Saturday, December 13, 2014

Корени от целина и синьо сирене-пюре /Celeriac Puree with Blue Cheese



 

В едно с месните печива по време на зимния сезон, пюретата са особено подходящи, като гарнитура. Освен традиционното картофено пюре, което може да се разнообрази с различни подправки и продукти, пюрето може да бъде приготвено и от още зеленчуци, като карфиол, ямс, целина и др. Любимото ми картофено пюре е това, правено с печен чесън, краве масло и готварска сметана, докато на работа (работя в ресторант) овкусявам картофеното пюре с индийко орехче. Днешната рецепта намерих в една рекламна брошура за сирена и я нареждам сред „любими” с няй-голямо удоволствие!

 

·       450 г корени от листна целина (грудки), обелени и нарязани на кубчета 

·       2 картофа

·       1 стрък пащърнак, обелен и нарязан на дребно

·       2 скилидки чесън, печен*

·       125 г високомаслено синьо сирене, Горгонзола или Каронзола, без кората, нарязано на дребни кубчета

·       30 гр краве масло, разтопено

·       Сол и черен пипер на вкус

 

Зеленчуковите кубчета се запържват до златисто в маслото (идеален за целта е чугуненият тиган!), след което се сваряват до омекване. Отцеждат се от водата, пасират се и се добавя мекото синьо сирене, подправя се на вкус. Зеленчуците могат да се сварят, отцедят, пасират и чак тогава овкусят с маслото, солта и пипера.

*От време на време пека цели глави чесън вижте как-Кликни ТУК, за да имам готов за готвене. Печените скилидки могат да се запазят с месеци в хладилника, затворени в бурканче  и полети с олио.

Пюрето е сервирано с пилешка фахита, за направата на която отново ползвах новия си чугунен тиган. Жулиени от пилешко бяло месо, червени чушки и лук, подправени с кориандър, кимион, чили, сол, червен и черен пипер и накрая силантро.

Чугунен тиган /Cast Iron Skillet


 

 В последно време все се заглеждах по едни чугунени тигани и изненадващо, още в първите дни на декември се сдобих не с един, ами с цели 4 нови броя, за щастие не всички чугунени!  J  И не си мислете, че обичам толкова много кухненска посуда, неочаквано на един от старите тигани му се счупи дръжката и трябваше да се купи заместител, оказа се че уок(овете) са с коледно намаление и така и един йок за китайски вкусотии на Лагостина  се оказа в пазарската кошница, а след него и друг с незалепващо покритие, наречен The Rock.  Първият чугунен тиган беше купен от  съпруга ми и точно два дни след това, на колегиалното ни Коледно парти получих втория, като подарък.

Вече пекох свински котлети, карамелизирах зеленчуци и правих гъбен сос в чугунения тиган, освен това пекох сьомга и бърках фахита... и съм 100% доволна от покупката.

Предимства и недостатъци:

Този тиган трябва да се „облече” (seasoning, or coating) преди да се ползва. Някои се продават вече с незалепващо покритие. Как става това: Дъното се намазва с растително олио и оставя във фурната за около час при 170°С. Това се прави, за да се образува филм  от незалепващо покритие.

Почистването му трябва да се извършва възможно най-скоро след работа с него, с топла сапунена вода, без метални мрежи и други абразивни продукти, след което дъното отново се намазва с тънък филм растително олио. Не се накисва и не се оставя мокър, за да не ръждясва. Избягвайте да варите вода в него, както и сосве с висока киселинност, като доматени такива.

Този тиган не е пригоден за пържене, а по-скоро за печене. Вместо да пържите мекици в него, считайте го за домашна грил-плоча. (Спестете си  олиото и изпечете мекиците, като на сач.) Предимството в този случай е, че можете да го слагате във фурната без проблем. Това е тиганът чрез който ще получите идеална карамелизация на месо и зеленчуци, гриловани сирена, ароматни глазури, хлябове с хрупкава коричка и вкусни  пайове.

Може да се сервира директно  от огъня на масата, върху подходяща подложка, разбира се- ще имате ефектно цвърчаща храна.

Знаейки, че температурата ще се запазва добре от чугуненият тиган и ще се излъчва за по-дълго време, винаги ползвайте предпазни ръкавици, за да не се изгорите! Задължително предупреждавайте и гостите си, ако сервирате нагорещената чугунена  плоча на маса!

Доказано е, че ястия приготвени в чугунен тиган имат по-високо съдържание на желязо. Това може да бъде предимство за хора с анемия, но и недостатък или заплаха за здравето за други с определени заболявания.

Чугуненият тиган е тежък и може да счупи или надраска керамичните плочи, но издържа на много висока температура и открит огън.

 

Супа с кълнове и зеленчуци И Опушен китайски ориз


 

Онзи ден реших да спретна една бърза супа от „каквото има”, но с азиатски привкус. В сезона на настинките и гриповете, ароматните бульони с джинджифил и чесън са неизбежни. Отворих хладилника и намерих малко свински бульон с няколко мръвки в него, грах и царевица от консерви, които ползвах за направата на руска салата няколко дни по-рано, пликче с бобови кълнове и стрък праз. За да добия автентичен вкус, първо добавих към бульона настърган джинджифил и сусамово олио, Чили „Самбал-олек” и чесън. Бульонът вече беше овкусен с лук и кимион, което допринесе за уникаления му аромат. Всъщност, забелязала съм, че най-вкусни азиатските ми супи се получават, когато са правени със свински бульон. А праз-лук и свинско е незабравимо вкусна комбинация. Кълновете се добавят  последната минута на варенето, само за да се задушат.  (По желание може да се добавят към супата тънки жулиени от тофу и/или чукне едно яйце  директно в супата и разбърка внимателно, за да се пресече на едри парчета.)

 

За второ реших да сготвя опушен ориз със зеленчуци. Ползвах жасминов ориз, който задуших в любимия ми  rice cooker. Опушването става в уок. Ползва се сусамово олио (в това се крие и тайната на уникалния опушен аромат) и силна температура, като оризът се разбърква постоянно и енергично, докато зрънцата започнат да се отделят едно от друго.  Един познат беше споменал, че стоял с часове пред печката, за да приготви зеленчуци и месо по китайски за семейството си, на което се учудих искрено, защото една от основните техники  в тази кухня е бързина съчетана с висока температура. По този начин зеленчуците запазват своите качества и вкус.

Зеленчуците бяха овкусени отново с джинджифил, чесън, сусамово олио и Sambal, като този път  добавих към тях и соев сос. Разбира се, може да се ползва всякакъв вид азиатски сос, според личните предпочитания и вкус.
Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...