Тази седмица
до бреговете на остров Ванкувър е бил наблюдаван огромен пасаж делфини при това не един, а два пъти. Рядък случай,
при който океанолозите твърдят, делфините се сбират, поради наличието на обилна
храна. Ето и статия, с приложена към нея видео за това любопитно събитие: отвори в отделен прозорец
Защо, обаче
дребната риба, храна на делфините, се е струпала на това място се питам аз,
следвайки логиката на океанолозите и има ли общо с нивото на радиоактивност в
Тихия океан!? След аварията на ядрения
реактор във Фукушима през март 2011, в Тихия океан се изляха тонове с
радиоактивна вода, и проблемът все още не е овладян. Три месеца след цунамито, причинено от
земетресението със степен 9.0 по Рихтер по западното крайбрежие на Канада
започнаха да акустират всевъзможни битови отломки от поразените сгради в
Япония. Знае се, че водата в океаните циркулира и поведението на теченията
наподобява това на течност в скачени съдове, от което веднага следва, че
заразяването с радиоактивни елементи на водата е глобален проблем. А, ако сте
чели книгата на Масару Емото за Паметта на водата, макар и считана за
псевдонаучна теория, проблемът изглежда
още по- страшен.
Може би вече
питате, защо говоря за делфини и екологични проблеми в кулинарен блог и какво
общо има това с днешното меню и отговорът не е труден-в последно време отделям
все по-голямо внимание на източниците си на храна, на това как и къде е произведена,
отгледана или пакетирана. Имам лош спомен с информационното затъмнение след
аварията в Чернобил и не се доверявам и грам на тукашните медии, затова относно
тихоокеанските мекотели, раци и риба, включително и сьомгата вече имам резерви,
дори към водораслите за суши, пакетирани в Япония съм непреклонна. В търсене на нови източници на риба, предимно
сладководна или „чуждоземна” попаднах на австралийската silver perch.
Тази рибка е идеална за пържене, стига да се осоли и отупа добре в
брашно. Искам да обърна внимание на гарнитурата, която виждате на снимката:
запечени доматки „Кампари”. Вече няколко пъти ги приготвям у дома, защото след
първия опит много ни харесаха. Идеята видях от кулинарния канал по телевизията,
а изпълнител беше шеф Гордън Рамзи.
Доматите се
разрязват по дължина на половинки, слагат се в тава за печене, като за удобство
тавата може да се покрие с лист за печене, преди да се насипят доматите, след
което се поръсват с морска едра сол, с.л. захар, сух риган, счукан чесън, млян
черен пипер и поливат със зехтин. Пекат се на слаба фурна за около час и
половина. Вкусът им наподобява този на сушени домати, но остават сочни и са
подходящи за гарнитура или салата. В интерес на истината чудесна комбинация се
получи от салатен микс, печени и овкусеи „Кампари” доматки, печени кедрови
ядки, Балсамико, зехтин и Азиаго....само където загубих някъде снимката,но...нищо...
...казвам
си,че „винаги ще има утре”, а от там и шанс за нови фотографии и това ме прави
по-спокойна и по-мъдра. Дори и нас да ни няма, винаги ще има УТРЕ под една или
друга форма. Бъдещето на планетата е в наши ръце, от нас зависи дали ще сме
екологични потребители или безочливи консуматори. От нас зависи дали ще търсим
и предпочитаме обозначаване по етикетите за генно модифицирани организми (GMO)
и натурални храни или ще сме безразлични. Културата на потребителя и търсенето му трябва да определят пазара, а не обратното.
Пожелавам Ви
Хубав Ноември!
No comments:
Post a Comment