Лятото
отлетя като миг. „Лятото на Ремотните”, така го нарекох. Освен ремонти имаше и
други дни- дни на възхищение, очарование, зашеметяващи и впечатляващи гледки,
сгради, дори ястия. След четвърт година, прекарана в България и Европа, намирам
за крайно приятно и някак уютно, седейки на дивана в своя канадски дом да споделя с Вас своя опит от лято 2015-то.
Съпругът ми
и аз бяхме в Мюнхен на кратка екскурзия, планирана и организирана от него, за
което съм му много благодарна! Това се случи около седмица, след като бях
приключила с организацията и изпълнението на текущия ремонт у дома в България,
( тук отварям скоба-смятам и България, и Канада за свой дом!). За наше щастие Мюнхен все още не беше залят от
зловредната вълна на подведени емигранти, наричана „бежанци”, макар тук и там,
основно на главни транспортни станции да се търкаляха мургави непрокопсаници, в
разцвета на силите си....
Не искам да
политизирам кулинарния си блог, затова ще мина към по-приятни детайли от нашето
пребиваване в Бавария.
Отседнахме в
скромен, семеен хотел, който според Трипадвайзър бе класиран на в в топ-10-хотел
„Бавария”. Очарователно обслужване и богат бюфет за закуска, с едно единствено
разочарование-нямаше климатици в сградата, а както се сещате това лято бе
горещо, макар и да бе началото на септември.
Първите
впечатления от града-чисто, спретнато, без трафик, изключително добре
организиран градски транспорт, от който се възползвахме по време на престоя си, липса на тераси и изчистени
фасади ...долкова изчистени, че чак скучни. Прекалено много средиземноморска и
арабска кухня в разпръснати наоколо заведения, докато имахме намерение да
наблегнем на местни специалитети.
Посетихме
няколко добре известни бирарии, където сервираха локална, драфт(наливна) бира Аугустинер (Хеллер),
бира която се оказа съвсем по нашия вкус. Мястото, което пожелахме да посетим втори път
за 3 дневния си престой в Мюнхен се казваше Augustiner Bräustuben http://www.yelp.ca/biz/augustiner-br%C3%A4ustuben-m%C3%BCnchen и се намираше на стотина
метра от нашия хотел Бавария. Освен тази бирария намерихме и друга местна бирария
с разкошно обедно меню, която бе популярна сред местните. Там за първи път
опитах баварската салата със зеле Краут-салат, която съвсем не е направена с кисело зеле, като
популярното Саур-краут, но с прясно нарязано такова, поръсена със запечен бекон
и семена от резене и кимион (ябълков оцет, сол и олио).
Специалитети
от града, които опитахме:
Свински
джолани с коричка, изпечена до хрупкавост с тъмен сос (грейви с тъмна бира),
картофени кнедли
Шницел
Мюнхен: шницел от свинско месо с хрян и горчица
Шницел
от телешко месо с вишнев сос
Свинско
печено със сос/ Pork roast with potato dumpling, cabbage salad and gravy
Патица с
кисело зеле/ Bavarian
speciality pan with crispy pork knuckle, pork roast, duck and sausages served
with dumplings und red cabbage
Бели
наденчики „ вайсвурст”, сервирани в горещ бульон, в който са варени.
Нямах време
да опитам:
Spätzle и „Блак Форест”
кейк-за разлика от Щатите и Канада, в Германия имат стриктен закон относно
рецептите и наименованието на предлаганите храни. Примерът с този кейк е
знаменателен, за да имат право производителите да го наричат точно така, то те
трябва стрикно да спазват технологията и изискваните продукти за направата му,
т.е. блатове с какао, направени според изискванията и пропорциите ; Кирш
ликьор, направен от Морело череши; сметана; сладко от Морело (кисели череши/вид култивирани
вишни).
За съжаление
дните ни в Мюнхен бяха толкова наситени с попиване на атмосфера(архитектура и
култура), информация, че едва се сещах да посягам към фотоапарат,а в някои случаи
просто не го носех с мен...
Въпреки това
споделям с Вас и огромно мое удоволствие някоя и друга снимка от Мюнхен!
No comments:
Post a Comment