Нефритеният заек, който прави сладкиши на луната (Mooncake festival)

 Toзи месец се навърши година от създаването на този блог.

 Съвсем случайно наскоро попаднах на няколко легенди относно лунния заек и жената, която живее на луната Чанг Ер, а от там и на лунните сладкиши. Всичко това свързано с времето, когато формирах блога си. Реших,че е щастливо съвпадение-поличба и добър повод на разкажа малко повече от наученото.

Лунният празник е популярен в Китай, където се чества всяка година на 15-тия ден от 8-мия месец по китайския каледнадар, когато луната свети най-ярко в цялата си прелест или по-точно, по времето, когато се пада есенното равноденствие. По григорианския календар датата е различна-22 или 23 септември.

По време на този празник, на улиците са наредени много щандове, продават се лунни сладкиши, които са направени специално за този ден, както и традиционните хартиени фенери, украшения и други сувенири.

Ако месец юни е популярен за сватби на запад, то в Китай средата на есента е благословено време за подобни начинания.

Твърди се,че през 13 век лунните сладкиши са изиграли важна роля в Китайската история. В тях укривали планове за бунт, които прекарвали незабелязано през пунктовете на монголците-окупатори.

Тези сладкиши са красиво оформени със специални дървени, квадратни форми, които се правят по поръчка със символите на различни пекарници, имат разнообразен пълнеж- лотосова паста или паста от черни или червени бобови зърна, китайски фурми (джинджифика), ядки и солен жълтък, който символизира луната. Сервират се с чай. Понякога в лунните сладкиши се слагат 4 пътпъдъчи жълтъка, които символизират 4-те фази на Луната и се разрязват по диагонал. Тестото обикновено е тип маслено, като съставките и рецептите могат да варират в зависимост от провинцията, в която са направени.

Има  множество легенди за Чанг Ер, която полетяла към луната и Нефритения заек, свързани с този празник, затова човек може да избере онази, която му харесва най-многоJ Ето и една от тях:

Di Jun-Богът на източното море и жена му Xi He живели далеч на Изток. Xi He била майка на 10-те слънца, които се къпели в едно огромно езеро и сушели след това върху едно огромно черничево дърво (виж Fu Sang!). Всяка сутрин майката изпращала по едно слънце, за да обикаля земята и да дарява радост, но един ден на слънцата им доскучало и решили да излязат и поиграят заедно. Изпепелили разстителността, пресушили реките, животните започнали да измират. Di Jun повикал слънцата, но те не се отзовали обратно, тогава Di Jun повикал най-добрия си стрелец Hou Yi и му заповядал да погуби слънцата. Hou Yi изпълнил заповедта, но се смилил и пощадил едно от слънцата, за да има все пак кой да топли земята. В отплата Xi He-майката на слънцата му дала две хапчета за безсмъртие (за него и за красивата му жена Chang Er), направени от Нефритения заек. Казала му, че трябва да постят и бъдат духовно смирени в продлължение на година, за да може хапчетата да имат ефект. Прибрал се Hou Yi у дома и съобщил на жена си добрата новина, обаче подъл слуга на име Feng Meng ги подслушал и решил да отмъкне хапчетата за себе си и убие Hou Yi. Промъкнал се една вечер тайно в одаята на семейството и погубил Hou Yi. В тоз час Chang Er погълнала хапчетата, за да не попаднат в ръцете на злодея. От двете дози, които взела станала безсмъртна, но и лека като перце и полетяла високо, и още по-високо към рая, където бил нейният възлюбен, но стигнала единствено до луната. От тогава тази красавица тъгува за своя любим на Луната, а китайците които помнят легендите палят ароматни пръчици в нейна почит и даряват храна. Също казват,че ако се вгледате в луната в края на месец септември ще видите Нефритеният заек (Лунният заек), който прави сладкиши.

Има и още една красива легенда за Нефритения заек:

В тази легенда три феи се превръщат в милостив стар мъж и просят храна от лисица, магаре и заек. Лисицата и магарето имали храна, която да дадат на старият мъж, но заекът нямал. Затова той скочил в пламтящия наблизо огън и предложил собственото си месо за храна. Феите били трогнати от жертвоприношението и доброжелателството

 и затова му позволили да живее в лунния дворец, както и да се нарича “Нефритения заек”.