Резолюция 2018

                                                       Изгрев: Светлана Д.

(Вместо пролог-мотивационно)

"Онзи, който иска да направи нещо-намира начин, а друг, който не иска-намира оправдание."

"Там, където има воля, има и път." Т. Карлайл

"Който няма воля, всичко му е неволя." бълг. поговорка

  "If there is a good will, there is great way." William Shakespeare

            Преди няколко години  моя приятелка (родена  и израсла в Канада) ме попита каква е моята резолюция за Новата година. Погладнах я учудено, защото нямах  ни най-малка представа за какво ме пита!? Когато я помолих да ми обясни, тя каза, че по традиция всяка година тук (в Канада) хората правят свои резолюции и ги излагат  пред семесйтвото си, приятели  или ги пазят  за себе си, като нещо  съкровено, но във всеки случай се опитват да ги следват, като всяко съзнателно предприето и добре обмислено  решение. Възкликнах с удивление приемайки идеята, като  положителна  и значима информация. Навя ме мисъл, че може би тук се крие разковничето за успех в начинанията и просперитет в живота като цяло  на различните хора, а защо не и цели нации!? Знам, ние всеки ден вземаме решения, но  като че ли, ако това се случи в навечерието на Новата Година и декларира  публично  на първи януари, ние встъпваме в пакт; или сключваме официално  договор със себе си. Ако  клаузите на този договор се изложат пред второ лице или лица, то те придобиват по-голяма тежест  и ние ставаме по-отговорни  относно процеса на  тяхното съблюдаване. По традиция в България на Васильов ден,  първи януари,  ние правим баница с късмети. Всеки  един от нас очаква да му падне от небето Късмета за Новата година, оставяйки се в ръцете на съдбата -несъзнателно и безпричинно. Но, това е игра и е забавна-ще възнегодуват  повечето от Вас! ....Може би!?Чисто психологически аз  си декларирах на ум, че ще правя своя Резолюция всяка година. Всеки нов ден е нова възможност. 
Всеки нов ден е нова възможност  към по-добър, по-смислен, по-удволетворяващ живот. И знаете ли, не  е необходимо да  правите грандиозни планове за годината. Всяка резолюция може да е нещо дребно, но значимо за Вас или околните:може да е свързана с плановете Ви за учене или със здравето Ви; може да  е в името на  вашия квартал, град или някой близък;  може да е лична  или обществена кауза; може да е артистична изява...Но не забравяйте едно, нека Вашето решение за промяна бъде основателно и добронамерено,  хармониращо с околните и природата-само така вашият дух ще се почувства окрилен и свободен, в хармония с вашия ум! И като стана дума за хармония, искам да напомня, че ние хората Сме Светата Троица-Ум , Дух и Тяло, ние сме Цялост от тези три величини и от нас зависи  те да са в баланс.

На практика, какво Ви трябва, за да създадете  своята Резолюция: време за обмисляне; евентуално листи  и химикал, може и календар, ако сте педантични, подредени индивиди и най-същественото Воля, за да осъществите своите намерения.

"На дълъг път се тръгва с малка крачка."

Един практичен съвет: не прибягвайте до драстични промени, защото те трудно се следват. Разочарованието от самия себе си  не е добър приятел. Примерът "на час по лъжичка" за някои може да е по-ефективен по-приемлив. Някои идеи могат да се комбинират с други  или да се заменят според ситуацията и малко по малко всяка една дребна промяна може да се превърне  в част от ежедневието Ви, в стил на живот.

Аз прибягнах до месечно разхвърляне на дребни, но  значими за здравето ми промени, защото тялото е Хармът,  който се обитава от Ума и Душата и осъзнах, че нехайството ми руши този храм. Тези три елемента от нашата Цялост са като скачени съдове. Ако в един от тези съдове има пробойна, то енергията започва да изтича и от трите, затова ето, споделям с Вас моята Резолюция за 2018-та година:  

1.    Ден за добро количество детоксикиращ чай! Вместо кафе, както е обичайното при мен.
2.    Ден за фибри, защото преди да се започне строенето на здраво тяло, то трябва да се почисти.
3.    Ден за протеини-подобряват мускулния тонис, днес въхлехидратите нямат място в моето меню.
4.    Ден за хидратиране! Подобрява храносмилането, физическата способност, подпомага кръвното налягане и кожата.
5.    Ден за гореща, детоксикираща вана с ароматни масла и соли; пилинг и хидратиране на кожата.
6.    Ден за магнезий. Нашият мозък се нуждае от магнезий по време на стрес. Доказано е, че магнезият предотвратява и редуцира депресията и безпокойството.
7.    Ден за един пълен професионален масаж.
8.    Ден на "Спящата красавица" или така наречения "beauty sleep". Недостатъчният и непълноценен сън води до множество здравословни проблеми, затова е необходимо да се наваксва, когато може, за да изглеждаме по-млади  и красиви.
9.    Ден за пробиотици. Пробиотиците са неизменна част от нашето тяло-трябва да се помага на добрите бактерии.
10.                    Ден за  лека вечеря.
11.                    Ден завегетариански, кулинарни изкушения.
12.                    Ден за витамин D. Натурален по възможност. Слънце, къде си!? Тук, във Ванкувър има голям недостиг на слънце, това води до (SAD) seasonal affective disorder, целогодишно за съжаление.
13.                    Ден за плуване. Дори и да не умеете да плувате , упражненията във вода са полезни за мускулната и костната система.
14.                    Ден за разходка в парка или брега на океана. Завръщане към природата. Зареждане с енергия!Всички знаем колко добре се чувстваме след като сме били сред природата.
15.                    Ден за нов, екзотичен плод или смути!
16.                    Ден за ново салатно олио, толкова са много  и интернет гъмжи от информация кое от кое по-здравословни!:))) от авокадо, от хемп, с омега-3...
17.                    Ден за йонизиране. Борова гора, море,водопад,  спицифични домашни растения помагат това да се случи.
18.                    Ден за физическо натоварване. Среща с приятели в любимия Салса клуб  или фитнес салон, канго или др.
19.                    Ден за медитация и йога, за да подпомогнем онази връзка между тяло и дух.
20.                    Ден за колело. В планина с физическо натоварване или  сред пасторално поле , компания и кошница за къмпинг.
21.                    Ден за хидротерапия или шоколадова терапия, няма значение стига да е с терапевтичен ефект!
22.                    Ден за парна сауна.
23.                    Ден за витаминозен коктейл. Зеленчуци, плодове...
24.                    Ден за градинска работа. То, който има двор/градина знае, че тази работа  край и спицифичен ден няма!:)
25.                    Ден за хоби. Толкова много хобита, а толкова малко дни и средства!
26.                    Ден за приятели, но не от онези натоварващите.
27.                    Ден за Добро дело.
28.                    Ден за раглезваща покупка или накратко шопингтерапия.
29.                    Ден за хубава  и затрогваща книга.
30.                    Ден с артистична и културна насоченост. Балет, театър, арт-изложба...
31.                    Ден за бягство от ежедневието и рутината. Откриване на нещо ново, пътуване, опознаване на околната среда.
32.                    Ден за рутина и уют. Рутината като лекарство в нашият забързан и хаотичен ден, котва  и сигурност.
33.                    Ден за почистване и организиране на дома. Доказано е, че това чисто  домакинско задължение се проектира върху  нашите мисли, помагайки  ни да ги организираме.
34.                    Ден в който ще надскоча Себе си. Нещо екстремно за самата мен. Това не означава, че ще се запиша в кръжок по парашутизъм.:)
35.                    Ден за математика , знает ели  онзи ден реших задачката на Анщайн, онази за петте къщи с пет различни цвята и т.н., което ми достави огромно удволетворение!


...Списъкът надхвърли обичайните 30 месечни дни, но това е без значение. Списъкът може да продължи, да се приплете, да се преобрази в нов стил на живот или да вдъхнови някой друг да съчини свой списък, своя Резолюция. Ако това, последното се случи, то ще се радвам да споделите своя опит!?

"Друговремец" / Пай със заек

           След като изгледах първите два сезона на "Друговремец"/ "Outlander" и бях запленена от живота на Клер  и Джейми, реших, че е по-добре да прочета  останалите книги от поредицата докато чакам третия сезон. Така и сторих. Книгите на Диана Габалдон малко ме разочароваха, препълнени с излишни подробности и ненужни  размишления,  но и ми дадоха шанс да надникна в живота на героите  ѝ в детайли. Приятно усещане ми достави да науча как  и какво се е готвило през 17-ти и 18-ти век в Англия, Шотландия и Америка, като  търсейки още информация по темата попаднах на завладяващите серии в Ю-туб на Townsends .Връзка към канала на  Тownsends , но да се върна към Джейми и заешкия пай  "Rabbit Pie" на Джени- неговата сестра! 

В книгата Voyager, след битката при Кулоден, Джейми  е избрал отшелнически живот, живее в пещера, но навестява Лолиброх и семейството си, помагайки им в смутните, следвоенни  времена на английска окупация,  като ги снабдява с дивечово месо. (Chapter 5) Джейми е донесъл на Джени заек и горски плодчета и тя решава да направи пай, за да го нагости... Ето, тук започва интересната част, която гъделичка кулинарното ми любопитство и около мен започват да тракат тендежри, чинии  и да се разнася аромат на задушено с лук  и вино месо и още в същия момент решавам, че просто няма начин да не сготвя заешки пай в най-скоро време! :)

 Месните пайове са били популярни през онези години в Англия и Шотландия, готвели са се по празници и с повод, и как няма да  е така, когато  Християнството, било то под формата на Католицизъм или Протестанство e ограничавалo  хората с религиозно постене и догми. Например: религията  е била много удобно средство за Елизабет I  да контролира масите по време на нищета  и глад, като обявява официлано сряда и петък за дни  на пости и изтребва огромна част от католиците....:( Усещам как горчиви нотки се прокрадват към гърлото ми, затова спирам с политиката до тук!

 Обикновено тестото за пай се е правило със "suet" -околобъбречна лой от говеда или  овце. Тази лой е издържлива на високи температури, т.е. има "high smoke point" и затова се е ползвала за пайове и пържене, но Джени споменава масло, така че то със сигурност фигурира в ястието ѝ под една или друга форма. Заешкото месо, особено ако е дивеч е жилаво и сухо, затова "носи" добре на допълнителна мазнина-бекон или краве масло. Когато аз готвя заешко ползвам  винаги едно от двете или И двете. Джени връчва кухненския чук на Джейми  и му  нарежда  да начука добре заешките порции, месо и кости, за да може да се получи по-ароматен сос, следвайки рецепта от готварска книга, но  така или иначе не всички продукти са на лице, затова касисът е заменен с трънките, донесени от Джейми, а кларетът (вид вино) е спестен за по-важни потребности.

Сега, ...в много от рецептите, идващи от острова плодовете са често  в полза и акомпанимент на месото. Добра комбинация са диви ябълки и свинско, вишни и патица, круши и говеждо. Хубаво е да се знае, че повечето от плодовете в миналото  са били некултивирани и са имали по-кисел и тръпчив вкус. Днес ние сме свидетели на  съвсем различни вкусови качества на плодове и зеленчици, заради изкуствения подбор на поколения фермери и земеделци или любители ботаници, освен...  генното модифициране, разпростиращо безпощадно пипалата си, дeгизирайки се под нелепи словосъчетания, като "биофортификация" например.  Пак се отплеснах! :)

Ето,  как аз направих заешки пай в днешно време :)

Продукти за плънката:

·       Половин  заек, нарязан на порции (половин, защото формата ми за печене на пайове е сравнително малка,  23 см)

• ·       100 гр пушен бекон
• ·       1 глава лук
• ·       1 малък морков
• ·       30 гр краве масло
• ·       30 мл  бяло вино "Гевурцтраминер"
• ·       1 кубче зеленчуков бульон
• ·       Подправки: мащерка, настъргано индийско орехче, млян черен пипер, сол на вкус
• ·       1 с.л. брашно

За кората:

250 гр  свинска мас, брашно, колкото поеме за ронливо тесто и 3-4 с.л. вода или вино, за да стане еластично, щипка сол. Масленото тесто  нигога не бива да се меси дълго до еднородна маса. То трябва да стои  рохко, на пластове. Често месните пайове се плагат във формата за печене без дъно от  тесто, но със "стена" и "капак" с дупки за парата.

Приготвяне:

Порциите заешко месо (с кост) се овалват в брашно и се запържват до златисто в мазнината (кр. масло), след което се добавят  бекона, лука, моркова и подправките.  Една чаша вода с разтворения в нея зеленчуков бульон. Всичко това се полива с виното и се оставя под похлупак ,  на средна температура, за да се задуши до омекване на месото*. Аз например обезкостих месото преди да изсипя всичко във формата за пай. Покрих с кората и изпекох във фурна на 180 градуса около 30- 40 минути.

*забележка: Количеството на соса и гъстотата му, зависят от вашето предпочитание, така че, ако искате да е  с повече сос, следете да не изври много, докато се задушава на котлона и долейте вода/бульон при необходимост. Гъстотата също може да се регулира с няколко щипки  брашно или царевично нишесте. Успех, ако сте решили да пробвате заешки пай у дома и Наздраве!

Тигров Фъдж

Този фъдж е много популярен във Ванкувър и се продава на ключови турситически  места,  пазари като  Granville Island market и Lonsdale Quay market.  Понеже го харесвам много и нямам възможност всеки път да ходя до тям, намерих няколко рецепти в интернет и ги преиначих, така че да задоволят моя вкус. Вече няколко пъти правя тигров фъдж под формата на бонбони и с удоволствие споделям с Вас рецептата си.

1 част бял шоколад (полу-сладък) / 1 ч.ч. 250 мл/

1/3 част батърскоч чипс*

2/3 фино,  натурално фъстъчено масло**

щипка  морска сол, снежинки

1/4 черен шоколад

* ако нямате батърскоч чипс, заместете ги с бял шоколад и добавете няколко капки есенция ром

**  натуралното  фъстъчено масло не бива да съдържа никаква захар и други компоненти, масла и прочие, за предпочитане е фъстъците да са фино млени.

Белият шоколад  (и евентуално батърскоч чипс)се разтопява на парна баня. Смесва се добре с фъстъченото масло. Излива се във формичка или малка тавичка.

Черният шоколад се разтопява също на парна баня и се излива на струйка върху фъджа, след което с помоща на нож, вилица или клечка за зъби се "разнася" по повърхността на красиви линии.

Оставя се да се стегне в хладилник а поне 2 часа и се реже по желание на блокчета или друга форма.

Идея 1: Ако добавите натроишени вафли и портокалови корички към микса преди да се стегне ще имате вкусно подобие на нашенските бонбони "Черноморец". Вече пробвано!

Идея 2: Можете да поръсите с ядки, в случая (на снимката по-горе) ползвах печени лешници.

Идея 3: Също пробвана-ползвайте черния шоколад за оформяне стените на бонбони, ако имате формичка за бонбони и фъджа за пълнеж.

На почивка в Доминиканската Република / Dominican Republic

Преди два месеца супругът ми и аз посетихме Доминиканската република, която се намира на остров Испаньола и граничи с Хаити. Останахме очаровани от гостоприемството  на нашите домакини и поднесените с финес, вкусни ястия; кухня- повлияна от испанските и френски завоеватели през изминалите векове. Малкият частен остров (на  около 5км от Испаньола), на който се намираше нашият резорт беше, като райска градина, където за първи път опитах плодове, като червена гуава и zapote (запоте).  Оказа се, че сокът от червената гуава се ползва за направата на десертен крем, идеален за пълнеж на така наречените buñuelos / "буниелос", приличащи на нашите бухтички/понички. Да си призная, никога не бях опитвала през живота си по-ароматен плодов крем! И понеже още от началото започнах да говоря за десертите ще споделя, че още един местен десерт остави незабравим вкус в моите спомени-leche frita или в буквален превод "пържено мляко"... Този десерт беше първото нещо, което повторих у дома, когато се върнах от  почивката. Елементарен за изпълнение и приемлив за всеки бюджет, този десерт  придобива популярност на острова, макар да  произхожда от северна Испания.

Накратко как се прави: Трябва Ви  гъст ванилов крем (с нишесте), направен  чрез варене. Този крем се излива в правоъгълна тавичка  и се оставя да се стегне до толкова, че да може да се реже с нож на хапки , след което всяко парченце се овалва в брашно и яйце и се пържи до златисто в тиган с олио. Докато са още горещи, тези хапки  се поръсват с  пудра захар и канела преди сервиране  и може да се гарнират с шоколадов сироп, плодово сладко или пресни плодове.

За разлика от Мексико, където кафето беше подправено предимно с канела, мляко и какао в Доминиканската република кафето често беше подправяно с портокалови кори, ром и сметана.

Останах приятно изненадана и от  вкуса на месата (пилешко, свинско, агнешко), пилешкото месо ме върна в детските ми години, когато  в България имаше истинско месо, а не предимно внос на сапунени  и надути с химикали отрови. Сладоледът също беше нещо, което няма да забравя скоро и ако трябва да го сравнявам с италианското джелато опитано  в Рим, да ви кажа бих се върнала в Самана отново само заради сладоледа!:)

Оставям снимките да говорят сами: