Уикенд сред плодородните долини на Британска Колумбия

Тази разходка се случи ден преди Деня на Благодарността (за Канада –втория понеделник от октомври). Времето отлетя, но снимките останаха, а от местата които не успях да щракна запазих и хубави спомени.

Бяха ми попаднали под ръка брошури с информация относно локалните частни производители на вина, мед, зеленчукови, плодови и млекарски ферми и др. и това ме подтикна да спретнем семейно една полезна разходка из околията: Langley, Abbotsford, and Chilliwack. Денят беше слънчев, а въздухът –балсам за сетивата.

Отбихме се първо в зеленчукова ферма, за да купим няколко килограма локален чесън, който се продава само през септември и октомври и странно защо носи наименованието “руски чесън”, скилидките му са огромни, а люспите му имат лилавеещ оттенък, липсват строгите лютивина и аромат. Килограм червени пиперки и пакет с ябълки, брани от градината на фермата допълниха първата ни за деня покупка. Няколко ферми в околността предлагат клиентите сами да си берат плодове: ягоди, боровинки, малини, ябълки, тикви също така цветя или билки и зелени подправки.

 Следващата дестинация беше винарна, където се надявахме да закупим грозде за вино. Това се оказа непопулярна практика, тъй като специализирани магазини-винарни продават готов гроздов сок и шира и правят вина според желанието на клиента. Няколко години поред ние също ползвахме услугита на една такава частна винарна, просто тази година решихме да правим вино у дома.

 Постояхме около петнайсетина минути в салона за вино, бъбрейки с домакинята, дегустирахме няколо различни вина, нищо че денят все още не беше преполовил и си тръгнахме с бутилка Мерло Фош и усмивка на уста.

Запътихме се към следващата цел-ферма за производството на органик мед. Мястото, (Campbell's Gold Honey Farm) се оказа китно, спокойно и затрогващо с есенната си декорация:

 Уверихме се в качеството на меда, вкусвайки от предложените бурканчета и разбрахме, че домакините правят и предлагат на пазара всякакви продукти от мед и пчелен восък: свещи, козметика и бутикови вина.

Дегустирах с наслада мед от цвят на елда и цвят на къпини; мед с аромат на джинджифил и канела; истинска медовина (вино от мед); меломел-комбинация от медовина и плодове-в случая черен касис; и метиглин-комбинация от медовина, билки и естествени подправки. Днес, четейки имейла си с радост открих, че са пуснали своя нов продукт за сезона -метиглин с цвят от бъз!

В хартиените пликове се крият буркан с мед от горски цветя и бутилка медовина.

На същото място се организират сезонни арт-мероприятия-каква чудесна идея!

Съвсем случайно, лакатушейки сред пасторалния пейзаж попаднахме на ферма за свободно отглеждани пилета и пуйки, в чието месо няма антибиотици. Повече информация за методите и стандарта за отглеждане на пилета в Канада можете да почерпите от ТУК . Традиционната пуйка за празничната трапеза бе осигурена, както и едно вкусно пиле, което напълних с ориз и дреболии и изпекоха във фурната с картофи през седмицата.

Следваща спирка-частен развъдник за пъстърва, доколкото знам в България същия вид се нарича “балканка”, но тук и казваме rainbow trout. Мястото беше релаксиращо, вълшебно! Стотици слънчеви зайчета, водни отблясъци от есенното ниско слънце, се прескачаха и търкаляха в меките, дълги клони на плачещите върби разположени около водата. 

 Беше ни връчена по една пръчка с корда и кукичка тройка, както и стръв. Риболовен билет не бе нужен. Уловът се заплaти според дължината на извадената риба. След петнайсетина минути вечерята ни беше осигурена.

Насочихме се към къщи, доволни от добре прекарания ден сред природата, като пропуснахме последното набелязано място от картата-друга частна ферма, която има отворено поле с тикви за своите клиенти и царевичен лабиринт за малчуганите.

Благодарни сме на плодородната земя и работливите фермери за усилния им труд и сърдечното им гостоприемство!

_____________________________

P.S. отговор до  Мъх, блогър и приятел с изключителен усет за уют и естествена красота!

Мъхче, знам че ти и семейството ти обичате да предприемате излети сред природата и винаги съм се наслаждавала на споделените  такива от теб. Няма нищо за завиждане в интерес на истината, в България разстоянията са малки, има множество местенца, които са уникални с хилядолетната история и природните си забележителности. Израстнах в България, също пътувах много из страната-обикнах я и ми липсва-МНОГО! Тук е различно и все още чуждо, макар да минаха 10 години. Мисля,че винаги ще остане чуждо за сърцето ми. Онова, което искам да покажа е пример за това КАК българският фермер може да превърне  труда си в печеливш бизнес. Фермерството в България е забутано в "девета глуха". Винарството-изначална тардиция по нашите земи не е популярно по света за съжаление! Дребни жестове, като безплатна дегустация на вино или мед, стаичка за гости, където може да се почерпят гостите и предложи от производтсвото (стоката) не е нещо кай зане какво!? В Плевенска изба ни искаха 60 лв за дегустация !? Това е нагло и нелепо!

Май ще сложа отговорът ми до теб като послепис под статията, защото заслучава повече читатели!:)

 

Спагетена тиква (spaghetti squash) Спагети скуош с пилешки гърди и гъби

Отново настана тиквено време. Американският пазар е отрупан с разнообразни тикви и кратунки, коя от коя по чудна, по- шарена! Всяка от тях носи собствено име и има своето предназначение: pumpkin-обикновена оранжева тиква, чието име е производно от френски и означава “печена на слънце” се ползва за пюрета, пълнежи за пай, както и за декориране по време на Хелоуин. Това е късна, есенна тиква, която се яде по време на пълната си зрялост, за разлика от скуош. Думата squash произлиза от “askutasquash,” Native American дума, означаваща “да се яде зелено”; acorn-има тъмнозелена дебела кора под която се крие фино-сладък вкус и е подходяща за печене и десерти; spaghetti squash-е популярна със своята текстура, която наподобява спагети и се явява идеален заместител на макаронените изделия; carnival-наречена е така заради карнавалната си окраска, като вкусът ѝ наподобява този на сладък картоф, печена с мащерка, краве масло и морска сол идеално се вписва в понятието гарнитура за месно ястияе; butternut e богата на витамин С, сладка е и има привкус на ядки, подходяща е за десерти и печене; delicata-прилича на carnival, но кората и е тънка и също може да се яде, месото ѝ е нежно и бързо се приготвя на пара...

Снощи изпекох една такава спагети скуош (тиква) и я гарнирах с пилешко бяло месо на грил, задушени гъби и Азиаго, комбинацията беше много сполучлива и я препоръчвам на всеки, който може да се сдобие с тази тиква и предпочита да избягва тестени изделия. Самото месо на тиквата сладни съвсем леко.

·      1 тиква от 2кг е достатъчна за 4 порции

Предподготовка: тиквата се продупчва с нож на няколко места, и се пече във фурна 240°С около 40 минути, след което се разрязва по дължина, за да се отстраняват семките ѝ. Влакнестата ѝ структура се обира с помоща на две 2 вилици.

Гарнитура за спагетите:

·      4 бр пилешки гърди, мариновани и изпечени на грил

марината: 2 с.л. песто Дженовезе, 1 с.л. Мадраско къри, сол и черен пипер, 2 с.л. зехтин

·      1 малка глава червен лук

·      2-3 скилидки чесън

·      30 мл зехтин

·      10 гр краве масло

·      200 гр гъби

·      1 ч.л. суха мащерка

·      5-6 листа сладък босилек

·      сол и черен пипер

·      Азиаго за настъргване

·      доматчета (Кампари или Чери) за цвят и свежест (опция)

Лука и чесъна се нарязват на ситно и запърват до златисто в кравето масло и зехтина, след което се добавят гъбите, за да се задушат и те. Пилешките, вече изпечени гърди, се нарязват на хапки и добавят към гъбите и лука, сместа се подправя и с нея се гарнират спагетите. Азиагото може да се замени и с Пармезан.

Препоръчвам за компания на това блюдо: вино Семийон.

Американската закуска плюс подарък

Поради захладняването навън и есенните мъгли у мен се породи желанието за топла и обилна закуска, аромат на пържени яйца, бекон и панкейкс с мед или топла овесена каша и не случайно точно тези закуски изникват в съзнанието ми, а не българската баничка, попара или мекица. От години живея на този континент, работя в частен, семеен ресторант, чийто оборот “набъбва” предимно от закусващите ни клиенти. Обилната закуска е традиция за американското семейство, превърнала се в ритуал, от който вериги за бързо хранене трупат милиарди долари. Все пак не мога да разбера едно, защо тези хора не приготвят сами закуската си, а се юрват към ресторантите, не е чак толкова сложно да опържиш две яйца, нали!?:) Може би отговорът не се състои в това, че културата на хранене и домакинстване тук е различна: малко са жените, които умеят да “завъртят” кухненската работа, защото това не се насърчава от семейството, от социалното обкръжение!? Може би, истината се крие във факта, че една обичайна американска закуска, “в която има всичко” изисква време и старание. Преценете сами! Ето какво включва:

·       хашбраунс или канабекс (настъргани или нарязани на дребно картофи, които обикновено са бланширани и след това запечени с мазнина върху гореща плоча, тиган);

·      панкейкс- дебели палачинки, в чието тесто обикновено има захар и набухватели;

·      сурово-пушен бекон, който се препича върху гореща плоча, тиган, наденички и/или шунка;
·      яйца, които се сервират според желанието на консуматора, и степента на готовност: бъркани, забулени, пържени и т.н.;

·      препечен хляб с масло, който може да се намаже с конфитюр по желание или фъстъчено масло;

·      пресни плодове;

Пориджът става много по-лесно и бързо. Това е обикновена овесена каша с мляко или вода, еквивалент на който е мляко с грис. Известни са и други подобни топли каши по света: Китай-Конджи (оризова), Мексико-Атоле (царевична), Балканите-Качамак (царевична) и т.н.

Към кашата могат да се добавят по желание масло, ядки, плодове, подправки, подсладители (мед, захар, меласа, сироп от агаве, плодови сладка, кленов сироп).

В моятя купичка сложих:

100 гр пресовани овесени ядки

180 мл прясно мляко

1 с.л. мед

щипка канела

1 с.л. счукани орехи

1 с.л. фино нарязани бадеми (препечени на сух тиган)

плод круша

Млякото и овесените ядки се сваряват и разбъркват докато кашата се сгъсти и овесът омекне (3-4 мин). Подслажда се, подправя се на вкус.

Виж също така как с еправи холандски сос за яй яйца "Бенедикт" . 

Подарък: днес това е разказът на О.Хенри “Палачинки по Пимиентски”. 

О, Таралежчета в чинията ми! / О, hedgehogs in my plate!

Тази седмица имаме хубав повод за почерпка и вместо традиционната торта с множество свещички, която би заприличала на таралеж с бодли;) реших да си поиграя в кухнята и направя истински (не съвсем!), малки, сладки таралежчета.

Помислих, помислих и ги измислих -хем лесни, хем вкусни. Реших комбинацията от вкусове да бъде какао, ром, мед и печен бадем, а декорацията есенна. Миналата година видах тортата  "Листопад" на Бети, която ме грабна с красотата си  и която ме вдъхнови да направя своя интерпретация.

 Ето, кокво се получи:

Продукти за 7-8 сладки Таралежчета

·      200 гр обикновени бисквити, счукани

·      3 с.л. какао

·      80 гр краве масло, разтопено

·      3 с.л. уханен мед

·      няколко капки есенция ром

·      щипка канела

·      50 гр фино смлени бадеми,( NB! запечени на сух тиган до порозовяване (отнема 2-3 минути на-много, бадемовото брашно се разбърква постоянно докато промени леко цвета си и замирише приятно на печен бадем)

·      около 60 мл прясно, затоплено мляко, (NB! зависи от това колко сухи са бисквитите и кога сместа ще е годна за моделиране)

декорация:

·      150 гр бланширани, белени бадеми (за бодли)

·      60 гр смлени орехи

·      60 гр бял шоколад

·      60 гр черен (или млечен) шоколад (за листата и пръчиците)

Както вече писах по-горе бисквитите трябва да са счукани или фино смлени. Ако нямате блендер или хаванче можете да ползвате найлоново пликче и какъвто и да е удобен, твърд предмет за “чукало”. Макар да имам и двете (блендер и хаванче) до ден днешен ползвам метода с пликчето, защото го намирам за най-ефективен и лесен.

Тези от вас, които са правили сладък салам, знаят последователността на смесване на продуктите: сухите със сухи, течните с течни, след което всички заедно. Съветът ми е да ползвате по-малко мляко, в което трябва да се разтвори меда и се слага есенция (30мл), след което ако е необходимо се сипва по лъжичка и разбърква докато с еполучи желаната консистенция за моделиране. Топката трябва да е твърда. Дайте малко време на бисквитите да поемат влагата, ако сместа стане прекалено мека, добавете още няколко счукани бисквитки или я оставете в хладилник, за да се стегне.

Разделете сместа на 8 топки, от всяка оформете първо топченца за нос, очички и уши, след което самото таралежче.

Разтопете белия шоколад на парна баня и с помоща на четка го нанесете върху оформените топки. Докато шоколадът е още мек, поръсете местата, където бодличките би трябвало да са по-къси и част от гръбчето.

Препечете бадемите в сух тиган, за да станат хрупкави и придобият цвят, след което оформете с тях същинските бодли.

За направата на листата от шоколад са ви необходими истински листа (роза, бреза, бръшлян). Шоколадът се разтопява на парна баня, след което се нанася сравнително дебел слой от него с помоща на четка върху опаковата страна на листата. Оставете в хладилник, за да се стегнат, след което отлепете листенцата, като се започва от връхчетата им.

Пръчиците от шоколад се стържат лесно с дължината на ножа от шоколад, който сте разтопили и излели в плоска равнина, това може да бъде мраморна или дървена дъска.

Тези сладки таралежчета могат да се предлагат като индивидуални сладки, декорация за торта или в кутия за подарък.

Свински език в масло / Pork tongue and garlic-paprika butter

2 порции

·      4 бр свински език

·      3-4 скилидки чесън

·      2 бр дафинов лист

·      3-4 зърна бахар

·      60 гр краве масло

·      млян червен пипер

·      сол и млян черен пипер

·      пресен магданоз

Езиците се измиват и сваряват за 40 минути в тенджера под налягане със следните подправки: чесън, бахар, дафинов лист и черен пипер, сол. След като се извадят се обелват, нарязват на хапки, редят в чинии и поливат с разтопено масло, в което е запържен леко червен пипер. Могат да се полеят и с няколко супени лъжици от бульона, в който са се варили. Гарнират се с магданоз.

Лингуини и риба тон със скариди, миди Сен-Жак и пикантен сметанов сос Монтерей Джак

2 порции

·      лингуини за две порции, сварени в подсолена вода

·      2 бр прясно филе от риба тон Ахи

·      6 бр скалопини Сен-Жак

·      6 бр тигрови или кралски, скариди или криветс

·      60 гр настъргано сирене Монтерей-Джак

·      30 гр настъргано сирене Азиаго

·      240 мл течна сметана

·      30 гр краве масло

·      4-5 гъби (опция)

·      2-3 шалотс, нарязани на дребно

·      2 скилидки чесън, пресована

·      няколко стръка силантро (ако нямате, в случая подходяща подправка е мащерката)

·      олио за намазване на рибата тон

·      сол и черен пипер

В маслото се запържват до златисто лука, чесъна и гъбите. Добавят се морските продукти, когато скаридите почервенеят леко се заливат със сметаната и температурата на котлона се намалява до средна; слагат се и сирената, за да се разтопят. Сосът се бърка докато се сгъсти, след което се дърпа от огъня, подправя се със сол и черен пипер, силантро (или мащерка). Сосът се обърква с пастата.

Рибата се измива и подсушава, след което се посолява на вкус и намазва леко с олио и чесън. Пече се на скара докато промени цвета си, но остане мека, в смисъл “алангле” и се сервира заедно с пастата (в случая лингуините).

Яхния с ярешко месо и картофи/ Goat meat and potatoes qhnia

·      800 гр ярешко месо, плешка или врат, нарязано на дребно

·      600 гр картофи

·      1 морков

·      стрък целина

·      2-3 скилидки чесън

·      2 домата

·      2 глави лук

·      2 с.л. доматено пюре

·      2 с.л. млян, червен пипер

·      20 мл червено вино

·      30 мл олио

·      връзка девисил (lovage)

·      връзка магданоз

·      няколко стръка пресен, зелен чесън

·      1 сухо, люто чушле (опция)

·      сол и черен пипер на вкус

·      вода, долива се колкото да покрие продуктите в тенджерата

Месото се осолява и задушава с лука, чесъна, моркова и целината, в олио докато промени цвета си и остане на мазнина. След това се добавя червения пипер, за да се запържи. “Гаси се” с нарязаните на дребно домати. Добавят се нарязаните на едро картофи и доматено пюре. Доливат се червено вино и вода, така че продуктите да са покрити с течност. Подправя се. Всичко се вари в тенджера под налягане за 30 минути, след което се оставя да къкри за още десетина или се оставя да къкри на слаб огън на-малко за час и половина, като се разбърква периодично. Когато месото омекне и картофите се разкашкат, (от което яхнията се сгъстява), към яхнията се добавят зелените подправки, след което се отстранява от огъня и се сервира гореща с люти, мариновани чушлета, домашно правен хляб и червено вино. Да ви е сладко!

Преди няколко минути улових с новата си камера изгрева на слънцето, което създаде оптически ефект- двойна планинска сянка. Нарекох снимката:  "Люлката на Слънцето" (Sun's cradle). Споделям удоволствието си от тази гледка с вас!

mountain shadows

Яхния от бамя / Okra qahnia

Със захладняването на времето ни се приисква да похапнем и нещо, което е къкрило или пекло се дълно време на слаб огън. Нашенските яхнии и печива спокойно се нареждат сред така наречените тук (Северна Америка) “comfort food”. Това са традиционни ястия, които имат носталгичен елемент за даден човек или култура. Яхнията от бамя е едно от тези ястия, които създават у дома уютна атмосфера и топли чувства.

·      700 гр млада бамя, почистена от дръжките

·      1 глава лук

·      2 скилидки чесън

·      2 с.л. млян червен пипер

·      1 морков

·      400 мл консерва от домати или, прясно обелени домати

·      ½ ч.ч. вода

·      30 мл олио

·      сол и черен пипер

·      1 ч.л. Вегета (опция)

Лука, чесъна и моркова се нарязват на ситно и запържват в мазнината до златисто. Слага се бамята, разбърква се запържва се червения пипер. Добавят се доматите и водата и се оставя да къкри докато зеленчукът омекне. Подправя се на вкус.