Kakтус-плод-Бодлива круша / Prickly Pear

 

Opuntia- семейство кактуси, които наброяват 200 подвида, някои от които ядливи. Имах удоволствието да опитам салата от маринован кактус, докато бях веднъж на почивка в Мексико- има леко лигава консистенция, наподобяваща бамя, но е леко хрупкав, също като маринована краставичка, начинът по който бе направена маринатата бе очарователен и пикантен! Но все пак искам да обърна внимание на плодовете му. Овални или кръгли, жълто-оранжеви или червени, те също стават за ядене (червените били по-сладки). Във всеки случай  трябва много да се внимава с трънчетата и бодлите на кактуса, да се почистват изключително добре, за да не попадат в храносмилателния тракт, защото има вероятност да предизвикат възпаления. Ръкавици и щипки могат да ви предпазят от коварните малки игличкиJ

Сега е сезонът на Prickly Pears (бодливите круши). Още миналата година реших да опитам от този нов  (за мен) плод  от чиста доза любопитство. Купих си една червена бодлива круша и се запътих за дома, но грешката ми бе, че я поставих в чантата, наред с другите зеленчуци. Би трябвало да ме предупредят в магазина да не правя тази глупост или поне да увият кактусовия плод в хартия, но като продавачката  едва имаше 18, надали самата си е имала вземане- даване от този сорт...плод.

Прибрах се у дома и взех да вадя останалите плодове и зеленчуци, докато в един момент почувствах неприятно парване по пръстите си. Много фини, почти невидими иглички се бяха забили на няколко места и ми причиняваха дискомфорт. Трябваше да преустановя работа, изчистя трънчета от себе си с пинсета и измия всички останали зеленчуци и плодове добре под течаша вода, след което вече бях готова за реванш.

Сложих ръкавици, въоръжих се с готварските щипки и най-големия си нож, при все че и ножът за филиране би ми свършил по-добра работа, запасих се с и с остра вилица за всеки случай и поставих бодливата круша на тепиха- в случая пластмасова чиния за еднократна употреба (нямах никакво намерение да мия каквито и да било остатъчци от бодлички вече !)

Замахнах с финес и върха на ножа проряза фината ципа на плода. Още в същия миг тъмно червени, като кръв капки, се стекоха по страната му. Като умел фехтовач, прокарах острието по цялото продължение на овала, точно под кожата, за да я отстраня в едно с малките досадни бодлички. Готово! Пред себе си имах кървава, леко пихтиеста маса, неприятна за гледане, камо ли за ядене. Едно от моите правилата в готварството гласи: „Ако не ти харесва как изглежда-пюрирай го!”-това и сторих. Раздробих и пасирах-получи се нектар със спицифичен, ненатрапчив, сладко-кисел вкус, който изпих с удоволствие на малки глътки и въпреки това,... след цялто премеждие, реших, че трябва да съм много жадна, за да го опитам пак. Представих си пустинни декори и прежулящо слънце, а една гърмяща змия...