Необичайните деликатеси

 Защо ни се струва,че необичайните храни принадлежат на някой друг- друг народ, други страни, раса или история? Макар и стомахът да не може да различи протеинът от говеждо от този на таралеж, небцето е достатъчно. Понякога странните храни са част от репертоара на общност или регион, но странни само за чужденецa, за местните са примамлива изтънчена храна.

 “British gypsies” се възхищават на изкусно приготвени таралежи докато в Саудитска Арабия признават  очите на агнешката печена главичка за деликатес, който ужасява гостите на тази страна. (Aз също обичам печени агнешки главички).

Телешки или агнешки мозък са приготвяни от много домакини в средният Изток, а в западен Китай похапват камилска гърбица, предварително маринована и след това добре изпечена, а краката се варят с подправки и сервират със сос винегрет.

Петльови гребени (crette de coq)са често използвани от италиански и франски готвачи, като ефектна , красива и вкусна  гарнитура към дивечови пернати. От личен опит смея да твърдя,че петльовият гребен е много вкусен!:) В Централна и Южна Америка са определили игуаната за гастрономическа наслада.

Австралийските аборигени  считат захарните мравки и накълцаните мариновани кенгурови опашки за вкусни.

В Корея и Китай въдят кучета за храна.Някои бият кучетата до смърт, смятайки,че така месото им е става по-нежно.

Заешки лапки, са старо и  известно  мезе в пъбовете на Англия, което днес почти не се предлага.

Векове мечешките лапи и пържоли са били оценявани високо в Китай, Русия, Източна Европа. Днес е почти невъзможно да се купи мечешко месо, но ловците могата да открият все още рецепти в старите източноевропейски готварски книги.

Перки от акули и гнезда на птици, са превилегировани да бъдат почитани от домакините в Китай, южна Ява Indonesia, ХонгКонг Синагпур и Северна Америка,и използвани за вкусни супи..

Пържените  скакалци са популярни в Африка, подобни на скаридите на вкус в Азия хи хапвали с див мед, а мравките с шоколадова глазура в Япония.

Пържените гъсеници и копринените буби са хрупкави и ефирни като структура. В Северна Америка (защо пък в Северна Америка, не знам) твърдят,че слонскоте месо е тежко, но не и хоботът или стъпалата.

 В Индонезия Малайзия и Хонг-Конг, обичайният специалитет е маймунски мозък, консумиран, докато малките маймунки все още са живи. Този изключително нехуманен и ужасен обичай  е на път да изчезне, но сравнително бавно..

Лесно откриваемо е змийското месо в Сингапур, Хонг-Конг, Тайван.Змийско  Sautéed  и бульон предпазват от настинка  и са считани за гаранция за добро здраве.

В Тибет варят месо от як, но предимно  от млади животни, инак било жилаво. European gourmets like sea turtle Супата от морска костенурка се харесва на европейските гастрономи. В Caribbean и Южна Америка, месото на костенурката е задушено.  Месо от алигатор (прясно или замразено)може да бъде намерено във флорида или Луизиана в ресторантското меню. Вкусът му е почти като на кокошка.

 Ескимосите смятат китовата мас и сланината на тюлена за изключително вкусни.. Езикът на рибата cod  и плавници на тюлен се предлагат в ресторантите на Нюфаундленд . (Аз обичам маринован дроб в масло на същата риба, който може да се намери консервиран в Щатите, но не и в Британска Колумбия).

Охлюви (escargots) са били храна за богатите  римляни.  Римляните са тези, които първи отглеждат охлюви във ферми.

Легионерите на Цезар се хранели с охлюви, което заинтригувало французите и се превърнало в кулинарна сензация. По времето на Наполеон , охлювите били наземния еквивалент на мидите и стридите. Понеже охлювите се хранели с млада трева и зелени листа на лози, охлювите от лозята на  Burgundy и Champagne станали популярни заради своя невероятен вкус и плътност на месото.

Конското месо и до днес се продава в много европейски магазини, включително и френскоговорящата част на Канада, като Канада дори изнася конско месо за Франция.
Магарешкото месо се използва предимно за наденици..

Козето  месо е популярно в Америка, Карибите, Индия, Африка.

Агнешки бъбреци, тестиси, говеждо и свинско шкембе, дроб, мозък, далак, дамар, чревца, сърца, изобщо карантия се ползва във всички страни на Европа и по света.

Индианците в Британска Колумбия считат за деликатес бобровите опашки, които били досущ като рибни филета, а траперите и до ден днешен наричат тестисите от лос “прерийни стриди”.