Thursday, September 29, 2011

Гъби със зехтин и сметана


Набързо споделям една следобедна закуска, спретната за 4-5 мин. в хотелската ни стая на остров Тасос. Тъкмо бяхме пазарували  зеленчуци,  маслини, зехтин, овче кисело мляко, мед, плодове и др. от близко магазинче, а в стаята имаше малка, спретната кухничка, когато реших, че съм малко гладна и готвенето ми липсва.:)
Необходими продукти: зехтин, чеснова скилидка, 2 големи гъби (печурки), стрък розмарин (от градината на хотела), сол и каймак от заквасеното мляко, който беше невероятно вкусен и около 1 пръст дебел. Подходящ заместител е заквасената сметана, трябват ви около 1-2 с.л.
Задуших набързо нарязаните гъби, чесновата скилидка и розмарина в зехтин. Посолих и добавих млечния каймак. Сервирах с филийки пресен хляб и чаша ледено, бяло вино.

снимка, правена от терасата на хотела

Saturday, September 24, 2011

На плаж в Барселона


Няма начин град, който се намира на брега на Средиземно море да няма и утвърдени традиции в приготвянето на риби и мекотели! Разхождайки се по плажът Барселонета, почти в източният му край се намират множество заведения за хранене, също и наплив от местни и туристи. Там можете да намерите винаги прясна морска храна и ледено бяло вино. Удобна алея за разходки разделя ресторантчетата от широк плаж и водите на соленото море. По между им се намират барове, атракция за младите, където се вихрят летни, среднощни купони с ди-джей, току на самия плаж, играе се плажен футбол или волейбол.  Много са местата, включително и в гарада, където има възможност да  се види улова и ежедневната доставка на ресторатите и да се поръча от витирина отрупана с риби, раци , миди, скариди, лангусти, омари, октопиди и дриги обитатели на морските дълбини.
Ето какво опитахме на едно от тези места:



Прави впечатление, че в Испания и Гърция носят хляб на масата, който  не влиза официално в сметката на поръчаната храна, като хлябът може да бъде придружен от някакво мезе, в случаят маслини.


Също така, класическите филийки за Барселона , намазани с домaти и зехтин.

Салата “Ница”

Скариди соте с морска сол.

Сардини на плоча с песто "Дженовезе" (сос).

Бейби каламарчета, панирани.
Паея (паеля) с морски дарове.
Предложените десерти.

 
До нови срещи, приятели!




Tuesday, September 20, 2011

Пита Слънце / Sun Bread


1 кг брашно
500 гр. кисело мляко
3 яйца
1 с. л. сол
1 с. л. захар
20 г мая
125 гр. краве масло


Пригответе гъста кашичка от мая, захар, брашно вода (40мл), оставете да бухне.
Пресейте брашното, направете кладенче, сложете яйцата, бухналата мая (закваската), киселото мляко и солта.
Смесете всичко до получаване на меко тесто.
Оставете 10-15 мин да почине.
Разделете на 3 равни топки и всяка топка разточете на кора с диаметър 40 см. (и повече).
Първата кора намажете обилно с масло, поставете втората кора и нея намажете, после третата.
Получената обща, трипластова кора намажете отново с масло  и навийте на руло. Хванете с две ръце, теглете и осуквайте (не е задължително, но според това, колко парчета искате да подредите в тавата и как да формирате питката, преценете колко дълго руло ще ви трябва). Нарежете напречно рулото на около 7-8 см, подредете ги изправени и/или полегнали в тава, намазана с краве масло.
Поставете парченце масло на всяко парче. Поставете тавата в студена фурна и включете фурната на най-ниските градуси до бухване на тестото и напълване на тавичката. Намажете  с жълтък, разбит с вода (1:1) и печете при 200°С. Когато печете питката, за да не изгори отгоре, можете да я покриете с мокър вестник.
Готовата пита поръсете с вода и завийте в кърпа.

Sunday, September 18, 2011

На пазар в Барселона-Барът на Пиночо (Пинокио) / Barcelona Pinocchio bar

Здравейте отново, мили приятели! Липсваше ми писането в блога, но по добро стечение на обстоятелствата днес имам възможност да сторя това.
Очарована съм от храната в Барселона! Оказа се,че в този град има изобилие от морски продукти, ароматни вина и разнообразни, сочни и сладки плодове, а хората знаят как да се наслаждават на живота. Какво ме впечатли в този град освен храната? –Уникалните фасади на сградите, изящните орнаменти от ковано желязо и красивите, старинни порти. Също така гостоприемството на каталунците. Имах щастието да попадна на места, посочени ни от жител на Барселона, където времето в компания и вкусна храна тече сякаш в друго измерение- проточено и лежерно. Разбира се, архитектурните и  историческите забележителности също не бяха пропуснати, както и посещението на един от плажовете на града. Понеже блогът ми е кулинарно насочен ще обърна конкретно внимание на каталунската кухня. Средиземноморският ѝ характер е силно изразен,  и като типични за областа ястия се оказаха паелята с морски дарове; бейби каламарчета с боб; каламари със сос от карамелизиран лук; нахут с кедрови ядки, чесън  и подправки; спанак със стафиди, тапас; лангусти и риби на плоча; крем Каталаня (каталунски крем); буелос с каталунски крем (пържено тесто с пълнеж) и разбира се печени филийки хляб, полети със зехтин и домати (Pa amb tomàquet). В следващите месеци ще напиша няколко рецепти за каталунски ястия и десерти, които ме вдъхновиха, а сега и част от снимки правени на пазар в Барселона, до който се стига лесно по улица Ла Рамбла  (La Rambla). Чудесно местенце, където можете да опитате местни лакомства е барът на Пинокио, който се намира на входа на този пазар. Препоръчвам го от сърце, наливната бира също !;) Ще ви настани и обслужи лично “Пиночо”,  горд собственик на заведението при който работят момчета от фамилията му.

 Pinotxo Bar

Address : La Rambla, 91
Zip code : 08001
City :
Barcelona
- Spain
Area : Ciutat Vella
Opening hours :
Monday to Saturday
Prices : From 3 to 1
5

Phone : +34 93 317 17 31
Metro/Bus : Ramblas



Щанд за колбаси, където се продава и прочутия испански хамон (солен свински бут). Любопитното е, че свинете от които се прави са спицифична порода, черни на цвят и се отглеждат със специална диета, която включва жълъди. Най-финият хамон се нарича jamón ibérico de bellota, или Jamón Iberico de Montanera, местото му отлежава 36 месеца, а свинете се отглеждат в дъбови гори близо до границата с Португалия.


Изобилие от плодове и зеленчуци


бонбони


захаросани плодове

щанд от секцията с риба и морски дарове


мариновани маслини и аншоа


А, ето го и самият Пиночо!


Мерлуза на плоча


Нахут с подправки и кедрови ядки, стафиди


Бейби каламарчета с боб и балсамико


лангуста на плоча

панирани агнешки ребърца...за нещастие заешките ребърца със сос, които исках да опитам свършиха точно преди нас



телешко месо на плоча


ароматно еспресо

Обърнете внимание на работното време на този бар! Отваря сутрин в 6ч. и работи до 4РМ.  Продуктите са винаги пресни, уловът на деня!

До скоро, приятели! :)



Friday, September 16, 2011

Нефритеният заек, който прави сладкиши на луната (Mooncake festival)


 Toзи месец се навърши година от създаването на този блог.
 Съвсем случайно наскоро попаднах на няколко легенди относно лунния заек и жената, която живее на луната Чанг Ер, а от там и на лунните сладкиши. Всичко това свързано с времето, когато формирах блога си. Реших,че е щастливо съвпадение-поличба и добър повод на разкажа малко повече от наученото.

Лунният празник е популярен в Китай, където се чества всяка година на 15-тия ден от 8-мия месец по китайския каледнадар, когато луната свети най-ярко в цялата си прелест или по-точно, по времето, когато се пада есенното равноденствие. По григорианския календар датата е различна-22 или 23 септември.

По време на този празник, на улиците са наредени много щандове, продават се лунни сладкиши, които са направени специално за този ден, както и традиционните хартиени фенери, украшения и други сувенири.
Ако месец юни е популярен за сватби на запад, то в Китай средата на есента е благословено време за подобни начинания.

Твърди се,че през 13 век лунните сладкиши са изиграли важна роля в Китайската история. В тях укривали планове за бунт, които прекарвали незабелязано през пунктовете на монголците-окупатори.

Тези сладкиши са красиво оформени със специални дървени, квадратни форми, които се правят по поръчка със символите на различни пекарници, имат разнообразен пълнеж- лотосова паста или паста от черни или червени бобови зърна, китайски фурми (джинджифика), ядки и солен жълтък, който символизира луната. Сервират се с чай. Понякога в лунните сладкиши се слагат 4 пътпъдъчи жълтъка, които символизират 4-те фази на Луната и се разрязват по диагонал. Тестото обикновено е тип маслено, като съставките и рецептите могат да варират в зависимост от провинцията, в която са направени.


Има  множество легенди за Чанг Ер, която полетяла към луната и Нефритения заек, свързани с този празник, затова човек може да избере онази, която му харесва най-многоJ Ето и една от тях:

Di Jun-Богът на източното море и жена му Xi He живели далеч на Изток. Xi He била майка на 10-те слънца, които се къпели в едно огромно езеро и сушели след това върху едно огромно черничево дърво (виж Fu Sang!). Всяка сутрин майката изпращала по едно слънце, за да обикаля земята и да дарява радост, но един ден на слънцата им доскучало и решили да излязат и поиграят заедно. Изпепелили разстителността, пресушили реките, животните започнали да измират. Di Jun повикал слънцата, но те не се отзовали обратно, тогава Di Jun повикал най-добрия си стрелец Hou Yi и му заповядал да погуби слънцата. Hou Yi изпълнил заповедта, но се смилил и пощадил едно от слънцата, за да има все пак кой да топли земята. В отплата Xi He-майката на слънцата му дала две хапчета за безсмъртие (за него и за красивата му жена Chang Er), направени от Нефритения заек. Казала му, че трябва да постят и бъдат духовно смирени в продлължение на година, за да може хапчетата да имат ефект. Прибрал се Hou Yi у дома и съобщил на жена си добрата новина, обаче подъл слуга на име Feng Meng ги подслушал и решил да отмъкне хапчетата за себе си и убие Hou Yi. Промъкнал се една вечер тайно в одаята на семейството и погубил Hou Yi. В тоз час Chang Er погълнала хапчетата, за да не попаднат в ръцете на злодея. От двете дози, които взела станала безсмъртна, но и лека като перце и полетяла високо, и още по-високо към рая, където бил нейният възлюбен, но стигнала единствено до луната. От тогава тази красавица тъгува за своя любим на Луната, а китайците които помнят легендите палят ароматни пръчици в нейна почит и даряват храна. Също казват,че ако се вгледате в луната в края на месец септември ще видите Нефритеният заек (Лунният заек), който прави сладкиши.

Има и още една красива легенда за Нефритения заек:
В тази легенда три феи се превръщат в милостив стар мъж и просят храна от лисица, магаре и заек. Лисицата и магарето имали храна, която да дадат на старият мъж, но заекът нямал. Затова той скочил в пламтящия наблизо огън и предложил собственото си месо за храна. Феите били трогнати от жертвоприношението и доброжелателството
 и затова му позволили да живее в лунния дворец, както и да се нарича Нефритения заек”.




Thursday, September 8, 2011

Рождество на Пресвета Богородица


Рождество на Пресвета Богородица, също Рождество Богородично, Малка Богородица или Рожен е църковен празник посветен на рождението на Богородица. В календара на Българска православна църква празника се отбелязва всяка година на 8 септември.

Според българските традиции Рождество на Пресвета Богородица се отбелязва предимно от жени, за да им помага Богородица в беда или тежка работа. Малка Богородица е един най-предпочитаните празници, на който се провеждат ежегодни събори из цяла България и Република Македония. Редица църкви и манастири празнуват патронен празник именно на този ден. Според обичаите стопанката на дома приговя празнична пита. Тя не трябва да шие и тъче, за да не се разболеят децата в дома.


Преди година, на днешната дата оперираха майка  от рак на гърдата. Благодарна съм на Богородицата, че я пази и закриля!
 И понеже майка носи името Мария-Мамо, честит празник, обичам те! Обещавам да омесим питката заедно, при това съвсем скоро и се надявам резултатите от днешните тестове да се окажат добри!





Това е образ от Пачаевската Богородица, икона за която се твърди, че е една от множеството миротворни икони на Богородицата и в чест на която на 8-ми септември се води специална служба. Оригиналът на иконата е обкован със злато и инкрустиран със скъпоценни камъни.

Wednesday, September 7, 2011

ВАКАНЦИЯ!

Мили приятели, предстоят ми 6 седмици ваканция-време отдвана мечтано, време за среща с родители и красиви места. С моя съпруг запланувахме посещение на Барселона (Испания) и о-в. Тасос (Гърция), както и на обичната ни България. Нямам представа как и колко време ще имам, за да списвам публикации в този блог през това време, но много ми се иска да Ви запозная с каталунската кухня и изобщо средиземноморските специалитети на които ще се наслаждаваме (живот и здраве!) по време на нашето пътешествие. Обичам Ви, бъдете все така неуморни и добри в това, което правите! И разбира се- до нови срещи! :)

Monday, September 5, 2011

Касапско сирене


Касапското сирене е популярна апетитка в Родопите и идеално мезе за червено вино. Основните съставки са извара, зелен лук и сух червен пипер. Ако у дома остане прясно мляко, след като вече сме заквасили кисело такова, обикновено го правя на извара. За да се направи извара, прясното мляко се завира и му се слагат 2-3 с.л. оцет (аз ползвам ябълков), за да се пресече, след което се прецежда с гевгир.

Продукти за Касапско сирене

200 гр извара
3 с.л. олио
1 с.л. майонеза
1 с.л. кисело мляко
връзка зелен лук
1 с.л. млян червен пипер
щипка млян кимион
щипка млян черен пипер
сол
(понякога слагам и натрошено сирене)

Sunday, September 4, 2011

Нейно превъзходителство-Тиквата- приказното изкушение


Понеже вчера бях погълната от приказки и надничайки в детството си отново изпитах удоволствие и уют от силата на историите, днес ще споделя нещо: Множество приказки носят усещане за вкус и аромат, който помня и  до днес, например вкусната питка в кошничката на Червената шапчица или ароматните кюфтенца на Джуджето Дългоноско (Вилхем Хауф). Описанието на наредената трапеза от приказката за Видини кули, която публикувах по-долу винаги ми образува слюноотделяне,.... а какво ще кажете за захарната къщичка в Хензел и Гретел или пирожките в кошницата на Маша (Маша и Мечокът)(?). Гоздбата на Мама Мецана, която се нуждаела от мерудии (Трите мечета) разнася парите си над моето съзнание веднага щом отворя тази книжка... Сега обаче ще обърна по-специално внимание на тиквата, дори и като каляска в приказката за Пепеляшка се опитвах да си представя едно време колко ли тиквеник може да направи баба от ей такава тиква-каляска!? J  Не, няма да подмина разказът “Печена тиква” на Елин Пелин. J Дори съм отделила ето това  Ето Това място, за да може който иска да го прочете отново.
От тиква могат да се приготвят изключително много ястия деликатеси: печена с мед и орехи, на рачел с мляко яйца и сирене дори; варена- супи, каши, пюрета, кремове, хляб, лютеница, пай; пълнена с телешки или заешки кебап; като гарнитура вместо картофи и т.н. Семената и цветовете ѝ са също ядливи и полезни. На всичкото отгоре тиквата ни предлага себе си във всевъзможни форми и размери, освен за храна тя ни дарява и забавления.
Любопитен факт е регатата с тикви в Нова Скоуша (Канада), която се осъществява всека година през месец октомври. http://www.youtube.com/watch?v=gt2brKnnbwQ&feature=related
Също така всички знаем, че от тикви се правят и тиквени фенери по времето на Хелоуин, което отново създава празнично настроение.

Не на последно място по важност тиквата е полезна и за здравето. Местни индиански племена са използвали олиото от тиквени семки за лечение на рани и изгаряния, семената на тиквата са полезни също при бъбречни проблеми и такива на уринарния тракт, простатит, подобрява кожния тургор. Вярва се, че чай от долната страна на стъбло от тиква е полезен по времена менструаления цикъл. Един познат иранец ми каза преди време, че топлата варена тиква с мед се ползва в Иран за успокояване на кашлица.
Тиквата е богата на антиоксиданти, бетакаротин, цинк, фибри.

Една идея за малки тиквички: Тиквичките се пекат с бульон във фурната, за да се образуват карамелизирани купички и се пълнят с кебап или зеленчуци.


Крем супа от тиква (много популярна у дома през есента)

Продукти: тиква, лук, картоф, морков, краве масло,няколко шайби джинджър, зеленчуков бульон, млян черен пипер, млян кориандър, фино мляно индийско орехче, готварска сметана, сол.
Зеленчуците се задушават в мазнината. Долива им се вода, за да се сварят, подправят се, пасират се. Супата се легира се със сметана.




Хляб с тиква  и тиквени семки

Аз ползвам рецептата си за ФОКАЧА, като намалявам малко количеството брашно и слагам пасирана, варена тиква. Поръсвам хляба с тиквени семки.
От този тиквен хляб могат да се направят и тиквени крутони за супата:
Хлябът се реже на кубчета, които се поливат с  разтопена краве масло, поръсват се със сол, кориандър, индийско орехче, млян ч. пипер и се запичат до порозовяване и хрупкавост.




Saturday, September 3, 2011

Бабини Видини Кули -Димитър Панчев

      Позволявам си да кача тази любима приказка и тук, понеже я набрах от една стара книжка преди време, чийто текст е на старобългарски. Не ми се ще легендата да се загуби за поколенията. Илюстрациите са от книжката, но поради технически причини не мога да да ги поставя на нужните места сред текста. Наслаждавайте се!










   Димитър Панчев
(приказка)


Бабини Видини Кули

Преди много години бабините Видини кули стърчели край Дунав самотно, като грамадно чудовище, застанало при завоя на реката.
Тогава нямало още днешния град Видин, а само малки, пръснати рибарски колиби, сгушени между върбалака на няколко крачки от брега. 



В една от тези колиби живели трима братя със сестричката си. Най-големият се казвал Вълчан, по-младият Камен, сестричето им-Капка, а най-малкият Будин. Капка била много хубава и когато пораснала братята ѝ я сгодили за един момък от далечен край на име Дан, който идвал само отвреме навреме да се видят и наприкажат и пак заминавал.
Една нощ, когато Вълчан и Камен отишли да ловят риба, Капка дочула издалеч песен. Мъжки глас бил. Най-странното било,че гласът й се сторил познат.
Докато слушала и се чудела, като изпод земята из
скочила насреща ѝ една бабичка.
Била стара, грозна и сбръчкана, а очите ѝ светели като същински светулки.
-Добър ти вечер, чедо-рекла бабичката.-Не се плаши! За добро съм дошла, мъката ти да разгоня-добавила тя.
-Ти откъде з
на
еш,че тъгувам?-отвърнала Капка зачудена.
-Зная, зная...всичко знам ази, чедо.Нали съм врачка!?
Знам,че името ти е Капка, че си сгодена за Дан-войвода и че тъгуваш за него вече цели три недели...
-Дан-войвода!?-очудила се пак Капка-Моят годеник наистина се казва Дан, но не е войвода.
-Войвода е-слушай аз какво ти казвам -казала бабичката и завъртяла глава.
-Добре, тогава кажи ми къде е Дан!?
Какво се е случило, че толкова време не дохожда?
Забравил ли ме е вече?-запитала Капка.
-Не те е забравил,чедо.
Не чуваш ли,че всяка вечер пее?
За тебе пее, от мъка-казала бабичката и се усмихнала дяволито.
-Та щом му е мъка, защо не идва?
-Не идва, защото не може.
Омагьосан е. Вида, магьосницата го е омагьосала.
Ослепила го е...
-Ослепила!?...Боже,Господи, какво да сторя да му помогна!?
Душата си бих дала-казала Капка със сълзи на очи.
-Няма нужда дотолкова, но ако ти е жал много можеш с по-малко нещо да му помогнеш-подела хитро бабичката.
-Кажи какво!?
На всичко съм готова-рекла разплакано Капка.
-Ако се съгласиш да си сменим ризите, магията му веднага ще се разтури...
-Да си сменим ризите!?
-Ти да облечеш моята, а аз твоята. Гледай! И моята риза е хубава и по-хубава от твоята. От коприна е-добавила бабичката и си показала ризата, цялата от най-мека и лъскава коприна и извезана по полите и ръкавите с пъстра украса каквато Капка и на сън не била виждала.
-Колко си добра! Господ те е изпратил, то се вижда. Ела, да не губим време, още сега да направим смяната!-казала Капка и зарадвана потеглила бабичката към колибата.
-Добре, но помни, че, ако кажеш някому за стореното още по-зле ще стане на годеникът ти-завинаги ще ослепее и цяр няма да има вече-заплашила я бабичката и влязла в колибата. Сменили си ризите в тъмнината и излезли навън. Погледнала Капка и останала като гръмната. Бабичката се била преобразила и станала също като нея.
Същинска втора Капка.
-Бабичко, че ти стана същата като мен! Какво е това чудо? Ами аз същата ли съм си останала пак? Я да се видя-рекла Капка и отишла да се види в пълният котел с вода, който бил всред двора и блестял на месечината като същинско огледало. Погледнала се и изпищяла. Превърнала се била на чудовище-стара, грозна каквато била бабичката преди това.
-Майчице, що направих?-заплакала Капка.
-Другояче неможе. Ти беше готова да си дадеш живота, а сега плачеш за хубостта си. Помни,че трябва да мълчиш, иначе всичко ще развалиш и по-лошо ще стане. За това онемей!-викнала магьосницата.
-Докато издумала и ето, че самият Дан –войвода пристигнал.
Пристигнал и радостно я прегърнал, като да била същинска Капка.
-Прости ми!-казал той, че тъй дълго се забавих. Исках преди да дойда и те взема, да ти построя дом, достоен за невестата на Дан-войвода.
 
Рекох да те изненадам и затова досега не ти бях обадил кой съм и що съм. Видините кули за тебе в дворец превърнах. Току що дружината тази работа привърши и ето ме, при тебе. Хайде, тръгвай да вървим!
Засмяла се престорената Капка и тръгнала с Войводата, а същинската заронила сълзи и ги сподирила.
Не минало много и се съзорило. Дошли си Капкините братя Вълчан и Камен радостни от реката, защото между наловената риба имало и една малка златна рибка каквато никога не били виждали. Донесли я живичка да зарадват малкото си братче. Развикали се те отдалеч, дали на Будина рибата да я очисти и влезли в колибата да се поизсушат и похвалят на Капка за богатият лов.
Много се зарадвам Будин и припнал към барата, до самата колиба, хем да почисти рибата, хем да си поиграе със златната рибка. Пуснал рибката в барата, но да не бъде самичка, защото бил чувал, че сама риба не може да живее дълго, пуснал с нея всички малки рибки, за да си има другарчета.Току-що ги пуснал и се извил един вятър, който помел цялата бара в реката заедно с рибките. Домъчняло му, но скоро се утешил като си помислил само,че златната рибка ще остане живичка. Върнал се Будин в колибата и разправил какво се било случило.
-Е, рекли те-риба като риба, пак ще си наловим, ама какво да правим като я няма никъде Капка? Види се, че е станало нещо с нея. Трябва да идем и да подирим. Затова Будине, ти, ще останеш да пазиш колибата, а ние ще вървим да я търсим.
-Нарамили торбите, Вълчан взел боздугана, Камен топоричката и тръгнали.
Вечерта, току-що изгряла месечината и Будин, както бил поседнал край колибата дочул,че из храсталака, до самата ограда нещо прошумоляло. Вдигнал се и що да види ?
Един старец. Дрехите му блестят на месечината като
люспите на рибите, очите му светят като звезди. Брадата и косата му пък били синьозелени като същинска коприна.
Не бил Будин от страхливците, но пак се посепнал. Не бил виждал, нито бил чувал за такива хора.
-Добър вечер, Будине-обадил се старецът.
-Добър вечер, дядо-отвърнал Будин, като се престаршил. Ти, дядо човек ли си или риба? Не, че ме е страх от теб, но стой си там до оградата, защото имаме куче, та може то да се уплаш и да те ухапе!-излъгал Будин, за да бъде за всеки случай по-далечко.
-Добре, добре, бъди спокоен за мене, пък и аз за себе си-добавил дядото усмихнат.-Дошъл съм за добро. Да ти благодаря съм дошъл и да те възнаградя за доброто, което ми стори...
-Аз съм ти направил добро!?-запитал Будин очуден.
-Ти ми направи голямо добро като пусна да живее златната рибка. Аз съм царят на водите и на всички животинки, които живеят в тях. В тази златна рибка живе е моята душа. Ако беше я изял, щеше да останеш да живееш вечно, а аз щях да умра.
Така, преди година, магьосницата Вида взе душата на моята царица и доби вечен живот.
Запази си тя живота, но не можа да се запази от старостта. Сега тази проклетница е намерила една магия. Щом почне да остарява, да взема хубостта на младите девойки. Така тя взе младостта и на твоята сестричка Капка и я превърна в бабичка. Дошел съм да ти кажа как да отървеш сестра си от ръцете на тази страшна магьосница. Ето, вземи този калпак! Щом го туриш на главата си ще станеш невидим. С него ще можеш да влезеш в кулите на баба Вида и да намериш сестричката си. Как ще я познаеш и как ще й развържеш магията ще научиш от вилите и самовилите, които призори ще дойдат тук да си играят хорото. Слушай и запомни всичко каквото казват и пеят! Хайде, остани си със здраве и запази сърцето си все тъй честно и милостиво каквото е сега!-С тези думи дядото се превърнал на мъгла и изчезнал.
Цяла нощ Будин не мигнал. Турил калпакът на главата си, взел тоягата, свил се до колибата и зачакал. По едно време полъхнал ветрец. Едно славейче припърпало и се сгушило на гиргината току до носа му. Докато мигне, ето и един бухал право върху славейчето, да го сграбчи. Будин пипнал тоягата и прас бухала по главата. Утрепал го. Посегнал и хванал славейчето. То си седи и не мърда, а сърцето му бие ще изфръкне. Усмихнал се Будин доволен и пак зачакал.
Ясно било, че наистина бил станал невидим. Иначе как ще казцене славейчето над носа му и бухалът ще се завре под тоягата му? Поразположил се доволен и пак зачакал. Скоро до ушите му долетял смях. Смях лек, на вълни, също като горски вятър. Отворил очи и видял цяло хоро самодиви да се върти всред двора. Косите им разпилени, се виели като дим. Те самите голи, голенички, едва се докосвали до земята.Въртели се на колело и пеели:
-Калинчице, Капчице, накъде си ходила?
Ходила съм, ходила у Видини дворища.
Стара баба-малка мома.
Малки моми-стари баби...
Изпели самодивите песента и седнали пак на колело.Една от тях с еобадила:
-Свети слънце и луна,
пълна тайна е света...
А другите плеснали с ръце и отговорили:
-Трала ла, трала ла, чуйте хора мъдростта!
Тогава първата пак се обадила:
-Вечер слънце не блести,
зиме цвете не цъфти...
Другите пак отговорили:
-Ха, ха, ха, хи, хи, хи,...
бабо Видо, помисли!-като се заканили с пръст.
-Прах на тъпан не седи,
мрежа топло не държи-подеха пак самодивите.
-Ха, ха, ха, хи, хи, хи,
Капке моме не тъжи!-добавили другите.
-Стара баба не търчи,
бухал денем не хвърчи-завършила самодивата със смях.
-Ха, ха, ха, хи, хи, хи, туй що чуваш запомни!-Фъррр, викнали всички и изчезнали.
Паметлив бил Будин и запомнил всичко. Грабнал тоягата, надянал торбичката със сол, пиперец и хляб и тръгнал за бабини Видини кули. Вървял и да не би да забрави нещо, все си повтарял песента и разговора на самодивите, дима по дума . Към залез слънце стигнал до кулите. Вратите били големи, тежки и обковани с желязо. Дигнал Будин тоягата и заблъскал. Докато отекнали ударите и един глас се обадил:
-Ако ти е мил живота, върви си по пътя, че както съм изгладнял, ще те глътна като локумче като изляза вън!
Будин пак захлопал. Ето, че издрънкали некакви железа, паднало нещо тежко на земята и вратата се отворила. Един грамаден чер арапин с ятаган по-голям от Будина, надникнал със страшните си биволски очи да види кой тропа. Будин не се уплашил, ами бръкнал в торбичката, извадил пиперя и го духнал право в очите му.
Арапинът изревал като бук, изпуснал ятагана, хванал се за очите, хукнал и се скрил някъде. Будин помъкнал ятагана, притворил вратата и влязал в двора на кулата. Обърнал се насам нататък, нямало жива душа. Решил да почака докато излезе някой, та да разбере кое на къде е. Докато се озъртал тъй и вратата на кулата изскърцала.
Вълчан и камен надникнали и боязливо се промъкнали в Кулата . Вълчан се обадил :
-Камене, ти разбра ли какво стана, че арапинът изрева и хукна като пощръклял на някъде?
-От къде да разбера като се бях заровил целият в тръстиката? Ти нали ми каза да се спотайвам и да не шавам?

-Аз поназърнах, когато изскърца вратата и видях един арапин, че се показа после ревна нещо и побягна, види се стана някаква дяволия, но какво и как стана не можах да разбера-добавил Вълчан.
-Ний да се притаим пак някъде, че като посмръкне да се промъкнем навътре-рекъл Камен.
-Така ще сторим, иначе е опасно.Не знаем кое ще има-съгласил се Вълчан, но докато издума и опулил очи-Гледай, Камене, гледай там! Виждаш ли нещо?
-Виждам зер.Отодеве гледам,че нещо като нож, ятаган голям се върти около нас, ама викам си тъй ми се струва на очите. И ти ли същото виждаш?
-И аз зер-потвърдил Вълчан.
-Ето, че иде към нас. Я не ни трябва на баир лозе. Да си вървим. Тук е омагьосана къща и на глава не ще можем да излезем-казал камен и тръгнал.
-Не се бойте! Вземете този ятаган и вървете смело навътре!-обадил се някой и одкато се опомнят ятаганът сам се нагодил в ръцете на Вълчана.
-Този глас ми се струва познат и страхът ми като че ли мина .Дръж сега ти боздугана и върви след мене! –казал Вълчан и подал боздугана на Камена.
-Дай! И аз се престраших вече-казал камен и тръгнал подир Вълчана.
Изкачили се по една стръмна каменна стълба и излезли на един коридор.Пак тъмно и нищо не се види. А то било вече нощ. По едно време изгряла месечинатаи видели една врата-тежка, голяма, обкована с желязо и заключена. Докато се чудели какво да правят, нещо задрънчало. Ясно се дочували тежки стъпки. Идел някой. По стените вкоридора иамло вдълбани места и се скрили. Ето, че дошел арапинът с един ключ, голям колкото чук и в другата ръка едно котле. Спрял до вратата, сложил котлето и пъхнал ключа в бравата. Още незавъртял ключа и подскочил като ужилен. Поозърнал се и хукнал. Понесъл се след него нещо като детски смях и всичко пак се умирило.
-Не ме е вече страх-прошепнал Вълчан на Камена. Всичко каквото става, види се , че все за наша полза е. Има някоя сила, която ни помага и ще ни помага докрай. Върви да влезем!
-Да влезем. Окото ми не мига вече. Който и да излезе, ще го фрасна с боздугана, че ще стане на пита-казал Камен и завъртял боздугана.
Влезли. Било същинска тъмница. Горе имало малки прозорчета и едва прониквала светлината от месечината. Повзрели се и видели три баби. Една на друга си приличали, като да са се родили близнаци. Ето, че се понесал пак същият глас:
-Калинчице, Капчице, накъде си ходила?
Ходила съм , ходила у Видини дворища.
Стара баба-малка мома,
Малки моми-стари баби...
Току що затихнал гласът и едната баба се обадила:
-Сестрички, мари, какво е туй чудо!? Езикът ми се развърза нещо...
-И на мене, сестро-обадила се втората.
-Слава Богу! И с мене стана същото чудо-потвърдила третата. Да не би да е умряла магьосницата?
-Може и да е. Ей този глас, дето се чу, ще ена някаква сила дошла да се бори, види се с нея. Я да се измъкнем ние от тука, докато е време.Ще намеря тази проклетница, ако ще и в гроба да е, ризата си ще взема-рекла първата бабичка и тръгнала.
-Е,че и твоята риза ли взе, като моята?-запитала очудено втората.
-Взе я и ми завърза езика.Подмами ме.-Дай си, каза, ризата, пък ти облечи моята и иди в Кулата.Каквото поискаш при изгрев слънце на часа ще го получиш.
-Отидох, поисках златни чопрази, гривни, обеци...всичко получих, но се превърнах във вещица, а тя стана млада, хубава, като че ли съм аз...
-И моята участ е горе доле такава.Да вървим, да вървим докато не са ни затворили пак-подвикнала втората и излезли.
-Нищо не разбрах от тази работа-обадил камен.
-Аз малко се досещам –отвърнал Вълчан.Тука живее някаква магьосница, която взима младостта на младите момичета и ги превръща в бабички.
-У!...Чувал съм такова нещо от старите рибари.
-Това е то. Може и капка да си е изпатила същото. Може и между тези бабички да беше, ама нали не можем да я различим? Работата е да намерим ризите, да ги дадем на бабичките и всичко ще си проличи-добавил Вълчан.
-Ами как ще познаем коя риза чия е?-запитал Камен.
-Лесно, те самите ще си ги познаят...
-Истина ей, аз пък се не сещам. Хайде тръгвай,че нещо ми кипна. Да я пипна тази магьосница на пух и прах ще я направя-заканил се Камен.
-Не е там работата. Ако я утрепем ще пропадне всичко. Може и те, заедно с нея да загинат-забелязал Вълчан.
-Тогава жива ще я заловя-казал Камен и хукнал.
Ходил, лутал се из коридорите, но нищо. Врати много и все заключени. Така се съмнало.
Щом изгряло слънцето, горе на широкият трем се отворила една голяма врата. Заизлизали разни робини, пристегнати с чапрази на кръста и гривни по ръцете и краката. Едни носели ветрила от паунови пера, други разни копринени покривки и възглавници. Всички се отправили към стълбището, което водило към реката. Последна вървяла, облечена цялата въ злато, коприна и безценни камъни, магьосницата. Вълчан и Камен, скрити зад бойниците на Кулата като я видели останали смаяни. Гледали и на очите си невярвали. Била същинската тяхна сестричка Капка...Ето, че слезли нза брега, робините разстлали постелите и съблекли магьосницата. Останала само по една риза и с нея влязла във водата.
-Хайде сега, по мене, Камене! –рекъл Вълчан и прескочил като стрела по стълбището, докато го забележат, дал ятагана на Камен и поръчал му да пази да не шават робинитеот брега, а сам се хвърлил и заплувал към магьосницата.Мислил да я отвлече и да й вземе ризата.
-Много си смел, но си слаб да се бориш с мене, момко-рекла магьосницата, когато посегнал да я хване.
-Мрак очите ти да покрие!-викнала му тя и втренчила очи в него.
В същия миг Вълчан ослепял и се объркал. Не знаел накъде да плува.
-Насам, Вълчане!-викнал от брега камен, като го видял ,че заплувал навътре.А в това време, магьосницата заедно с робините, побягнала в Кулата. Камен разбрал, че станало нещо с Вълчана, хвърлил се във водата и отишел да му помогне. Извлякал го едва, едва на брега и докато се наговаряликакво да правят, арапинът като изпод земята изскочил пред тях.
-Паднахте ли ми най-после на ръката?-ревнал той, но Камен скочил и докато арапинът да разбере кого първо от тях да хване, пипнал боздугана и излязал насреща му. Вълчан, като не виждал, стоял само като вцепенен и не знаел що да прави. Камен въртял боздугана на всички страни и обикалял около арапина, но и арапинът умело се пазел. По едно време единият крак на Камена се спънал в някакъв корен и той се простнал на земята. Не само, че паднал, ами изтървал и боздугана...
-Е, сега вече като на врабче ще ти
отрежа главичката-изревал доволен арапинът и замагнал с ятагана. Замахнал, но не ударил Камена, а сам се струполил на земята като ударен от гръм. Боздуганът се издигнал във въздуха и се стоварил върху главата му.
Камен се слисал. Побутнал арапина-не мърда. Взел боздугана, халосал го по главата и припнал при Вълчана.
-Хайде сега, бате, тръгвай с мене! Аз видях на арапина сметката. Ела в Кулата! Сега вече съвсем не ме е страх.
Ще те оставя там някъде на скрито, пък аз сам ще се разправям. Сега вече ще стане, каквото ще стане.
-Нещо ни помага! Ето, вратата сама се отваря.Стой тук и не шавай! Аз ще те наглеждам и ще те пазя. Как забравих да взема ятагана!
Остана там...

Докато издумал и някой отневидяно му го сложил в ръката.
-Ха, сега вече съвсем, съвсем не ми мига окото! Де да си отвориш очите, че да видиш само какво става. Почакай сега да видя магьосницата къде с ее скрила, че да я накарам хоро да ми играе и очите ти да отвори-заканил се той и хукнал нагоре по стълбището.
-Дано те опази Бог!-благословил го Вълчан.
Когато Камен се изкачил горе, по коридорите било пусто и нямало жива душа. Стигнал до дъното на коридора и видял една четвъртита стая с три врати, през ключалките на които прозирало слаба светлина. Погледнал през ключалката на едната врата и видял една голяма маса отрупана с разни плодове поставени на златни подносии също такива кани, чаши и прибори за ядене. В средата на масата, на едно голямо блюдо, имало една печена грамадна риба. После, разни сладкиши, плодове тъй наредени, че му се налели устата.
Виждало се,че било приготвено за обяд на много хора. Нещо като за сватба.
Посред другите столове имало и два позлатени трона; на единият от тях имало изваян бухал, а на другият кукумявка.
Погледнал през втората ключалка. Видял една богато наредена стая, цялата постлана с мечи кожи. Край стените имало одър и той постлан с кожи и по него копринени възглавници. На едната стена имало вдлъбнато мраморно огнище, а на огнището висяло едно голямо гърне, от което излизало пара. На колене пред огнището седяла една арапка с голяма лъжица и бъркала нещо в гърнето. През ключалката даже се носел приятен мирил на карамфил, дарчин и други благоухания.
Погледнал и през третата врата. В тази стая на разкошен одър била полегнала една хубава девойка и се оглеждала в сребърно огледало. До нея била коленичила една арапка и ѝ реш
е
ла косите. Девойката била хубава, но не приличала никак на Капка.Капка била руса, а тази черноока.
Сега иди да изпереш ризата на Капка, че да мога да я облека щом влезе войводата с хората си в Кулата. До това време ще изляза да се поразходя из трема. Чувствам, че има чужди хора в кулата, но в този ми образ не ще ме позначт и лесно ще се заблудят, ако са дошли да дирят Капка- казала девойката и станала.
В Кулата било толкова тихо, че и най-малкият шум оттеквал и
Камен чул всичко и разбрал,че девойката не е друга, ами самата магьосница, но в друг образ. Докато тя да пристъпи и излезе, той се притаил в един гъгъл. Вратата се отворила, магьосницата се показала, носамо за
миг и пак се дръпнала навътре.
-Има наблизо чужд човек-рекла тя на арапката. Иди по-скоро да повикаш Мустена с хората си да дойде и да претърсят с хората си навред, а аз ще мина през другия изход!-заповядала тя строго и се върнала.
Камен разбрал, че сега е най-удобното време да вземе ризата на Капка и без колебание влязал в стаята. На одъра имало една риза-Дано е на Капка!-рекъл си той и тъкмо да излезе из коридора се чуло шум от ступки на много хора. Разбрал, че идат арапите и се мушнал с ризата под одъра.
Почти в същото време се разнесло свирня от рог. Последвали бързи стъпки и по разговора Камен разбрал, че в стаята влязла магьосницата, заедно с някоя от робините.
-По-скоро, Джала, донеси ми ризата на Капка, че Войводата иде! Не мислех, че ще дойде тъй скоро...
-Когато ти ми заповяда да отида да повикам Мустена, ризата беше тука, а сега не я виждам никъде-обадила се робинята.
- Значи, тука е влизал някой и ризата е открадната.Ето, Мустена
и
де. Сега ще разберем всичко-казала магьосницата и скоро дошли много хора и почнали да тършуват.
-Тука търсете! Подушвам около себе си дъха на чужд човек-викала магьосницата.
Един от арапите се навел и погледнал под одъра. Същият оня, който останал да лежи край реката, пребит с боздугана.
Види се, магьосницата го била свестила.
-А, ...ето го!- Излез, хлапако,че сега ще те намуша като мръвчица-заканил се арапинът и проврял един железен шиш под одъра. Нямало накъде и камен излязъл.
Щом се показал и магьосницата дръпнала ризата от ръцете му.
-Мустан, изведи го вън и го хвърли от кулата в реката!-заповядала тя.
Докато издума и викнала пак-Дръжте, дръжте!...
Като от невиделица някой измъкнал ризата от ръцете й. Но кой!? Всички се залисали и Камен в това време се измъкнал от стаята. Подгонили го, но било вече късно.
-Господарке, Войводата влезе в Кулата-съобщила една от робините.
-Добре-отвърнала магьосницата. Покрила си лицето с було и излязла на трема. Когато Войводата влязъл, тя стояла с покрито лице и се преструвала,че плаче.
-Какво има, защо плачеш, Капке?-запитал Дан-войвода и пристъпил да я утеши.
-Мъчно ми е.
-Защо ти е мъчно?
Какво се е случило? Погледни ме! Защо се криеш?-почнал той да я утешава.
-Безполезно е. И да ме видиш, няма да ме познаеш-казала плачливо магьосницата.
-Какво приказваш!? Как няма да те позная?-запитал очудено той.
-Случи ми се нещастие...Тази сутрин, когато се къпех в реката, една магьосница ме преобрази.
-Как те преобрази?
-Промени ми образа и сега не съм вече Капка, каквато ме знаеш, а съвсем друга...
-Как е възможно такова нещо, я да те видя!?
-Ето, виж!-казала магьосницатаи свалила булото.
-Наистина много чудно!...Но ти съвсем не си грозна...Пак си хубавица. Изглежда,че магьосницата не е била зла и е искала само да се пошегува с тебе-казал Дан-войвода да я утеши, защото макар и да не била грозна, далеч не била хубава като Капка.-Сега ела с мене да те представя на моите юнаци, които чакат с нетърпение да те видят-добавил той и я повел.
Току пристъпил и пред тях, като изпод земята изпъкнал Будин.
-Почакай, Войводо, не слушай тази измамница! Тя не е сестричката ми Капка, а най-върлата магьосница Вида. Ако не вярваш на думите ми ще повярваш на очите си. Имай само малко търпение-добавил той и се затирил нанякъде.
-Горкото дете! То не знае какви чудеса стават на света и види се затова така говори, засмял се войводта, но докато издума и Будин пак се явил като водил за ръка сестричката си Капка.
В един миг магьосницата се изтръгнала от ръката на войводата и извикала:
-Мрак да покрие очите на всички!
-И наистина, на всички им притъмняло на очите. Ослепял и Войводата, и Будин, и капка...Понесло се някакво кикотене, от което просто кръвта замръзвала в жилите...
-Скоро ще занемееш завинаги, магьоснице, проклетнице!-обадил се Будин.-Слушай и трепери!-добавил той и започнал:
-Калинчице, Капчице, накъде си ходила?
Ходила съм, ходила у Видини дворища.
Стара баба-малка мома,
Малки моми-стари баби...
...Фъррр...
-Щом изрекъл последната дума, нещо треснало и всички прогледнали. Магьосницата стояла като вкаменена. Будин посегнал и свалил ризта от раменете ѝ. Както се свличала ризата и магьосницата се превръщала в стара сбръчкана бабичка.
Щом се свлякла ризата на земята тя като стрела скочила от кулата и се пребила.
-Е, такова чудо не мога да си представя-рекъл Войводата. –Как стори всичко това Будинчо,че ни спаси от тази магьосница?-казал той като прегърнал Будин и Капка.
_Ще ви разправя, но първо да намеря бат Вълчан и бат Камен, че тогава.
-Тука сме, Будинчо! Хей там, отодеве всичко гледахме. Щом прогърмя и на мене ми се отвориха очите-обадил се Вълчан.
-Абе, Будине, ти ли вършеше тези чудеса, когато се биех с арапина?-запитал Камен
-Аз,че кой друг? Ето на, с това калпаче-отговорил Будин и поставил калпакът на главата си.
-Ха,...изгуби се някъде!-зачудили се всички.
-Ето ме-обадил се Будин и свалил калпака.
Но щом свалил калпакът, духнал вятър и го отнесъл в реката. Будин хукнал да го хване, но един глас се обадил:
-Не се трепи напразно Будине! Ти свърши каквото трябваше и калпакът не ти е нужеш повече!...
-А, царят на водите си го взе-сетил се Будин.
-Кой го взе?-попитал Камен.
Ще ви разправя всичко като седнем на трапезата. Да видите само каква гостба ни чака, също като на сватба. Вървете след мене!
-Там ще видитеи две други невести, които съм приготвил за бат Вълчана и бат Камена-казал дяволито Будина и ги повел. Вълчан и Камен се сетили,че говори за другите две бабички, които навярно също станали девойки и подскочили от радост.
Минало години и от потомството на Дан-войвода, Вълчана и Будина изникнало селище, което нарекли Будин град, в чест на малкият Будин. Този Будин град с времето се преименувал на Видин.

 







Край


***