Thursday, November 7, 2013

Делфини, екология, печени доматки и култура на потребителя-Що е то?


Тази седмица до бреговете на остров Ванкувър е бил наблюдаван огромен пасаж  делфини  при това не един, а два пъти. Рядък случай, при който океанолозите твърдят, делфините се сбират, поради наличието на обилна храна. Ето и статия, с приложена към нея видео за това любопитно събитие: отвори в отделен прозорец

Защо, обаче дребната риба, храна на делфините, се е струпала на това място се питам аз, следвайки логиката на океанолозите и има ли общо с нивото на радиоактивност в Тихия океан!? След  аварията на ядрения реактор във Фукушима през март 2011, в Тихия океан се изляха тонове с радиоактивна вода, и проблемът все още не е овладян.  Три месеца след цунамито, причинено от земетресението със степен 9.0 по Рихтер по западното крайбрежие на Канада започнаха да акустират всевъзможни битови отломки от поразените сгради в Япония. Знае се, че водата в океаните циркулира и поведението на теченията наподобява това на течност в скачени съдове, от което веднага следва, че заразяването с радиоактивни елементи на водата е глобален проблем. А, ако сте чели книгата на Масару Емото за Паметта на водата, макар и считана за псевдонаучна теория,  проблемът изглежда още по- страшен.

Може би вече питате, защо говоря за делфини и екологични проблеми в кулинарен блог и какво общо има това с днешното меню и отговорът не е труден-в последно време отделям все по-голямо внимание на източниците си на храна, на това как и къде е произведена, отгледана или пакетирана. Имам лош спомен с информационното затъмнение след аварията в Чернобил и не се доверявам и грам на тукашните медии, затова относно тихоокеанските мекотели, раци и риба, включително и сьомгата вече имам резерви, дори към водораслите за суши, пакетирани в Япония съм непреклонна.  В търсене на нови източници на риба, предимно сладководна или „чуждоземна” попаднах на австралийската silver perch.
 
 
 
Тази рибка е идеална за пържене, стига да се осоли и отупа добре в брашно. Искам да обърна внимание на гарнитурата, която виждате на снимката: запечени доматки „Кампари”. Вече няколко пъти ги приготвям у дома, защото след първия опит много ни харесаха. Идеята видях от кулинарния канал по телевизията, а изпълнител беше  шеф Гордън Рамзи.

Доматите се разрязват по дължина на половинки, слагат се в тава за печене, като за удобство тавата може да се покрие с лист за печене, преди да се насипят доматите, след което се поръсват с морска едра сол, с.л. захар, сух риган, счукан чесън, млян черен пипер и поливат със зехтин. Пекат се на слаба фурна за около час и половина. Вкусът им наподобява този на сушени домати, но остават сочни и са подходящи за гарнитура или салата. В интерес на истината чудесна комбинация се получи от салатен микс, печени и овкусеи „Кампари” доматки, печени кедрови ядки, Балсамико, зехтин и Азиаго....само където загубих някъде снимката,но...нищо...

...казвам си,че „винаги ще има утре”, а от там и шанс за нови фотографии и това ме прави по-спокойна и по-мъдра. Дори и нас да ни няма, винаги ще има УТРЕ под една или друга форма. Бъдещето на планетата е в наши ръце, от нас зависи дали ще сме екологични потребители или безочливи консуматори. От нас зависи дали ще търсим и предпочитаме обозначаване по етикетите за генно модифицирани организми (GMO) и натурални храни или ще сме безразлични. Културата на потребителя и търсенето му трябва да определят пазара, а не обратното.

Пожелавам Ви Хубав Ноември!

No comments:

Post a Comment

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...