Скалопини Сен-Жак с портокалово-джинджифилов сос

 

Отдавна се канех да опитам тази комбинация от вкусове на която попадах, четейки кулинарни списания и ето, че вчера ми се отдаде тази възможност. Останах очарована- още повече,че виното, което бях изстудила в хладилника, с медения си аромат идеално допълни палитрата, също както би сторил уместен комплимент( италианско Фиано винарна Inycon, вентидж 2009/ Inycon-Fiano-vintage 2009).

2 порции

·      6 скалопини Сен-Жак (около 50 гр всяка)

·      60 гр краве масло

·      2 склидки чесън

·      1 ч.ч. готварска сметана (38% масленост)

·      25 мл бяло вино

·      1 с.л. джинджифилова паста или настърган джинджифил (джинджифиловата паста има по-мек аромат, и ако трябва да ползвате прясно настърган джинджифил, то намалете количеството, за да не преобладава аромата му)

·      сок, изцеден от един портокал

·      портокалова кора 5 гр, само оранжевата част, бялата част се остранява

·      сол и черен пипер на вкус, може и бял

Чесънът се счуква и запържва до златисто в маслото. Добавят се скалопините, запържват се от двете си страни докато добият лек кафеникав загар.  Горещото масло зе „гаси”, залива с виното, портокаловия сок, сметаната (точно в тази последователност!), подправя се с порткаловите кори, джинджифила, солта и пипера. Къкри докато се редуцира до желаната гъстота на сос*. Сервират се горещи.

*Забележка: скалопините не понасят добре прекомерната термична обработка, деликатни са и не  енужно много време, за да се сготвят. Добре е да са полумеки, бели. Прекомерното им готвене води до твърда и жилава, „гумена” текстура. Могат да се ядат и сурови, в прясно състояние, под формата на суши или тартар.  Ако е необходимо се вадят от соса докато той се сгъсти, а после се заливат с него.