Sunday, January 21, 2018

На почивка в Доминиканската Република



Преди два месеца супругът ми и аз посетихме Доминиканската република, която се намира на остров Испаньола и граничи с Хаити. Останахме очаровани от гостоприемството  на нашите домакини и поднесените с финес, вкусни ястия; кухня- повлияна от испанските и френски завоеватели през изминалите векове. Малкият частен остров (на  около 5км от Испаньола), на който се намираше нашият резорт беше, като райска градина, където за първи път опитах плодове, като червена гуава и zapote (запоте).  Оказа се, че сокът от червената гуава се ползва за направата на десертен крем, идеален за пълнеж на така наречените buñuelos / "буниелос", приличащи на нашите бухтички/понички. Да си призная, никога не бях опитвала през живота си по-ароматен плодов крем! И понеже още от началото започнах да говоря за десертите ще споделя, че още един местен десерт остави незабравим вкус в моите спомени-leche frita или в буквален превод "пържено мляко"... Този десерт беше първото нещо, което повторих у дома, когато се върнах от  почивката. Елементарен за изпълнение и приемлив за всеки бюджет, този десерт  придобива популярност на острова, макар да  произхожда от северна Испания.
Накратко как се прави: Трябва Ви  гъст ванилов крем (с нишесте), направен  чрез варене. Този крем се излива в правоъгълна тавичка  и се оставя да се стегне до толкова, че да може да се реже с нож на хапки , след което всяко парченце се овалва в брашно и яйце и се пържи до златисто в тиган с олио. Докато са още горещи, тези хапки  се поръсват с  пудра захар и канела преди сервиране  и може да се гарнират с шоколадов сироп, плодово сладко или пресни плодове.
За разлика от Мексико, където кафето беше подправено предимно с канела, мляко и какао в Доминиканската република кафето често беше подправяно с портокалови кори, ром и сметана.
Останах приятно изненадана и от  вкуса на месата (пилешко, свинско, агнешко), пилешкото месо ме върна в детските ми години, когато  в България имаше истинско месо, а не предимно внос на сапунени  и надути с химикали отрови. Сладоледът също беше нещо, което няма да забравя скоро и ако трябва да го сравнявам с италианското джелато опитано  в Рим, да ви кажа бих се върнала в Самана отново само заради сладоледа!:)


Оставям снимките да говорят сами:





















No comments:

Post a Comment

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...