Есенна фритата и още нещо / Frittata cake

Идеята ми беше да направя дюнер за вечеря, но изцяло се промени, когато отворих хладилника и видях, че там се мъдрят няколко гъби и две червени чушки. Имах и няколко сурови наденички с лук и чедар, които метнах на грила докато фритатата се задушаваше под капак. Спанак добавих за повече фибри и цвят. Мъжът ми държеше на сухия таратор за вечеря, който услужливо дойде като топинг на еклектичната  ни вечеря. Ето резултата:

5-6 гъби
2 червени пиперки
1/2 глава лук
1 картоф
3 яйца
3 с.л. зехтин
сол и черен пипер

Картофите се настъргват на едро. Лука, гъбите, катофите и чушките се задушават със зехтин и малко вода докато омекнат и останат на мазнина. Посоляват се на вкус, поръсват се с черен пипер. Яйцата се разбиват  и добавят в тигана. Объркват се със задушените зеленчуци и всичко се похлупва, за да се стегне на средна температура. Фритатата се обръща веднъж с помоща на широка шпатула.

Спанак, скилидка чесън и два стръка селен лук се задушават с 3 с.л. вода и няколко капки зехтин също до омекване. Наденичките се пекат на скара, след което се нарязват на колелца.

Сухият таратор е направен от кисело мляко, краставица, чесън, копър и сол.
Разбира се, всичко може да се сервира и поотделно, но в последния момент реших да го комбинирам под формата на солена фритата-торта и идеята бе сполучлива, както и комбинацията от вкусове.

Парфе с дребни плодчета и овесени ядки

В последно време съм на вълна "закуска или десерт", в смисъл-повечето предложения стават и за десерт и за здравословна закуска. Днес ви предлагам една бърза и популярна закуска, която може да бъде изпълнена в България с качествено овче,  брано мляко!

Необходими са ви:

1/2 ч.ч. кисело мляко

 3 с.л. пресовани, овесени ядки

 шепа дребни плодчета (боровинки, малини)

 мед и канела на вкус

 орехи (и стафиди или сушени кренбърис по желание)

 

 Объркайте киселото мляко с канелата и меда (медът може да се замени с всякакъв друг естествен подсладител. като например кленов сироп или сироп от агаве). Подредете в чашка , редувайки продуктите.

Война с Монсанто / War with Monsanto

Аз казвам НЕ на генномодифицираните храни и изкуствени пестициди! Искам пълна информация на етикетите за произхода и качеството на храните, а Вие!?

http://rt.com/news/monsanto-rats-tumor-france-531/

http://rt.com/usa/news/monsanto-sue-gmo-vermont-478/

http://www.globalresearch.ca/genetically-modfied-seeds-monsanto-is-putting-normal-seeds-out-of-reach/

http://rt.com/usa/news/organic-monsanto-lawsuit-seed/

http://farmwars.info/?tag=monsanto

Галет със зукини / Zucchini galette

Снощи изрових няколко стари, непубликувани снимки и реших да Ви ги представя една от тях- галет със зукини или разпространениет тук  тиквички с тъмнозелена коричка.

Ето и продуктите:

·      1 тиквичка

·      1 лист многолистно, бутер-тесто

·      150 гр меки сирена, Хаварти, Фонтина, Бри, Моцарела, Кашкавал, прясна Гуда (по избор, или в комбинация)

·       50 гр бяло, саламурено сирене (опция)

·      1 с.л. олио

·      1 ч.л. сух риган

·      1 ч.л. чубрица

·      скилидка чесън, пресован

·      сол

Тиквичките се режат на колелца и се объркват в дълбок съд с подправките, чесъна, олиото. Изпичат се на Грил.

Изпечените тиквички се раедят върху многолистното тесто, след което краищата му се завиват към средата. Сирената се настъргват отгоре. Галетът се пече в умерена фурна докато сирената се разтопят и коричката му добие златист загар. Препоръчвам бяло полу-сухо вино за компания на този вкусен и лесен апетайзър!

Ябълков щрудел с грис, орехи и ром (или коняк) / Apple-walnut strudel

Прохладното време в тази лежерна събота ме подтикна да спретна един лесен, ябълков щрудел за горещото си сутрешно кафе. Получи се разкошна закуска. За един закуска, а за друг десерт-моля, почерпете се! J

2-4 порции

2 ябълки “Гала”

40 гр краве масло

6 с.л. захар

50 гр. счукани орехи

3 с.л. пшеничен грис

6 бр. фини листа (кори за баница)

щипка-две канела

щипка млян карамфил

щипка сол

10 мл ром или коняк

30 мл сайдер или газирана вода

пудра захар за поръсване

 Пълнеж:

Ябълките се почистват от сърцевината и се режат на филийки. Задушават се със захарта докато захарта се карамелизира и ябълките поомекнат. Объркват се с част маслото, счуканите орехи, подправките и гриса. Оставете си малко масло за намазване на щрудела.

Пълнежът се разделя на две и всяка част се увива с по три листа от точеното тесто. Двете рула се полагат се в намазана с масло тавичка.

Щруделът се намазва с масло и се залива с микс от коняк (или ром) и сайдер (или газирана вода).

По желание може да се поръси с кристална захар и орехи. Пече се при 180°С около 35-40 минути. Може да се наложи да се покрие с фолио, за да не изгори от горната си страна (моята фурна го изисква).

Още топъл се поръсва с микс от пудра захар и канела (опция). Оставя се да “почине” преди да се нареже.

Ореховки с Мока-лешник Семифредо, ром и плодове / Moka-semifreddo with walnut cookies

Този десрет вероятно ви напомня за торта Дакуаз или торта Павлова и ако е така, то близко сте до истината. Съчетах вкуса на Нескафе-лешник с нежните ореховки, рецептата за които имам от книжката за десерти на майка.

 Вкусът на есента- ядки лешник и орех- подсилих с канела и ром в пухкаво семифредо*, та нали тази благодатна Есен чука на прага в своята цветно-листна премяна! Плодовете, които предоставиха своята прелест и аромат в това блюдо бях смокини, пъпеш и банан.

Всичко това поднесено с коняк за любителите на една завършена, съвършена вечер.

Леки ореховки

Продукти за 1 доза:

100 гр смлени орехови ядки

150 гр пресята пудра захар

3 белтъка

Белтъците и захарта се разбиват на твърд сняг, след което с еприбавят ореховите ядки. От сместа се сипва на купчинки по 1 с.л. тава с лист хартия за печене. Пекат се в съвсем слаба фурна. Аз ги пекох при 100°С около 40 минути. Изваждат се и се оставят да изстинат, отлепят се от хартията, чак когато са изстинали напълно.

*семифредо- в превод от италиански полузамръзнал

Патладжани с доматен сос на баба Станка / Eggplant and tomato-garlic sauce

Това е една от летните манджи на обичната ми баба Станка. Ястие което обожавам и редовно приготвям в края на лятото, защото ми навява мили, сърдечни спомени за моята баба.

Необходими продукти:

2-3 бр патладжан

800 гр добре узрели домати

2-3 скилидки чесън, счукан

връзка магданоз

2-3 с.л. захар

1 с.л. червен пипер

3 с.л. олио (за соса)

сол на вкус

олио и брашно за пържене

натрошено саламурено сирене (опция)

Патладжаните се измиват, почистват им се краищата и се нарязват по дължина на филии с дебелина около 8 мм. Осоляват се и се оставят да се отцедят под наклон, приблизително 40 мин. Не ги беля, защото естетически изглеждат по добре в чинията (и баба не ги белеше), а след като са вече пържени коричката им лесно може да бъде отстранена.

Отупват се в брашно и се пържат в много олио, ако имате фритюрник още по-добре!

Изваждат се и се оставят върху попивателна хартия за кратко, която да попие излишната мазнина (тази технология е от мен, но със сигурност баба би я одобрила!) J

Доматите се попарват за десетина минути с вряла вода, след което се белят много лесно. Можете също така да минете с опакото на ножа през люспата на целия домат, един вид да я натъртите, да го оставите настрани за 3-4 минути, след което също се бели много лесно.

Смелете доматите с блендер или ги рендосайте.

В дълбок тиган или тенджерка за сос сложете 3 с.л. олио, запържете червения пипер и изсипете смлените домати. Оставете да къкри на слаб огън докато сосът се сгъсти. Подправете със захар, за да потушите киселинността на доматите, посолете на вкус. Добавете ситно накълцан магданоз, след като сте дръпнали соса от котлона. Счукайте чесъна и го добавете към соса.

Подредете патладжаните ветрилообразно в дълбока чиния и изсипете соса по средата. По желание гарнирайте с натрожено, бяло, саламурено сирене.

Да ви е сладко!

Пухкав и нежен ванилов сладолед!

След първия ми опит с машината за сладолед вече знаех какво ми трябва, за да сътворя пухкав и нежен ванилов сладолед, който освен това има свойството да се точи на конци, акто истинско gelato –италианската думичка за сладолед. Сосът инглезе никога не ми се получава достатъчно гъст, колкото го искам, отнема време и яйца, затова ми хрумна един лесен и бърз начин за направата на този сос, който е съставка на истинския сладолед. Установих също така,че когато наливам сметаната в купата за сладолед, докато бъркалката я разбърква не вкарва достатъчно въздух и кристалите на сладоледа не се разбиват, както искам аз. Ако ви харесват сладоледите в кутия на Нестле, например, ще разберете за какво говоря- пухкави сметанени и нежни-целях точно този ефект! И го постигнах!:)

Тук и сега споделям тайната с вас!

2 порции

175 мл прясно мляко, което следващия път ще заменя с кондензирано прясно мляко

175 мл сметана 35% масленост

3 с.л. пудра захар

ванилия на прах или от шушулка

40 гр. сух крем “Ванилия” на Jell-o, Без варене

щипка канела (опция)

1.Сметаната се разбива с миксер до средна пухкавост, т.е. полутечно състояние, а не на сняг. В последнат минута към сметаната се добавят пудрата захар и ванилията+канелата.

2.Сухата смес за ванилов крем се разбива с млякото докато се разтвори.

Обяснение:Трябва да се получи течен крем, който обикновено се слага в хладилника, за да се сгъсти като опътването на кутийката сочи максимум от 5 минути време за теази цел. Тази процедура не я изпълнявам, в случая, а смесвам все още течния крем с полуразбитата сметана и изсипвам всичко в купата за сладолед.

3. Полуразбитата сметана и течният крем се смесват заедно и изсипват в купата за сладолед. След това се включва машината за да свърши своята работа.

Забележка:Предполагам, че кремът Ванилия на др. Йоткер без варене също ще свърши работа, но не съм го пробвала. Хунавото е, че Jell-o имат множество вкусове, като банан, бял шоколад, батърскоч, шоколад, Орео и нямам търпение да опитам всички от тях!

С радост установих,че тези две предварителни процедури, които извършвам намаляват времето за бъркане на машината почти на половина.

Японската деликатесна риба Саури / Grilled Sauri fish

 Други имена: Pacific saury, mackerel pike

Тази риба, и черноморският зарган са от един тип, клас и разред, затова силно наподобяват една друга на вид и вкус. Популярна като есеннен деликатес в Япония, тази риба е богата на омега 3 мазнини и чудесно предложение за есенната трапеза. Препоръчвам я грилована, намазана със сол и олио. В Япония се сервира пържена (по-дребните рибки), заедно с вътрешностите си и соев сос.

Говежди стек на скара

На пръв поглед нищо сложно, но както всяка гозба си иска своето майсторство, така и тази скара изисква известни познания в областа.

Говеждото има своята класификация според порода и качество на месото, от коя част на торса е срязано и според това с какво са били хранени животните. Аржентина е известна със своята скара на превъзходно говеждо месо, както и карантия и това е така, защото огромна част от животновъдството не зависи от антибиотици, и генно инженерство. Натуралните пасища са в изобилие.

Световно-популярно, също така е говеждото Кобе, наречено така заради провинциятата Кобе в Япония, където се отглежда. Структурата на месото е набраздена с множество фини ивици мазнина, които придават спицифичен опушен вкус и сочност на месото.

Моят стек е обикновен ААА Rib Steak от Канада, подправен единствено с Монреалска подправка- сух микс за скара, който ползвам от години и просто обожавам!

Повече за различнито нарязване на месото можете да прочетете ТУК (англ.) 

Полезно е да се знае, че дебелината на стека трябва да е не по-малко от 3 см, като може да достигне до 6-8см (когато става дума за "скалопин" нарязване). Температурата на скарата трябва да е много висока, за да се получи карамелизация на месото отвън. Обикновено се приготвя според предпочитанията на клиента, също така има и трик, който да подскаже колко изпечен е стека отвътре.

 Докоснете възглавничката на палеца си с тази на показалеца без да упражнявате особен натиск и с другата ръка опитайте твърдостта на венериния хълм под палеца, така трябв ада се усеща и стекът на пипане, ако го предпочитате полу-суров Extra-rare or Blue (bleu), направете този тест с останалите пръсти, така когато докоснете възглавничката на палеза и тази на кутрето, възвишението под палеца ще се усеща много по-твърдо, също като Well done (bien cuit), месото на добре изпечен стек.  

Снимка и класификация на това как изглеждат стековете след термична обработка:

Аз лично предпочитам моят стек да е полуизпечен или с други думи розов и твърд Medium (demi-anglais). Това става, когато стекът с е остави да почине върху решетката на скарата, настрани от огъня, тогава той не е толкова кървав, а вътрешността на месото всъщност е достигнала 60-65°С при термичната обработка.

Предварителни маринати не се ползват или изобщо рядко, но с еотделя внимание на това колко "отлежало" е месото. оставя се да престои в хладилните помещения приблизително 28 дена. Това го прави крехко. Осоляването става, когато месото е вече върху скарата или се соли самата скара със смес от вода и морска сол (Аржентина). Ако има някакъв барбекю сос в добавка, то с него се мажат стековете в края на печенето им, малко преди да се дръпнат от скарата, защото захарите в тях бързо се карамелизират и загарят. Също така от значение е и с какво дърво (дървени въглища) се подклажда скарата! Популярни дървета са костилковите и ореховите, защото ароматът им подхожда идеално на печеното говеждо и го прави неустоимо изкушение!

Надявам се да съм ви била полезна с тази информация!:)