Яхния от зелен боб или зелен боб, като гарнитура / Green beans qahnia

500 гр зелен или жълт боб, пресни шушулки

1 л. доматена консерва или домашно направен, доматен сок

1 морков

1/2 глава лук

5-7 скилидки чесън

връзка копър

2-3 с.л. сух, млян, червен пипер

2 с.л. доматено пюре

1 с.л. Вегета

сол и черен пипер

30 мл олио

Нарежете чесъна, лука и моркова, запържете ги в горещо олио. Добавете червения пипер и разбъркайте за няколко секунди, за да се разпържи. “Угасете”, намалете температурата , за да не изгори червеният пипер, с доматения сок.

Прибавете почистените бобени шушулки, доматеното пюре, подправките, но без копъра-него сложете накрая на готвенето. Ако е необходимо, в началото долейте вода, течността трябва едвам да покрива бобените шушулки. Нека бобът къкри, докато шушулките омекнат, а течността се изпари.

Тип: Аз отдавна не сгъстявам яхниите си с брашно, ако искам да е с по-гъст сос, слагам картоф или просто оставям течността да изври достатъчно.

Зелен боб за гарнитура

 за 2 порции

24 шушулки пресен зелен или жълт боб, (NB!) без да е образувал напълно своите бобчета, а да е месест и сорт без влакно, ако има такова, то бобът вече е прекалено узрял за тази рецепта или е от неподходящ сорт

 2 с.л. краве масло

3-4 скилидки чесън, пресован

30 мл вода

сол, черен пипер

подправки по избор (ситно накълцан пресен копър или пресен магданоз)

Запържете чесъна в кравето масло до златисто в тефлоно втиган с похлупак. Сложете почистения боб и водата, задушете докато бобът остане на мазнина. Подправете и сервирайте, като гарнитура.

Уикенд в околията на Принстън

Миналата седмица си спретнахме едно гостуване на приятели, които живеят близо до Принстън, малко градче в южна Канада, разположено в Каскадните планини с надморска височина 700м., (само за справка, надморската височина на Велинград например е 755м.). Ландшафтът на тази околия поразително прилича на Родопите. Почвата наоколо е червена и песъчлива, стари мини за мед, злато, въглища и платина са разхвърлени из диплите на този край. Днес основният източник на доходи за региона е дърводобивът.

Рано сутринта потеглихме по магистралата, която пресича Канада по цялото ѝ протежение от изток до запад Trans-Canada Highway, но не след дълго се отбихме (при Hope) по British Columbia Highway 3, проход през Каскадните планини, през който се вият множество ручеи и потоци. Магистралата пресича и регионалният, защитен природен парк (Manning Park). Често спирахме, за да вземем по глътка свеж въздух или да се насладим на гледката.

 При една такава отбивка от пътя имахме щастието да видим черна мечка. Кипежът на див живот е осезаем, по пътя преброих най-малко 12 сърни и един женски мус, който бързо се шмугна в храстите и не успях да заснема с камерата си.

Пристигнахме към обяд. Принстън е на около 300 км от Ванкувър и на около 230км от градчето, където живеем ние. Мястото, където отседнахме е частна земя с размер около 5 хектара, през която минава пенлив ручей. Бяхме около десетина гостуващи хора, колеги на съпруга ми и техните семейства, с намерението да отседнем в няколкото хижи за гости и/или в палатките си. Аз, разбира се, предпочетох да разпънем палатката ни до самия ручей на една красива, отдалечена полянка. Винаги съм оценявала контактите с природата.

 След като лагерът бе готов, отдадохме се на общуване около уютния огън, разхладителните или сгряващите напитки и барбекюто...

Бях приготвила български шишчета от свинско месо с лук и чушка, кюфтета за скара, овчарска салата и печена царевица. Разбира се, всеки бе донесъл по нещо, имахме салата Цезар и пиле с къри, виетнамски нудъли и агнешки шишчета (виждат се на снимката), макаронена салата, ядки, чипсове, стек на барбекю...Тук, режа доматки за салатата:)

 А, това е нещо интересно:), ето как си направих кафе в 6АМ, защото нямах под ръка газовия ни котлон, а и лагерът все още бе потънал в дълбок сън.

  Любопитството ми бе примамено от строящата се log housе на мястото. Това е хижа направена от дървени трупи със специално заключване на компонентите, популярна техника на строене в северните страни. Днес това старо строителство отлично се съчетава с нови технологии и материали. Трупите, сечени от бял бор на възраст около 40-50 години са импрегнирани в повечето случи допълнително със смоли и химикали, за да имат по-дълга трайност. Изолациите, подовите настилки, електрическата инсталация и отоплението се прилагат бързо и удобно.

Дните се търкулнаха, ниски облаци скриха слънцето, настана време да се прибираме. Мъгла и дъжд ни съпровождаха почти по целия път на връщане, а инцидент на магистралата, няколко километра пред нас ни накара да изберем околовръстен път. В крайна сметка се прибрахме живи и читави с пълни сърца от положителни емоции.

                                                 ***

 

Buttermilk Biscuits with bacon или Вкусни питки с кисело мляко и бекон

Ще забележите  разлика в заглавието, защото тези питки обикновено се правят с батърмилк, това е сметана, чието масло е избито и често тази сметана е заквасена с определени живи култури като Streptococcus lactis или Lactobacillus bulgaricus. Когато е ползвана втората жива култура този млечен продукт носи името Bulgarian Buttermilk, жалкото е че в България не е популярен сам по себе си, а може би вече е-това ще кажете вие(!?) Използва се в направата на хлябове, десерти, бисквити, закуски. За тази рецепта, която намерих в списание Canadian Living използвах домашно заквасено, кисело мляко заменяйки батърмилка.

2 ½ ч.ч. брашно

2 с.л. кристална захар

2 ½ ч.л. (10гр) бакпулвер

½ ч.л. (2 гр.) сода бикарбонат

½ ч.л. сол

150 гр сурово-пушен бекон

125 гр краве масло на кубчета със стайна температура

1 ч.ч. батърмилк или  истинско кисело мляко

1 яйце

Нарежете бекона на дребно и го запържете до хрупкавост, премахнете горещата мазнина с помоща на цедка. Отделете бекона настрани.

В дълбока купа разбийте брашното, содата, бакпулвера, солта и захарта

.

Нарежете маслото и с помоща на вилица или нож  разбъркайте с брашното докато започнат да се образуват едри трохи.

Разбийте яйцето с  батърмилка или киселото мляко и добавете към сместа.

Добавете и бекона.

Трябва да се образува меко, но “парцаливо” тесто.

Набрашнете обилно масата с брашно и разточете кора с дебелина 2 см. С помоща на чашка или кръгла формичка за чашка нарежете кръгчета с диаметър около 6 см.

Изпечете във фурна при температура 200°С до златисто, около 15 минути.

Типична закуска-сандвич с такова хлебче- яйца и бекон:

Сладолед с аромат на каталунски крем и малинов сладолед с кисело мляко/ Crema Catalana Ice cream and Yogurt rasberry Ice cream

Тази седмица си купих машина за сладолед и съм много доволна от покупката. Разбира се, нямах търпение да я тествам! Следвайки основната рецепта за ванилов сладолед от упътването получих смес, която изсипах в ледената купа и оставих бъркалката да върши своята работа, т.е. да раздробява ледените кристалчета. Знам,че много от колежките ми, водещи кулинарни блогове вече имат дълъг списък с рецепти за сладоледи, сорбети и смути-та, но ето и моя скромен принос за сега:

-рецепти за сладолед без машина за сладолед: Домашен кокосов сладолед, Сладолед от горски къпини, Портокалов сорбет

-рецепти за направата на сладолед с машина: “Каталаня”, Малинов сладолед с кисело мляко (виж по-долу)

Сладолед “Каталаня”

250 мл прясно мляко

250 мл готварска сметана 35%масленост (аз не можах да намеря в магазина, затова ползвах 33%)

6 с.л. захар

4 жълтъка (стайна температура)

щипка сол

подправки, които ползвах за да наподобя вкуса на каталунския крем:

3 капки портокалова есенция, щипка канела, 5-6 зърна карамфил, 3 капки ванилия, щипка индийско орехче

Забележка: подправките, които ползвах с изключение на портокаловата есенция, са същите онези, които се ползват за направата на  коледния Ег-Ног, което ми навя идеята за лесен и бърз Ег-Ног сладолед, достатъчно е да купя готов Ег –Ног (продава се в картонени кутии) от магазина и  да го излея в машината за сладолед. Вече проверих в интеренет дали това е правено и споделено и се оказа, че опитът е бил сполучлив!:) Сладоледен Ег-Ног

Ето и технологията за сладолед "Каталаня":

Комбинирайте млякото, захарта, половината от сметаната и подправките и сложете на котлона да се загрее, докато започне да се издига пара от съда. Бъркайте и не позволявайте да сместа да заври, контролирайте температурата. Целта е да се намали водното съдържание в млякото и да се разтвори захарта.

Разбийте жълтъците в отделан купа с останалата част от сметаната и към тях добавете топлата смес на тънка струя докато бъркате. Върнете цялото количество смес на котлона и продължете да бъркате отново на средна температура около 1-3 минути. Ще забележите ,че сместа леко се сгъстява, дотолкова,че да покрива на тънък слой лъжицата. Това всъщност наподобява прословутия сос “Инглезе”, с разликата, че подпртавките в моята рецепта са в повечко, а жълтъците по-малкоJ.

Така получената смес трябва да се охлади. Добре е да престои в хладилника най-малко час.

Нямах друг избор освен да проявя търпение и да изчакам достатъчно време докато течността в купата за сладолед замръзне, (виж указанията за ползване на машина за сладолед, които са персонални за различните производители). След като това се случи, на другата сутрин, излях сместа в машината и след 30 минути имах сладолед.

В упътването пише, че така получен, сладоледът има мека консистенция и ако желаем да е по-твърд да го оставим във фризер за още десетина минути. Така и направих.

Малинов сладолед с кисело мляко

200 мл прясно мляко

200 мл течна сметана 33% масленост

200 гр малини, меки и сочни

200 гр кисело мляко “Ванилия”

1 с.л. ягодов ликьор “Fragoli”

6 с.л. бяла, кристална захар

Сложете всички продукти в блендер и пюрирайте. Изсипете в заледената купа и оставете машината да бърка между 20-30 минути. Охладете допълнително във фризер до желаната консистенция.

Забележка: ако искате да отстраните семките от малините, пюрирайте първо тях и минете кашата през гевгир. 

Аз лично предпочитам сладоледът по-мек и пухкав, опитайте и вие!?:)

Полуостров Юкатан-люлката на маите

 

Едрите звезди, които споменах в първа част, всъщност са зимното, нощно небе над Мексико, като съзвездието Орион, наричано още Ловец (Hunter), обхваща огромна част от небoсвода и свети в цялата си прелест. Звездите Битълджус (Битългейзе) и Регал обозначават съответно дясната ръка на гиганта и лявото му коляно, а в ляво от Орион се намира Сириус. Звездата Алдебаран също привлича с красив и ярък блясък, намирайки се срещуположно от Сириус. Няма как да не обърна внимание на астрономията, тъй като животът и ритуалите на маите са тясно свързани с нея. Всяко астрономическо събитие, природно явление, важна дата са се записвали на дълги, дървени, пресовани листи. Един такъв свитък, наричан Дрезденски кодекс, направен от смокиново дърво, е пренесен от Испанските конквистадори в Европа. Поразителен е фактът колко детайлно древните маи са познавали слънчевата система и разположението и спрямо Млечният път, въпреки това вярвали са, че земята е плоска и в четирите си края се пази от четири леопарда: изток-червен, запад-черен, север-бял, юг-жълт. Това поразително ми напомня на древните тибетските мандали, които се изобразяват предимно с тези цветове. За маите, Кукулкан, или така наречената серпентина е техният бог слязъл от небето. Пирамидата в Чичен-Итца, например е построена така, че по време на пролетното равноденствие слънчевата светлина, достигаща перилата на стълбите, съзадва усещането за движение от горе на долу, също като слизаща серпентина, а по време на есенното равноденствие се изкачва нагоре.

Едно от местата, които посетихме извън курорта беше Ек-Балам, което в превод означава “черният ягуар”. Това са руини и пирамиди на древно селище сред джунглата, открити от археолози само преди няколко години. Разрешено е изкачването по стълбите на пирамидата, където могат да се видят фрески на крилати войни, ягуари, красиви геометрични фигури. Изкачите ли се на върха на пирамидата пред очите ви се разкрива зелено море от растителност.

   Юкатан е полуостров, изкраден от варовикови скали, вкаменила се биологична утайка, натрупала се преди милиони години, когато мястото е било залято от световния океан. С течение на годините и спадането на водата, порестата структура на варовика е неспособна да задържи дъждовната вода и я прецежда до подводни реки. Имено тези подводни реки са главният ресурс за сладка, питейна вода на местното население. На места водата е издълбала огромни пещери и зали, сводовете на някои от които, са се срутили, давайки достъп до така наречените “сенотес”, кладенци с кристално чиста, питейна вода. Целият полуостров Юкатан е осеян с подобни кладенци, подземни реки, пещери и зали, наподобявайки швейцарско сирене. 

Тези снимки са правени в сеноте до едно селце, недалеч от Ек-Балам. Местните жители се обличат семпло, дружелюбни са, жените носят ръчно везани бели рокли. 

До преди няколко години са живеели без електричество, в колибите има единствено хамаци. Хамакът е било място за разтуха, хранене, правене на любов, почивка...