Спомени с дъх на узо и море-пътепис

Макар зимата да стои на прага, днес искам да ви поднеса няколко свежи спомена с дъх на море от почивката ни на остров Тасос.

Тасос е остров в Гърция, който се намира в северната част на Егейско море, близо до устиета на река Места или Нестос, както я наричат местните. Тръгнахме от Велинград с кола някъде в 10 сутринта, в проливен дъжд и с надеждата, че метеорологичните прогнози за следващата седмица ще се окажат верни, а именно слънчево и топло. Минахме през Юндола, Разлог и Банско и се отправихме към ГКПП Илинден. Тук искам да отворя скоба и спомена, че пътят, макар и зле поддържан, надиплен и пълен с дупки е живописна експедиция между три огромни български планини Родопите, Рила и Пирин. Успоредно на шосето се вие и единствената функционираща, 760 милиметрова железопътна линия (теснолинейка) в България, линията Септември-Добринище. Тя е с дължина 106км. Там се намира и най-високата гара на Балканския полуостров - гара Аврамово с 1267м. надморска височина. След граничния, контролно-пропусквателен пункт оставаха още две планински възвишения Вронду и Фалакро, които са част от Рило-Родопския масив, но вече са на гръцка територия.  Превалихме ги и пред нас се ширна долината на Драма- окъпана, с разпокъсани облачета и слънчево ведра. Минахме през Кавала, първият град който видяхме на брега на Егейско море, където спряхме на пристанището за по кафе и снимки и отново потехлихме на път, защото отново заситниха капчици дъжд.

 Лесно намерихме Керамути- селището, което се намира на брега на континента и от където се качихме на ферибот, водещ до остров Тасос. Небето бе оловно сиво, въздухът наситен с озон, заради гръмотевичната краткотрайна буря, която се стовари въру нас докато чакахме на пристанището неколцина приятели,... но гледката-гледката бе невероятна! Високите планини на Тасос  с кълбести  бели пелени от отдалечаващата се буря.

 Намерихме хотела, в който трябваше да отседнем и се настанихме удобно в стая с релаксираща гледка-море, палми, маслинови дръвчета, планина и пристанището на Тасос, често наричан още и Лименас. Скоро китното хотелче се изпълни с приятели от България и ни оставаше единствено да се порадваме един на друг и приготвим за вечеря в изпитан ресторант. Отдавна бе спряло да вали.

 На сутринта, понеже съм едно от онези ранобудни същества, които черпят енергия и хармония от изгряващото слънце, бях първата и единствена душа на плажа. Не е нужно да казвам,че плажът отстоеше само на някакви двайсетина крачки от хотела, беше тесен, но добре подреден и с хубав пясък. От лявата му страна вълничките галеха нежно беломраморни скали, а от дясната сред облите камъчета се мъдреха и ошлайфани от водата керамични чирепи. Древни руини и запазила се арка пустееха сред маслинови дръвчета и нарове,...небето бе чисто и синьо, приветствах първите слънчеви лъчи.

Тасос е бил владение на финикийци, траки, елини, римляни, турци, та дори и българи, има богата история: Виж Тук. Също така красивите му планини са изтъкани от шисти, златни залежи, ценна руда и мрамор. На островът се добиват още пчелен (боров) мед, зехтин, вино и млечни продукти. С риболов и туристически бизнес се препитава и част от населението.

Любопитни са и легендите за това райско кътче, разположено сред изумрудените вълни на Егейско море. Твърди се, че островът бил намерен от Тасос, брат на Европа, който тръгнал да я търси по нареждане на баща си, след като тя била отвлечена от Зевс. Мястото му допаднало и той станал негов управник. Също така сирените, които се опитвали да отклонят  кораба на Одисей от пътя му в търсене на Златното руно се криели именно в многобройните заливи на този остров, а във вътрешността му имало извор с магическа сила. Всеки човек, опитал веднъж от водата му пожелавал да остане завинаги в пределите на това омайно място. Да ви кажа право, посетихме изворчето, което е каптирано и днес се слави като място на влюбените двойки, но още преди да стигнем до него с охота установих, че ми се иска да живея в това райско кътче и в частност село Панагия- семпло, колоритно, сгушено в подножието на скалите Хриси Амудия (Златен пясък) селце, носещо името на Богородица. Точно до извора се намира и църквата Панагия. Тук бе и сладкарничката, в която опитах най-вкусните сиропирани сладкиши от многолистно тесто, пълнени с яйчен крем.

 Дойде ред да спомена и трапезата. Ако сте любители на морската храна и сиропираните сладкиши, това е място тъкмо като за вас. Разбира се, узото и салатата с домати, краставици, сирене, маслини, лук  и зехтин са неизменна част от менюто.

Във всяко ресторантче може да се поръча пържена риба, октопод на плоча или пържени тиквички, патладжан и мусака. Не е нужно да поръчвате десерт. Той винаги се носи, след като вече сте платили сметката- вид благодарност от собствениците на заведението.

Искам да изкажа благодарност на гостоприемния екип на хотела, в който бяхме отседнали и да посоча адрес за желаещи да гостуват:

Хотел “Тарзанaс бийч”!

Tarsanas beach

Limenas Town, http://www.tarsanas.gr/