Monday, October 31, 2011

Спомени с дъх на узо и море-пътепис


Макар зимата да стои на прага, днес искам да ви поднеса няколко свежи спомена с дъх на море от почивката ни на остров Тасос.
Тасос е остров в Гърция, който се намира в северната част на Егейско море, близо до устиета на река Места или Нестос, както я наричат местните. Тръгнахме от Велинград с кола някъде в 10 сутринта, в проливен дъжд и с надеждата, че метеорологичните прогнози за следващата седмица ще се окажат верни, а именно слънчево и топло. Минахме през Юндола, Разлог и Банско и се отправихме към ГКПП Илинден. Тук искам да отворя скоба и спомена, че пътят, макар и зле поддържан, надиплен и пълен с дупки е живописна експедиция между три огромни български планини Родопите, Рила и Пирин. Успоредно на шосето се вие и единствената функционираща, 760 милиметрова железопътна линия (теснолинейка) в България, линията Септември-Добринище. Тя е с дължина 106км. Там се намира и най-високата гара на Балканския полуостров - гара Аврамово с 1267м. надморска височина. След граничния, контролно-пропусквателен пункт оставаха още две планински възвишения Вронду и Фалакро, които са част от Рило-Родопския масив, но вече са на гръцка територия.  Превалихме ги и пред нас се ширна долината на Драма- окъпана, с разпокъсани облачета и слънчево ведра. Минахме през Кавала, първият град който видяхме на брега на Егейско море, където спряхме на пристанището за по кафе и снимки и отново потехлихме на път, защото отново заситниха капчици дъжд.


 Лесно намерихме Керамути- селището, което се намира на брега на континента и от където се качихме на ферибот, водещ до остров Тасос. Небето бе оловно сиво, въздухът наситен с озон, заради гръмотевичната краткотрайна буря, която се стовари въру нас докато чакахме на пристанището неколцина приятели,... но гледката-гледката бе невероятна! Високите планини на Тасос  с кълбести  бели пелени от отдалечаващата се буря.
 Намерихме хотела, в който трябваше да отседнем и се настанихме удобно в стая с релаксираща гледка-море, палми, маслинови дръвчета, планина и пристанището на Тасос, често наричан още и Лименас. Скоро китното хотелче се изпълни с приятели от България и ни оставаше единствено да се порадваме един на друг и приготвим за вечеря в изпитан ресторант. Отдавна бе спряло да вали.
 На сутринта, понеже съм едно от онези ранобудни същества, които черпят енергия и хармония от изгряващото слънце, бях първата и единствена душа на плажа. Не е нужно да казвам,че плажът отстоеше само на някакви двайсетина крачки от хотела, беше тесен, но добре подреден и с хубав пясък. От лявата му страна вълничките галеха нежно беломраморни скали, а от дясната сред облите камъчета се мъдреха и ошлайфани от водата керамични чирепи. Древни руини и запазила се арка пустееха сред маслинови дръвчета и нарове,...небето бе чисто и синьо, приветствах първите слънчеви лъчи.

Тасос е бил владение на финикийци, траки, елини, римляни, турци, та дори и българи, има богата история: Виж Тук. Също така красивите му планини са изтъкани от шисти, златни залежи, ценна руда и мрамор. На островът се добиват още пчелен (боров) мед, зехтин, вино и млечни продукти. С риболов и туристически бизнес се препитава и част от населението.
Любопитни са и легендите за това райско кътче, разположено сред изумрудените вълни на Егейско море. Твърди се, че островът бил намерен от Тасос, брат на Европа, който тръгнал да я търси по нареждане на баща си, след като тя била отвлечена от Зевс. Мястото му допаднало и той станал негов управник. Също така сирените, които се опитвали да отклонят  кораба на Одисей от пътя му в търсене на Златното руно се криели именно в многобройните заливи на този остров, а във вътрешността му имало извор с магическа сила. Всеки човек, опитал веднъж от водата му пожелавал да остане завинаги в пределите на това омайно място. Да ви кажа право, посетихме изворчето, което е каптирано и днес се слави като място на влюбените двойки, но още преди да стигнем до него с охота установих, че ми се иска да живея в това райско кътче и в частност село Панагия- семпло, колоритно, сгушено в подножието на скалите Хриси Амудия (Златен пясък) селце, носещо името на Богородица. Точно до извора се намира и църквата Панагия. Тук бе и сладкарничката, в която опитах най-вкусните сиропирани сладкиши от многолистно тесто, пълнени с яйчен крем.


 Дойде ред да спомена и трапезата. Ако сте любители на морската храна и сиропираните сладкиши, това е място тъкмо като за вас. Разбира се, узото и салатата с домати, краставици, сирене, маслини, лук  и зехтин са неизменна част от менюто.




Във всяко ресторантче може да се поръча пържена риба, октопод на плоча или пържени тиквички, патладжан и мусака. Не е нужно да поръчвате десерт. Той винаги се носи, след като вече сте платили сметката- вид благодарност от собствениците на заведението.



Искам да изкажа благодарност на гостоприемния екип на хотела, в който бяхме отседнали и да посоча адрес за желаещи да гостуват:
Хотел “Тарзанaс бийч”!

Tarsanas beach





Saturday, October 29, 2011

Ранобудница

Днес ме осени музата още в 3 сутринта! J Будя се рано заради смяната на часовото време (англ. –“джет лаг”, т.е. биологичният ми часовник е все още по българско време). Замесих тесто за пица с пълнозърнесто брашно, но  го разделих на три кори и ги разточих. Намазах ги с краве масло и ги наредих една върху друга. Сгънах четери ъгъла подобно на пощенски плик и пак ги разточих, след което отново намазах с масло. Това потретих и ето,че стана многолисто бутер тесто. Докато втасваше сварих един пресен артишок, обрах ядливата част и я отделих настрана за направата на топъл, сметанов дип със сирена (Хаварти, Крема сирене и Азиаго). Бях запланувала да затворя в буркани пуешко месо, та и това направих, но отделих бяло месо за пуешки шишчета. По-късно от пуешкия бульон спретнах и сос. Поради дългото ни отсъствие от дома няколко глави чесън бяха тръгнали да никнат в хладилника и реших да ги изпека, запазвайки ги за по-дълго и употреба на дипове и пица.

Ети и рецептите накратко:


Чесън на грил


Горната част на чесновите глави се отрязва, за да се полее вътрешността им със зехтин и овкуси-розмарин, риган, сол. Завиват се в алуминиево фолио и се пекат около 15 мин на барбекю или докато се карамелизират. Могат да се сервират цели  или скилидките да се почистят от люспите и съхраняват в бурканче със зехтин.
***





1 артишок
20 гр краве масло
1 ч.ч. готварска сметана
100 гр Хаварти
50 гр Азиаго
50 гр Крема сирене
1 скилидка чесън (може и печен)
риган, черен пипер, сол

Листата и сърцевината на артишока се отчупват едно по едно и се сваряват за около 10 мин. Добре е да подберете млад артишок, който още не е узрял до цвят, т.е. сърцевината му не е лилава. Можете да ползвате и консервиран артишок, ако нямате пресен. Чесънът се пресова и запържва в кравето масло до златисто. Добавя му се течната сметана и сирената, които се разтопяват на слаб огън, докато се бъркат и сосът се сгъсти. Добавя се намачкан артишок (сварен или от консерва). Овкусява се с подправките

***
Пуешко месо в буркани

Пуешкото месо (6 кг.) сварих на два пъти в тенджера под налягане за 40 минути с лук, целина, морков, дафинов лист, черен пипер и сол. Обезкостих и разпределих в бурканите. Долях от бульона и затворих с капачки, след което ги херметизирах за още 30 мин.



Марината за пуешки шишчета

бяло пуешко месо (използвах само едната половинана гърдите и имах 7 големи шишчета накрая, като ползвах и разноцветни пиперки)



40 гр краве масло (стайна температура)
2 с.л. горчица
30 мл бяло вино
сокът от половин лимон
сол, черен пипер, риган, песто Дженовезе
***

Сос за пуешките шишчета



Запържих в краве масло праз лук, долях  кафена чашка сметана и чаена чаша от пуешкия бульон. Подправих с риган, мащерка и черен пипер. Поръсих с Азиаго и оставих да къкри на слаб огън. Сгъстих с 1 с.л. царевично нишесте, размито в малко бульон.


Е, това не беше всичко, днес имах време и за смокиново-шоколадовите бонбони от блога на  трудолюбивата  Жани-Даровете на Гея. Получиха се великолепни! Жани, благодаря за идеята!





Топъл сметанов дип с артишок и сирена

Thursday, October 27, 2011

Портокалов сорбет



Докато бях във ваканция ми попадна под ръка един роман, макар рядко да чета художествена литература в последно време, всъщност точно този ми бе препоръчан от жена, която също е запленена от кулинарното изкуство. “Императрицата на сладоледа” се оказа книга, която ме грабна с рецептите си за сладолед и вдъхнови за направата на сорбет. Спорно е къде точно е създаден сладоледа в първичната си форма-плодов сироп и лед, различни източници сочат Китай, Индия, Хималаи, Персия. В Китай заливали сняг с плодов сироп и го сервирали в императорския двор. В Индия замразявали редуцирано прясно мляко, обогатено с различни вкусове (манго, кардамом, роза) –виж кулфи. Персийците стържели лед и го разбърквали с шербет и подправки...Всъщност от думата шербет произлиза и наименованието сорбет. Днес под сорбет се разбира леден десерт с плодов сок или пюре, сироп и алкохол.

Намираха ми се няколко портокала от които изцедих сок и ето как този сок се превърна в сорбет:

125 мл вода
125 гр бяла кристална захар
250 мл портокалов сок, прясно изцеден и прецеден
50 мл портокалов ликьор
7 карамфилови зърна
кората на един портокал (само оранжавата част, бялата горчи)
3 капки есенция ром

Направете сироп от водата, захарта, карамфиловите зърна, ликьора. Нека ври 10 мин. Добавете капките есенция, прецедете и охладете. Това може да стане по-бързо, ако поставите съда с прецедения сироп в друг по-голям съд пълен с вода и лед. Когато течността се охлади добавете прясно изцедения портокалов сок. Разбъркайте и замразете в камерата на хладилника. Когато започнат да се образуват кристали, разбийте ги с телена бъркалка и пак замразете. (Точно тук си мисля,че е хубаво една домакиня да има машина за сладолед! Особена такава като мен, която обожава сладките ледовеJ)))). Всъщност процесът на замразяване и разбиване на кристалите е трудоемък и дълговременен. Това се прави на няколко пъти.
Има и по-лесен вариант за разбиване, ако все пак нямате машина за сладолед, но ви се намира кухненски робот или блендер и той има опция за разбиване на лед. J  Ще забележите,че шербетът замръзва различно от обикновената вода и се разбива лесно. Сега ми хрумна да добавя и кисело мляко към една част от количеството. Замразените кисели млека и олекотените сладоледи са актуални в последно време.
Коричките от портокала, които се вариха със сиропа нарязан на тънко за декорация. След 4 часа сорбетите са готови- божествени, сладки ледове!

Sunday, October 23, 2011

Отново с Вас !

Хубаво е да се завърнеш у дома! J
Здравейте скъпи приятели! След дългосрочна ваканция най-после идва ред на рутината. Удобството и уюта на собствения дом, както и ежедневните задачки и задължения бяха очаквани след шеметното обикаляне из Европа и градовете в България. Идва ред на сутрешното кафе, удобния диван и писането в блога, които някак си ми липсваха през последните 6 седмици, по-скоро контактите с Вас! Купищата снимки чакат своята редакция и подредба, а идеиte за вкусни ястия своята реализация. Благодаря Ви, за посещенията и добрите думи през изминалото време!

На път за Канада се спряхме отново за два дена в Барселона, което възобнови спомените ни от началото на ваканцията. Двата дена бяха предвидени за обиколки на града с две от турситическите автобусни линии (синя и червена), спиране и разглеждане на атрактивни обекти. За щастие първата седмица прекарана в Барселона олекоти програмата, включително и от към гастрономически разходки. От тогава са и следващите снимки от посещение в едно фамилно ресторантче в сърцето на града, за което искам да разкажа:

Мястото се стопанисва от семейство: двойка съпрузи, синът им и братът на жената, посещаемо е и е добило известност с добрата си кухня. Там наш приятел бе запазил места и поръчал печено прасенце в знак на гостоприемство.
Апетайзърните ни бяха прочутата иберийска шунка ( хамон Иберико ) и пържен артишок. Филийките намазани със зехтин и домати бяха неизменна част от менюто.


Накратко, начин за пържене на пресен артишок:
Сърцето на артишокът се попарва за 3-4 мин във вряла вода, след което се оцежда, нарязва на тънки филийки и се панира с брашно или яйце и галета. Пържи се до златисто.

Тортиля
 Тайната на най-вкусната тортиля (тортия), която съм опитвала беше разкрита пред нас от собственика и готвач в ресторатнчето- Хосе. Лукът се реже на ситно и запържва до златисто. Картофите се режат на тънки шайби и се добавят към лука, за да се зaдушат с малко вода докато омекнат (и докато водата се изпари, останат на мазнина), след което им се добавят разбити яйца (жътъците трябва да са повече от белтъците!). Пържи се в дълбок, незалепващ тиган с малко мазнина на средна до висока температура, като се разклаща от време на време. Когато започне да се стяга се похлупва с чиния. Тортията трябва да е добре стегната, за да я обърнете в чинията и след това плъзнете обратно в тигана за да се доизпече и от другата страна.
Към тортията можете да добавите спанак, сирена, морски продукти, но наистина обикновената, която се прави от лук, картофи и яйца е най-вкусна (поне за мен)! Може би следващата, която ще направя у дома ще бъде с праз лук, спанак и Азиаго (!) не се и съмнявам,че ще е великолепнаJ


Ето го и самото прасенце с карамелизирана, хрупкава кожичка, което беше акомпанирано от великолепно вино, предложено ни от частната колекция на Хосе. Виното вид Tempranillo бе отличено със златна награда за световноизвесни вина за 2010 (Канада). Ароматът му на горски ягоди (силно подчертан) и къпини отлично се комбинираше с крехкото свинско печено!


За десерт-крем по каталунски , полят с кондензирано, карамелизирано мляко и дайджестиви-ликьори от лимон, анасон, карамел, боровинки, праскова,  както и домашен ликьор от череши, правен от майката на Хосе, който той гордо разля по чашките ни за дегустация.



Кралски обяд и чудесно прекарано време в компанията на гостоприемните каталунци!
Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...