Постна питка с паричка за Бъдни вечер

 

Изтъркули се още една година. Слънцето отново се заиздига по своята аналема*, символ на вечността, а питката наобиколи нивата си и се запря на нашата трапезаJ

Содена питка

·       3 ч.ч. брашно

·       1 ½ ч.ч. вода

·       1 ч.л. сол

·       1 ч.л. захар (опция)

·       1с.л. оцет

·       1 ч.л. сода бикарбонат

 

Сухите съставки се смесват и разбъркват, а оцетът се слага във водата, след това всичко се омесва на меко тесто. Топката тесто се разстила в кръгла тавичка (23 см.) с намазнени (с олио) ръце. Паричката се измива добре, подсушава и завива във фолио, скрива се в питката, която се пече до златисто при 200°С. След като се извади от фурната, питката се поръсва с вода и повива с чиста кърпа, за да „наобиколи нивата си”, да остане мека и пухкава J

*Ако заснемате позицията на Слънцето в небето по едно и също време всеки ден в течение на една година, ще забележите, че Слънцето описва фигура с формата на осмица, тази фигура се нарича аналема.

Трапезата през Бъдни вечер, Коледа и Нова Година

 

Не една домакиня се е питала какво да приготви за коледната трапеза, да се спре на традиционните ястия или да опита нещо различно. Аз лично обичам традициите, особено българските, които ми даряват уют и мили спомени, а за Бъдни вечер просто не мога да си представя друго на масата освен обичните ни постни гозби, неквасен хляб и сладки лакомства...По света има различни обичаи. Персийците и Китайците дори празнуват Новата година по други календари, но на трапезата навсякъде по света винаги съществуват символични ястия, които представляват  урожай, късмет, здраве, просперитет и ново начало. 

Ето, какво приговям аз обичайно за Бъдни вечер, когато ястията трябва да са нечетен брой, когато Бъдникът гори в камината, масата се кади с тамян и се чете молитва над храната за благодарност и благословия на семейството. Питката се разчупва от  най-възрастния. Първото парче от питката винаги е за починалите близки и се оставя настрани, а останалите се раздават  от към най-възрастния до към най-младия. От масата не се става докато всички не се нахранят, затова всичко трябва да е поставено на масата овреме, включително и десерта:

1.Содена питка с паричка

2.Боб яхния

3.Постни сарми или постни пълнени чушки, според това какво имам в наличност (лозови, зелеви от кисело зеле, замразени пиперки)

4.Печени ядки ( орехи, лешници, фъстъци)

5. Плодове/ Ушав (ябълки, грозде, банани, сливи, круши, портокали)

6. Туршия (тук слагам освен туршии; кисели краставички; зеле, полято с олио и поръсено с червен лют пипер, ким и праз лук; люти чушки, маринован чесън, маслинки, люти чушлета)-тук най-лесно се играе с бройката на чинийките, ако трябва да се натъмани нечетния им брой, дори зелевата чорба може да влезне в употреба. Чеснова апетитка. Докарвам общите до 9 или 11 броя.

7. Тиквеник или ябълков щрудел, печена тиква с орехи, мед и стафиди, халва.

За Коледа задължително правя баклава, но тази година ми се иска да спретна рачел. Други подходящи сладки според българската традиция са масленки, ореховки, меденки, локумки, грис-халва, мляко с ориз, кисел.

Салати: Руска салата или картофена салата, кисело зеле и туршии са добре дошли, както и Снежанка с кисели краствички.

Пита Слънце

Капама с кисело зеле, ориз, пиле, свински ребърца и кървавица

Пастърми и луканки, суджуци, бабеци, дедовци и други студени мезета

Отново печени ядки

Ако случайно ми се стори малко- кюфтета и кебапчета. Да се чувства изобилие!:)

( Коледно меню / Новогодишно меню )

Ако търсите нещо ново с Коледен привкус можете да изберете, грабнете идея от по-долу написаното. Предлагам Ви нещо различно, изберете си:

 

 

1.Крем супа от печени кореноплодни и олио от трюфели / Крем супа от гъби и Азиаго / Кокосова супа с моркови и джинджифил / Грахова супа „Сен-Жармен”

2. "Коб" салата / Салата "Цезар"/ Зелена салата-Микс с кралски скариди, гъби и редуциран Балсамик / Плато със "Снежака", Кьопоолу, Руска салата

3. Карамелизирани пътпъдъци с бекон и кафе-глазура / Гриловани Агнешки бейби-котлети с писташио и чесново-млечен сос / Пушено свинско бон-филе с грилован ананас и кренбъри сос / Печена сьомга с аспержи и сос Бавароаз

4. Галет с Бри, кестени и шалотс / Императорски ориз с порчини и кедрови ядки / Печени кореноплодни с билки, горчица и меден винегрет / Миди Сен-Жак с портокалово-джинджифилов сос

5. Печено прасенце-сукалче с ябълки/ Задушено Еленско месо с дюли/ Патешко вретено с билки и стафиди / Ростбийф и Лобстър Surf and turf с Шарон сос (всички основни ястия имат за гарнитура задушени зеленчуци и картофено пюре)

6. Плато със сирена, плодове и мед

7. Плато със студени деликатесни меса

8. Захаросани бадеми с мед и бърбън / Нахутени кракери със сусам, нигела и Пармезан / Шоколадови трюфели с лешници/ Шоколадово-ментови Нанаймо барс

9. Забайоне и Поширани круши с Марсала / Сиропиан Коледен Пудинг-Фламбе / Ег-Ног сладолед и лешникови бишкоти / Крем-брюле с тиква и овесени ядки

Хубави Празници и Да Ви е Вкусно! J

Печени бадеми

 

Захаросани, ароматни бадеми с мед и Dewar’s

·       250 гр сурови бадеми

·       1 с.л. мед

·       2 с.л. скоч или бърбън (аз ползвах празничната партида на Dewar’s с мед и подправки)

·       Щипка-две канела

·       Щипка индийско орехче

·       1 ч.л. брашно

·       2 с.л. кафява захар+ 3 с.л. кафява захар за овалване след изпичането им

 

Печени солени бадеми

·       250 гр сурови бадеми

·       1с.л. сол

·       1 с.л. брашно*

·       1ч.л. вода, колкото да се овлажнят, за да полепне по тях брашното със солта

И при двете рецепти бадемите се омесват добре с останалите продукти и подправки. Изсипват се върху тавичка за печене и се пекат при 160°С за около 15 минути, като се разбъркват от време на време. Фурната се изключва и се оставят да поизсъхнат още 5 минути. Вадят се, когато бадемите съвсем леко са променили цвета си от вътре (при разчупване) към кафяво и са леко хрупкави. След като изстинат стават още по-хрупкави, или точно каквито трябва да бъдат.

Сладките бадеми се овалват в кристалната, кафява захар още топли и лепкави.

Забележка*-вместо брашно може да се ползва и белтък от яйце, но белтъкът има тенденция да прегаря бързо, затова не го ползвам.

Соленки / Crackers

 

Марта от Блог Горски Мъх ме подсети за едни забутани из архивите снимки на кракери, които така и не стигнаха до публикация. Рецептата си не открих, само помня, че ползвах краве масло и разнообразни семки и подправки, Пармезан и други сирена, за да направя соленките различни. Всяка изпробвана рецепта за маслено, бисквитено тесто (без захар) ще ви свърши работа или просто ползвайте рецептата на Марта, която рецепта  изпълних тези дни, но добавих ким, сусам и Пармзан. Рецептата има нужда от малко краве масло, следващи япът ще намаля дозата на зехтина и ще ползвам краве масло.

 Нахвърлям набързо няколко снимки, само за да покажа и друг вариант (без разточване) за изработването им. Особено, ако сте решили да ги правите в големи количества. Считам, че идеята за соленки по празниците е чудесна и я приветствам с усмивка! Същото важи и за печените, пикантни ядки, кликни ТУК.

Технология: основното количество тесто се дели на няколко топки, като всяка се овкусява различно, подходящи семенца са следните (ким, черен и бял сусам, нигела, мак, ленено семе, дори едра сол); сирената е добре да са сухи и с изразен аромат, като Пармезан и Пекорино; сухи и пикантни подправки, както лук и чесън също могат да се ползват-въпрос на вкусJ

Тестото се оформя на пръчки с помоща на готварско-стреч фолио. Формата им може да е разнообразна, което да обозначава различните вкусове или да се поръсят допълнително с различни подправки и семенца. Пръчките се оставят в хладилника, за да се стегнат, след което се режат, като салам. Тестото може да се замразява в камерата без проблем.

Весели празници!

Рачешки крокети, яйца по Бенедектински и зеленчуци соте

Crab Crocuettes, Eggs Benedict and Sautée Greens

Това ястие може да мине, като празнична закуска,  така и като апетайзър за стилна вечеря. Крокетите са правени с месо от Alaskan king crab, който предварително сварих и извадих месото, но може да се замени с рачешко месо от консерва, добре изцедено.  За 6 броя крокети ще са ви необходими следните продукти:

·       300 гр рачешко месо

·       300 гр картофи

·       1 малък морков

·       30 гр ситно нарязан праз лук

·       1 жълтък

·       60 гр настърган Пармезан

·       1 ч.л. сух босилек

·       1 скилидка чесън

·       Сол и черен пипер на вкус

4 с.л. царевичен грис за овалване на крокетите, може да се замени с панко, или друг вид галета, дори обикновено пшеничено брашно

Олио за плитко пържене, колкото да покрие тефловнов тиган в милиметри.

Картофите, морковът и скилидката чесън се обелват, нарязват на едро и сваряват в подсолена вода до омекване, след което се пасират с вилица. Смесват се с рачешкото месо, настъргания Парземзан, яйцето, подправките и всичко се омесва. Крокетите се оформят с ръце, но  формичка (ринг с диаметър 6 см), може да се ползва за улеснение. Пържат се в малко олио или изобщо без олио, а върху гореща плоча, намазана обилно с краве масло.

Рецептата за Холандски сос (сос Холандезе) вижте ТУК.

Печено пиле с масло, императорски ориз (черно ризото) и зеленчуци с мед и джинджифил-вълшебно!

Искам да ми е празнично!

 

 

 Въпреки всички неприятни новини или обстоятелства, съпътстващи тези дни, човек има нужда от оазис, за да зареди батериите, ако щете елементарна коледна окраса или нещо вкусно и създаващо положително настроение. В крайна сметка най-тъмно е преди зазоряване, и скоро...съвсем скоро слънцето отново ще смени своя ход към своето величествено и продължително стоене на небосклона.

Днешното меню, което ви предлагам е символично.

Тази година отказах постенето, което намирам за полезно от здравословна гледна точка, не толкова от религиозна. Вече направих своята двуседмична, билкова диета, прочистваща организма от токсини, обикновено правя това късна есен и ранна пролет, затова сега споделям меню, което съдържа месо. Намерих в магазина малки пилета, които бяха подходящи за печене и с удоволствие установих, че след същинското такова се оказаха и вкусни, а не като онези-напомпани с хормони огромни туловища, които имат вкус на сапун.

Печенето на пилето не беше нищо особено. Осолих го добре, намазах го с  меко, краве масло (стайна температура), сложих му една кафена чашка вода и го покрих с фолио. Оставих го във фурната за около час и половина при 200°С. Отстраних фолиото за последните 15 минути от печенето, като поръсих пилето с чевен пипер.

Рецептата за зеленчуците с мед, чесън и джинджифил можете да намерите ТУК, само добавете 2 с.л. мед

Спирам вниманието ви върху черния ориз. Ризотото, което приготвих може да е се превърне в идеална гарнитура за рибни или месни празнични ястия. Различно е от обичания бял ориз, самия факт, че преди хиляди години този ориз е бил разрешен за консумация само от представители на китайския императорски двор го превръща в деликатес с мистичен ореол, и не на последно място представлява черното небе  и мрака, преди новата година или времето, през което се осъществява трансформация в природата. Сами виждате, че символизмът тук присъства с пълна сила. Зеленчуците овкусени с подземни, кореноплодни (чесън и джинджифил) представляват земята и плода, който тя ни дава (още по-добре, ако използвате коренолодни за цялата гарнитура-ямс, картофи, лук, пастис, цвекло, моркови), а меда е символ за връзката между двата свята на мъртвите и на живите (виж символ МЕД); пернатото в случая е символ на ново начало, отделянето от материалното, отлитането, различното измерение.

Храната е свързана тясно с нашето психическо и физическо състояние и дори без да осъзнаваме, подсъзнателно  ние търсим онова, което би ни подпомогнало, подхранило по един или друг начин, физически или психически.

Е, стига съм ви занимавала с езотерикаJ

Във всеки случай черният ориз е много вкусен и полезен.

Ето ви две рецепти, които можете да опитате да сготвите у дома и съм сигурна,че ще останете доволни!

 Черно КАТО НОЩ ризото (гарнитура за 4 порции)

 

·       100 гр черен ориз

·       1 малка глава лук, нарязана на ситно

·       1-2 скилидки чесън, пресовани

·       40 гр краве масло

·       1 с.л. сух босилек

·       30 мл бяло вино

·       Сол и черен пипер на вкус

·       500-600 мл вода или зеленчуков бульон* (ако нямате зеленчуков бульон , ползвайте с.л. Вегета)

·       100 гр Пармежан за настъргване (гарнитура)

Технология:

 

Черният ориз се запържва, разбърквайки в маслото, докато започне да пука. Добавят му се лук и чесън, задушават се заедно до омекване, след което се добавя половината от количеството бульон/вода, овкусява се и се похлупва с капак. Температурата на котлона се намалява и оризът се оставя да къкри за час и половина, като от време на време се разбърква и му се долива вода.

Като текстура този ориз наподобява житото, така че има нужда от продължително варене/задушаване, на вкус наподобява орехови ядки, а на цвят е толкова наситено лилаво, че чак черно. Вижте още рецепти с (императорски, забранен), черен  от този блог ориз ТУК И ТУК.

Ризото На ЗАЗОРЯВАНЕ (Сметаново Ризото с бял Чедар)

Остана ми купичка от сварения ориз  (гарнитура) за следващия ден. Храната беше в обилни количества за двама, нормално да има „leftovers”-остатъциJ

Днес правих задушени зелени зеленчуци по молба на съпруга ми и като основа сметаново ризото.Исках да обновя черния ориз по някакъв начин, да го претопля и така, като не ползвам микровълнова печка у дома, долях му малко готварска сметана и го задуших под капак на котлона, настъргах  бял Чедар в самото ризото и върху зеленчуците за аромат и консистенция и се получи вълшебно крем-ризото или сметаново ризото с чедар! Гарнирах със задушените зеленчуци, сипах си вермут и воала....отново вълшебството сработи! J

 

Kakтус-плод-Бодлива круша / Prickly Pear

 

Opuntia- семейство кактуси, които наброяват 200 подвида, някои от които ядливи. Имах удоволствието да опитам салата от маринован кактус, докато бях веднъж на почивка в Мексико- има леко лигава консистенция, наподобяваща бамя, но е леко хрупкав, също като маринована краставичка, начинът по който бе направена маринатата бе очарователен и пикантен! Но все пак искам да обърна внимание на плодовете му. Овални или кръгли, жълто-оранжеви или червени, те също стават за ядене (червените били по-сладки). Във всеки случай  трябва много да се внимава с трънчетата и бодлите на кактуса, да се почистват изключително добре, за да не попадат в храносмилателния тракт, защото има вероятност да предизвикат възпаления. Ръкавици и щипки могат да ви предпазят от коварните малки игличкиJ

Сега е сезонът на Prickly Pears (бодливите круши). Още миналата година реших да опитам от този нов  (за мен) плод  от чиста доза любопитство. Купих си една червена бодлива круша и се запътих за дома, но грешката ми бе, че я поставих в чантата, наред с другите зеленчуци. Би трябвало да ме предупредят в магазина да не правя тази глупост или поне да увият кактусовия плод в хартия, но като продавачката  едва имаше 18, надали самата си е имала вземане- даване от този сорт...плод.

Прибрах се у дома и взех да вадя останалите плодове и зеленчуци, докато в един момент почувствах неприятно парване по пръстите си. Много фини, почти невидими иглички се бяха забили на няколко места и ми причиняваха дискомфорт. Трябваше да преустановя работа, изчистя трънчета от себе си с пинсета и измия всички останали зеленчуци и плодове добре под течаша вода, след което вече бях готова за реванш.

Сложих ръкавици, въоръжих се с готварските щипки и най-големия си нож, при все че и ножът за филиране би ми свършил по-добра работа, запасих се с и с остра вилица за всеки случай и поставих бодливата круша на тепиха- в случая пластмасова чиния за еднократна употреба (нямах никакво намерение да мия каквито и да било остатъчци от бодлички вече !)

Замахнах с финес и върха на ножа проряза фината ципа на плода. Още в същия миг тъмно червени, като кръв капки, се стекоха по страната му. Като умел фехтовач, прокарах острието по цялото продължение на овала, точно под кожата, за да я отстраня в едно с малките досадни бодлички. Готово! Пред себе си имах кървава, леко пихтиеста маса, неприятна за гледане, камо ли за ядене. Едно от моите правилата в готварството гласи: „Ако не ти харесва как изглежда-пюрирай го!”-това и сторих. Раздробих и пасирах-получи се нектар със спицифичен, ненатрапчив, сладко-кисел вкус, който изпих с удоволствие на малки глътки и въпреки това,... след цялто премеждие, реших, че трябва да съм много жадна, за да го опитам пак. Представих си пустинни декори и прежулящо слънце, а една гърмяща змия...