящите кошници красиви исках да сложа и „зеленина”. Знаех точно какво търся- каскада от падащи светло-зелени или тъмно-лилави листа, която бях виждала вече тук и там  из различни градини. Голяма се оказа изненадата ми, когато  разбрах, че това всъщност е надземната част на сладкия картоф, познат у нас като батат с латинското наименование( Ipomaea batatas). За съжаление не можах да намеря  разсад в градинския център, защото им били забавили доставката, но поне научих  точното наименование на това, което търсех. Разбира се, разрових се в интернет и намерих много интересна и полезна информация. Първо, тези картофи се наименуват погрешно „ямс”, но някак приемливо от мнозинството, поне в Северна Америка и Канада. Ямсът е различен вид растение, от семейството на водните лилии, има високо ниво на нишесте и люспеста, сравнително дебела кора, но нека се върнем на сладките картофи!

Намерих няколко сайта, в които подробно се обяснява как да се направи разсад. Разновидностите на сладките картофи са много, има и хибридни сортове, но ако искате  „тук и сега” да  започнете да ги отглеждате, вземете си няколко от пазара и ги потопете в съд с вода, която да стига до половината им височина. Някои хора съветват да се ползват  клечки за зъби и чаши, за да се застопорят и да не падат на дъното, но това не е чак толкова важно. Така се прави и с костилка от авокадо, ако искате да имате растението у дома си.

 След около седмица ще забележите малки коренчета, а приблизително след около още 2 седмици и листенца. 

Изчакайте докато листата станат поне три, (корените ще са порастнали достатъчно)  и засадете целият картоф с издънките в саксия. Можете да сторите и друго, издънката с листата може да се отчупи и сложи във вода, където тя отново пуска корени, чак тогава можете да я засадите. По този начин ще имате възможност да отчупите друга издънка от картофа, защото  той има тенденция да пуска няколко.

Ако наесен, разчиствайки саксиите, намерите картофи в тях, почистете ги от пръстта и ги оставете на сухо и прохладно място за около 3 седмици, след това можете да си ги наготвитеJ -стига да не сте ползвали разни химикали за поливането им / наторяването им.

На есен можете да начупите хасчета, изплакнете под вода, за да се отърват от  гадинки и буболечки и топнете в буркан с вода (само стеблата, но без листата, подменяйте водата редовно-така правя с мушкатата си), ще имат достатъчно време да си пуснат  коренчета и на пролет ще имате отново разсад за сладки картофи.

Пускам снимка на моят експеримент, който е в начален стадий, защото искам да споделя информацията с Вас навреме или поне онези от Вас, които решат да си отгледат сладък картоф като декоративно растение.

П.П. Приблизително 3 седмици, след като сложих сладките картофи във вода, ето какво се получи: 1 изгнил, два непокълнали и първият покълнал, който вече засадих в градината:

Моя рецепта за пържени батати вижте ТУК: 

Пушена сьомга с черни фетучини и сметанов сос

Намерих черни, пресни фетучини на пазара, които за първи път опитах в Барселона и много ми харесаха. Цветът им се получава от мастило на сепия, което им придава лек морски привкус и ги прави подходящи за комбинация с морски продукти.

Понеже фетучините бяха пресни не им трябваше повече от 4 минути варене, за да омекнат напълно. Сварих ги с щипка морска сол и клонче лимонов розмарин. През това време направих следния сос:

Продукти  за 2 порции

·       300 мл готварска сметана

·       200 гр пушена сьомга

·       30 гр кр. масло

·       ½  малка глава лук, нарязан на ситно

·       2 скилидки чесън, счукан

·       50 гр. сирене крема (Филаделфия)

·       2  щипки сух копър

·       3 щипки сух естрагон

·       Няколко капки прясно изцеден лимон

·       Сол и черен пипер на вкус

Лукът и чесънът се запържват в маслото до златист загар, долива се сметаната и се овкусява. Оставя се да къкри докато се редуцира до желаната гъстота (като се разбърква), след което се добавя крема сиренето, за да се разтопи. Накрая се слагат и накъсаните парчета от пушената сьомга. Сервира се с пастата. Семенцата най-отгоре са от нигела.

Seared Albacore Tuna Salad / Салата с Жарен Албакор (вид риба Тон)

 

Макар и да предпочитам Bluefin Tuna за тази технология, тези дни  ползвах Албакор за салатата си.  Обгарянето или жаренето се ползва предимно за риба, която е с качество за сашими, т.е. може да се яде сурова. Самата термична обработка, било то на тиган намазан с олио, плоча, грил или открит огън трае кратко и придава допълнителни вкусови качества на месото. Самото жарене трае не повече от минута, колкото да се промени цвета на рибата, като месото отвътре трябва да остане сурово. Може да се сервира изстудено.

За 2 порции: 300 гр риба Тон (Albacor, Bluefin, или YellowfinTuna)

Сос с горчица и мед:

Разбъркайте до хомогенна смес горчица:мед:майонеза в съотношение 3:2:1

Салатата е с червени листа, овкусена с олио от гроздови семки, лимонов сок, сол и счукан чесън, но може да се ползва и Медено-Чеснов дресинг.

Марлин и риба Меч на плоча със Сметанов сос и Силантро-Кашу Песто

 

Открих в магазина прясни котлети от тези две риби и реших да взема по един от всяка, за да видя разликата във вкуса и текстурата им. Въпреки, че на външен вид Марлина и Меча си приличат по издължения, подобен на меч нос, което ги причислява към една група-billfish, това са риби от две различни семейства и това само по себе си е предпоставка за различия. Приготвени по един и същи начин, при това заедно, оказа се че месото на марлина е по-твърдо и жилаво отколкото на рибата меч и няма толкова изразен рибен вкус,...но както се казва: „за всеки влак си има и пътници”-съпругът ми хареса повече Марлина докато аз предпочетох рибата Меч.

Снимките за тази рецепта стояха дълго време на компютъра ми и едва вчера, след като приготвих сьомга със сметана, силантро и пармезан  на фурна се сетих, че не съм публикувала последното си рибно откритие.

Дори и да нямате котлет от марлин или меч, то и сьомгата би била добър избор.

Използвах чугунения тиган, за да карамелизирам котлетите от двете страни.

Необходими продукти за двама:

·       2 бр. рибни котлета

·       30 гр краве масло

·       1 ч.ч. готварска сметана

·       30 мл бяло вино

·       2 чеснови скилидки

·       Сол и черен пипер на вкус

Продукти За Пестото:

·       Връзка силантро, приблизително 150 гр.

·       1 кафена чашка (печено) кашу

·       30 мл слънчогледово олио

·       Сокът от половин лимон

·       Скилидка чесън

·       Сол и черен пипер на вкус

Силантрото се измива и  дръжките се отстраняват, след това   с изключение на чесъна, продуктите се слагат в блендер и се мелят добре. По принцип предпочитам чесънът да е пресован или счукан в хаванче, така е по-здравословен!-затова го добвям в последствие.

 

 

Котлетите се посоляват и опеперяват предварително, намазват се с разтопеното масло и счукания чесън и се запичат от двете си страни на горещ чугунен тиган, след което се заливат с виното и сметаната, слага им се 1 с.л. от пестото и се запичат във фурна за около десетина минути. Сервират се, полети с редуцирания сметанов сос и намазани с прясно песто или песто в отделен съд.