Корени от целина и синьо сирене-пюре /Celeriac Puree with Blue Cheese

 

В едно с месните печива по време на зимния сезон, пюретата са особено подходящи, като гарнитура. Освен традиционното картофено пюре, което може да се разнообрази с различни подправки и продукти, пюрето може да бъде приготвено и от още зеленчуци, като карфиол, ямс, целина и др. Любимото ми картофено пюре е това, правено с печен чесън, краве масло и готварска сметана, докато на работа (работя в ресторант) овкусявам картофеното пюре с индийко орехче. Днешната рецепта намерих в една рекламна брошура за сирена и я нареждам сред „любими” с няй-голямо удоволствие!

 

·       450 г корени от листна целина (грудки), обелени и нарязани на кубчета 

·       2 картофа

·       1 стрък пащърнак, обелен и нарязан на дребно

·       2 скилидки чесън, печен*

·       125 г високомаслено синьо сирене, Горгонзола или Каронзола, без кората, нарязано на дребни кубчета

·       30 гр краве масло, разтопено

·       Сол и черен пипер на вкус

 

Зеленчуковите кубчета се запържват до златисто в маслото (идеален за целта е чугуненият тиган!), след което се сваряват до омекване. Отцеждат се от водата, пасират се и се добавя мекото синьо сирене, подправя се на вкус. Зеленчуците могат да се сварят, отцедят, пасират и чак тогава овкусят с маслото, солта и пипера.

*От време на време пека цели глави чесън вижте как-Кликни ТУК, за да имам готов за готвене. Печените скилидки могат да се запазят с месеци в хладилника, затворени в бурканче  и полети с олио.

Пюрето е сервирано с пилешка фахита, за направата на която отново ползвах новия си чугунен тиган. Жулиени от пилешко бяло месо, червени чушки и лук, подправени с кориандър, кимион, чили, сол, червен и черен пипер и накрая силантро.

Чугунен тиган /Cast Iron Skillet

 

 В последно време все се заглеждах по едни чугунени тигани и изненадващо, още в първите дни на декември се сдобих не с един, ами с цели 4 нови броя, за щастие не всички чугунени!  J  И не си мислете, че обичам толкова много кухненска посуда, неочаквано на един от старите тигани му се счупи дръжката и трябваше да се купи заместител, оказа се че уок(овете) са с коледно намаление и така и един йок за китайски вкусотии на Лагостина  се оказа в пазарската кошница, а след него и друг с незалепващо покритие, наречен The Rock.  Първият чугунен тиган беше купен от  съпруга ми и точно два дни след това, на колегиалното ни Коледно парти получих втория, като подарък.

Вече пекох свински котлети, карамелизирах зеленчуци и правих гъбен сос в чугунения тиган, освен това пекох сьомга и бърках фахита... и съм 100% доволна от покупката.

Предимства и недостатъци:

Този тиган трябва да се „облече” (seasoning, or coating) преди да се ползва. Някои се продават вече с незалепващо покритие. Как става това: Дъното се намазва с растително олио и оставя във фурната за около час при 170°С. Това се прави, за да се образува филм  от незалепващо покритие.

Почистването му трябва да се извършва възможно най-скоро след работа с него, с топла сапунена вода, без метални мрежи и други абразивни продукти, след което дъното отново се намазва с тънък филм растително олио. Не се накисва и не се оставя мокър, за да не ръждясва. Избягвайте да варите вода в него, както и сосве с висока киселинност, като доматени такива.

Този тиган не е пригоден за пържене, а по-скоро за печене. Вместо да пържите мекици в него, считайте го за домашна грил-плоча. (Спестете си  олиото и изпечете мекиците, като на сач.) Предимството в този случай е, че можете да го слагате във фурната без проблем. Това е тиганът чрез който ще получите идеална карамелизация на месо и зеленчуци, гриловани сирена, ароматни глазури, хлябове с хрупкава коричка и вкусни  пайове.

Може да се сервира директно  от огъня на масата, върху подходяща подложка, разбира се- ще имате ефектно цвърчаща храна.

Знаейки, че температурата ще се запазва добре от чугуненият тиган и ще се излъчва за по-дълго време, винаги ползвайте предпазни ръкавици, за да не се изгорите! Задължително предупреждавайте и гостите си, ако сервирате нагорещената чугунена  плоча на маса!

Доказано е, че ястия приготвени в чугунен тиган имат по-високо съдържание на желязо. Това може да бъде предимство за хора с анемия, но и недостатък или заплаха за здравето за други с определени заболявания.

Чугуненият тиган е тежък и може да счупи или надраска керамичните плочи, но издържа на много висока температура и открит огън.

 

Супа с кълнове и зеленчуци И Опушен китайски ориз

 

Онзи ден реших да спретна една бърза супа от „каквото има”, но с азиатски привкус. В сезона на настинките и гриповете, ароматните бульони с джинджифил и чесън са неизбежни. Отворих хладилника и намерих малко свински бульон с няколко мръвки в него, грах и царевица от консерви, които ползвах за направата на руска салата няколко дни по-рано, пликче с бобови кълнове и стрък праз. За да добия автентичен вкус, първо добавих към бульона настърган джинджифил и сусамово олио, Чили „Самбал-олек” и чесън. Бульонът вече беше овкусен с лук и кимион, което допринесе за уникаления му аромат. Всъщност, забелязала съм, че най-вкусни азиатските ми супи се получават, когато са правени със свински бульон. А праз-лук и свинско е незабравимо вкусна комбинация. Кълновете се добавят  последната минута на варенето, само за да се задушат.  (По желание може да се добавят към супата тънки жулиени от тофу и/или чукне едно яйце  директно в супата и разбърка внимателно, за да се пресече на едри парчета.)

 

За второ реших да сготвя опушен ориз със зеленчуци. Ползвах жасминов ориз, който задуших в любимия ми  rice cooker. Опушването става в уок. Ползва се сусамово олио (в това се крие и тайната на уникалния опушен аромат) и силна температура, като оризът се разбърква постоянно и енергично, докато зрънцата започнат да се отделят едно от друго.  Един познат беше споменал, че стоял с часове пред печката, за да приготви зеленчуци и месо по китайски за семейството си, на което се учудих искрено, защото една от основните техники  в тази кухня е бързина съчетана с висока температура. По този начин зеленчуците запазват своите качества и вкус.

Зеленчуците бяха овкусени отново с джинджифил, чесън, сусамово олио и Sambal, като този път  добавих към тях и соев сос. Разбира се, може да се ползва всякакъв вид азиатски сос, според личните предпочитания и вкус.

Бананов кекс / Banana Loaf

Това е един от любимите ми кексове; мек, ароматен, „мокър” и същевременно пухкав-точно какъвто трябва да бъде един кекс!

Ето и самата рецепта:

·       1 ч.ч. пюре (намачкани с вилица) от добре узрели банани (с покафеняла кора)

·       2 яйца

·       ¼ ч.ч. растително олио

·       1 ч.ч. захар

·       1/2 ч.ч. sour cream 14% масленост( предполагам, че може да се замени  със заквасена сметана или пълномаслено кисело мляко, но никога не съм опитвала)

·       1-1½  ч.ч. брашно

·       1 ч.л. бакпулвер

·       1 ч.л. сода бикарбонат

·       1 к.л. канела

·       щипка сол

·       пудра захар+канела за поръсване на изпечения кекс

В дълбока купа се разбиват яйцата, захарта, пюрето от банани, заквасената сметана и олиото до хомогенна смес. Брашното, набухвателите , солта и канелата се смесват отделно и след това добавят към банановата смес, след което всичко се разбърква добре. Кексовото тесто се излива в намазнена с олио и поръсена с брашно форма за печене  с обем 2 л. Пече се час, час и половина при 160°С. Изпеченият бананов кекс се ръси с ароматна пудра захар. Оставя се да поизстине около 5 минути преди да се извади от формата, след което трябва да се охлади напълно преди да се разреже.

Да Ви е сладко! J

Зелено къри с ярешко месо / Goat Green Curry

 

Със застудяването навън идва ред и на пикантните, богати на подправки  яхнии на трапезата.  Тази седмица реших да готвя под мотото Индийска кухня. Споделям плодът, апропо-ястието на моето вдъхновение с Вас J

 

400 гр ярешко месо с кокал (аз ползвах части от бут)

2 гл лук, нарязан на ситно

3-4 скилидки чесън

1/2 стрък праз лук, нарязан ан ситно, пресован

30 мл растително олио

300 грама бланширан спанак, нарязан на ситно

1 консерва грах (400 гр)

връзка  силантро

2 с.л. настърган, пресен джинджифил

1 ч.л. червен пипер

Чили на вкус

1 к.л. куркума

1 к.л. млян кимион

1 с.л. нишесте за сгъстяване

Сол  и черен пипер на вкус

 

Ярешкото месо се сварява за час в тенджера под налягане, след което  се отделя от кокалите и бульонът се прецежда. ( Аз го сварих с едната глава лук, сол и черен пипер.) В широк и дълбок съд се слага олиото и в него се запържват лука и чесъна до златисто, добавят се сухите подправки, като се разбърква за няколко секунди и всичко се гаси с консервата грах. Изсипва се бланширания спанак, настъргания джинджифил, долива се бульон и ястието се оставя да къкри на слаб огън около 20 минути. Месото можете да добавите по всяко време по време на къкренето, а към края добавете и кориандърът. Сгъстете с кашица направена от нишесте и мако вода.

 

 

Крем-тиква / Acorn creme-caramel

 

Това не е нова рецепта, а една от онези заигравки с вече познатите ни продукти и любими рецепти. Идея за крем-карамел в тиква.  Тиквичките, вид “Acorn” и общо 3 на брой разполових, почистих от семките и издълбах, като запазих „месото им”. Получиха се 6 тиквени купички. За да стоят по-добре в тавата връхчето им се отрязва, от страната на тиквените опашки това не е нужно.

Всяка тиквена купичка напълних с 2 с.л. захар Демерара, става и всяка друга кафява захар, богата на меласа, тиквеното „месо”, ч.л. ром и капка ванилия и канела. Тиквичките се редят в тава, в която има вода и покрива дъната им поне един пръст, след което се пекат до слабо омекване, или преди да са започнали да покафеняват. Аз ги пекох приблизително 20 минути при

 200°С. 

Докато се пекат се прави микса от яйце, прясно мляко и захар.

2 яйца и ч.ч. прясно мляко ми бяха достатъчни, за да напълня тиквичките, та дори и остана толкова, колкото за малък рамикен. Ползвах бяла захар на вкус. Бих ползвала индреше за ароматизиране, ако имах, но за съжаление не ми се намираше.

Намалих фурната до 180°С и пекох докато кремът се стегне. Получи се ефектен десерт, подходящ за сезона.

Този вид тиква е подходящ и за солена плънка, зеленчукова или месна и в скоро време мисля да ги хапна и в този им вариант.:)

 

 

 

 

Хайвер от сьомга

 

Няма да отделям огромно внимание относно полезните качества на хайвера от сьомга, който е особено богат на омега-3 мазнини, а само ще спомена следните факти: Освен че е богат на омега-3 мастни киселини, сьомга хайвер е богат на антиоксиданти и мастноразтворими витамини, включително високи нива на витамини C, D и Е, тиамин, фолиева киселина, витамин В12 и селен. Рибни яйца също са с високо съдържание на протеин, с една унция от сьомга хайвер, съдържащ 6 грама протеин. Тя също е добър източник на холестерол за тези деца, които са алергични към кокошите яйца.

 У дома хапваме солен хайвер обикновено върху препечена филийка, намазана с масло, като готов насипен хайвер се намира лесно в руските магазини. Този път случихме на добра оферта 6 (CAN$/lb) и реших, че е крайно време да направя осолен хайвер сама. След кратка виртуална експедиция относно съхраняването на хайвер реших как да подходя към предизвикателството и споделям с Вас своя опит тук и сега.

Технология:

Суровият хайвер от сьомга се продава с ципата, която трябва да се отстрани преди обработката му със сол. За тази цел хайверът се слага в цедка и се топи във вряща вода за 15-20 секунди, толкова колкото обвиваката и зрънцата да побелеят, след което, задължително върху купа, но под течаща вода (струя) ципата се обелва (течащата вода трябва да е студена, но не и ледена). Това е трудеомка част, тъй като има малки парченца от ципата около самите зрънца, която също трябва да се почисти. Водната струя помага в този случай, тъй като избутва зрънцата от парчетата ципа. Зрънцата обикновено падат на дъното в купата, върху която се почистват, докато парчетата ципа могат да се изливат с водата над тях. Зрънцата до този момент стоят матово-бели, но нека това не Ви притеснява.

След като се почистят от всички дребни парченца ципа и няколко пъти  изплакнат през цедка, хайверът се овкусява със с.л. морска сол. Разбърква се внимателно с лъжичка, като се внимава да не се пукат зрънцата му. Солата „избистря” цвета му и отново го прави прозрачно червен. Покрива се хухненско фолио и се оставя в хладилника за около час, след което се плакне отново с течаща вода, отцежда добре и пак осолява със същото количество сол. 1 с.л. Насипва се в стъклени бурканчета, капачките им се мажат с олио и се затварят. Съхранява се в хладилник, годен е за ядене на следващия ден и има трайност с месеци.

Фахита със скалопини и яйца, пържени батати

 

През изминалия уикенд аз и съпругът ми си спретнахме разходка до пазара за зеленчуци и кея в Стивстън- мирис на есен и на океан сбрани в едно, една релаксираща наслада за сетивата. От пазара, освен обичайните зеленчуци си харесах и още няколко неща, такива които да внесат есенна нотка в менюто ни за през седмицата.

Купих паунд кестени, няколко броя ямс (сладки картофи, батати), „Аcorn” тиква, малки пиперени връхчета, праз лук, бамя и патладжан. Последните три зеленчука добавих към обичайния гювеч със свинско, но за останалите продукти имах други идеи, които тази седмица привеждам в изпълнение. Може би се чудите какви са тези малки пиперени връхчета, баба ми ги наричаше върхарчета- криви и недорасли, но пълни с аромат-тях изпържих цели и поръсих с едра морска сол, счукан чесън, олио, оцет и ситно накълцан магданоз и ползвах като част от гарнитурата за сьомга на скара. Ямсът нарязах също, както бих сторила и с картофите за пържене, но накиснах във вода за около час. Водната баня помага да се извлече нишестето и ямсът остава крехък  и мек отвътре. За да му придадете хрупкавост отвън обаче, задължително трябва да го „облечете” със слой брашно, апропо нишесте. Брашното може да бъде пшеничено или царевично, овкусено с подправки или без. Аз ползвах пшеничено с добавка на млян кимион, сух риган, сух лук, сух чесън и сол. Забърках майонеза с Чипотле сос (чили с опушен вкус) и сервирах с пържения ямс за балансиране на вкуса.

 

 

 

Фахитата направих по следния начин:

Задуших с  масло и лук 280 гр скалопини, добавих пиперки и след като поомекнаха чукнах две яйца. Овкусих с червен пипер и кимион. По желание може да се добавят ситно накълцани листа от кориандър (силантро), но нямах за момента.

 

Крем-пай с праскови (клафути с праскови, Владишка крем-пита с праскови)

 

От два месеца се наслаждавам на почивката си в България, или поне се опитвам, защото в България нищо не става тъй лесно. Още от първия ден на летището се сблъсках с абсурдите в тази страна,  преминах през топлите води на ремонта у дома и сърдечните семейни емоции; бях забравила за сладкото безгрижие, което ме владееше във Ванкувър и прохладните утрини с чаша кафе, които споделях с блога си, апропо с Вас. ..е, ето ме отново! За разнообразие пиша от Плевен и имам много за разказванеJ

Днес споделям един бърз десерт, който ще нарека Крем-пай с праскови, макар да следвах рецептата за правене на  боровинково клафути, измених  няколко дребни нещица, като малко повечко захар, масло и повечко ванилия за разкош. Още същия ден с този сладкиш почерпих близък роднина, който каза че баба му наричала този десерт Владишка пита. Позамислих се и си отметнах в умствения бележник да проверя за справка в интернет що е то „Владишка пита”. Оказа се нещо съвсем различно, буквално кекс с плодове, масло, портокалови корички и орехи, та ...питанката си остава висяща.

За подложката:

·       1  1/3   ч.ч. брашно (тип 500)

·       125 гр. краве масло

·       1 ч.ч. захар

·       1 ванилия на прах

·       3-4 супени лъжици вода

Маслото се разбива със захарта и брашното, за да стане на фини трохи. Ца тази цел, подходяща е вилицата. Тестото се напръсква с вода и разбърква, за да може да се оформя по-лесно, след което се разстила  на тънък пласт в тавичката за печене, както по дъното ѝ, така и по стените. Трикът да стане пръхкава и ронлива подложка за пай е да не се притиса прекалено силно с пръсти, когато се оформя, а да остане ронлива и въздушна преди изпичането си. Пече се до порозовяване при 180 °С.

Плънка:

·       4-5 праскови, обелени и нарязани на полумесеци, редят се върху изпечената подложка за пай.

Млечен микс:

·       3/4  ч.ч. прясно мляко

·       1/3 ч.ч. захар

·       2 бр яйца

·       3 с.л. брашно

·       1 ванилия на прах

Всички продукти се разбиват с бъркалка „балон” и се разливат върху подредените вече праскови. Пече се на горен реотан при 180°С до порозовяване и докато средата на млечната плънка се стегне.

 

 

Охлажда се и се съхранява в хладилник. Аз лично намирам, че този десерт е по-хубав, когато престои една вечер в хладилника. По желание може да се поръси с пудра захар или канела преди сервиране, или да се сервира с топка ванилов сладолед.

Безглутенови питки със сода на тиган

 

 

  Изборът от безглутенови брашна на пазара, ми доставя удоволствието да творя обичайните вкусотийки, които обичаме у дома, но без глутен.

Днес Ви предоставям информация за това как да си направите безглутенови питки, било то за сандвич, или десерт. Не само това, ами и идеята за сутрешната ни закуска се роди от това, че исках да направя панкейкс, но някак си диетични-без захар и без мляко. Получиха се много вкусни хлебчета, които  именувах питки. Бързи и лесни за направа, стиг ада имате рафт с безглутенови брашна.

 

·       1 яйце

·       1 к.ч. (чашка за кафе) оризово брашно (от кафяв ориз)

·       1 к.ч. брашно от нахут

·       1 к.ч. брашно от грах

·       ½ к.л. (лъжичка за кафе) сода бикарбонат

·       1 к.л. бакпулвер

·       250 мл газирана вода

·       Щипка сол

·       1 ч.л. захар

·       Щипка канела

·       Олио за намазване на тефловонов тиган

·       Масло за намазване след печенето

Всичко се разбива в дълбока смес до еднородна гъста смес, като за рядко кексово тесто.

Тиганът се намзава с растително олио и с малък черпак се наливат палачинките. Когато се надуят  и образуват сухи краища се обръщат с шпатула и се пекат от другата страна. Намазват се още горещи с масло и се сервират топли.