Миналата седмица си спретнахме едно гостуване на приятели, които живеят близо до Принстън, малко градче в южна Канада, разположено в Каскадните планини с надморска височина 700м., (само за справка, надморската височина на Велинград например е 755м.). Ландшафтът на тази околия поразително прилича на Родопите. Почвата наоколо е червена и песъчлива, стари мини за мед, злато, въглища и платина са разхвърлени из диплите на този край. Днес основният източник на доходи за региона е дърводобивът.
Рано сутринта потеглихме по магистралата, която пресича Канада по цялото ѝ протежение от изток до запад Trans-Canada Highway, но не след дълго се отбихме (при Hope) по British Columbia Highway 3, проход през Каскадните планини, през който се вият множество ручеи и потоци. Магистралата пресича и регионалният, защитен природен парк (Manning Park ). Често спирахме, за да вземем по глътка свеж въздух или да се насладим на гледката.
При една такава отбивка от пътя имахме щастието да видим черна мечка. Кипежът на див живот е осезаем, по пътя преброих най-малко 12 сърни и един женски мус, който бързо се шмугна в храстите и не успях да заснема с камерата си.
Пристигнахме към обяд. Принстън е на около 300 км от Ванкувър и на около 230км от градчето, където живеем ние. Мястото, където отседнахме е частна земя с размер около 5 хектара, през която минава пенлив ручей. Бяхме около десетина гостуващи хора, колеги на съпруга ми и техните семейства, с намерението да отседнем в няколкото хижи за гости и/или в палатките си. Аз, разбира се, предпочетох да разпънем палатката ни до самия ручей на една красива, отдалечена полянка. Винаги съм оценявала контактите с природата.
След като лагерът бе готов, отдадохме се на общуване около уютния огън, разхладителните или сгряващите напитки и барбекюто...
Бях приготвила български шишчета от свинско месо с лук и чушка, кюфтета за скара, овчарска салата и печена царевица. Разбира се, всеки бе донесъл по нещо, имахме салата Цезар и пиле с къри, виетнамски нудъли и агнешки шишчета (виждат се на снимката), макаронена салата, ядки, чипсове, стек на барбекю...Тук, режа доматки за салатата:)
А, това е нещо интересно:), ето как си направих кафе в 6АМ, защото нямах под ръка газовия ни котлон, а и лагерът все още бе потънал в дълбок сън.
Любопитството ми бе примамено от строящата се log housе на мястото. Това е хижа направена от дървени трупи със специално заключване на компонентите, популярна техника на строене в северните страни. Днес това старо строителство отлично се съчетава с нови технологии и материали. Трупите, сечени от бял бор на възраст около 40-50 години са импрегнирани в повечето случи допълнително със смоли и химикали, за да имат по-дълга трайност. Изолациите, подовите настилки, електрическата инсталация и отоплението се прилагат бързо и удобно.
Дните се търкулнаха, ниски облаци скриха слънцето, настана време да се прибираме. Мъгла и дъжд ни съпровождаха почти по целия път на връщане, а инцидент на магистралата, няколко километра пред нас ни накара да изберем околовръстен път. В крайна сметка се прибрахме живи и читави с пълни сърца от положителни емоции.
***
Прекрасни снимки-разтоварващи очите и душата...
ReplyDeleteХубав ден,Светле!
Благодаря, Живе! Добре дошла в моето кулинарно кътче!:)
ReplyDelete