Чийзкейк с батърскоч, печен кокос, орехи и Тоблерон

 

Не, не съм се юрнала да правя чийзкейк, при положение че на пазара изобилието от десерти бъка J Изхитрих се и направо закупих един чийзкейк „Ню Йорк”, което ще рече обикновен, ванилов, без каквито и да е други ароматни добавки и топинги. Винаги купувам от този вид, така,че да го натрупам според настроението си и повода, било то с плодове, желе, карамел, шоколад...

Този път  прибягнах до следната комбинация:

·      печени кокосови стърготини-запичат се до златист загар в сух тиган, като се разбъркват постоянно

·      печени орехи-изпечени по същия начин като кокоса

·      натрошен шоколад Тоблерон

·      и батърскоч или сос карамел на който искам да обърна повече внимание

Обикновеният батърскоч се прави с кафява захар и краве масло, рядко добавка и сметана, но аз харесвам варианта, който ще споделя с вас.

Чаена чаша захар (ползвам нерафинирана, за да избягам от допълнителното количество нездравословна меласа, с която е обогатена кафявата захар) се разтопява до карамел с цвят амбър. 2/3 ч.ч. течна сметана се излива в горещия карамел и разбърква до получаването на сос. Внимание! При комбинацията на двете се получава бурно клокочене със силно отделяне на пара. Изчакайте трийсетина секунди  реакцията да се уталожи и тогава започнете разбъркването. Бъдете предпазливи и бъркайте с лъжица, която има дълга дръжка. Разбърквайте соса докато видите следа от лъжицата по дъното. След като изстине този сос се сгъстява, винаги може да се загрее на водна баня или да му се добави повече сметана за регулиране на гъстотата. Аз лично винаги добавям към този сос и няколко капки есенция ром. Дяволски вкусен и изкушаващ! J

Букет от моркови и Ранч дресинг

Пресните зеленучци винаги са добре дошли на нашата трапеза, особено ако са органик, натурални- без да са генно модифицирани или наторявани с нитрати и точно поради тези няколко струпали се обстоятелства около отминалото ни пазаруване, този букет от моркови цъфна на масата ни-ей така, за хрупане. С дресинг или не-идеята е на лице и я споделям с удоволствие! Освен цветни моркови в чашката могат да се видят стръкове целина (американска) и краставички, зеленката "тревичка" е от морковена, за декорация.

Скалопини Сен-Жак с портокалово-джинджифилов сос

 

Отдавна се канех да опитам тази комбинация от вкусове на която попадах, четейки кулинарни списания и ето, че вчера ми се отдаде тази възможност. Останах очарована- още повече,че виното, което бях изстудила в хладилника, с медения си аромат идеално допълни палитрата, също както би сторил уместен комплимент( италианско Фиано винарна Inycon, вентидж 2009/ Inycon-Fiano-vintage 2009).

2 порции

·      6 скалопини Сен-Жак (около 50 гр всяка)

·      60 гр краве масло

·      2 склидки чесън

·      1 ч.ч. готварска сметана (38% масленост)

·      25 мл бяло вино

·      1 с.л. джинджифилова паста или настърган джинджифил (джинджифиловата паста има по-мек аромат, и ако трябва да ползвате прясно настърган джинджифил, то намалете количеството, за да не преобладава аромата му)

·      сок, изцеден от един портокал

·      портокалова кора 5 гр, само оранжевата част, бялата част се остранява

·      сол и черен пипер на вкус, може и бял

Чесънът се счуква и запържва до златисто в маслото. Добавят се скалопините, запържват се от двете си страни докато добият лек кафеникав загар.  Горещото масло зе „гаси”, залива с виното, портокаловия сок, сметаната (точно в тази последователност!), подправя се с порткаловите кори, джинджифила, солта и пипера. Къкри докато се редуцира до желаната гъстота на сос*. Сервират се горещи.

*Забележка: скалопините не понасят добре прекомерната термична обработка, деликатни са и не  енужно много време, за да се сготвят. Добре е да са полумеки, бели. Прекомерното им готвене води до твърда и жилава, „гумена” текстура. Могат да се ядат и сурови, в прясно състояние, под формата на суши или тартар.  Ако е необходимо се вадят от соса докато той се сгъсти, а после се заливат с него.

Швейцарски чард и италианско кале-да се хванем за зелено!

снимка: италианско черно кале

На пазара вече се забелязва разнообразие от листни зеленчуци, повечето от които асоцирам с пролетта. Градината ни в България се отрупва с лопуш (лапад) в края на март и настава едно готвене, ум да ти зайде: яхния с лопуш, ориз с лопуш, чорба с лопуш, баница с лопуш и т.н.

В западна Канада лопуш не съм намирала, копривата още не е поникнала, но за сметка на това има други листни зеленчуци, които опитвам с интерес. Наскоро открих, че sorrel (англ.) в превод означава киселец.  Швейцарския чард например Кликни ТУК  е отличен за сарми или направо задушен с ориз и кайма. Често заменям белия ориз с кафяв такъв или с гречка.

снимка: швейцарски чард, гречка и свинска кайма (подправки: лук,чесън, чубрица, кимион, Вегета, черен пипер, червен пипер, сол)

снимка: грешка, кайма, швейцарски чард стопинг-Азиаго, кисело мляко, Шрирача сос

снимка: топингът е различен, овче българско сирене, домашно кисело мляко, шарена сол

Яхнията със спанак и гречка ни е любима по всяко време. Бок Чой хапваме бланширан като гарнитура, а наскоро открих и вкусния  Ю Чой Кликни ТУК , чийто стебла напомнят за текстурата на аспержите.

Миналата седмица видях черно кале (органик) и веднага грабнах две връзки. След картако тършуване из интернет реших да го наготвя с италиански наденички и паста. Ползвах едната връзка, а с втората спретнах италианска зеленукова супа с (farro) лимец, шпелта. Накрая завих няколко пролетни рулца в оризови листи с азиатски прувкус на плънката.

снимка: италианско кале с италиански наденички (подправки: семена от резене, индийско орехче, риган, черен пипер, сол, лук и чесън) -топинг за паста

снимка: пролетни рулца с  кале, свинска кайма и сладко-кисел сос, оризови листи (подправки: соево олио, чесън, кориандър, сладко кисел сос, соев сос, чили)

Тези зеленчуци са богати на калий и желязо и полезни в борбата с пролетната умора. С любимите ви топинги и гарнитури разнообразието от вкусове се покачва неимоверно. Дали ще е кисело, чесново мляко; сладко –кисел сос или тарияки; кашкавал или пармежан, това е въпрос на желание и вкус, във всеки случай пролетта е точно времето, когато е препоръчително да се „хванем за зелено”!? J

Tест, тест!

Tест! снимка: печени пилешки крилца със сладко-лютив сос и черен сусам



Поради независещи от мен технически причини за известно време нямах възможност да публикувам снимки в блога си.

Днес успях успешно да кача две, явно са оправили проблема.

Печено пиле с лимонова трева и сладки картофи

По идеяна Луис от Salted Lemons и в частност Георги Ерменков.

Петлетата се преобразиха в пилета, но какво от това, пак беше вкусно!:) Към рецептата добавих куркума, не толкова за вкус, колкото за цвят, бахар и дафинов лист.

Стрекче лимонова трева оставих в чашка с вода, за да пусне коренчета и след 3 седмици вече имах наченки на такива. За сега изчаквам да се постопли навън, за да бучна тревата в саксия на терасата и имам свежа лимонова трева за през лятото!

Лимоновата трева наподобява влакнестата дървесна структура, особено ако е по-стара и към началото на стеблото си. Сложена в ястие, тя му придава лимонов вкус, но не и киселинност. Обикновено, ако пръчиците са твърди се остраняват от ястието преди сервирането. Изсушена, може да се стрие на прах и да се ползва като подправка. Младата лимонова трева може да се яде след готвене, понася добре и замразяване.