Saturday, February 25, 2012

Перипетии


Дойде ред да разкажа и за перипетиите, които изтърпяхме по време на нашата семейна ваканция. Макар и от субективен поглед.
За първи път ползвахме тур-оператор Ноли турс (Nolitours). Нолитурс работят със самолетите на Транзат, които са меко казано с малки и неудобни седалки, а предлаганите удобства, като одеалце и слушалки се заплащат допълнително. Храната и напитките, които се предлагат са малко под средното ниво за качество. След кацането на летището в Канкун трябваше да се наредим на опашка за туристически визи, а чакането е около час. Аз ползвах безпроблемно българския си паспорт. Автобусът, който ни чакаше отвън беше луксозен, с идеално работещ климатик, но голям и за да се понапълни трябваше да чакаме още 45 минути, след което туристите се оставяха по хотелите, разположени на океанския бряг, което отне още един час. Макар и да кацнахме в Канкун в 2.30РМ след обяд, в хотела бяхме едва след залез слънце, някъде около 6.00 РМ.
Стаите в Blue Bay Esmeralda (Mexico), 4-звезден хотел от веригата курорти Blue Bay, бяха огромни и идеално почистени. Комлексът се състоеше от 8 сгради с по 4 етажа, 2 басейна (1 със сладка и друг със солена вода), плажна ивица с палми, 5 ресторанта, 3 бюфета, множество минибарове, като един от тях работеше 24/7, магазини за сувенири, бижута и др. SPA-център, два тенискорта. Престоят ни беше ол-инклузив. Персоналът беше навсякъде, или твърде много, но постоянно се набиваше в очи, въпреки учтивостта и поздравите с усмивка, аз лично считам, че персоналът в един хотел трябва да работи “незабелязан”. Сред сградите имаше мангрови гори, тропически растения и алеи по които се движеха непрестанно отворени влакчета за удобство на туристите, които желаят да се предвижат по-бързо от точка А до точка В на територията на курорта.











Стаи
Идеално почистени и спретнати, нередовно зареждане на минибара, влизане в стаята дори при поставен от нас знак на вратата “моля, не ни безпокойте”. Един ден леглата ни бяха оправени два пъти и украсени с типичните за Мексико фигурки от хавлиени кърпи, а друг ден никой не беше влизал в стаята, макар да бяхме оставили табелката с надпис “Моля, почистете”. И като за капак-влизане в статята с цел кражба. Стаите са оборудване с мини-сейф, където държахме повечето от ценните си неща, пари и документи, но фотоапаратът ми не беше в сейф и още на вторият ден изчезна.

Охрана и Мениджмънт
Комплексът има охрана, но както разбрахме в последствие, безпредметна. Написахме рапорт, в статя ни беше направен оглед, след 48 часа, (това беше срокът, който ни дадоха до вземане на някакво решение), аз лично се срещнах с управителите на охраната и на хотела. Любезно ми предложиха обезщетение в рамките на ъпгрейд, ако отново си купя пакет за почивка в техния хотел, в смисъл ако платя за единична стая-ще получа апартамент. Е, взех документа, но пих една студена вода.

Персонал
 Прекалено многоброен, някои хора бяха изключително професионални, други и хабер си нямаха от това как да вършат работата си. То, май навсякъде е така.

Вода 
 Течащата вода-негодна за пиене, но ни снабдяваха с минерална вода. Басейните бяха плитки, около 1м вода, която в края на дена беше замърсена. Недостиг на места, защото гостите на хотела мятаха кърпи и джапанки по шезлонгите още от вечерта, а на следващият ден не се появяваха до 2ч. след обяд. И най-лошото на един океански курорт е да няма хубава и чиста вода в океана. Водорасли, мътна вода и тинесто дъно. Участъкът от Канкун до Плая дел Кармен е известен, като “мястото на трите реки”. Това води до огромно количество вода и наноси изливани в океана.

Храна
 Е, това беше любимата ми част. При наличието на толкова много ресторанти и бюфети, както и богато меню, гладни не останахме. Трите недостатъка, които установих бяха следните:
  • в бюфетите се предлагаше прекалено много северно-американска храна. Аз предпочитах да има повече мексиканска и южно-американска кухня;
  • понеже имам професионален опит относно безопасното приготвяне и съхраняване на храна, направи ми впечатление, че единствено в главния бюфет храната се предлагаше правилно;
  • ресторантите бяха с Мексиканска, Френска, Италианска, Стек-хаус, Рибен, чуждестрананните ястия не бяха изпълнени на добро ниво.

Така,че мили приятели, написаното тук е субективно и се влияе от лични емоции. Просто исках да споделя.


*****



Отново се връщам към маите и техните “предсказания” за края на света.
Всъщност, както ни беше обяснено от екскурзоводката, маите имат множество календари, слънчев, лунен, агрокултурен, важни събития и природни катаклизми. Те не умеят да предсказват бъдещето, просто гледат в миналото и вярват,че всяко едно събитие с еповтаря, т.е. следва своята цикличност. От както съществуват водят подробни записи на събития, катаклизми, наредба на небесни тела. Любопитното е, че някои от тези събития датират 26000 години назад във времето, много преди цивилизацията на маите да е съществувала. От къде са получили тези знания? Според техните надписи, знанията са им дадени от Боговете, дошли от небето и същите тези “богове” щели да се завърнат в края на 2012 година.
Искам да съобщя на заинтересуваните, че от 14 февруари започна излъчването в ефир на 4 сезон от поредицата Ancient aliens-“Древни извънземни”. Всички епизоди могат да се намерят в youtube.com
Ето и два линка към новите епизоди, които са посветени на календарът и митологията на маите (филмите са на английски език):



Friday, February 24, 2012

Царевична супа с Уитлакоче (Huitlacoche)



Тази супа също е популярна в областта между градовете Канкун и Тулум, които се намират на източното крайбрежие на Мексико. Супата се прави от царевица и вид паразитна гъба, която предизвиква плесенясване по царевицата. Тази гъба има белезникав тъмно лилав-сив цвят, а мине ли термична обработка придава черен цвят на ястията. Заради своят земен, мускусен аромат е наричана още “трюфелът на маите”. Използва се за направата на омлети, супи, пълнеж за царевични кейседияс.

Friday, February 17, 2012

Поздрави от слънчево Мексико!


Вече от няколко дена почивката на семейството ни в Мексико се ниже ден подир ден. Мога да кажа,че директният ни полет от Ванкувър до Канкун трая 5 часа и сме отседнали в четиризвезден хотел на източния бряг на полуостров Юкатан, или по-точно –Плая Дел Кармен (плажът на Кармен) Хотелът е от веригата спа-хотели Блу Бей и се нарича Есмералда.
Решила съм да разкажа за преживяванията и впечатленията ни, къде подробно, къде по-общо, само за да запазя правото на анонимност, така необходима в днешно време в интернет (поне, до колкото е възможно!).
Пътуването от Канада до Мексико по време на зимния сезон по принцип е традиция. Много канадци разчитат на тази почивка като единствено развлечение за годината и точно поради наплива на туристи от северна Америка има добре организирани екскурзии през месеци януари, февруари и март. Тъй като живеем в Канада използвахме това предимство, нашето семейство също реши да се включи в един такъв организиран трип (екскурзия), пакет в който са включени цените за самолетни билети и  престой в хотел, ол-инклузив.
Първото впечатление от рязката смяна на температурата не остана незабелязано. От дъждовен и студен десет градусов  (Ванкувър) прелетяхме до слънчев и влажен Канкун, където температурата достигаше 30°С. Зеленината на палмовите дървета и океанският бриз допълваха усещането за скок във ремето, при това не само метеорологично. Бяхме се доближили с около 22° (географска ширина) до екватора. Тръгвайки рано сутринта от Ванкувър, надвечер вече бяхме седнали в бар в близост до един от басейните на хотела и се наслаждавахме на текилата от агаве, среднощния и влажен океански бриз, аромата на цъфнал зокум и едрите звезди по небесния свод.

(Следва продлължение!)


Sunday, February 5, 2012

Миди Сен-Жак с бекон

В пъбовете и ресторантите на Западния бряг (Америка)  този деликатес (скалопини с бекон) е много популярен.  Под  общото наименование  скалопини обаче може да се разбира също така всяка цилиндрично, късo-отрязана форма месо, като например свински скалопини или телешки скалопини.  Днес обаче ще отворя отново дума за морските скалопини или познатите в България  миди Сен-Жак. Размерът на тези скалопини може да варира от сантиметър в диаметър до десетина-15 см в диаметър. По дребните се ползват за салати, супи, тартар, докато по-едрите се сервират като апетайзър или основно ястие.
В този блог ще намерите следните рецепти за миди Сен-Жак:

А днес ви предлагам скалопини с бекон на тиган:
2 порции

24 бр. скалопини, 3-4 см в диаметър
24 бр. ивици пушен, свински бекон



Всяка скалопина се увива в бекон, забожда се с клечка, за да не се развие. Пържи се в тефлонов тиган без мазнина. Мазнината от бекона e достатъчна сама по себе си, хапките са готови, когато придобият кафеникав загар. Сол и черен пипер се слагат по желание. Имайте предвид, че беконът обикновено е солен.

Saturday, February 4, 2012

Сандвичи с омар (рулца)


    Леки сандвичи, вдъхновени от Тапас-ресторантите в Барселона.
Тези дни си купих  рачешки флейки и омарени рулца (lobster rolls) и затова ви предлагам още два варианта за представянето им на трапезата, освен  коктейлът с морски дарове.



Първият вид садвичи се състои от авокадо, майонеза, рулца омар, краставица и яйце, черен пипер и чили сос могат да се добавят по желание, хлябът е домашно правен, пълнозърнест.

***

Вторият вид садвичи е направен от  пастет, който съдържа едро намачкани рулца от омар, майонеза и песто Дженовезе, сол и лимонов сок; авокадо и печени, червени пиперки на “Дерони”, черен пипер, препечени филийки, пълнозърнест хляб.


Thursday, February 2, 2012

Въобще не ми се мисли какво ще е след 50 години!-Коварната захар


Или иначе казано, наслаждавайте се на момента!

Не съм фен на сладкото. Това явно си личи по рецептите  в блога ми, над 95% от които са създадени от мой личен опит, останалите  са изпълнение на рецепти от други кулинарни блогъри, списания и готварски книги, като десертите са съвсем малка част, но като кулинарен блогър искам да изразя своето мнение още в този час!

Днес ми направи впечатление следната новина: разни американски доктори УЖ се загрижили за здравето на своите пациенти и решили да предложат ОБЛАГАНЕ С ТАКСИ онези, които ползват захар, но не само захар но и фруктоза, видиш ли –толкова токсични вещества, колкото алкохолът и цигарите! Ужас! (?) Ето тук, новината на английски: TУК. И всичко това с идеята УЖ да се ограничат здравословните проблеми на населението, включително и диабетът. Моля!? Знаете ли колко химикали се крият в един хляб, закупен от магазина!? Глутенът или захарта са най-малкото зло в случая.

 Отдавна захарта, солта и брашното (пшениченото) се класифицират, като “трите бели отрови”. В Щатите модна вълна (само модна ли!?-засилена пропаганда!) на продукти без глутен се наблюдава в близките 2 години. Солта в продуктите на Кока-Кола например се маскира зад обилно количество захар, което ви прави още по-жадни. Каква е идеята на цялата тази пропаганда!? Простичко е –потреблението на захар в Америка е ОГРОМНО, ако се таксува, това ще доведе до ОГРОМНИ печалби,...НО-винаги има едно "НО" въпросът не опира само до това кой и защо печели от захарта, а защо изобщо захарта е на пазара!?

В книгата си "Храна на Боговете" Терънс Маккена говори за захарта като дрога, като изначално зло за познатата ни цивилизация и намирам основанията му да счита така за напълно правдиви! Ще разберете защо, ако прочетете цялата книга, но ето и откъс от нея:
«От многобройните артикули, появили се на европейския пазар след края на средновековната стагнация, именно захарта се превръща в новата любима подправка (или дрога). Всъщност тя е известна от векове, но като изключително рядка медицинска „субстанция“. Римляните например знаели за нея, че се извлича от някакво растение, приличащо на бамбук. Но захарната тръстика виреела само в тропиците, което означавало, че в Европа захарта винаги ще бъде скъп импортен артикул. Едва в началото на XIX в., и то по настояване на Наполеон I, започват да отглеждат кръмното цвекло като алтернатива на захарната тръстика.
Захарната тръстика (Saccharum officinarum) расте и в диво състояние и е разпространена в цяла тропическа Азия — само в Индия се срещат пет нейни разновидности. Процесът на култивирането й е бил доста продължителен и очевидно е била подложена на солидна хибридизация. Когато мълвата за новата екзотична дрога стигнала до Персия, цар Хосрос, чиято резиденция била в Джунди-Шапур, проводил специални пратеници в Индия да проучат на място въпроса:
Те се върнали в Джунди-Шапур с шекер (това персийско название идва от санскрит саркара), т.е. захарта, непозната за Херодот и Ктезий, но известна на Неарх и Онесикрия под името „тръстиков мед“, защото се смятало, че я правят пчелите, но от нектар на тръстика. Според друга легенда Хосров открил товар със захар сред съкровищата, плячкосани при залавянето на Дастигрид през 531 г. В Индия тръстиковият нектар бил рафиниран и преработван в захар още през IV в., но сега вече започнали да отглеждат захарна тръстика и в Джунди-Шапур, където построили и първите рафинерии. По това време захарта била използвана единствено като добавка към някои прекалено горчиви хапове. Едва по-късно тя започнала да измества пчелния мед като универсален подсладител.
Захарта стига до бреговете на Англия някъде около 1319 г., а в края на същото столетие става популярна и в Швеция. Била е скъпа и екзотична новост, намираща приложение най-вече в медицината, за да бъдат малко по-приемливи онези отвратителни буламачи от билки, секрети и карантии, изпълващи средновековните фармакопеи. До откритието на антибиотиците с нея са налагали рани, преди да ги превържат, за да използват нейните десикативни свойства.
Испанците пренасят захарната тръстика в своите карибски владения. На тях се пада съмнителната чест да въведат робството в Новия свят — целта е била да се увеличи производството на захар.

...
Захарта като зависимост
Може би сте учудени, че разглеждам захарта в контекста на човешката употреба на дроги? Няма нищо странно. Злоупотребата със захар е най-малко обсъжданата, но и най-разпространена форма на зависимост в света. И една от най-трудно преодолимите. Може да става дума за жизнена необходимост или просто за прищявка, но така или иначе хората се пристрастяват към нея. Най-печалният пример са булимиците, които се тъпчат с богата на захар храна, след което я повръщат или пък взимат разхлабителни, само и само да погълнат колкото се може повече захар. Представете си, ако така постъпваха и робите на хероина — колко по-отблъскваща и неприятна щеше да изглежда тяхната зависимост! Както с всички стимуланти, поглъщането на захарта е съпътствано от кратък еуфоричен „кик“, след който обаче идва ред на депресията и чувството за вина. Зависимостта от захар рядко се среща в чист вид — най-често е съчетана със зависимости от други субстанции, например кофеин.
Има обаче и други деструктивни модели за поведение, свързани със злоупотребата със захар. Някои от пристрастените взимат хапчета за отслабване заради наднорменото си тегло, а след това успокоителни, за да преодолеят стреса, причинен от първите. Злоупотребата със захар често се съчетава с развиването на сериозна зависимост от алкохола — количеството захар е право пропорционално на количеството алкохол, приемано не по време на ядене. След алкохола и тютюна, захарта е най-вредната адиктивна субстанция, консумирана от човешките същества. Неконтролираната й употреба може да се окаже изключително опасна за здравето. Описвайки подобни случаи, Дженис К. Фелпс казва следното:
Хората, които описваме, всъщност са развили зависимост от една от най-мощните субстанции, които съществуват — рафинираната захар. Зависимостта от захарта е реален, мъчителен и крайно сериозен проблем, защото лишава индивида от жизнените му сили не по-зле от всяко друго адиктивно вещество. Липсва ли въпросният химикал, се проявяват и характерните абстинентни симптоми; както при всяка зависимост, задоволяването на психологическия глад оказва разрушително въздействие върху тялото и може да се стигне до момент, в който консумацията е също толкова болезнена, колкото и въздържанието. Цикълът на химическата зависимост вече е постоянен и същевременно непоносим.
Захарта и робството
Деградацията и дехуманизацията, причинявани днес от т.нар. крек, е нищо в сравнение с онова, до което е довела масовата европейска истерия към захарта през XVII и XVIII в. Спорно е дали днес можем да говорим за използване на робски труд, поне на първите етапи от производството на кокаина, но ако има разлика, тя е в това, че съвременният му вариант не е получил папската благословия и не е официална политика на корумпирани, но пък напълно легитимни правителства. Могат да се прибавят и други разлики: колкото и брутална да е понякога, днешната наркомафия никога не е стигала до масови отвличания и убийства, обезлюдили цели области, каквито навремето са вършели, за да „захранват“ новата набираща скорост захарна индустрия.
Вярно е, че корените на робството в Европа се простират в дълбоката древност. През т.нар. „Златен век“ на Перикъл две трети от жителите на Атина са били роби. По времето на Юлий Цезар робите са съставяли близо 50% от населението на Италия. В Римската империя положението им е било още по-непоносимо — робите не са имали никакви граждански права, а показанията им пред съда са важали само ако са били потвърдени след мъчения. Ако, не дай си Боже, се случело някой горд робопритежател да умре внезапно или при съмнителни обстоятелства, всичките му роби, без значение виновни или не, били осъждани и екзекутирани по бързата процедура. За да сме честни, трябва да признаем, че именно тази зависимост от институционализираното робство не ни позволява да питаем каквото и да било уважение към „величието на Рим“. Величие ли? Доколкото може да бъде „величава“ една огромна кочина, маскирана като войнишки бардак…
На пръв поглед робството изчезва с разпадането на империята, когато всички римски институции са пометени от хаоса на ранното Средновековие. Феодализмът го заменя с крепостничеството, което е с една идея по-добро: крепостният например е можел да има дом и семейство, да обработва земя и да участва в живота на своята общност. Освен това не е било разрешено да го откъсват от земята. С други думи, те вървели в комплект: когато продавали някой парцел, в цената влизали и обработващите го крепостни.
През 1432 г. португалският принц Енрике Мореплавателя, който бил по-скоро мениджър и предприемач, отколкото откривател на нови земи, създал първата захарна плантация на остров Мадейра. Захарна тръстика била засята и в други португалски владения в Атлантическия океан — забележете, шестдесет години преди първите контакти с Новия свят. Повече от хиляда мъже — осъдени за най-различни провинения, включително неизрядни длъжници и непожелали да се покръстят евреи — били натоварени на кораби и изпратени да се „трудят“ в плантациите. Условията били направо робски — подобни на онези в наказателните колонии, с които след време започва заселването на Австралия.
Захарната тръстика е първата култура, внесена и отглеждана с търговска цел в Новия свят. Според някои оценки през 1530 г., т.е. само четиридесет години след идването на европейците, в Западните Индии вече имало десетина захарни плантации.
В Кълновете на промяната Хенри Хобхаус описва и как е започнало поробването на африканците. През 1443 г. един от капитаните на принц Енрике докладвал, че пленил в океана екипажа на някакъв „мавърски“ кораб:
Тези хора били от смесен арабо-негърски произход и мюсюлмани и заявили, че са потомци на горда раса и никога нямало да се примирят с оковите си. Обяснили също, че във вътрешността на Африка имало колкото щеш черни езичници от коляното на Хам, които били идеални за целта — самите маври се наемали да ги доставят на португалците, стига да получат отново свободата си. Ето как е положено началото на съвременната търговия с роби — не онази, презокеанската, до която оставали още няколко десетилетия, а нейният предшественик, търговията между Африка и Южна Европа.
По повод захарните плантации в Новия свят Хобхаус пише:
Става дума за робство от нов тип. За първи път след римските латифундии робският труд се използва така масово в отглеждането на земеделска култура с търговска цел, а не просто за препитание. Това е и първият случай в историята, когато цяла една раса е набелязана за тази незавидна роля. Испанците и португалците напълно умишлено забраняват използването на роби от Индия, Китай, Япония или Европа за работа в двете Америки.
Сама по себе си търговията с роби също е вид зависимост. Първоначално изпращането на роби в Новия свят е имало една-единствена цел — да се подпомогне местното земеделие, базирано изцяло на производството на захар. Истерията към този артикул достига такива ужасяващи размери, че хилядолетният християнски морал вече не чини пукната пара. И управляващите приемат без възражения всякакви прояви на умопомрачителна жестокост.
Нека бъдем наясно: захарта изобщо не ни е нужна. Между нас казано, преди да се стигне до промишленото й производство (от тръстика и цвекло), човечеството великолепно се е справяло и без нея. Всичко, което тя ни дава, би могло да се извлече и от други естествени и леснодостъпни суровини. Захарта е просто „глезотия“, „врътка“, „кик“ и нищо повече.
»
Интересен филм Горчивата истина (за захарта) можете да видит етук http://www.youtube.com/watch?v=0z5X0i92OZQ 

Wednesday, February 1, 2012

Каварма с ярешко и свинско месо / kavarma


400 гр ярешко месо от плешка, без кости
200 гр свинско месо, бут
1 стрък праз
1 глава кромид лук
300 мл домати, консерва
2 с.л. доматено пюре
30 мл олио
50 мл червено вино
1 червена пиперка
2 с.л. сладък червен пиер
лют червен пипер на вкус
1 с.л. чубрица
1 ч.л. счукани семена кимион
сол и черен пипер
 1 ½ ч.ч. вода

Месото се нарязва на едри кубчета. Зеленчуците също се нарязват на едро и всичко зе задушава в мазнината, като се разбърква. Добавят се подправките, доматите и доматеното пюре, виното. Всичко се изсипва в гювеч (огнеупорен съд), похлупва се с капак или алуминиево фолио и се пече 230°С най-малко  1.30 h до 2 часа.


Пикантни палачинки по индийски-вместо солена торта


Разглейждайки една от готварските си книги, тази за индийската кухня, попаднах на идея, която одобрих за деня. >>>



Палачинки с пълнеж от спанак и скариди, но понеже нямах нито обилното количество спанак, нито скаридите, взаимствах идеята за пикантните палачинки и под мотото “вкусът на Индия” сътворих следното: Пикантни палачинки с къри –кюфтенца и млечен сос.

Палачинки 7-8 бр

½ стрък праз
2 яйца
3 стръка зелен лук
3-4 стръка силантро
1 ч.ч. спанак (можете да ползвате също така листа от бок-чой, кале)
500 мл прясно мляко
¾ ч.ч. брашно или толкова,че да се получи рядка каша (като рядка боза)
щипка кардамом
щипка кориандър
щипка млян кимион
1 ч. л. червен пипер
сол



Пикантни кюфтенца

380 гр свинска кайма (ако решите да спазите индийската традиция, ползвайте агнешка, козя или овнешка кайма)
1 ч. л. семена кимион, нарязани с нож
1 к.л къри
лют, чевен  пипер
силантро
1 малка глава кромид лук
праз и зелен лук , колкото за цвят
1 яйце
сол и черен пипер
3 с.л. олио

Вичко се омесва добре.

 брашно за овалване на кюфтенцата

Оформят се кръгли топки с големината на орех. Могат да се пържат или пекат. Аз пекох моите кюфтета, само ги полях с малко олио.

Млечно-доматен сос

1 ч.ч. кисело мляко
2 с.л. доматено пюре
2 скилидки чесън, пресован
сол на вкус


Допълнителен пълнеж

Чери доматчета, зделен лук и бяло саламурено сирене
Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...